Guest НиколаДамянов Добавено Януари 7, 2009 Доклад Share Добавено Януари 7, 2009 Какво означава за вас Волята Божия? Как да я изпълняваме в ежедневието си? В най общ план Божията воля се изразява във Вселенските принципи и закони, към които всеки един от нас трябва да се придържа и изпълнява по възможност най- точно. Така можем да сме сигурни, че в ежедневието си непрекъснато правим това, което е правилно, и съответно да сме спокойни, че изпълняваме Божията воля. Един от горните Законите допуска и свободната воля на човек при Земното му пребиваване, което гарантира правото на избор …т.е. дали искаме или не искаме да изпълняваме нечия воля. Принципно човек щом признава, че съществуват някакви заповеди, закони, правила и т.н. , следователно признава и нечия воля, която се изразява чрез тези норми. В този ред на мисли не мога да си обясня безконечните спорове по-горе в темата относно това има ли Божия воля или не, а всички говорят за карма, прераждане, цикли и т.н. … ! Идеята ми обаче е малко в по друг аспект… Предполагам всички сме запознати с думите „Но не моята, а Твоята воля да бъде Господи!”, които Христос изрича, когато трябва да вземе тежкото решение да „изпие горчивата чаша”, която му е отредила Съдбата … Тази фраза е и един ключ, който ни показва, че Волята на Бог обикновено не е в хармония с нашите желания и за да я изпълним ние трябва да употребим понякога доста усилия, които неминуемо биха предизвикали различна доза страдания и мъки в живота ни. Това разминаване на Божията воля с човешката воля много лесно може да се заличи дори И от един средно интелигентен човек, с помощта на оправданието…А какво да кажем за високо интелигентните и образовани хора, които са едно голямо мнозинство тук? Колко лесно е само с малко жонглиране на думи да подчиним Божията воля на собствените си желания и да оневиним всяко едно наше или чуждо действие или постъпка …??? Няма значение! Има и отделна тема за оправданието , което за мен е най-голямата спирачка в Пътя на духовното развитие. Исках да акцентирам на друго… След години съзнателен живот и с достигане на определено ниво на развитие, човек получава една много голяма пълнота във своя живот, при което са задоволени почти всички негови мечти, желания, потребности…Духовната светлина, която получава човек тогава е в състояние да осветява всякакви проблеми от различно естество. Това е и етапа, при който единственото нещо, от което започва да се интересува човек е това как да благодари и да отдаде себе си в признание и преклонение за всички блага и подкрепа, която е получил… Не знам дали съм ясен, но това е и етапа, когато всяка минута от отварянето на очи до затварянето им у човека съществува един порив,…един стремеж да се изпълни Божията воля по един най-добър и точен начин. Етап, при който страданието е плод на пропуснати възможности относно изпълнението на Божията воля … В този ред на мисли човек с готовност ще „изпие” всякакви горчилки и може би И това води до реалното (истинното) изпълнение на Божията воля, която както казахме до голяма степен се разминава с човешката воля. За да изпълниш Божията воля е необходимо не само да познаваш добре закона на жертвата , а и да го прилагаш винаги, когато това е необходимо и когато това се изисква от теб! Поздрави. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 18, 2009 Автор Доклад Share Добавено Март 18, 2009 НиколаДамянов Волята на Бог обикновено не е в хармония с нашите желания и за да я изпълним ние трябва да употребим понякога доста усилия, които неминуемо биха предизвикали различна доза страдания и мъки в живота ни. Доста се порових в опитностите си, за да си обясня написаното по-горе. При мен ставаше по-скоро обратното - под влиянието на внушения, сформирани ценности по време на възпитанието ми и много други фактори, моите желания като правило се конфронтираха с Божията воля. Борех се да постигна "успехи" вместо просто да се наслаждавам на живота, с който ме обграждаше съдбата без мое участие и усилия. Страданията и мъките всъщност се дължаха именно на усилията, които полагах да съм добра, уважавана, обичана и т.н. така, както аз си го представях... Докато силите ми и желанието ми за борба окончателно се изчерпаха и единственото усещане, което ми остана беше мечтата ми да живея спокойно и радостно... - каквато е Божията воля за всеки от нас. Просто се оставих на Нея - сега влагам само внимание, търпение, размишления и любовта сама протича през живота ми... Не че няма трудности, но те са уроци, а не съперници и врагове... katerina_84 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
