665. Подобно е на невод - Неделна Беседа,10 октомври 1937 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.

По образ и подобие (1937–1938)

 

Цитат

 

Подобно е на невод

Ще прочета няколко стиха от 13 глава от Евангелието на Матея, от 47 стих надолу: „Пак е подобно Царството Божие на невод, който биде хвърлен в морето и събра от всякакъв вид риби.“ / 47 ст. /.

Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи, един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето, се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешния процес на нещата, както един ботаник намира един особен екземпляр и започва да го изучава. От това растение той си прави заключенията.

За живота има два вида възгледа: Единият възглед произтича от самата личност, личен възглед и един общ възглед, или един външен и един вътрешен възглед. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив, защото състоянието на листата винаги зависи от състоянието на цялото дърво. Каквото е състоянието на дървото, такова ще бъде състоянието на листата. Следователно, докато ние не изучаваме разумната природа изцяло, да видим какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес. Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света. Хубаво нещо е и личното, индивидуалното, но без цялото, то нищо не представя. И ако днес отделният човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, какво неговото обществено положение не е добро. Какво има да се оплакват листата на едно дърво? Може ли дървото да има някакво пристрастие към един или към друг лист? По едно стечение на обстоятелствата един лист може да се намира на северната, а друг на южната страна. Тези листа, които се намират на юг, често пострадват повече, но пък придобиват и по-големи блага. Тези, които са към север, придобиват по-малко блага, но пострадват и по-малко. По този въпрос са създадени много теории, които се обясняват с кармата, или чрез някакво предопределение, или чрез съдбата. Това са все теории, които не обясняват нещата. От какво зависи личният живот на човека? Човек трябва да изучава цялото

Човек трябва да изучава цялото, той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах – три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, то ще се намери в голямо затруднение. Ако угажда само на дробовете си, той ще падне в друга погрешка. Ако угажда само на стомаха си, той ще падне в трета погрешка. Здравословното състояние на човека зависи от взаимността, която осъществява между главата, дробовете и стомаха на човека.

Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете кои са органите, чрез които силата се проявява. Казвате, че силните хора са мускулести, но зад мускулите седи друга една енергия. Ако тази енергия не се впрегне, мускулната енергия не може да се прояви. Вие говорите за мисълта. Няма съмнение, че мозъкът е органът, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. В старо време е имало едни теории за проявите на мисълта, а сега се явиха нови теории. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства. Яви се тъй наречената наука „Френология“, която създаде голям спор между учените. После се яви някаква теория за жлезите, теория, която изследваше обема и ръбовете на мозъка. Най-новите теории имат едно механическо разглеждане на нещата. Както и да се изучава мозъка, това разглеждане е още частично. Интелигентността на човека не се крие в неговия мозък. Мозъкът е склад, в който се събират всички данни, всички факти. Мозъкът представя една библиотека, в която човек влиза и излиза, вади книги от едно място, туря ги на друго, чете, прелиства. Ако той знае номерата, коя книга къде се намира и ако знае да чете, той ще може да се ползува от своята библиотека. Казвате за някой човек, че не е набожен. Всички хора могат да бъдат набожни, но отчасти. В правия смисъл на думата „набожен“, малцина могат да бъдат такива. Всички хора са набожни от страх. Страхът е една подбудителна причина в тях. Като дойде страхът, хората стават много набожни. Щом мине страхът им, те пак приемат онова естествено положение. Набожността на съвременните хора мяза на страха на децата от баща им. Като дойде бащата в къщи, всички деца стават много набожни, приемат всичко с голямо смирение, защото за тях бащата представя страха, известен авторитет. После, всички хора не са еднакво умни. Всички хора не са еднакво добри. За да бъде добър, човек трябва да има развити органи на доброто в себе си. Доброто си има свои органи. Умът си има свои органи. Духовността в човека също има свои специфични органи. Всички хора не могат еднакво да обичат семейството. Ако разгледате този въпрос научно, ще видите, че всички мъже не са еднакво годни да бъдат бащи и всички жени не са еднакво годни да бъдат майки. Много майки нямат разположение към майки, понеже това чувство, любов към децата, не е силно развито. И затова, ако такава жена стане майка, като роди дете, тя го праща в някой приют, там да го отгледат. У някои майки чувството на любов към децата е толкова силно развито, че те постоянно се безпокоят за децата си, да не би нещо някъде да им се случи, да не ги сполети някакво нещастие. Те отиват до анормалност в любовта си към децата . Някои майки се заблуждават, мислят, че като почне детето да плаче, страда. Не, детето не е в тялото, то е извън тялото си. Страданията на детето са като свирката на автомобила. Дойде някой, стисне тръбата на автомобила и тя издаде глас. След малко пусне тръбата и страданието изчезва. Това е не само с децата, но даже и с възрастните. Виждате някой човек, че страда и плаче. Той мисли, че по-големи страдания от неговите не съществуват. Щом мине страданието, той нищо не помни, като че нищо не е било. После се чудиш на себе си защо си страдал, защо си се смущавал от нищо и никакво. Срещате един човек и той ви се оплаква, че е много неразположен. Защо е толкова неразположен? Защото бил пушач, а нямал тютюн. Много просто, давате му една, две цигари, неразположението му изчезва. Човекът ли е това? Не, това е машината на човека, която страда, защото в дадения момент няма огън в огнището си. Турите ли малко огън и го оставите да се разгори, тогава състоянието му се изменя. Мислите ли, че къщата на човека е самият човек? Мислите ли, че онова пиано, което свири само, автоматически, и може да изпълнява само някои определени парчета, а не каквото вие искате, може да се нарече музикално? Ни най-малко. Мислите ли, че часовникът, който показва времето, е учен? Ни най-малко. Тъй щото ние имаме учени часовници, учени пиана, но те не могат да се сравнят с живия, учен човек, който е автор на много неща. Или ако вземете една грамофонна плоча и я турите на грамофона, тя започва да се върти, да изпълнява цели роли, декламации, музикални номера, но тази плоча по никой начин не може да се нарече музикална, учена.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Подобно_е_на_невод

 

 

[Донка]

Благодаря! 

Цитат

Сега ние искаме да се прояви любовта в света, но без музиката не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя не принадлежи на едного. Такова нещо е и любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пеенето или при свиренето умът на човека не взима участие или ако и сърцето не взима участие, ако и душата не взима участие и най-после, ако и духът не взима участие, ти никакъв музикант не можеш да бъдеш. Ако и в говора на човека не взима участие умът, сърцето, душата и духът му, той ще бъде един обикновен говор. Каквато работа и да върши човек, ако в тази работа не взима (участие) неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух, нищо няма да излезе от нея. Затова именно казвам: Човешкото сърце е създало планетите. Човешкият ум е създал Слънцето. Човешката душа е създала вселената, а човешкият дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои земята. Казва се в Писанието: „Дух Божий се носеше по земята.“ Значи, земята е устроена според желанието на сърцето. Каквото то е пожелало, това е създало. Нашата земя е устроена само за добродетели – нищо повече. Следователно, щом ние станем добродетелни, и другите изкуства ще дойдат. Ти не можеш да станеш музикант, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш философ, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш красив, ако не си добродетелен. Ти нищо не можеш да станеш, ако не си добродетелен. Добродетелта е основа на живота. Доброто е основа на живота. Това трябва да го знаете. Само по този начин може да имате успех в живота. Аз не говоря за личното добро, да направите добро на някого. Вие трябва да имате добро сърце, не в смисъл добро разположение, но сърце, което твори, което създава нещата. Мнозина питат: „Защо трябва човек да бъде добър?“ Човек трябва да бъде добър, защото върху доброто се основава неговият живот. Ако ти не си добър, нищо не можеш да постигнеш в живота си. Следователно, доброто е за самия тебе. 

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Подобно_е_на_невод