Свръхпроизводството

[Станимир]

Факт е че предлагането на пазара е много по-високо от нуждите на потребителите. Това се отнася както до предлаганите количества, така и до предлаганото разнообразие. Всичко това естествено е за сметка на качеството. Голяма част от това свръхпроизводство просто се изхвърля (или връща за преработка), защото не може да бъде продадено дори и след разпродажбите почти по себестойност, когато пазарния потенциал на продукта е вече изчерпан (отминала мода, остарялост по отношение на техническия прогрес, отминал срок за годност и др.). Производителите започват ново производство и то отново в свръхколичества. Измислят се нови видове продукти, които много често по нищо не се отличават от старите и всичко това "заради потребителите". Разбира се финансите на последните са ограничени и голяма част от стоките остават непродадени. А ресурсите на планетата не са неограничени...

Какво мислите за свръхпроизводството?

Нужно ли е то на потребителите?

Виждате ли възможност за балансиране на производството и потребностите?

[Guest Мона]

Когато се говори за свръхпроизводство, трябва и да се уточни за кой регион става дума. Навсякъде икономическата конюнктура е различна. В нашата икономическа среда няма свръхпоризводство, защото няма никакво производство, а най-вече търговия. Основният проблем на България, е че няма хора, които да произвеждат; европейският пазар ще ни залее главоломно и това вече се вижда. Много малко са и останалите конкурентноспособни стоки, които можем да изнасяме навън, предимно в страните от ЕС. Там нямаме почти никакви шансове. За да се борим за устойчиво присъствие на европейския пазар като периферни страни към ЕС, ще ни трябват много години.

Друга опасна тенденция и то на световно ниво е китайската икономическа инвазия. Темата обаче ще навлезе в чисто икономически измерения.

[Диана Илиева]

Моето мнение е, че няма свръхпроизводство в глобален смисъл. Четох статистически данни, в един от нашите икономически ориентирани вестници, не съм съвсем сигурна точно къде - "Капитал" например, че ако се разпределят произведените и хранителни, и нехранителни стоки общо в света по равно на глава от населението също в световен мащаб, то всеки ще получи точно колкото за едно нормално задоволяване на човешките си нужди.

На другия въпрос - не само на потребителите, ами на никой не му е нужно свръхпроизводство.

На третия въпрос - какво значи балансиране на производството и потребностите? От горните данни (ако са верни, разбира се) следва, че такова и в момента има и това става по един не съвсем осъзнат начин (имам предвид, не и под контрола на редовите бизнесмени и предприемачи). Може би по-скоро въпросът е в разпределянето на производството - колкото и комунистически да звучи това по равно. Аз дори съм по-склонна към формулировка "на кой колкото му е нужно", а как ще стане, вече е съвсем друг въпрос.

А би ли обяснил защо те вълнува именно този въпрос?

[Станимир]

Свръхпроизводство съществува във водещите в икономическо отношение държави. Данните които посочваш вероятно са верни, но това няма да доведе до задоволяване на нуждите на неплатежоспособната част от хората. Голяма част от производството тъй или иначе ще остане нереализирано. Това естествено влиза в плановете на компаниите с масово производство. Истината е, че тези очквани загуби са включени в цената на крайният продукт, т.е. ние като потребители си ги плащаме.

Може би по-скоро въпросът е в разпределянето на производството - колкото и комунистически да звучи това по равно.

Да, ама за това е нужно силно развито групово съзнание. Ще трябва да поотраснем още малко. Иначе при разумно използване, ресурсите на планетата са достатъчни за 7-8 милиарда души, без да се наруши природното равновесие (разбира се то вече е нарушено).

А би ли обяснил защо те вълнува именно този въпрос?

Ами, не знам. Просто видях, че темата не е застъпена във форума.

[Валентин Петров]

Какво мислите за свръхпроизводството?

Нужно ли е то на потребителите?

Виждате ли възможност за балансиране на производството и потребностите?

