Диана Илиева Добавено Март 31, 2007 Доклад Share Добавено Март 31, 2007 Човешкото същество е част от цялото, наричано от нас „Вселена” – част, ограничена във времето и пространството. Той преживява самия себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалото – но това е нещо като оптическа заблуда на неговото съзнание. Тази заблуда е вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и до обич и привързаност към един малък брой хора, които са ни най-близки. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширяваме кръга на своето състрадание, така че той да обхване всички живи същества и цялата природа в нейната красота. Никой не е в състояние да постигне това напълно, но стремежът към подобно постижение е сам по себе си част от освобождението и основа за вътрешно спокойствие. Алберт Айнщайн Цялата идея за състраданието се основава на едно остро осъзнаване на взаимозависимостта на всички тези живи същества, които са всички част едно от друго, и са всички включени едно в друго. Томас Мъртон Паметникът на един велик човек не е от гранит, или от мрамор, или от бронз. Той е съставен от неговата доброта, неговите дела, неговата любов и неговото състрадание. Алфред Монтаперт О, това е чудесно - ясно точно и пълно! На мен тези мисли на Айнщайн, Мъртон и Монтаперт ми харесаха най-много от всичко казано до сега. Благодаря на Станимир, че ги е подбрал за нас! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 (edited) (Станимир @ Mar 26 2007, 14:00) За да бъде състрадателен човек е необходимо преди всичко да бъде с разширено съзнание. Тогава неговото чувство за съпричастност може да обхване и другите. Границата на осъзнаване, която преди това е поставял около своята личност, вече обхваща и тези около него. При това индивидуалността не се губи, но вече не е ограничена само в себе си.) Силвия: (Точно, ясно, кратко и много вярно. Премахване на границите, това е състрадателност. То е и сърадване. То е и друго. Много имена, много думи за едно и също нещо.) Напълно съм съгласна и със Станимир и със Силвия. Само че това дълбоко вътрешно и многомерно състояние, което наричаме състрадание всъщност няма нищо общо с контретните ежедневни междуличностни отношения. От нашите конкретни прояви, когато нямаме Онова състояние, остават следи, за които изобщо не подозираме, и които не биха ни радвали, когато узнаем за тях. Това са безбройните ни "добрини" и добри намерения. Които не се срещат сами, отделени от противоположните си полюси ... Така борецът срещу агресията поражда ... агресия, борецът за правда- лъжа и т.н. А този, който притежава Онова състояние, той не "оставя следи" (така смята Лао Дзъ, и аз с него). И не ни трябват прояви на състрадателност от някакъв списък, например, но ни трябва това състояние, при което каквото и да направим- даже и нищо да не направим, все ще да е от състрадателност. Е... Редактирано Април 27, 2007 от Багира Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 Целият живот е едно състрадание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mihailo Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 (Станимир @ Mar 26 2007, 14:00) За да бъде състрадателен човек е необходимо преди всичко да бъде с разширено съзнание. Тогава неговото чувство за съпричастност може да обхване и другите. Границата на осъзнаване, която преди това е поставял около своята личност, вече обхваща и тези около него. При това индивидуалността не се губи, но вече не е ограничена само в себе си.) Силвия: (Точно, ясно, кратко и много вярно. Премахване на границите, това е състрадателност. То е и сърадване. То е и друго. Много имена, много думи за едно и също нещо.) Напълно съм съгласна и със Станимир и със Силвия. Само че това дълбоко вътрешно и многомерно състояние, което наричаме състрадание всъщност няма нищо общо с контретните ежедневни междуличностни отношения. От нашите конкретни прояви, когато нямаме Онова състояние, остават следи, за които изобщо не подозираме, и които не биха ни радвали, когато узнаем за тях. Това са безбройните ни "добрини" и добри намерения. Които не се срещат сами, отделени от противоположните си полюси ... Така борецът срещу агресията поражда ... агресия, борецът за правда- лъжа и т.