Продължение по въпроса с вярата в себе си и как това може да те разклати психически

[holyvalentine]

Попаднах на едно интересно мнение относно вярата в себе си. 

Цитат

Вярата в себе си и вярата в Бог са свързани.
Ако вярваш в Бог, в Първоизточника на живота, ти ще го обичаш.
И тогава ще гледаш на себе си като на Негов инструмент, чрез който Той се проявява и изразява Волята си.
Как тогава няма да вярваш в себе си, като Негово творение?
А има и егоистична вяра и любов към себе си. Когато липсва друга. 

Аз по принцип подкрепям напълно това мнение, като обаче земествам бог с велената. Не съм религиозна и за мен няма анимационни герои в небето. Но... с един приятел, който е написал доста книги по темата за себеобичането и просветлението по пътя към себеобичането, спорим неспирно по този върпос. Той ми обяснява с научни доводи, че вселената е един организъм, който се състои от информация и енергия (съюзът между които създава материята) и съзидателна сила. Вселената винаги казва той, няма разум, тя не мисли, тя не преднчертава твоя път, тя не се грижи за теб, много е вероятно тя дори да не знае за нашето същестуване. Тя просто твори и създава от наличното възможното, а когато двете се изчерпат се наблюдава разпад. Няма душа, няма прераждане, няма карма, няма нищо от това, което съм чела в повсеместната литература.  Вякакъв мой опит да се свържа с вселената като нещо по-висше от мен, той определя като инфантилна пристрастеност към търсене на закрила от родител и  придържане към външни опори, вместо да имам свои вътрешни, които да поставя чрез себеобичането. Това много ме разстройва и ме разклаща, защото може би аз както и много  д руги хора имаме нужда от тази по-висша фигура или форма на закрила от сила или материя по-голяма от нас. Може би това е подсъзнателно заложено от детството ни. Според него, ако ти обичаш себе си, всичко друго е наред. Вселената е такава каквато е, тя ти е оставила пълната свобода да се проявяваш както си поискаш и ти можеш да твориш и бъдеш този, който си искаш. И това е напълно достатъчно да си щастлив. Да, звучи логично и правдоподобно. Така наистина няма от какво да зависиш и можеш винаги да си имаш вътрешните опори. Но мен, незнайно защо това много ме натъжава. Аз имам нужда от тази майчина връзка, ако щете, с вселената, от тази висша грижа, макар че този приятел разби представите ми на пух и прах. Все едно когато детето разбере, че няма дядо Коледа. Чувстваш една празнина вътре.  

 

Лошото е, че това толкова ме афектира, че вътрешното ми разклащане мисля, че доведе до външни симптоми. От 2 дена имам световъртежи и губя равновесие. 

[Иво]

Здравей @holyvalentine

И благодаря за споделеното!

Ако правилно разбирам, от една страна изпитваш вътрешна потребност да вярваш, от друга са думите на твоя близък приятел за устройството на вселената и други неща, които четеш. И това ти създава вътрешно противоречие. И въпросът е толкова дълбоко важен за теб, че казваш е вероятна причина и за външни симптоми.

Това ли е есенцията на това житейско предизвикателство, през което минаваш?

Поздрави и хубав ден!

[АлександърТ.А.]

@holyvalentine

От малкото което знам . Забелязал съм че колкото повече някой се е окопал , толкова по разтърсващо е преминаването на друга позиция . И никоя позиция не е крайна , нито противостои на останалите . Всички са свързани допълващи и взаймозависими .Една като се промени , променят се и другите .Но не изцяло , а допълващо , като ненужното отпада .

пп  успешен ден

2 пп  и аз ти благодаря , че внасяш свежест с постовете си . ( а сме заобиколени от криза , избори )

Редактирано Ноември 23, 2021 от АлександърТ.А.

[АлександърТ.А.]

Интересно е какво да отговориш на Иво ? 

Цитат

 Вселената винаги казва той, няма разум, тя не мисли, 

Преди пак зачекна този въпрос на което противопоставям ,,Нищо в обозримата вселена не се създава . Нещата се пресътворяват  ". Значи не може да се създаде разум от самосебе си . Но това е една много висока топка за обикновен човек , какъвто мисля съм , сме .