2 нови серии на Мийтрикс - Месарницаматрицата

http://www.themeatrix.com/intl/bulgarian/

"Ако някой убива животно без причина, когато то не го напада, а от желаие да го убие или заради месото ... той прави зло и така сам се превраща в див звяр. И краят му ще бъде като на дивите зверове"

Господ

Така ще бъде и с тая жалка цивилизация.

Евангелие на Мира

[Благост]

Христос Воскресе!

Изобилието + разнообразието на предлаганите стоки си е много добре + обаче потребителски избор разумен да има + последващо удовлетворение хехе + защото неограничени са човешките потребности + ресурсите ни внушават че са ограничени ( някои са + някои не са ограничени) + борбата за разпределението е на етерно ниво + зависи от нашата Разумност и още някои други неща + замислям се сега + че Събитийността по всички звена във веригата : Проучване + Производство + Разпределение + Потребление вече не е ясно предопределена+ прогнозируема както досега + става все по динамична + непрогнозируема + стъпка по стъпка

Любов + Светлина + Мир + Радост

Редактирано Април 10, 2007 от Благост

[Диана Илиева]

Интересно, точно след една година, започнахме да говорим не за свръхпроизводство, а за недостиг на производство и то в световен мащаб ... сега какво правим?!

Или като в онзи виц - спокойно и организирано право към гробищата, в случая към световна криза.

[Guest Дриада]

Свръхпроизводство има, когато предлагането на стоки и услуги надвишава потребностите на хората на пазара.При свръхпроизводство Станимир, цените би трябвало да са под конкурентноспособните на пазара.Или да са по ниски, за да се стимулира потреблението , но производителя да има паричен поток или възвръщаемост на средства.Този тип политика на фирмите е характерна за монополистите на пазара.Те диктуват цените на стоките и услугите независимо, че са под реалната точка .Свръхпроизводство може да има фирма, която иска да си наложи продукта на пазара, би трябвало да е финансово стабилна и да има интерес да реализира обем стоки, а не количество пари.Би трябвало да се налага и политика за задоволяване на потребности на хората.Но в последно време икономическата криза ни поставя пред разумно производство и потребление.Темата ти е поставена отдавна , но въпреки това е интересна.Дори и в условия на криза икономическите интереси са твърде различни и допускам, че завладяването на пазари е сложно и рисково.Има корпорации, които предлагат стоки на твърде високи цени.То е мания у някои клиенти да притежават дадена стока на висока цена.Например кадилак, маркови цигари или парфюми.Но въпрос на избор.За всеки потребител и стоката.

[Канел]

Какво мислите за свръхпроизводството?

Нужно ли е то на потребителите?

Виждате ли възможност за балансиране на производството и потребностите?

Свръхпроизводството е бичът на съвременната цивилизация. От него произлизат един куп проблеми, включително замърсяването на природата и изчерпането на ресурсите.

На потребителите не е нужно, но социално-икономическата система е така конструирана (нарочно или "просто така се получи" е друг въпрос), че да стимулира свръхпроизводство. На практика, с всички тия машини, можем да работим по 3-4 часа за осигуряване на бита, а през останалото време да правим нещо друго, да кажем учене или спорт.

Всъщност, точно свръхпроизводството ще бъде един от поводите за идването на Антихриста (князът на тоя свят), който по същество е консервативна сила на Земята. Той ще каже: "Вижте какво направихте, няма повече да цапате земята" и ще наложи крути рестрикции кой какво и как ползва. Ще въведе един вид социализъм, чрез който ресурсите ще се разпределят като на корабите на далечно плаване - чрез дажби. Още повече, че след сътресенията по планетата храната и ресурсите ще са доста оскъдни. Ето ви едно малко предсказание от мен.

[Станимир]

При свръхпроизводство Станимир, цените би трябвало да са под конкурентноспособните на пазара.

