653. Бяга в Тарсис - Неделна Беседа, 6 юни 1937 г.

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.

Най-голям в Царството небесно (1936–1937)

 

Бяга в Тарсис

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета само няколко стиха от първата глава от пророк Иона, първите 3 стиха.

„Аум“

Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“. Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота. Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.

Сега, за няколко време бъдете свободни. Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо..............................

Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата. Възражения има......................................................

Ние не знаем всъщност какво нещо е зло. Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би?“ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така?“ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля?“ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Бяга_в_Тарсис