А ето една хубава статия по твоя въпрос но преди да я прегледаш един съвет  .Израстнах в общество където думата Бог олицетворяваше    някакво изкопаемо , скелет , към който в най добрия случай се отнасяха с пренебрежение като към нещо толкова незначително , като   рудиментарен фолклор . Баба ми и някои гости говоереха по темата и това правеше впечатление до толкова че да остане в мен един въпрос висящ през останалия ми живот . Какво в същност си говорят ? Млад растящ човек , е това същество което разглежда света по свой личен начин и трупа опит ... Значи никога не заемай ,,абсолютна" позиция , защото няма такава , тя винаги е илюзия .Но винаги се дръж здраво за собствената си позиция , защото това те прави човека който си . Това  нещо е много хубаво , гледано от страни и неповторимо .Следването на тези две нагласи може да доведе до растеж , надграждане на днешните възгледи .

Прощавай  но още едно :   Като прочетеш едно твърдение спри . Почакай и виж какви са чувствата . Не чакай дълго и продължи с четенето . Чувствата и умът трябва да са равноправни но не ги смесвай . Те са два гласа на една душа .Смесването е когато избереш едното и прененбрегнеш другото . А те виждат по--различно ,  но правлен  за себе си начин .

 

 

Редактирано Ноември 23, 2021 от АлександърТ.А.

[holyvalentine]

преди 9 часа, Иво каза:

Здравей @holyvalentine

И благодаря за споделеното!

Ако правилно разбирам, от една страна изпитваш вътрешна потребност да вярваш, от друга са думите на твоя близък приятел за устройството на вселената и други неща, които четеш. И това ти създава вътрешно противоречие. И въпросът е толкова дълбоко важен за теб, че казваш е вероятна причина и за външни симптоми.

Това ли е есенцията на това житейско предизвикателство, през което минаваш?

Поздрави и хубав ден!

Здравейте, 

 

Искам да благодаря и на двама ви , че отделяте време и внимание на моите постове. Да, Иво, общо взето е това. Проблемът ми е, че себевъзприятието ми зависи от това как са подредени нещата във Вселената. Ако я разглеждаме като един безупречен механизъм, то тогава ние можем да изучим похвати, с които да живеем в синхрон с Вселената.  Но ако я разглеждаме като просто хаотично случващи се неща, то тогава аз не виждам къде и как ние можем да се заземим в този световъртеж от събития. Примерно всемирното клише, известно по цял свят, всичко се случва с причина, това предполага, че всичко има един дълбок и скрит замисъл за нас и изпитанията са всъщност уроци, които ние учим. На мен това ми върши работа, като модел за справяне в трудни ситуации. Но беше опроверган отново от моя познат. Понеже Вселената нямала план, тя нямала мислещо съзнание, тя не ни е подготовила различни задачки, закачки , за да можем ние да се научаваме на разни неща. Събитията просто се случват. Ние можем да боравим с енергията и информацията във Вселената и да ги използваме в наша полза, дори и да се учим от това, но то не е заложено като урок, който примерно ние да учим за бъдещи животи, защото такива няма и не е доказано , че има. Това всичко ми го казва той, което директно се врязва в моите така успокояващи вярвания по темата. Нямало прераждане, защото хората не можели всеки път да започват от нулата и да учат едни и същи неща, не помнейки нищо от предишен живот. Няма и душа. Разбирате ли, няма нищо от това, с което хората са свикнали да доставят комфорт на душата си! Аз много обичам книгата Разговори с Бога. Там на истина струи една радост, една любов, едно себеобичане, което авторът разкрива на читателя. Четейки, че Вселената се възпроизвежда и проявява чрез всеки от нас, мен това ме караше да се чувствам супер специална, свързана с тази велика сила и възприемаща случващото се в света. Моят познат ми казва, Вселената ни е създала и повече не се интересува от нашето състояние, демек няма тази дълбока връзка на източник и творение, този висш разум, за който толкова автори говорят. Има една хаотична машина за творения, една глуха, сляпа и жестока кучка, която случва неща, и твоето едничко просветление  е да можеш да приемаш тези неща с позитивна настройка, и през себеобичането си и ще можеш да се справяш и да виждаш живота от добрата му страна. Да, но аз винаги съм питала, питах и него: Как мога аз да се себеобичам, когато съм продукт на една безизразна и безчувствена Вселена. Ако аз съм добре и ми е бил даден шанс да се родя тук и сега и да съм такава, каквато съм, то защо не всички имаме равен шанс? Защо децата умират гладни в Сомалия, защо хора жвиеят в репресия и война, защо хора се раждат с всякакви недъзи, уродщнии, болести и болки? Защо Вселената не е помислила за тях? Той ми казва, радвай се на това, което имаш ти, те са отговорни за своя път. Но аз не мога да повярвам, че Вселената е толкова жестока. Ето на този въпрос никой не може да отговори със сигурност. Затова за мен тук обяснението с прераждането наистина работеше, защото поне знаех, че ние получаваме повече от един шанс и това им състояние на тези хора е временно. Както и че уроците, които ще научат, ще ги направят по-осъзнати и по-просветлени. Но сега, когато той ме вкара в тази дилема, се чувствам ужасно малка, немощна, незначителна, невзрачна. Нито осъзнване, нито просветление, нито някакви успехи ми се струват значими, защото ние сме просто едни невзрачни сегменти във Вселената, едни топчета, пуснати да се търкалят там без надзор и всъщност НИЩО НЯМА СМИСЪЛ. Тя не се интересува от нас! Наистина тези мисли много ме натъжават!!!. А според моя приятел трябва да ме радват, защото Вселената не ни била сложила хомот, дала ни е пълна свобода да бъдем и правим каквото си искаме без да ни съди. Това добре, но ако нямаме връзката с нея, това не стига. 