Цените са достатъчно високи за да могат производителите и търговците да останат на печалба, дори и една голяма част от продукцията да остане нереализирана. Тук разбира се нещата при производител и търговец не са едни и същи, а се различават и в зависимост от вида на продукта. Например производството и търговията с клетъчни телефони. Конкуренцията и при производителите, и при търговците е доста висока, цените за потребителя са многократно надвишаващи себестойността на продукта, предлагането и като количество, и като разнообразие е огромно. Налице е свръхпроизводство, налице е свръхпотребление. Купувачите в действителност си нямат ни най-малка представа, че един телефон, който на пазара струва 1000 лева, може да е с производствена себестойност под 50 лв. Това е основното навсякъде при свръхпроизводството: ниската себестойност на продукта (и тук може да се говори много за изкуствено поддържаната бедност и нисък стандарт в много страни, за да може да се осигури евтиното производство). От тук нататък в зависимост от продукта вариантите са различни. Но производството и видовото разнообразие трябва да се поддържа високо не само за да се завоюва пазарен дял, но и след това за да се задържи. Нещата са сложни и не може да се говори така общо. Обикновено новата продукция се предлага на доста надута цена, като купувачите се привличат не заради цената, а защото им се внушава, че стоката е нещо много повече от другите стоки на пазара. С течение на времето цената постепенно спада, но ако нямаме прекалено голямо количество застояла и непродаваема стока (с други думи, ако търговецът се е набутал), то цената все пак ще е достатъчно висока за да се реализира печалба.

[Станимир]

Интересно, точно след една година, започнахме да говорим не за свръхпроизводство, а за недостиг на производство и то в световен мащаб ... сега какво правим?!

Или като в онзи виц - спокойно и организирано право към гробищата, в случая към световна криза.

За недостиг на производство може да се говори само от гледна точка на това, че световната икономическа система има нужда от свръхпроизводство за да продължи да съществува. В противен случай... ами едва ли някой човек може да определи точно последиците, но тъй или иначе ще разберем, защото неизбежното не може да се отлага прекалено дълго.

[Guest Дриада]

Благодаря ти за споделените хубави мнения Станимир, ти засягаш темата за свръхпотребление при клетъчните терлефони.Пазара е място , където силните корпорации са успяващите, диктуват цените на пазара.Това е монопол, но потребителите сами го създават.Обикновено в условията на пазарна икономика има и нелоялна конкуренция, какво да се прави.Като ни е голямо търсенето!?Много е силна маркетинговата стратегия на някои фирми.Като проучване на пазара, конкуренти, платежоспособност на търсенето, механизми за разсрочено плащане и куп други уловки.Бизнеса е за умни хора, предлагащи и следпродажбено обслужване.Свръхпроизводство ще има, защото продукта е във фазата на "дойна крава", или производителя е разработил пазара на продукта, технологията на производство е изплатена, обновява се периодично и носи нови и нови парични постъпления.

[Канел]

Цялата работа със свръхпроизводството може би ще се реши ако политиците по някакви неведоми причини престанат да си мерят ... ръста на икономиките. "Ръст на БВП" е една куха фраза, нищо не означаваща. Става голямо наводнение (като в Австралия например) - хайде после наливай пари за инфраструктура, повишава се БВП. А това, че много хора са загубили лично имущество? Който има застраховка може и да вземе нещо, но никога няма да си възстанови всичко. А който няма ще си скубе косите. Да, ама на БВП не му пука, че Джон си е загубил имуществото във водата, защото то няма касание с БВП. Даже още по-добре за ръста на икономиката, щото Джон ще трябва да се охарчи за нова покъщнина, да тегли нови заеми, а това помпа БВП.

Интересното е, че точно тая риторика ще ползва и Антихриста като дойде да ни спасява от лошите банкери и корумпираните политици, които ще доведат света до катастрофа.

