Асоциалност

[bosh12]

Здравейте , преди няколко години писах тук за социална фобия. Имах паник атаки , депресия, социална фобия. Ходих на психолог и ги преодолях , но все още изпитвам трудност при комуникацията с хора. Все съм стегнат и мълчалив. Няма го това чувство , че ми се говори с хората и все мълча. Започнах да се хипнптизирам с нлп-та които Орлин Баев качва в интърнет и помагат , обаче като спра да ги използвам тези техники за хипноза отново не говоря с никои. Какво да правя?

[Донка]

Здравейте  Благодаря за доверието към общия форум! 

От личния си опит (аз бях твърде социална в обществения си и професионален живот и пълната противоположност в личния) стигнах до извода, че пътят минава през ясното и честно осъзнаване на дълбоките причини за тази асоциалност. При мен лично се оказаха скрити дори от самата мен претенции за контролиране на впечатлението, мнението и отношението на хората, с които исках да общувам. Какво лошо? Ами поставих се на тяхното място и се опитах да усетя своите претенции, насочени към мен, моите мисли, емоции, мнение, отношение. Бях потресена.... Изчистих ги постепенно. Сега някои ми казват, че "не ми пука" какво мислят те за мен и също не "чувам" мнението им, безразлична съм била дали те ще ми се обидят и дали ще ми останат приятели  . А аз... аз се усещам свободна и общувам свободно. 

[АлександърТ.А.]

Здравей ,,Бош12" . Виждам че си бил тук и предполягам си съгласен с Донка , че асимилирането на обстоятелствата е пътя за преодоляване и изчистване на пречките .Не го отбелязваш , та ще кажа още нещо

Цитат

обаче като спра да ги използвам тези техники за хипноза отново не говоря с никой

Или малко си ги използувал , или трябва да ги смениш съобразно чувството което присъства при----,, отново не говоря с никои " . (Да смениш формулировките )

 

[bosh12]

В 8.05.2021 г. at 14:47, Донка каза:

При мен лично се оказаха скрити дори от самата мен претенции за контролиране на впечатлението, мнението и отношението на хората, с които исках да общувам. 

Да, и при мен го има това и аз един вид прекалено много филтрирам мисленето си и повечето неща които искам да казвам на хората мисля за скучни и , че няма да са им интересни. Но при мен има едно стягане в стомаха което все едно ме блокира да говоря. Много е странно. А понякога това стягане го няма и си говоря нормално . А , как да спря да контролирам?

Редактирано Май 12, 2021 от bosh12

[bosh12]

В 10.05.2021 г. at 0:01, АлександърТ.А. каза:

 

Или малко си ги използувал , или трябва да ги смениш съобразно чувството което присъства при----,, отново не говоря с никои " . (Да смениш формулировките )

 

Използвам ги от 2 седмици по 1-2 пъти на ден хипнозите. И да съгласен съм , че себеанализа и осъзнаването на мислите са пътя за справяне.

Редактирано Май 12, 2021 от bosh12

[АлександърТ.А.]

Анализиране също на ,,тяхното мнение ".По мащабната картина на случките .Много е трудно , но трябва да се пренастроиш , за да имаш реална себеоценка .Навика да се сравняваме със всеки и за всичко , като постояно си даваме оценка ---,,този е по-добър , онзи само малко ме првъзхожда" .Безмислено действие , което само ни подтиска . Нали се раждаме и после се учим .Значи това което не можем и не сме , предстои в бъдеще .Никой не е по добър от другия , само е по различен .Това е видно но не от подтиснат човек . Като погледнеш някой познат казваш ,,здрасти Иване" .Нима Иван е повече от Павел ?Само сме различни . Не можем да кажем без предрасъдъци , този е грозен , а този красавец .Това са предрасъдиците и модата .Иначе всички жени щяха да са само няколко типа . Сега като вървя по София цял ден само различни срещам . Една с една нямат равни ,всяка със своя чар . 

Имаше период от по късното ми детство , когато силно се впечатлявах от думите и жестовете на момичетата , особенно когато мислех че говорят за мен . Нали знаеш , като се съберат две или повече и си приказват нещо как често избухват в смях .Те просто се чувстват добре и се радват на всичко .Но мисълта ми ,,какво ли не ми е добре " , ме блокираше ....Имах известен опит на преодоляване  страха със формули .Тогава ги наричах себенастройки .Създадох си навик преди излизане , особенно когато ми предстои някаква среща да се настроя за различни стечения на събитията . Бях мотивиран , значи упорит и постепенно тези настройки от 15мин. първоначално , станаха по ефективни и бързи , до като се вградиха в характера . Трябва време , колкото трябва   

[bosh12]

Ок , мисля , че разбрах , но медитацията и хипнозата няма ли да настроят съзнанието автоматично , без усилия. Защото аз вече 5-6 години се мъча с това общуване и все не се получава добре. Ок , нямам тревожност , но не мога да говоря добре. Ясно е че е от самооценката, но как да я изградя, всичко пробвах , утвърждения , самоанализиране , чел съм книги (не много), имал съм периоди на година-две само четене в интърнет за справяне и пустото говорене с хора още ми е проблем незнам какво да направя, а ми се общува доста вече.