Разбира се, зад всички тези мисли, прозирам моя вътрешен проблем, че аз наистина имам нужда от авторитет, за нещо велико, към което да гравитирам и то да ми дава опора. Но такова е моето мислене от малка. Няма проблем да се себеобичам, но когато съм свързана с източника. За тази връзка с източника говорят толкова много учители и писатели. Там е изворът на голямата любов за мен, включително и тази към себе си. 

Както съм споменавала в постовете си и преди, навремето аз бях жертва на религиозна секта. Тези хора, на които се доверих тогава, успяха да се докопат до моята вътрешна ценностна система и чрез манипулации, всяване на вина и страх, да разбъркат тотално вътрешната ми настойка към света. Тогава имах един голям крах, и това ми остави травма за цял живот. Интересното е, че намирам общо със сегашната ситуация. Чрез лъжите си, те караха мен и хората в тази секта да се чувствам малки, жалки, зависми от любовта на Исус и общо взето те се бяха провъзгласили за говорители на бога и твърдяха, че те казват истината, те са я разбрали от първа ръка, щото всеки ден лидерите общували с бога. Разбира се, тези хора имаха всякакви техники и похвати да звучат убедително, имаха и средставата да правят добро шоу и да впечатляват хората. Без да искам, ги бях приела за някакъв авторитет, макар че изобщо не бях съгласна с техните лъжи, все пак в мен се зароди силен вътрешен конфликт. Подложих себе си и разбиранията си на съмнение, разклатих се и те успяха да ме повалят. Години наред страдах от репресии, себеотрицание, внушния за демони и простотии. Тогава срещнах този мой познат, който изключително много ми помогна да се освободя от лъжите на религиозната секта. Както споменах той борави изключително с доводи и е търсач на истината. В продължение не повече от година той работеше с мен, като отговоряше на мои въпроси, разбулваше различни лъжи от религията и успя да ми покаже, че аз съм била пленник на заблудите им. Защото както казва той, дори и да има едно зрънце истина, хората се хващат за него и когато то е оплетено в хиляди заблуди, лъжи и манипулации, хората могат лесно да им станат жертва в търсене на вътрешния си мир и спкойствие. Всъщност едно от нещата, с които сектата успя да ме впечатли много и може би да ми стане авторитет е увереността, с която работиха и че можеш да постигнеш всичко , чрез определените от тях правила обаче, които имаха много условия  и мен не ме устройваха. Разбира се, за да не бъдат голослвони, цялата им политика беше обвързана с библията и взети от контекста неща, какво казал и искал бог. Та, когато приятелят ми ме измъкна от това, му бях много благодарна и за първи път от много време усетих свободата да бъдеш себе си, да не бъдеш мачкан, да имаш този вътрешен компас, с който да се ориентраш в живота. Четях неговите книги, някои от които са: Ти си любимо дете на Вселената, Режисьорът на драмата, Дуоника - печелившата стратема за живеене. Както и четях Нийл Донал Уолш и намирах паралели между двете книги, за себеобичането, за уникалността на всеки от нас и на истина се чувствах много истинска и значима и щастлива от себе си, а това ми помагаше да възприемам и другите такива, каквито са. Но всичко това се базираше на тази връзка с великата сила, която ни е създала. Връзката с нея, как да привличаме случки и хора в живота ни, чувствах , че макар и толкова малка, аз имах величието на самата вселена и можех да привличам и да боравя с енергията. Това ме изпълваше със сила, надежда и жизненост. Моят приятел ми отне това, с твърденията си, че вселената не се интересувала от нас. И сега както казах, съвсем парадоксално, под негов авторитет, аз пак се чувствам малка, невзрачна, непотребна, ненужна и изоставана, защото нямам тази вързка със създателя си. Преди в сектата, връзката и подчинението на един създател беше много репресираща, тясна и едва ли не, как бог ти следи всяко движение, когато правиш секс и подобни простотии. Сега отидохме в другата крайност. НЯМА създател, ти си абсолютно сам. Абе не може ли да има любящ създател?  На мен такъв ми трябва. Ето тук всъщност е същинският проблем. Защо аз не мога да застана зад моите собствени вярвания и собствени усещания. Сега, когато живея с тази травма от сектата, изключително много внимавам на кого се доверявам, какво чета и всичко трябва да може да се провери, да бъде обосновано , а не да се базира на сляпа вяра или еди кой си казал. Вкопчила съм се да търся истината  -такава, неоспорима. И затова този мой познат ми е също като авторитет, стожер, защото той винаги представя истината, а не налага негови виждания, но е готов да спори за истината. Но докато се припокривахме до голяма степен, дойдохме до този момент, в който тази негова истина не ме кефи, не ме устройва, натъжава ме. Не мога да я приема такава, за мен нищо няма смисъл по този начин. Казах му, че ще си построя моя си истина, но той ми каза, че животът рано или късно ще ме опроворгае. И мен ме е страх, че ако аз се отдалеча от истината, чрез някакви си мои вярвания и моите опори не са върху истината, отново мога да бъда уязвима в бъдеще за някакви хора, мисли и прочие, които да ме разклащат. Ето това е! Извинявам се за безкрайния пост, но все искам да съм по-обсоятелствена,  с цел да бъда разбрана по-добре. Благодаря!