[Guest Дриада]

Канел много емоционално приемаш нещата за свръхпроизводството!?Съжалявам, че моя изказ те кара да възприемаш нещата така!Икономистите тълкуват свръхпроизводството , като излишък от блага на пазара.Тоест има наличие на стоки извън рамките на потребностите.Определено някой има интерес от това.В икономически аспект се взимат мерки, правни норми, за лоялност на конкуренцията на пазара.Има механизми за регулация на подобни явления.За брутния вътрешен продукт това са количества произведени стоки и услуги и потребление на същите в една страна и то за една година.Но тълкувано от икономистите може потреблението да не е само на територията на страната, просто вноса надвишава износа.А за застрахователните рискове бих казала, че са много уловките да има застрахователно събитие и да те обезпечат със средства.

[Канел]

Хехе, аз ги възприемам нещата така от много време, не бой се.

Проблемът не е чак толкова, че се произвеждат много стоки. Проблемът е когато заплатата ти започне да зависи от продажбите директно. Ако разчиташ от твоята бакалия днес да напазаруват 100 човека, за да припечелиш 50 лв, но на 400 метра построят Кауфланд, ясно е, че си загазил. Ако правиш по 10 000 болта на ден, но изведнъж пазара е залят от китайски болтове със същото или по-добро качество на по ниска цена, тогава си загазил.

Проблемът идва, когато трябва да продадеш стока, за да си осигуриш препитание. Това надува оборота на стоки и в крайна сметка кръговрата на вещества в природата.

[Guest Дриада]

Болтове не мога да кажа дали се произвеждат в необходимото количество, но българското машиностроене не е за подценяване и то изобщо.Може да има внос от вън, но това е маркетингова стратегия на някой да завладява пазара.Машиностроенето ни просто е в криза, регулациите на пазара стават с по- високи мита на вносни стоки.Така е, че много заплати зависят от оборота.А платежоспособното търсене е ограничено.С хипермаркетите картинката е повече от ясна и на мен ми призлява от техните примоции, но такъв ни е халът.Не лека съдбата на дистрибуторите, но така е...Пазарна икономика не се гради от препродажри на стоки, а от реално производство.

[Канел]

С хипермаркетите картинката е повече от ясна и на мен ми призлява от техните примоции, но такъв ни е халът.

Цък

Пазарна икономика не се гради от препродажри на стоки, а от реално производство.

Всъщност, логично е при свръхпроизводство да се развиват услугите. Ако преди 100 години са били необходими 30 човека, за да ожънат 30 декара на ден, то днес един комбайн жъне по 500 и повече декара с един човек + още няколко за изработката и поддръжката на машината. Т.е. за останалите няма работа и трябва да си изкарват прехраната другаде.

А бе все някога ще докараме комунизЪма - да работим по 2 часа и през останалото време да играем тенис и белот.

[Guest Мона]

Няма вариант, при който комбайн да ожъне повече от 100 декара, не 500 на ден и то при строго определени климатични условия.

Спецификата налага жътвата да започне не по-късно от 10 часа до обед и да приключи не по-късно от 17 часа следобед. Това условие се налага от повишаването на влагата във въздуха и самият житен клас не става за жътва. Нивото на глутена се понижава заради влагата, което понижава и хранителните му качества. Това се отнася и до царевицатата, дори и за гроздето ...

Не става дума за работни места, а за ефективност на труда.

Преди принципът е бил такъв - ти помагаш на мене, аз помагам на тебе. Това условие, само по себе си, не предполага инициативност и предприемчивост. Паралелът между преди и сега е невъзможен. Самата специфика на работата ограничава заетите в този отрасъл. Което, допълнително се отежнява от ситуацията, че в целия Европейския съюз и в макроикономически план, целия свят, само по себе си, земеделието не е пчелившо, което от своя страна води до държавно субсидиране.

Тези факти изключват свръхпроизводтството, първо поради спецификите на отделните държави, отделно от партидите, които са лимитарани и над които ние не можем да произвеждаме и да изнасяме, защото се предполага, че вътрешното потребление е задоволено (специално в ЕС) и не се допуска конкуренция между страните членки.

Специално за хранителните стоки от земеделието няма как да има свръхпроизводство, има производство в особено големи размери. Затова е важно да се разграничават понятията (свръхпроизводтсво и производство в особено големи размери).