Редактирано Май 13, 2021 от bosh12

[АлександърТ.А.]

Цитат

но медитацията и хипнозата няма ли да настроят съзнанието автоматично

Медитацията когато е добре практикувана ни доближава до разумноста и любовта .Може да е за кратичко ,но това оказва влияние и за няколко часа сме по добри .НЛП то  създава мисловно/емоционални представи в паметта . А повтарянето им ги утвърждава като навици .

Малко лично  ...Имах респект от някои хора ....Притеснявах се от момичетат които харесвам . Направо главата ми се изпразваше .. Значи имам избор или да гледам от страни или предварително да си подготвя варианти за разговор , Нещо като ходовете на шаха .Когато минат няколко реплики и се установи тема за разговор става лпо лесно . Подготвях няколко теми . И както казваш ,няколкото успешни разговора не премахват емоцията блокираща ума . Всеки път е отново и отново . НО постепенно става навик и се усъвършенсташ .С навикването искаш неискаш ставаш и по разумен .Не със всички може да се общува . Само с тези които те приемат поне малко .Дето се казва , насила хубост не става .

Когато се опитвам да медитирам следя да се отдалеча от емоциите . Да остане чистото расъждение . С този стремеж разглеждам случките и трупам опит , как е най добре да постъпвам . Мислено наблюдавам какво се е случило и следя да хвана причината на емоцията . Това е стремеж , значи рядко се получава , но винаги има полза .

 За общуването има значение   самочувствието . Не демонстрация , а  мисъл/чувство вътре в теб  . С други думи ----не да бъдеш грубиян с перде на очите . А да си скромна мушица с гениална същност , каквато практически си . Какво те доведе във форума?(риторично)

Та тези настройки ми помогнаха да правя и говоря каквото мисля че е добро . И да не се вълнувам какво ще кажат за мене . При общуването е важно чувството .Първо да уважаваш себе си , да се цениш и знаеш , че си най доброто за този момент .Ако не харесваш нещо то ти предстои да се научиш и го промениш .И второ да уважаваш другия . Не това което демонстрира а душата му , вътрешния човек .Защото вътрешното е важното . То определя как да се представя външното .

Цитат

незнам какво да направя, а ми се общува доста вече

Не разбрах къде живееш , което е без значение . Само да ти посоча колко много хора имат домашен любимец . Те удовлетворяват тази си потребност по този начин .Не че го препоръчвам . Но това е обикновенна човешка потребност . Общуването с природата е същото .Работата в градината също . Изброявам за да потърсиш причината в себе си и ако опиташ каквото правят и други хора може да се изненадаш от резултата .Общуването с животни и растения е учене . Както желаеш да се отнасят с тебе , два пъти по толерантно трябва ти да се отнасяш с другия . Така е защото  хората често не се рабират и ако няма висока толерантност става лошо .

Това д-р Първанов ти е дал на първия въпрос .Вече трябва да си го асимилирал , да е част от опита ти ?

Цитат

 

 Не приемай нищо лично

 

            Нищо от това, което другите правят, не е заради вас. Всичко, което те вършат или говорят, е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато сте имунизирани срещу чуждите мнения и действия, вече няма да бъдете жертва на ненужно страдание.

 

 

[bosh12]

Мен лично вече не ме интересува толкова какво мислят хората за мен , но все пак имам чувството , че не съм желан от тях. За справянето с асоциалността разбрах от теб , че трябва да говря повече и да осъзнавам чувствата. Нали така? 

А за домашния любимец не мисля ,че е опция , даже се подтиснах малко като ми го каза  , аз живея с родителите ми , работя , не съм чак толкова без социални контакти, но все пак нямам приятели и приятелка което си е проблем.

 

Редактирано Май 13, 2021 от bosh12

[АлександърТ.А.]

За общуването с цветята , дърветата , животните не е майтап ---не си го пробвал . (подтиснал)Реакцията ти , чувството , от къде е , какво е ... Ако го знаеш , можеш да работиш по това направление , Защото има много различни направления и всички опират до смисъла на живота . На твоя личен втъкан , във този на обществото .

Цитат

Мен лично вече не ме интересува толкова какво мислят хората за мен

Всяко една проява има значение . Ако съм или друг е казал че не е важно какво мислят за тебе . То е за значението-- да не блокираш от силна емоция и да не се стрескаш от негативните . Не да пренебрегваш мнението на другия . Повтарям поговорката ,,на сила хубост не става" .

