686. Дигна ръцете си и ги благослови - 13 март 1938 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г.

По образ и подобие (1937–1938)

Дигна ръцете си и ги благослови

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само няколко стиха от Евангелието на Лука. 50 стих (24 глава): „И ги изведе вън до Витания и дигна ръцете си и ги благослови.“

Духът Божи.

Цитат

 

Някой път е трудно да се направят нещата ясни. Има едни причини, които не зависят от нас. Казва Писанието, че излязли вън от Витания, благослови ги и си замина. Човек се намира в едно голямо противоречие. Туй, реалното, на което уповаваш, изчезва. Човек не може да обясни защо Слънцето изгрява и защо залязва. Когато изгрее, радваш се и когато залезе, не може да си обясниш защо залязва. Когато изгрява, не питаш, считаш го в реда на нещата. Питаш само когато залязва. Казвам: Има едно малко уподобление. Когато земледелецът изважда житото от хамбара, туря го на своята кола, кара го на нивата. Хвърля на нивата зърната отгоре и ги оставя, и се върне в къщи. Извежда ги из Витания. Значи извежда ги из хамбара, посажда ги на нивата и като ги хвърля, отдалечава се и си заминава. Житото не може да се остави. Защо трябваше да се хвърли в земята и да си замине? Заминава занякъде, житото не знае накъде заминал господарят му.

Казвам: Често ние в живота се намираме в едно положение. Онова, разумното, е свободно. Понеже в дадения случай като не съм свободен, онова, разумното е свободно. И постъпва тъй, както намери за добре. Ние не може да разберем тази постъпка защо става. И досега на земята не може да си представим защо човек се ражда и защо умира. Защо е млад и защо остарява. Не може да знаем защо остарява човек.......

Всичките изпитания, макар и да не сме свикнали, и те си имат своето предназначение. Вие ако гледате цялата история на човечеството, ще видите, че най-великите хора в света много са страдали. Само погрешката е там, че когато дойдат страданията в света, човек трябва да ги оцени. Ако не оценяваме страданията, то е една загуба. Всяко благо, което се даде на човека и не го използува, то е една вреда. Ние, съвременните хора, страдаме от пренебрежението на ония блага, които Бог ни е дал. Не сме ги използували и вследствие на това ние страдаме. Сегашните страдания на индивида, на семействата, на народа, на човека, се дължат на ония криви схващания, които са имали в миналото и са създали своето начало. Сега тия народи и други народи живеят, но техният живот за в бъдеще ще се прояви. Турците имат една поговорка, която казва: „Пороят минал, калта останала.“ Минал животът и е изминал, но калта у тебе останала. Тази кал трябва да я чистиш. Ние, съвременните хора, чистим калта на миналото, която останала. Животът е минал, а калта останала. Тази кал никой не може да я чисти. Сам човек е длъжен да очисти. Когато ние проповядваме любов, ние подразбираме онзи велик метод. Той е единствено да любиш. Да любиш, това не е едностранчив въпрос. Този въпрос на любовта е колективен. Ти, доколкото твоята душа се подбужда, в любовта ти вече влизаш с всичко онова, което е разумно. Ако в твоята душа се пробуди разумната любов, ти няма да бъдеш чужденец в света. Ти няма да бъдеш сиромах, няма да бъдеш болен, няма да бъдеш невежа, в тебе всичко наоколо, ще започне по радиото, отвсякъде ще слушаш говора на разумния свят. По какво се отличава? Русите дадоха един много добър пример. Те ходиха да изследват северния полюс и какво направиха? Не се знаеше. По-рано ходиха да изследват полюса, мнозина умряха, погинаха. А тези хора дойдоха до едно разумно отношение на въпроса. От Русия решиха да отидат на северния полюс да изследват, но и те проучиха от дълго време, пренасяха своите изследвания с аероплана, намериха едно място, близо до полюса, на блок. Сложиха там палатките, консерви, туриха известна станция, радио и всеки ден от станцията телеграфираха по три пъти на ден. И им отговаряха. През цялото време, близо 9 месеца седяха там. Че разумно отношение имаше. Видяха, че не може да се седи на северния полюс. Те отидоха на северния полюс и след 9 месеца бяха на 2700 километра далече. Трябваше да дойдат с ледоразбивач да ги вземат, учени хора бяха, да ги доведат в Русия. Вие сте дошли тука на земята, вие трябва да пазите вашето радио. Всеки ден да давате съобщения за изследванията, които правите. Някой казва: „Защо трябва да се моля?“ Ще се молиш по радиото сутрин. Като се молиш, ще кажеш какви изследвания си направил. Молитвата е радио. В духовния свят ще пишат, че днес такива и такива наблюдения. Сутрин се помолиш, вечер се помолиш, даваш своята радиограма. Казвате: „Аз не искам с тия работи да се занимавам.“ С какво ще се занимаваш? С какво трябва да се занимаваш? Казваш: „Човек трябва да живее само за себе си.“ Един ден аз минавам, нося тази лупа със себе си, с която чета и правя научни изследвания, за вас я нося. То е да ме пази от беля. Минавам покрай един мравуняк. Всички мрави се разтичали, всички тичат едновременно, един отива в едно направление, други в друго, носят нещо, борят се, Слънцето ги огряло. Вземам тази лупа, турям този фокус на мравуняка, всички се набраха, тази, ярката точка, която пари, почнаха да я атакуват. Когато дойде лъчът да я ухапе, подскочи. Всички накъдето ходят, казват: Откъде този, че не може да го хапят? Като мърда някъде, току задими техният мравуняк. Те тичат, хапят и най-после аз си оттегля ръката. Те казват: Победихме. Изгонихме го. Аз правя своите научни изследвания и казвам: Не се хапя. На себе си казвам тъй: Не се хапе туй, което носи светлина в себе си. Те всичките нападаха, туряха знамена и казват: Победихме. Аз не съм имал намерение да воювам, правя своите научни изследвания. Някой път и невидимият свят прави опит с нас, ние като мравите тичаме, ходим. И като замине нещастието, казваме: Победихме. Не че има някакво нещастие. Има Един, Който ви обича в света и разчитайте винаги на Него. 

 Дигна ръцете си и ги благослови 

 

 

Редактирано Декември 20, 2021 от АлександърТ.А.