Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Объркан съм


Recommended Posts

Здравейте! Ще се радвам някой, ако даде мнение. Въпросът ми е свързан с ваксините срещу "невиждания" досега вирус. Объркан съм като цяло и се чудя кое е правилно, да се ваксинирам, или не, тъй като не съм го карал.В чужбина съм и съм се регистрирал за ваксина...сега се чудя дали изобщо да ходя. От една страна като почнат да ми говорят как трябва да се ваксинирам...започвам да си мисля, че има нещо гнило, познавам хора които го изкараха на крак и нищо им няма,други го изкараха тежко, но лично не познавам някой загинал . От друга страна в другите държави са голям процент ваксинирани и почти няма смъртни случаи. Едните ти казват, едва ли не, ако не се ваксинираш си пътник, другите(другата крайност), че ако се ваксинираш пък ще те чипират. За чипове малко не ми се вярва, тъй като сме чипирани отдавна с телефоните. И това е, просто не знам какво да правя, не очаквам някой да ми даде конкретен отговор, просто мнение, ако е възможно. Дори и лекарите толкова си противоречат, че става съвсем голям бъркоч и нямам идея вече какво да мисля. 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Здравей!

Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.

Как се преценява истинността на дадена информация?

Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.

Първата е ,,надеждност ,, на източника.

Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .

Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.

Вторият критерий е ,,достоверност,,.

 Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.

Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?

Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?

 

Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.

Това е обусловено от една мисловна грешка наречена

Ефектът на Дънинг

/копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/

В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .

Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро

1) ще надценят способностите си,

 2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите

 3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.

С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.

/ край на цитата/

Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -

Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.

В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.

Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.

Дънинг обяснява:

"Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."

И още една интересна страна на ефекта:

"Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.

Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:

"Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."

Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.

Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.

Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?

Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.

1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.

2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .

3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.

4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.

5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.

6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.

 

Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.

Това е от мен, дано съм ти бил полезен.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...