aviana Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 Усещала съм как нещо ме пази и съм виждала как нещо пази и насочва другите и това нещо не е Бог,а техните водачи или учители или ангели(ако е религиозен човек и избира тази форма на проявление) Странно ми е,че хората мислят само за Бог-това е отвъд понятното и е прекалено силно като енергия която можем да понесем и не мисля,че хората в човешката си форма са достатъчно силни да понесът енергията на Бог и малко ме е яд,че не се отчита фактът,че до нас има други форми,които можем да понесем и ни помагат и че всъщост те ни помагат,а не Бог. Всеки говори за Бог,но никой не знае какво е всъщост и всеки говори за Бог и за помощ,но не отчита помоща на водачите ни,знам,че всеки има своята форма на разбиране,която помага в пътя,която е поел човек,но аз говоря от яд заради факта,че малко хора осъзнават,че до тях има душа,която е преминала през това което и ти си преминал и те учи и напътсва и тази душа не е перфектният Бог,а душа като теб,но с повече животи и осъзнатост и тя те насочва и помага. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Март 30, 2009 Доклад Share Добавено Март 30, 2009 Не е необходимо да се ядосваш, това са различни проявления на един и същ принцип ...Е, някои го наричат Бог Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) без значение дали говорим за индивидуалната духовна воля или за Божествената. Дали е без значение, когато именно индивидуалната "духовна" воля е тази, който ни държи оковани в земността?! Не бе, не, не е като да мисля, че говорим за волята на егото, но тя е само краен подизпълнител на зависимостите, натрупани в т.нар. индивидуална "духовна" воля. И не е кой знае каква придобивка да пробиеш в "съзнанието" на тази воля. Тогава ще знаеш и можеш всичко (в диалектиката). Ама ще останеш завинаги завързан към псевдоабсолютността на диалектиката и ще се мислиш за едно с Логоса, понеже нямаш никакви критерии и възможности относно останалите негови равнини, след като си се слял с тази, която е творение по-скоро на човешката воля. Тогава вече нямаш и его. Имаш архиего, което вижда всичко, но не и себе си. Доста авторитети в окултните сфери биха нарекли това - най-висшата степен на интуицията. Абе... сложничко е за слепотата ни, пък и ние сме си немалко глуави. Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Интуиция или Его Редактирано Март 31, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 (edited) Странно ми е,че хората мислят само за Бог-това е отвъд понятното и е прекалено силно като енергия която можем да понесем и не мисля,че хората в човешката си форма са достатъчно силни да понесът енергията на Бог и малко ме е яд,че не се отчита фактът,че до нас има други форми,които можем да понесем и ни помагат и че всъщост те ни помагат,а не Бог. А не ни ли помага именно Бог, макар и чрез тях? Разбира се, че на хората би им си искало да имат нещо направо от Бога и това се превръща в особено неприятен проблем, когато те започват да претендират, че това е вече така с тях, и то винаги. От друга страна, не мисля, че човек трябва да се страхува да призовава директно Бога... макар и да получава неговите отговори индиректно. На много места напр. в Бхагавад Гита, Библията и други обвеяни от ветровете на времето писания се казва, че е най-добре човек да се обръща именно към Върховния, а не към подизпълнителите от "небесното воинство"... А иначе може да приеме помощ, която е в състояние да оцени като уместна, също и от "земни оръдия" на същото това неизбродно Провидение... Или? Редактирано Март 31, 2009 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 без значение дали говорим за индивидуалната духовна воля или за Божествената. Дали е без значение, когато именно индивидуалната "духовна" воля е тази, който ни държи оковани в земността?! Не бе, не, не е като да мисля, че говорим за волята на егото, но тя е само краен подизпълнител на зависимостите, натрупани в т.