н. А този, който притежава Онова състояние, той не "оставя следи" (така смята Лао Дзъ, и аз с него). И не ни трябват прояви на състрадателност от някакъв списък, например, но ни трябва това състояние, при което каквото и да направим- даже и нищо да не направим, все ще да е от състрадателност. Е...по плодоветете ше ги познаете. това е свързано с разширеното съзнабие но е не е угаждане. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 27, 2007 Доклад Share Добавено Април 27, 2007 (Станимир @ Mar 26 2007, 14:00) За да бъде състрадателен човек е необходимо преди всичко да бъде с разширено съзнание. Тогава неговото чувство за съпричастност може да обхване и другите. Границата на осъзнаване, която преди това е поставял около своята личност, вече обхваща и тези около него. При това индивидуалността не се губи, но вече не е ограничена само в себе си.) Силвия: (Точно, ясно, кратко и много вярно. Премахване на границите, това е състрадателност. То е и сърадване. То е и друго. Много имена, много думи за едно и също нещо.) Напълно съм съгласна и със Станимир и със Силвия. Само че това дълбоко вътрешно и многомерно състояние, което наричаме състрадание всъщност няма нищо общо с контретните ежедневни междуличностни отношения. От нашите конкретни прояви, когато нямаме Онова състояние, остават следи, за които изобщо не подозираме, и които не биха ни радвали, когато узнаем за тях. А този, който притежава Онова състояние, той не "оставя следи" (така смята Лао Дзъ, и аз с него). Напразно изглежда съм съгласна с Багира за това, че взирайки се в междуличностни прояви, губим същността на състоянието, така както гледайки следите по повърхността (и о, да, не е като да ги няма!), не виждаме дълбокото, където такива е невъзможно да се оставят. С Лао Дзъ, обаче, ще си позволя да бъда напълно несъгласна относно притежаването или имането на Онова състояние, ако така точно се е изразил. Но ако е имал предвид ние да бъдем негово притежание, така може и добри плодове да намерим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 8, 2007 Доклад Share Добавено Август 8, 2007 "Състраданието не плаче, а помага." /Агни Йога - Община/ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Лагорда Добавено Август 9, 2007 Доклад Share Добавено Август 9, 2007 Помагам когато усетя вътрешен подтик да го направя и тогава радостта и енергията която ме изпълва е много по-ценна от всяка признателност която бих получила. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Да бъдеш състрадателен към някого, означава да го дариш с частичка от своята радост. Ако нямаш радост в себе си, можеш да страдаш заедно с другия, но не и да бъдеш състрадателен. Винаги има начин да призовеш нечие сърце към радост. Можеш да изпратиш добра мисъл или да му въздействаш със своето положително излъчване, дума или действие. Правилния избор е съчетание от натрупания опит и конкретната ситуация. Важното е призива да е изпълнен с радост, защото радостта е естественото състояние на Духа. Болката и страданието са само сянка на радостта - подчертаваща нейното величие. Сега, като говоря всичко това не означава, че изпратените от нас добри мисли, казаната добра дума или евентуално извършеното действие ще бъдат усетени или приети. Ние сме длъжни да изпратим помощта си, в такава форма, каквато сме преценили, че ще бъде от полза, но ако отсрещната страна я отхвърли, не бива да настояваме. Но що се отнася до нашите мисли и положителни излъчвания, винаги е благотворно да ги изпращаме в пространството, защото те рано или късно ще дадат плодове, дори и да не помогнат в конкретния случай. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Не мисля, че идеята,че "правиш добро" и че то ще ти се върне стократно има каквото и да било общо със състраданието. Ако човек наистина изпитва състрадание, той истински страда с болката на другия и това негово страдание го подтиква да помогне без изобщо да очаква отплата и награда. И единственото,което би го зарадвало е ако успее поне малко да облекчи чуждата мъка, защото така ще намалее и тази , която сам той изпитва при вида на някой страдащ. Благодаря на Станимир за тези прекрасни мисли. Човешкото същество е част от цялото, наричано от нас „Вселена” – част, ограничена във времето и пространството. Той преживява самия себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалото – но това е нещо като оптическа заблуда на неговото съзнание. Тази заблуда е вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и до обич и привързаност към един малък брой хора, които са ни най-близки. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширяваме кръга на своето състрадание, така че той да обхване всички живи същества и цялата природа в нейната красота. Никой не е в състояние да постигне това напълно, но стремежът към подобно постижение е сам по себе си част от освобождението и основа за вътрешно спокойствие. Алберт Айнщайн Цялата идея за състраданието се основава на едно остро осъзнаване на взаимозависимостта на всички тези живи същества, които са всички част едно от друго, и са всички включени едно в друго. Томас Мъртон Паметникът на един велик човек не е от гранит, или от мрамор, или от бронз. Той е съставен от неговата доброта, неговите дела, неговата любов и неговото състрадание. Алфред Монтаперт Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Доброто не се връща, а се увеличава стократно в пространството. Кой ще го приеме и ще прибави частичка от своята добрина към него е отделен въпрос. Споменах, че трябва да се търси полза, и тя наистина трябва да се търси, но не съм казал, че тя трябва да е за нас самите. И защо да подкрепяме другаря си в унинието, ако можем да го развеселим? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Да бъдеш състрадателен към някого, означава да го дариш с частичка от своята радост. Ако нямаш радост в себе си, можеш да страдаш заедно с другия, но не и да бъдеш състрадателен. Винаги има начин да призовеш нечие сърце към радост. Можеш да изпратиш добра мисъл или да му въздействаш със своето положително излъчване, дума или действие. Правилния избор е съчетание от натрупания опит и конкретната ситуация. Важното е призива да е изпълнен с радост, защото радостта е естественото състояние на Духа. Болката и страданието са само сянка на радостта - подчертаваща нейното величие. Сега, като говоря всичко това не означава, че изпратените от нас добри мисли, казаната добра дума или евентуално извършеното действие ще бъдат усетени или приети. Ние сме длъжни да изпратим помощта си, в такава форма, каквато сме преценили, че ще бъде от полза, но ако отсрещната страна я отхвърли, не бива да настояваме. Но що се отнася до нашите мисли и положителни излъчвания, винаги е благотворно да ги изпращаме в пространството, защото те рано или късно ще дадат плодове, дори и да не помогнат в конкретния случай. Чудесна идея, която е осъществима и на практика. Доброто не се връща, а се увеличава стократно в пространството. Кой ще го приеме и ще прибави частичка от своята добрина към него е отделен въпрос. Споменах, че трябва да се търси полза, и тя наистина трябва да се търси, но не съм казал, че тя трябва да е за нас самите. И защо да подкрепяме другаря си в унинието, ако можем да го развеселим? Ако търсиш полза за себе си, ти си в сферата на услугите, не помагаш. Ще го повторя и тук, но изкуството да даваш е да не очакваш нищо в замяна. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Станимир! Роси! Ако човек наистина изпитва състрадание, той истински страда с болката на другия и това негово страдание го подтиква да помогне без изобщо да очаква отплата и награда. И единственото,което би го зарадвало е ако успее поне малко да облекчи чуждата мъка, защото така ще намалее и тази , която сам той изпитва при вида на някой страдащ.Всъщност състраданието не означава точно да страдаме с болката на другия, според мен, още по-малко - да я поемаме или да го облекчаваме от нея. Така не само че не му помагаме, а му вредим дори, отнемайки му неговия личен урок и освен това вредим и на себе си - изживявайки се като "спасител" и "лечител", повишаваме риска да се хлъзнем в гордостта... Да съ-страдаш с другия, мисля, означава да се опиташ заедно с него да намериш урока на това страдание - това става само ако се почувстваме едно с него и вместо да поемаме неговата болка, му пращаме своята любов... Цитат(Станимир @ Sep 30 2007, 12:19) * Да бъдеш състрадателен към някого, означава да го дариш с частичка от своята радост. Ако нямаш радост в себе си, можеш да страдаш заедно с другия, но не и да бъдеш състрадателен. Винаги има начин да призовеш нечие сърце към радост. Можеш да изпратиш добра мисъл или да му въздействаш със своето положително излъчване, дума или действие. :thumbsup2: Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Станимир, по въпроса за ползата визирах по-предни постове. Може и да не е толкова лошо,че се търси. Важното е да има повече добро по света, ако идеята за "полза" добринася ,добре. Все пак имах предвид, че да правиш добро, защото то наистина се връща и то многократно прилича много повече на пазарлък. Добротата идва само от чистото сърце поне според мен. Любов и усмивка. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 (edited) Всъщност, ако говорим за приемане на чуждата болка - това също е възможно - както по отношение на физическата, така и на психическата. Волевата заповед съчетана с любов са в състояние да го направят и твърдя, че това не е толкова трудно. Въпреки, че такова въздействие не премахва причините, то може да даде на човека към когото е отпратено "глътка въздух" за да намери сили да се пребори със страданията си, но може - както каза Донка - да го лиши от урока, който е трябвало да научи и страданието ще се прояви отново с по-голяма сила. Редактирано Септември 30, 2007 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 (edited) Донка, мисля че не е възможно буквално да страдаме с болката на друг, защото не сме на неговото място-примерно някое сираче или тежко болен. Можем само да му съчувстваме, т. е. да разбираме, че носи много тежък товар на гърба си. Този товар си е негов и никой друг не би могъл да го носи вместо него. Това си е негова задача и може би избор. Но можем да обградим с любов сирачето, да го заведем примерно на лунапарк, или да му подарим малкото плюшено мече,което знаем,че много харесва.Или поне да поговорим с него и му се усмихнем. Бихме могли да го подкрепим по някакъв начин. Товара то само си го носи и сигурно ще се справи, но когато среща любов и разбиране му става малко по-леко.Съвсем малко, но достатъчно, за да продължи. И все пак причината да направим нещо е ,че в себе си изпитваме страдание или поне тъга от това, че то има толкова тежка съдба. Или най-малкото разбиране.Щом е понесло този тежък товар, то ще се справи. Мисля, че важно е да усети от нас любовта и вярата, че ще успее. Ако детето се удари зле и плаче, майката ще го прегърне и ще му попее примерно, ще го обгради с цялата си любов. То ще изпита болката и никой друг не би могъл да го "замести", но с нашето искрено съчувствие ще се справи малко по-леко. Казано е направи добро и го хвърли в морето. То винаги се връща и то многократно.Но ако не се прави от сърце и с чисти помисли дали е добро... любов и усмивка от мен Редактирано Септември 30, 2007 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Аз мисля, че състрадателността е низша форма на състоянието на духа. Тя е обуславяща и предопределяща за всичко човешко изобщо. Т. е. тя е базова, не е целева. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Атлантида Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 (edited) Kакво ще кажете за евтаназията, за ли сте или против? Въпросът е многопластов и е свързан доста с темата за състраданието. Редактирано Септември 30, 2007 от Атлантида Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Имаше цяла тема, посветена на евтаназията и тя бе дискутирана многопластово от много учстници тук. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 Сега си мисля,че състрадателността наистина е висша форма на развитие на духовността в смисъла, завещан ни от Христос: "Обичай ближния си както обичаш себе си". Такава съ-страдателност означава да се научим да обичаме Бог преди всичко човешко, да се научим да обичаме себе си без условия и претенции, да осъзнаем единството си със света около нас - така че страданието на човека до нас да се превърне и в наш урок.... и още толкова много качества означава състраданието.... Бог ни учи на него не в един само живот сигурно.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Септември 30, 2007 Доклад Share Добавено Септември 30, 2007 "ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО ОБИЧАШ СЕБЕ СИ!" От тук се започва. И се стига до забравата на себето. А Христос определено ни обича повече от Себе си, иначе нямаше да се подлага на слизане до земно ниво. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