[АлександърТ.А.]

Не можеш ли да събереш и двата възгледа ? Нали и двата са човешки интерпретации . Значи имат по нещо съществено и много излишно .

п.п. на пример . Слънцето е символ на любовта която оживява всичко по земята . Няма противоречие и в твърдението че тази любов е еднаква за всички и за вирусите които сега са обществена тема . Всеки избира да се депресира или приеме, че слънцето е  добро за всички .Ето ти го грижовния и любящ Бог отглеждащ в случая днешния ,,враг".

 

 

 

Редактирано Ноември 23, 2021 от АлександърТ.А.

[holyvalentine]

преди 3 часа, АлександърТ.А. каза:

бърз отговор преди подробно да чета 

Като четеш т.н. приятел и у теб се появява някаква картина за света , какво чувстваш ..... И от друга страна като четеш нещо от Щайнер или Дънов какво ? Представите които възникват у нас не зависят само от личностните натрупвания .

Ами този мой приятел всъщност, до голяма степен припокрива моите виждане за свободомислие, себеобичане и прочие. ТАка че доста от неговите четива ме радват, докато винаги стигнем то вселената и нейната майчина обич. Той е категоричен, че такава няма, че това е инфантилно и докато имам нужда от външна обич, нищо никога няма да се промени за мен. НО аз нямам нужда вселената да ме обича, самата ми свързаност с нея ме прави аз да се обичам.  Така че, чувствам и позитивни и негативни чувства. 

Щайнер не съм чела, но от друга страна Петър Дънов беше причината за този срив. Превеждахме негова статия с един чилиец, който искаше да го публикува международно и изчитахме всяко изречение по 3 пъти, за да вникнем напълно в казаното. Така че доста дълбочина набрахме и се съгласявах с доста от нещата, които казваше, но няма автор, който да се припокрива на 100% с един читател си мисля аз. Дънов говореше много за любовта. И в един момент стигнахме до пасаж,  в който се казваше, че понеже нямало любов в света и защото още Адам и Ева извършили едно дело без любов, демек ябълката от там всичко се сринало. Да, но мен такива изказвания ме сканализират. Това е вменяване на вина. Темата за Адам и Ева и тяхната невинност, както и любознтелност, както и даденото им право да упражняват свободна воля е мнооооого дълга, така че не искам да я зачеквам тук. Но ето такива неща възпламеняват моята травма и аз започам да се блъскам в четеници на атеисти, на други мнения докато намеря нещо да ми резонира. Проблемът е явно как аз пресявам информацията, а и как я интерпретирам. Така че всеки един автор може да ме афектира, гаранция НЯМА.