нар. индивидуална "духовна" воля. И не е кой знае каква придобивка да пробиеш в "съзнанието" на тази воля. Тогава ще знаеш и можеш всичко (в диалектиката). Ама ще останеш завинаги завързан към псевдоабсолютността на диалектиката и ще се мислиш за едно с Логоса, понеже нямаш никакви критерии и възможности относно останалите негови равнини, след като си се слял с тази, която е творение по-скоро на човешката воля. Тогава вече нямаш и его. Имаш архиего, което вижда всичко, но не и себе си. Доста авторитети в окултните сфери биха нарекли това - най-висшата степен на интуицията. Абе... сложничко е за слепотата ни, пък и ние сме си немалко глуави. Не разграничих ли волята от желанието? Волята винаги е неегоистична, надличностна, произлизаща от същността ни, т.е. Божествена. Говорим за свободна воля, за човешка воля, но в действителност волята е само една. Две воли не може да има. Волята е силата, която е в основата на цялото творение и го тласка към реализиране на целта му. Човек е свободен, има свободата да решава, но няма собствена воля извън волята на Бог. Казвам това с риск да последват множество погрешни тълкувания. Волята е извън проявлението, чрез което тя се реализира; проявлението е неин израз. Времето е последователността на реализиране на идеята в „ума“ на Бог, последователността за реализиране на неговата цел. Бледо подобие може да се направи с реализирането на човешките стремежи. В „ума“ на Бог целта на творението съществува неизменно, като едно вечно сега, но „външното“ и проявление изисква време, пространство, материя, диференциране (разделеност) и т.н.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 31, 2009 Доклад Share Добавено Март 31, 2009 Това би било така ако забравим за незначителния момент на грехопадението. А той в основата си представлява именно разцепването на волята. И вярно е, че човешката воля в голяма степен е продукт на надчовешки сили, но те са именно онзи символ в различните религии и митологии, който се смята за преводител на възстанието срещу бога. Именно затова този проблем е изключително важен, защото разбърква душевните отправности и подчинява хората на сили, които те не познават. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pamporo Добавено Април 24, 2009 Доклад Share Добавено Април 24, 2009 това са много относителни нешта... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 7, 2009 Доклад Share Добавено Юли 7, 2009 (edited) Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да го разпитват как е станало, че слепият е прогледал. Те искаха да знаят сляп ли се е родил и ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е съгрешил нещо или родителите му. Значи, според тогавашната философия, невъзможно е човек да се роди сляп без да има някаква причина. Христос им отговори: "Нито е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии на него". Тогавашните хора не разбираха какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христовото учение, но повечето не го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят, защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място. Слепотата е ограничение, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по-естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? - Той имаше някакво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на Земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълнят Волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват Волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и виждат. Значи, не на всички е определено да се отворят очите и ушите им, да прогледат и да възприемат Словото Божие. Сега пренесете факта за отварянето очите на слепия във вашия духовен живот и вижте не съществува ли такава слепота и във вас. Кога се отварят духовните очи на човека? - Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата Воля. И слепороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни Волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. И тъй, ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в Природата. И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само този човек говори по правилата на морала, който има нужната мекота. За такъв човек се казва, че говори сладко. Няма ли мекота в характера си, каквото и да говори човек, все еднакво звучи. Дали ще кажете на някого, че го обичате или мразите - все еднакво звучи. Дали ще му кажете, че желаете неговото добро или го презирате - и едното, и другото ще звучат еднакво. Мекота е нужна на човека. Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. Такава била молитвата на пророк Илия, когато искал да докаже на езичниците, че съществува един Бог в света, Който слуша молитвите на хората и им отговаря. Всяка дума в неговата молитва съдържала мекота, сила, интонация. Като отговорил на молитвата му, огън слязъл от Небето и запалил жертвата, която той поставил на своя жертвеник. Езичниците също се молили на своите богове, но ни глас, ни услишание. Те викали, биели се в гърдите, пробождали се с ножове, но боговете им останали глухи на техните молитви. За молитвата на пророк Илия се казва, че е излизала от дълбочината на неговата душа. И затова казваме, че молитвата на човека трябва да бъде от душа. Божият глас(Общ Окултен Клас, 26.08.1930 Вторник, София) Редактирано Юли 7, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
jolie Добавено Юли 22, 2009 Доклад Share Добавено Юли 22, 2009 (edited) БОЖИЯТА ВОЛЯ Е БОЖИЯТА ПРОМИСЪЛ С КАЗАНОТО: ДА БЪДЕ...! Редактирано Юли 22, 2009 от jolie Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Търсач Добавено Юли 29, 2009 Доклад Share Добавено Юли 29, 2009 Тази фраза е и един ключ, който ни показва, че Волята на Бог обикновено не е в хармония с нашите желания и за да я изпълним ние трябва да употребим понякога доста усилия, които неминуемо биха предизвикали различна доза страдания и мъки в живота ни. Това е така, защото имаме очаквания и нагласи и обослувености какво е Добро и какво Зло. Ако приемаме всичко като Волята Божия, и че всичко е за добро няма да имаме проблеми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Юли 29, 2009 Доклад Share Добавено Юли 29, 2009 Всички ние изпълняваме Божията воля във всеки един момент, непрекъснато... " Ето написано е: "Няма никой освен Него", което означава, че няма никаква друга сила в света, която да има възможността да направи нещо против Твореца. И като човек вижда, че съществуват неща, които отричат съществуването на Висшите сили, причината за това е, че такова е желанието на Твореца. И това е начин на поправяне, който се нарича "лявата ръка отблъсква, а дясната приближава". Тоест, това което лявата отблъсква, влиза в рамките на поправянето. Това означава, че в света съществуват неща, които от самото начало са дошли с намерението да отклонят човек от правилният път и чрез тях той се отблъсква от святостта. И ползата от тези отблъсквания, е в това, че чрез тях човек изпитва потребността и пълното желание, Творецът да му помогне, тъй като в противен случай вижда, че пропада. И не само, че не напредва в работата, но той само вижда, как върви назад, т.е. дори "заради себе си" не е в състояние да изпълнява Тора и заповедите. И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, той може да изпълнява Тора и заповедите. Но не винаги той има сила да се пребори чрез вяра над знанието. Иначе, той е принуден да се отклони от пътя на Твореца, даже с намерението "за себе си". И винаги при него разрушеното е повече от устоялото. Тоест паденията му са много повече от подемите. И той не вижда края на тези състояния и ще остане завинаги извън святостта, понеже вижда, че му е трудно да изпълнява дори най-малкото духовно действие - само с преборване чрез вяра над знанието. Но той не винаги е способен да се пребори. И какъв ще бъде краят? Тогава той стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара, да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Излиза, че всички отблъсквания, които е имал, всички те са били от Твореца. Тоест, не понеже е бил лош и е нямал възможност да се пребори. А само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, за да не се задоволява с малко и да остане на нивото на малко дете без разум. Поради това, на него му се дава помощ отгоре, за да няма възможност да каже, че слава на Бога, че има Тора и заповеди и добри дела. И какво още му липсва? И това е само ако наистина, този човек има истинско желание. Тогава този човек получава помощ отгоре и винаги