bee_bg Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Какво значи състрадателност? Според мен е да изпитваш съчувствие към хора с проблеми и да им помагаш . Аз искам да питам друго до къде сме в състояние да проявяваме състрадателност ? До какво може да доведе ? Има ли момент във който хората с проблеми започват да висят на главата на състрадателния ,а съвсем самостоятелно могат да си решат проблемите? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Според мене, прарилно е да помагаме на хората да си решат проблемите сами, а не да им ги решаваме. Това разбирам и под проява на състрадателност. Все пак нека не забравяме, че в огромната си част проблемите са резултат от кармата. Всъщност може би състрадателния "страда" по-скоро заради грешките, които другия е направил в миналото, заради злоупотребата със свободната си воля и пропуснатите възможности за развитие. Както казах по-рано, болката ще отмине, но ако не се премахнат причините за нея, тя ще се прояви отново. Разбира се малцина могат да съзрат истинските причини за чуждото нещастие и да насочат помощта си по най-добрия начин. Остава ни още доста да учим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Състраданието има за основа страданието. Само човек,който е страдал, може да бъде състрадателен и колкото повече е страдал,толкова е по - състрадатален, защото страданието дълбае в сърцата ни вместилище за любовта, а състраданието е дете на любовта,която пък от своя страна е Основа на всичко съществуващо. Състраданието не е ментален процес, а екзистенциален. Необходима е известна чувствителност,сензитивност, откритост на сърдечния център, за да можеш да почувстваш, да преживееш и да споделиш като приемеш върху себе си, като своя собствена, чуждата болка и по този начин облекчиш този,който я изпитва. Както в планината - по - силният помага на по - слабия да си носи багажа. Според мен е погрешно да се твърди, че великите същества не познават страданието, не страдат... Напротив - размерът на тяхното страдание е непосилен за обикновеното човешко същество. Един Учител, слизайки на земята, прави огромна жертва, която е плод на неговото състрадание - Той става изкупител на карма. Нека да си спомним, че за Исус Христос се казва,че се е натоварил с нашите скърби, че е поел върху себе и изкупва нашите грехове. За Учителя се твърди - негови ученици са имали видение как той, прегърбен от непосилната тежест на Земята, я носи на раменете си. На Шива пък му посинява гърлото, защото изпива отровата на света. Съмнявам се в качеството на състрадание, в което не рискуваш нищо, в което не си готов да дадеш, да пожертваш нещо от себе си, за да облекчиш или да изцелиш болката на страдащия, а си готов единствено да раздаваш безплатни съвети. Учителят казва: " Всеки на този свят се ражда, за да изтрие сълзите на някого." Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Всеки човек е страдал, страда или му предстои да страда. Това е беспорната истина. Вечни радости и забави няма при никого. На мен обаче, не ми харесва приравняването на състраданието към религиозни и особено християнски ортопраксии. Състраданието на е религиозна категория, а нравствена. Човешкото изобщо, провокира състраданието - и към животните, и към хората, не любовта към божественото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Октомври 1, 2007 Доклад Share Добавено Октомври 1, 2007 Човешкото изобщо, провокира състраданието - и към животните, и към хората, не любовта към божественото. Човешкото провокира състраданието,когато в него се е събудило божественото. Не ми се иска да пиша какви неща може да провокира човешкото ако божественото в него спи. Съгласна съм с Борислав: Съмнявам се в качеството на състрадание, в което не рискуваш нищо, в което не си готов да дадеш, да пожертваш нещо от себе си, за да облекчиш или да изцелиш болката на страдащия, а си готов единствено да раздаваш безплатни съвети. Учителят казва: " Всеки на този свят се ражда, за да изтрие сълзите на някого." Може би проблемът на страдащият до нас не е само негова карма, но и част от нашата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.