Нужда от съвет

[Snoopy]

Здравейте, преди 3 години се бях регистрирал тук, защото "се бях вкарал във филма с ОКР и натрапливостите", след посещения при психотерапевт може да каже, че състоянието ми значително се подобри и знам как да реагирам на натрапливите мисли (не са изчезнали напълно, но пък знам от какво се пораждат и това да не задълбавам в тях).
Обаче в момента не пиша относно себе си а близък - майка ми. Преди около 20 години след пътен инцидент с нейната майка (баба ми), която едва не загуби живота си в катастрофа и я остави инвалид и до ден днешен. След въпросния инцидент майка ми беше диагностицирана от психиатър със страхова невроза, без да посещава психотерапевт или други специалисти.
Правейки аналогия със състоянието в което бях, предполагам и че при нея се касае за ОКР, но не съм специалист и няма как да съм сигурен. При нея често ставаше въпрос за страх от излизане сама, искаше и все още си иска придружител. Страх от припадане и подобни. В началото беше на анти-депресанти от сорта на Ксероксат, но ги спря преди 2009 по мои спомени. През тези години не е работила а си беше вкъщи, което естествено създаваше драми между нея и баща ми, който се налагаше да издържа семейството. Най-често излизаше пред блока на една пейка и говореше с комшийки, предимно възрастни жени. 2010 баща ми реши да отворят малък магазин за алкохол и цигари съответно тя работеше и свикна сама да излиза и да ходи до него с такси, понеже беше в друг квартал. Няколко месеца по-късно се наложи да затворим магазинчето и тя отново започна да седи вкъщи. Година две по-късно се запозна с една магазинерка в един квартален магазин и започна да се събира с нея. 2015 се наложи да продадем апартамента в който живеехме и се преместихме в апартамента на майката на баща ми (тя беше в дом за възрастни, със старческа деменция, почина 2017). Съответно майка ми намали контактите с въпросната магазинерка и още една жена от квартала с които се събираха във въпросния магазин. Аз бях в чужбина 2 пъти с прекъсвания, както и по морето да работя. След повторното ми прибиране майка ми ми каза, че се била депресирала, като ме нямало, което до някъде го приех, като емоционално изнудване, защото почувствах, че трябва да съм наоколо и едва ли не съм отговорен за състоянието й. В него момент се занимавах да посещавам пси-терапевт във Варна (Диляна Колева).
Понеже след въпросната катастрофа се наложи прабаба ми да се грижи за баба ми, но почина 2010. Трябваше някой да се грижи за баба ми, сестрата на майка ми я взе у тях и съотвено в последствие стана спор за имот, който беше продаден без знанието на нашите. Парите не бяха разделени и съответно баща ми забрани майка ми да се вижда с роднините си.
Когато се преместихме тук, се оказа, че далечна братовчедка на майка ми ни е съседка. Миналата година, понеже майка ми седеше на терасата постоянно, не съм сигурен дали наистина започна да дразни съседите включително и семейството на братовчедка й (не са се събирали и не съм сигурен дали братовчедка й е наясно, че са роднини), но майка ми твърдеше, че съседите отвън я обсъждат и гоеорят за нея. Съответно спря да излиза на терасата. В един момент на мен ми беше писнало да слушам да ми казва как я обсъждат и се държах грубо.
Друг момент е че майка ми над 10 години не е спряла да говори за въпросните пари, които не получи след продажбата на въпросния имот и обвиянва сестра си с която не се чува от години. Беше решила, че сестра й е говорила лоши неща против нея на въпросната братовчедка - съседка.
И стигам до момента, в който майка ми подържа връзка по телефона и чатове с една от приятелките си от стария квартал, с която се събираха във въпросния магазин. Говорят си до късно, седи и гледа филми на телефона си до 2-3. От време на време я чувам да си говори сама, като я питам казва, че няма нищо.
Приятелката й замина на море за няколко дни и подозирам, че от тогава не е спала. Днес я чух пак да си говори, каза ми, че цяла вечер е чувала съседите да говорят нещо против нея и не разбирала какво говорят за това не успяла да спи. Викаше ги да дойдат, щяла да отвори вратата. После започна с това, че подозира, че някоя от приятелките й ще умре или тази която е на море ще й се случи нещо. Не съм сигурен за шизофрения ли се касае или не е спала 3-4 дни или повече и халюцинира. Докато си пиша романа ме извика да каже, че приятелката и която беше на море се е прибрала и е добре и да й закача някакви пердета защото й било жега а прозорците в стаята й са със щори и те са спуснати. Казах й, че трябва да се наспи и ме накара да изгася а тя години на ред спи на светнато. Баща ми по-рано й взе някакво лекарство което помага при стрес, безсъние и депресивни състояния, някакви капки.

Съответно искам съвет дали да се обърна към психиатър и дали имате идея за какво иде реч в този случай. Ситуацията ми е крайно неприятна, защото една от натрапливостите, които и до ден днешен ме тормозят е да не загубя родителите си, предимно са насочени към баща ми, но в случая се обърнаха. Не съм сигурен дали неадекватното й държание се дължи на неспане или психическо разтройство.
Добавям и това, че майка ми има проблеми, кръвното й често е високо, мери го много често, днес след като започна с неадекватните неща, които говори вдигна 160 на 90, което не е малко. Преди около месец баща ми я заведе на кардиолог заради въпросното кръвно и й изписаха някакво лекарство за сърце (бета-блокер), който трябва да пие всеки ден и не може да го спре изведнъж ако се наложи а трябвало постепенно.

Редактирано Юли 4, 2021 от Snoopy

[Snoopy]

Добавка към написаното, психиатър каза депресия и параноя. Изписа 3 лекарства Акинетон, Флуанксол и Хедонин, пи ги 1 ден и не иска вече, не се чувствала добре от тях и не сме я карали насила, пак успя да спи на прекъсвания 4-5 часа и без тях.
Аз искам да добавя, че майка ми, още като малка е имала типични за ОКР ритуали от сорта на миене на ръце, определен брой пъти и подобни. И до ден днешен неща от сорта на това да проверява заключено ли е, изключена ли е печката.
От както е в състоянието в което е в момента се опитва "да не мисли лошите неща които мисли", като подозрително прилича на напрапчиви мисли с които се бори безуспешно и не приема съвет да ги остави да си вървят. Предните 2 дни си нахапа пръстите на ръцете и гриза нокти уж помагало да не мисли. Привечер започва с чуването на гласове, като вече не съм убеден дали не са собствените й мисли, които интерпретира като чужди. Защото наподобяват на такива на човек с ОКР "да направя ли това, да не го ли правя, ще стане нещо лошо" макар, че казва как я "заплашват"  и подобни, които далеч не са типични.
Малко й се губи и представата за време, както като колко часа е така и ден от седмицата.
От време на време казва, че й е лошо, но не е сигурна защо.
Дали има решение чрез психотерапия ?

Редактирано Юли 8, 2021 от Snoopy

[д-р Тодор Първанов]

Дали решението ще е  ,, окончателно ,, не може да се каже, но определено ще има подобрение.

[Snoopy]

Току-що, д-р Тодор Първанов каза:

Дали решението ще е  ,, окончателно ,, не може да се каже, но определено ще има подобрение.

А трябва ли сама да поиска да започне психотерапия ?

[д-р Тодор Първанов]

Определено.