[АлександърТ.А.]

 @holyvalentine 

мерси , това за приятеля  го изтрих , неудачно бе . Ще ме извиниш и аз се лутам често и бързо като кажа нещо виждам неточноста си .Но пък съм изградил навика да се връщам към началото  .Това е работещ метод .При трудност , не да зацикляш на място , а търсейки причинноста да се връщаш към началото , достъпната първопричина .Там някъде , в ,,миналото "се черпи сила и увереност . Ползата е , че виждайки пътя довел те до това място , изминавайки го отново назад/напред , забелязваш пропуски и грешки . Някъде четох как се движат очите .преместването на погледа става много бързо като при местенето се задържа на отделни точки и движението е на отскоци . Ще добавя ,че това не е мускулен проблем . Това е вследствие директния контрол от ума .Ума така работи , Прескача на отделни точки-внимание  и не забелязва какво има между тези точки .Когато медитираме или решаваме проблем по подобаваащ начин и въртим вероятностите на мисловния си екран . Тогава може да се повдигнем до един по висш ум и да забелязваме тези пропуски .

Много от писанията са алегорични но има и буквални описания . Нашата работа е да ги разберем , и проверим вероятните възможности . Това е много трудоемко само поради една причина . Истинското знание е по пътя на опита .Каквото и да се говори ако не е подплатено от опит , винаги има частица съмнение .

Това не е повод за униние защото имаме неовладян ум .  Преживяното в медитация си е жив опит , много ускоряващ и неподвластен на времето .

Цитат

защото още Адам и Ева извършили едно дело без любов, демек ябълката от там всичко се сринало.

Ти избираш какъв смисъл да му припишеш в зависимост какво желаеш да получиш(изпиташ) .Но всяко едно тълкуване е толкова по добро колкото повече гледни точки удовлетворява . И ето едно добро тълкуване за днешното ни мислене  --- Адам и Ева живееха на едно място и както на всякъде и там е имало определени правила . Те са взели нещо без позволение , в следствие на което са ги поставили на друго място . При социализма имаше подобни ТВУ , трудово възпитателни училища където въдворяваха децата с които родителите не могат да се справят(да ги направят хора като другите) .Социалния живот винаги е подчинен на определени общовалидни норми .

Вината е плод на егото .Няма вина без его . Практически не е вина а  грешно поведение което вселената изправя по своя си начин . Миналиям век имаше разни революции , на любовта , на човешката свобода ,Но паралелно имаше и масово разпрозтранение на болеста рак . Рака е символ на его свободата на отделната клетка .

Цитат

докато винаги стигнем то вселената и нейната майчина обич. Той е категоричен, че такава няма, че това е инфантилно и докато имам нужда от външна обич, нищо никога няма да се промени за мен. НО аз нямам нужда вселената да ме обича, самата ми свързаност с нея ме прави аз да се обичам.  Така че, чувствам и позитивни и негативни чувства

Може би по добре казано е :  Подарен ни е живот в подходящи условия . Ако изброяваме нещата ще се убедим , че се движим на границата на осигуреноста .И при това ни движи желанието за още и още и още . Не че е лошо . Но става лошо когато започнем да си мислим че вселената ни е длъжна и не ни дава достатъчно .И лошото не е в самата мисъл а в действието на заграбване .На пример когато садя картофи на едно място вече трета а май четвърта година и те стават все по дребни .Започвам да мисля че някой не ме обича и даже праща слепака да ми събира картофите . Е , за каква обич фантазирам ? Всичко си има обяснение но не свичко можем да разберем , за сега .

И че сме свързани със всичко изобщо не ми се коментира . То е ясно и видимо .Вече всеки да си го определя както желае , любов , безразличие .

Редактирано Ноември 24, 2021 от АлександърТ.А.

[royalrife]

В 23.11.2021 г. at 17:40, holyvalentine каза:

ще си построя моя си истина

По какъв начин ? С четенето на атеисти и спорове с приятели, които нямат душа ?

Какво се случва с реката, която престане да мисли за източника? Тя пресъхва. Няма друг отговор.

Учителят казва, че вярата в себе си, подразбира вяра в Божественото в себе си. Идват други учители да ни заблуждават, че няма душа - и Бог Го няма,че няма ум, че Неговия Дух не съществува, че да живееш добре и да обичаш Истината е суета, яж и пий, това е то целта. Това мъдрост ли е? Ако това е нашата мъдрост защо ходим да бръщолевим думи неразбрани ?