му показват, колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения насочени срещу духовната работа. Това се прави, за да може да види, че не съвършено слят с Твореца. И колкото и да се преборва, винаги вижда, как се намира в състояние далечно от святостта в сравнение с другите работещи, които усещат себе си слети в съвършенство с Твореца. Той винаги има жалби и претенции и не може да оправдае поведението на Твореца спрямо него. И това му причинява болка - защо той не е в съгласие с Твореца? И това продължава, докато той не усети, че в него няма никаква святост. И въпреки, че понякога получава някакво пробуждане отгоре, което го оживява за известно време, но веднага пада в състояние на низост. Обаче, това е причината, която го принуждава да осъзнае, че само Творецът може да му помогне, да го приближи истински. Човек трябва да се старае да върви винаги по пътя, като е слят с Твореца. Тоест, всичките му мисли да са насочени към Него. Дори, ако той се намира в най-ужасното състояние, когато не може да има по-голямо падение от това, не трябва да излиза от управлението на Твореца, като казва, че съществува друго управление, което не му дава да влезе в святостта и то е способно да твори добро или зло. Което означава, че не трябва да мисли, че има власт на нечистите сили и те не дават на човек да върши добри дела и да върви по пътищата на Твореца, а че всичко се извършва от Твореца. И това е както пише Баал Шем Тов: "Който казва, че в света има друга сила, т.е. клипот, той се намира в състояние на служещ на други богове". И не с мислите си отрицаващи Твореца той прегрешава, а ако мисли, че има друга власт и сила освен Твореца – тогава той прегрешава. Освен това, който казва, че човек има собствена воля, т.е. казва, че вчера самия той не е искал да върви по пътищата на Твореца – това също се нарича прегрешение на отрицание. Тоест, не вярва, че само Творецът е господар на света...." Източник: ТУК ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 29, 2009 Доклад Share Добавено Юли 29, 2009 (edited) Самата мисъл, допускането, че нещо не е от Бога, вече причинява раздвояване на съзнанието. Всичко ни е от Бога и за това сме Благодарни, за всичко в живота си. Защото Той-Бог ни е пратил тук, на Земята да се учим и ни е създал необходимите условия за това. Редактирано Юли 29, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 29, 2009 Доклад Share Добавено Юли 29, 2009 (edited) ... Тогава той стига до решението, че няма кой да му помогне, освен самият Творец. И това го кара, да поиска истински в сърцето си, Твореца да му отвори очите и сърцето и да го приближи наистина към сливане завинаги с Него. Излиза, че всички отблъсквания, които е имал, всички те са били от Твореца. Тоест, не понеже е бил лош и е нямал възможност да се пребори. А само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, за да не се задоволява с малко и да остане на нивото на малко дете без разум. Поради това, на него му се дава помощ отгоре, за да няма възможност да каже, че слава на Бога, че има Тора и заповеди и добри дела. И какво още му липсва? И това е само ако наистина, този човек има истинско желание. Тогава този човек получава помощ отгоре и винаги му показват, колко е лош в сегашното си състояние, т.е. изпращат му мисли и разсъждения насочени срещу духовната работа. Това се прави, за да може да види, че не съвършено слят с Твореца. ... Източник: ТУК ... На мене това отнасяне на всичко до Бога и принизяването ролята на човека, никак не ми харесва. Това е крайност, която е не по-малко опасна от тази, основана на гордостта, себецентрираносттта и самодостатъчността на егоиста. Не беше ли казано да отдадем Божието на Бога, а кесаревото на кесаря? Описаното в цитата по-горе е много подходящо за въздействие върху подсъзнанието и инстинктивния ум, но не и върху духовните аспекти на човека. В тази връзка подобни методи на внушаване на определени „истини“, които авторите на сайта предполагат, че Бог използва са доста подходящи примерно за дресура на животни или за промиване на мозъци, но в никакъв случай не могат да помогнат за духовното развитие на човека. Редактирано Юли 29, 2009 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 30, 2009 Доклад Share Добавено Юли 30, 2009 (edited) След О-съзнаването на моите грешки, и желанието ми да се оставя в Неговите ръце, Всичко ми е от Бога. Защото в Него има Единство с Всичкото.... Тогава и живата става по-лесен. Значи просто моята задача е да се справя с его-то си... Христос казва: „Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто“. Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна. Из Учител и Господ Редактирано Юли 30, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 30, 2009 Доклад Share Добавено Юли 30, 2009 Сега зависи какво се разбира с „да се оставя в Неговите ръце“. Едва ли трябва да чакаме всичко да ни падне наготово, да ни бъдат дадени най-правилните решения от небето, а ние не винаги разбирайки ги да ги приемаме. Така човек ще постъпва винаги правилно, но ще може ли да се развива? Аз предпочитам когато се говори за отношение между човек и Бога (Божествената йерархия, Божествените закони, Божествения план) да използвам израза „доброволно и съзнателно сътрудничество“. Но може би говорим за едно и също, използвайки различни думи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 30, 2009 Доклад Share Добавено Юли 30, 2009 Сега зависи какво се разбира с „да се оставя в Неговите ръце“. Едва ли трябва да чакаме всичко да ни падне наготово, да ни бъдат дадени най-правилните решения от небето, а ние не винаги разбирайки ги да ги приемаме. Така човек ще постъпва винаги правилно, но ще може ли да се развива? Аз предпочитам когато се говори за отношение между човек и Бога (Божествената йерархия, Божествените закони, Божествения план) да използвам израза „доброволно и съзнателно сътрудничество“. Но може би говорим за едно и също, използвайки различни думи. Аха, има нещо такова. Наистина зависи как се разбира израза. Точно в правилното тълкуване е "ключето" според мене. Това дето го е написал Станимир и съм го подчертал, е вярно само за определен кръг от хора. Да подскажа с един цитат по памет: ..."Когато дойде Утешителят, Той ще ви научи на всичко". - Значи, за да дойде Утешителят, първом Някой трябва да се е "качил" за да го прати този Утешител, който знае всичко и ще ни научи на всичко. И това така наречено "всичко", не се описва в нито една книга в материалният свят. За това никой не е в състояние да предвиди Волята на Бога, освен Утешителят който е и пратен от Него. Има една логическа взаимосвързаност на цяла поредица от взаимосвързани логически обусловености. Трябва да се има впредвид също за кого и кога е казан израза за Утешителя. Защото точно Утешителят е преносител на Божията Воля и не всеки срещнат на улицата е съзнателен преносител на Божията Воля, макар , че може да бъде абсолютно всеки несъзнателен преносител на Божията Воля, включително и ...всяко същество що има дихание в ноздрите си. Но мисля, че ние тук говорим за някакъв вид творческа осъзнатост, не за стихийност? Защото точно стихийността е неосъзнатото изпълнение на Божията Воля. Почти във всички случай стихийността е разрушителна. Нали за това сме тук в този форум, да се научим да контролираме точно тази стихийност. Точно всепоглъщащият огън на кармичния закон според мене е тази стихийност. И така ще продължава докато стихийността се преобразува в разумна осъзната контролираност. Към която и се стремим, за да има..... " доброволно и осъзнато сътрудничество". Различните думи не са голям проблем, виж, влаганият различен смисъл-да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 30, 2009 Доклад Share Добавено Юли 30, 2009 „доброволно и съзнателно сътрудничество“ - Да ти е такова отношението към Бога, си е почти чиста гавра! Какъв сътрудник може да бъде малкото дете на майка си? Тя му слага памперси, учи го да говори, казва му какво да прави и какво не. Детето трябва добре да я слуша, за да порасне и се развие правилно. С това не казвам, че човек трябва да се лиши от собствена воля и инициативност, но трябва да е пропит от огромно смирение, ако поне малко разбира за какво става въпрос. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ян Добавено Юли 30, 2009 Доклад Share Добавено Юли 30, 2009 „доброволно и съзнателно сътрудничество“ - Да ти е такова отношението към Бога, си е почти чиста гавра! Какъв сътрудник може да бъде малкото дете на майка си? Тя му слага памперси, учи го да говори, казва му какво да прави и какво не. Детето трябва добре да я слуша, за да порасне и се развие правилно. С това не казвам, че човек трябва да се лиши от собствена воля и инициативност, но трябва да е пропит от огромно смирение, ако поне малко разбира за какво става въпрос. braman, Първо мисли и тогава коментирай. А това огромно смирение, не е ли точно .... "доброволно и осъзнато сътрудничество" !? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 30, 2009 Доклад Share Добавено Юли 30, 2009 „доброволно и съзнателно сътрудничество“ - Да ти е такова отношението към Бога, си е почти чиста гавра! Какъв сътрудник може да бъде малкото дете на майка си? Тя му слага памперси, учи го да говори, казва му какво да прави и какво не. Детето трябва добре да я слуша, за да порасне и се развие правилно. С това не казвам, че човек трябва да се лиши от собствена воля и инициативност, но трябва да е пропит от огромно смирение, ако поне малко разбира за какво става въпрос. А като порасне? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 „доброволно и съзнателно сътрудничество“ - Да ти е такова отношението към Бога, си е почти чиста гавра! Какъв сътрудник може да бъде малкото дете на майка си? Тя му слага памперси, учи го да говори, казва му какво да прави и какво не. Детето трябва добре да я слуша, за да порасне и се развие правилно. С това не казвам, че човек трябва да се лиши от собствена воля и инициативност, но трябва да е пропит от огромно смирение, ако поне малко разбира за какво става въпрос. А като порасне? Така по заприличва на нещо, но с голяма доза условност. Хубава и галеща егото ни е идеята, че вместо раби и слуги, ние сме сътрудници и дори ортаци на Бога. Едва ли не Той не може да си свърши работата без нас! Ние сме тези, които имат нужда от него. Съ-трудник означава трудим се заедно с Него. Доброволни и съзнателни ортаци. "А като порасне?" Сравнението, че отношението Бог - човек е като майка и невръстното и дете, дори е слабо. Контраста в еволюционно отношение между Тях и нас е толкова голям, както между нас и растенията, а дори и камъните. Кара колата бащата, детето казва "дай тате и аз да покарам". Баща му го слага при себе си, но придържа все пак волана, а детето се кефи и си мисли, че кара. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 Така по заприличва на нещо, но с голяма доза условност. Хубава и галеща егото ни е идеята, че вместо раби и слуги, ние сме сътрудници и дори ортаци на Бога. Едва ли не Той не може да си свърши работата без нас! Ние сме тези, които имат нужда от него. Съ-трудник означава трудим се заедно с Него. Доброволни и съзнателни ортаци. "А като порасне?" Сравнението, че отношението Бог - човек е като майка и невръстното и дете, дори е слабо. Контраста в еволюционно отношение между Тях и нас е толкова голям, както между нас и растенията, а дори и камъните. Кара колата бащата, детето казва "дай тате и аз да покарам". Баща му го слага при себе си, но придържа все пак волана, а детето се кефи и си мисли, че кара. И все пак един ден детето се научава да кара. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
braman Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 (edited) Да, в някой Ден на Брама. http://www.youtube.com/watch?v=o1v0xvODU7E&feature=fvw Редактирано Юли 31, 2009 от braman Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Юли 31, 2009 Доклад Share Добавено Юли 31, 2009 (edited) Приблизително за едно и също говорим. Точно смирението е начина да творим, но в Неговата воля. Т. е.-в този си живот имам да науча определени неща, следвам определен път. Отклонението ми от този Път вече е нарушение на Неговата воля. Аз или някои хора може да искат да съм президент, но усещам, че там не ми е мястото, някак насила вървя към поста и нещо винаги спира стремежа ми за президент... Може би, за да постигна това желание, трябва да направя компромиси със съвестта си... Когато осъзная, защо ми се пречи /например, защото най-добре се справям като портиер в президентството/, значи вече живея и в Мир със себе си и просто живота ме понася леко, без усилие го живея... Надявам се разбирате, че това е пример, за да изясня, какво имам предвид. Редактирано Юли 31, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.