Повтарям , Едно от основните условия за успешно общуване е уважението към другия . Значи мнението му е важно .

Цитат

но все пак имам чувството , че не съм желан от тях

Има 2 варианта : 1--така е . Тогава направи се на желан , бъди им нужен , или се оттегли

2--лъжеш се . Може би не се оценяваш правилно или не разбираш какво другия показва .

Във всички случаи ако се разкриваш . Показваш душевната си природа .По лесно ще правиш приятелства .

Говорим за лично приятелство , нали ? Не служебни или съседски отношения .....Попрочети някоя беседа , ще ти дойде добре .Сега не съм подготвен да ти посоча някоя да ти е интересно . Дънов говори за приятелството , истинското .То е като да си готов всичко да дадеш за приятеля .Знаеш че това е правилното , нали като се женят се вричат във вярност и приятелство за години .

[bosh12]

Добре, благодаря ти за разумните съвети които ми даде, само незмам дали да продължавам с нлп-тата защото ме е страх да не объркам нещо и да си навредя. Аз си пускам тези за самоовереност. Незнам дали са правилните и дали трябва да са едни и същи или различни всеки път? Ако ти знаеш , много ще съм ти благодарен да споделиш ако ли не здраве да е , ще рискувам , пък каквото сабия покаже

[bosh12]

АлександърТ.А. благодаря ти много , човече. Днес излезнах с един стар приятел и отначало имах блокажи в общуването , но постепенно отшумяха и станах както си бях преди много години. Просто общувах без стягане в стомаха. Наистина с общуването изчезва стягането. Но вече съм много по-уверен в себе си от преди. Отново много благодаря , жив и здрав бъди! 

Прпсто се зарадвах и исках да го споделя тук. 

[Донка]

В 13.05.2021 г. at 23:17, bosh12 каза:

Мен лично вече не ме интересува толкова какво мислят хората за мен , но все пак имам чувството , че не съм желан от тях. 

 

 Ето го желанието за контрол на чуждите мисли, емоции, отношение. И пак от опит - на 45 тата година от живота си осъзнах, че всъщност аз винаги съм получавала внимание, одобрение, интерес НО НЕ от хората, които АЗ исках да желаят общуване с мен. Получаваше се една стара песен "аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг." Предлагам вместо да си "нацелваш" определени хора и да следиш дали си желан от ТЯХ, да "притихнеш" и да се огледаш на 360 градуса около себе си за хората, които може би желаят да общуват с теб, но ти дори не ги забелязваш.... 

 

[bosh12]

преди 3 часа, Донка каза:

 Ето го желанието за контрол на чуждите мисли, емоции, отношение. Предлагам вместо да си "нацелваш" определени хора и да следиш дали си желан от ТЯХ, да "притихнеш" и да се огледаш на 360 градуса около себе си за хората, които може би желаят да общуват с теб, но ти дори не ги забелязваш.... 

 

Да има логика! Ще пробвам това и се надявам да спре да ме стяга стомаха като говоря.  Проблема е там , че винаги се оглеждам за "светли хора", хора които изглеждат силни, енергични , абе да имат душа един вид и да имат природна доброта. И виждам понякога такива хора и може би искам и аз да съм такъв и моето обкръжение също да е такова. Да споделяме едни и същи убеждения. За това селектирам толкова хората с които искам да общувам. 

Редактирано Май 16, 2021 от bosh12

[Донка]

Точно. И те правят същото. Но ти излизаш извън селекцията и ти става зле. Така се чувстват и тези, които ти изхвърляш от селекцията си. А може би критериите, с които селектираш се нуждаят от преразглеждане. Дядо Шекспир ни е предупредил "All that glitters is not gold". И, можеш да ми вярваш, по-разумно е да оставиш Небето да селектира кое и кой е добър за теб. А и защо да не общуваш с човек за когото ТИ си светъл и желан?Когато за пръв път го направих, бях потресена колко сляпа съм била за светлото вътре в този невзрачен на вид човек.... 

[bosh12]

преди 6 часа, Донка каза:

А и защо да не общуваш с човек за когото ТИ си светъл и желан?Когато за пръв път го направих, бях потресена колко сляпа съм била за светлото вътре в този невзрачен на вид човек.... 

Между другово днес попаднах тук на една статия за високия идеал тук в форума и мисля , че това отговаря на въпроса. Аз нямам проблем да общувам с хора които не харесвам , но с тях не е интересно. Просто когато започна да общувам с когото и да било все ме стяга стомаха и се усещам , че всяко мое движение дума и действие е контролирано от мен.

Редактирано Май 20, 2021 от bosh12