Свръхпроизводството е категория, присъща на индустриалното производство, в частност на серийното такова.

Дори и да се направи паралел с други теми, свръхпроизводството е краен резултат наложен от свръхпотреблението. Което пък е продукт на свръхнаселеността, дори и неразпределена равномерно, се увеличава драстично. А всеки иска да се храни.

Е, тогава - къде е изходът? По-малко добитък или по-малко хора?

[Канел]

Няма вариант, при който комбайн да ожъне повече от 100 декара, не 500 на ден и то при строго определени климатични условия.

Цитат:

How many acres can one combine harvest in a day?

Newer models of combines can cover about 200 acres on a hot, dry day. However, a modern combine will average about 150 acres per day.

150 акра са горе-долу 600 декара.

Не става дума за работни места, а за ефективност на труда.

Да де, колкото по-ефективен става труда и колкото повече машинария има, толкова по-малко хора са необходими в земеделието, пък и във всяка материална индустрия. А все още основен принцип на капитализма е: ти имаш право на своя труд и на продуктите от своя труд.

Ако ресурсите, разбирай правата върху ресурсите - земя, техника, полезни изкопаеми и т.н. - се концентрират в ръцете на малко хора, останалите остават извън играта и трябва да се задоволяват или с наемна работа или с каквото въобще има на пазара на труда. В един момент ще се окаже, че много хора са просто излишни, колкото и гадно да звучи. Става дума за сегашния модел на социално-икономически отношения.

Друг вариант е разгръщането на грандиозни строителни и инженерни проекти, но тогава опираме до възможността на природата да осигури суровини. Ако става въпрос за пирамиди и всякакви камънаци, ресурси има, защото Земята фактически е един голям камък. Но няма как да стане всеки да кара джип и да живее в голяма модерна къща.

Трети вариант е един вид икономика на услугите и светът да се превърне не толкова в материално място колкото в място за дискусии и философстване, където хората да разполагат с малко физически, но много ментален материал.

Специално за хранителните стоки от земеделието няма как да има свръхпроизводство, има производство в особено големи размери. Затова е важно да се разграничават понятията (свръхпроизводтсво и производство в особено големи размери).

Свръхпроизводството е категория, присъща на индустриалното производство, в частност на серийното такова.

Мона, нямаше ли свръхпроизводство на мляко в Западна Европа преди години? Доколкото си спомням плащаха на фермерите да НЕ произвеждат повече мляко от зададеното в някакви норми. Т.е. капацитет има, но няма къде да се пласира.

Дори и да се направи паралел с други теми, свръхпроизводството е краен резултат наложен от свръхпотреблението.

А защо да не е резултат просто на алчност и невежество? Пример от последните години: едната година доматите са 1,50 лв/кг, другата година всички искат да забогатеят и садят домати масово. Цената пада на 30-40 ст. Това е реален пример за свръхпроизводство от България.

А всеки иска да се храни.

Е, тогава - къде е изходът? По-малко добитък или по-малко хора?

Сещам се за няколко варианта, най-добрият от който е след 2 години нещо да ни светне в главите и да намерим начин за устойчиво развитие - без свръхпроизводство, без БВП, без "консумация" и изяждане на запасите, без монополизиране на властта и енергетиката, хората да правят вещите не да се развалят след 2 години, а да траят по 10...

[Guest Дриада]

И свръхпроизводството на земеделски продукти ще се "Урегулира" от Евросъюза с орязване на субсидийте за стопаните.Спасението е в окрупняване на земделските площи и механизация на дейностите.Да не подценяваме факта, че сме част от еврозоната.Малка икономика, починена на икономиките на големите държави.Определено не мисля, че сме имали голям износ на земеделски продукти, те са задоволявали потребностите на нашия пазар.Икономиката ни се ориентира към увеличение на услугите- туризъм, ресторантъоство, хотелиерство и др.В нашата страна за свръхпроизводство не мога да определя отрасъл.Къде има ГАПС, роботизация или автоматизация!?