Сексуален проблем

[krasidim1]

Здравейте,

С приятеля ми сме заедно от година,живеем заедно и май вече се превърнахме в...съквартиранти.Когато започна нашата връзка,ми правеше впечатление,че що се отнася до сексуалните въпроси,закачки така да се изразя,показваше сдържаност,апатично отношение понякога. При усамотяване сме имали моменти на близост разбира се,но по-скоро аз съм била активната,търсеща го страна.Не си пада по френските целувки въобще,даже са му неприятни,по предиграта,по ролеви игри,по експерименти,отказва да ме види в светлина на сексуален обект,радва ми се точно като дете на плюшено мече,като на домашен любимец,като на много близко същество...но по-скоро сестра.При първия полов акт ми направи впечатление нервността преди започването му,подход на по-скоро претупване и стремеж да приключи по-бързо,липсваше го наслаждаването и близостта. От тогава сме имали контакти с честота около веднъж,два пъти в месеца,краткотрайни,отново с това “дървено” отношение. Напоследък, тъй като сме и по- натоварени,се случва веднъж на 45-50 дни,без старание,сухо,скучно,което за мен е крайно незадоволително.Вече и аз имам проблем,последният път след 40-дневно нищо,изпитвах силна болка при самия акт и въобще не можех да се отпусна и насладя.Като допълнителна информация- няма проблем с ерекцията,все още нямаме и 30 години,пуши,употребява алкохол,но не прекалено,не е особено емоционален,затворен е,бих казала,че на моменти мързела доста надделява,не си пада по спорта,но успявам да го измъкна от бърлогата от време на време,на работа има натоварване и стрес,но и в периодите,когато беше свободен,пак не беше активен и деен,когато сме на почивка,отново нищо,най-голямата му страст е храненето,пошегувах се с него,че ако ме гледаше така като си гледа пържолата и ако отделяше внимание и любов и обожание на мен както на храната си...би било прекрасно. В тяхното семейство го има това чревоугодничество,майка му много държи да се седне на трапеза и с часове да се хапва и пийва,нездравословно разбира се,но това е свещен ритуал там.Може би единственото място,на което се виждат,разговарят и осъществяват близост.Имам чувството,че тя е студена и...скучна като човек,а те са много много близки и той е нейно копие.Баща му беше подхвърлил на шега веднъж,че и в техния дом сексът е абсолютен мираж от години.На пръв поглед са идеално семейство,но имат доста проблеми в отношенията,което също може да му влияе.

Правила съм опити да разговаряме,той казва,че съм права,че този проблем го кара да се чувства зле като мъж,че просто така се е наложило от началото при нас и е станало нещо нормално,че трябва да се промени и ще работи по този проблем,но промяна няма.Въпросите ми са следните- възможно ли е човекът просто да е асексуален? Това изобщо подлежи ли на промяна,ако започне терапия,което му подхвърлих.Той е склонен,но се притеснявал да не наруши уж установения ред и баланс в живота си ( който е супер илюзорен според мен) и да не изплуват на повърхността проблеми. Възможно ли е да е хомосексуален? Да не го привличам?Има ли похвати,с които да провокирам по-мъжествено поведение,желание за секс? 

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Макар да се казва,че сексът е в главата, той е и хормони. Убеди приятеля си да си изследва тестостерона.Може да е нисък, ако е така има лечение.

[krasidim1]

преди 16 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Здравей!

Макар да се казва,че сексът е в главата, той е и хормони. Убеди приятеля си да си изследва тестостерона.Може да е нисък, ако е така има лечение.

БлагодарЯ за отговора. Плъзнах деликатно идеята за тестостерона,за да не предизвикам раздразнение. Каза ми,че не мисли,че има проблем с него,защото получава почти всеки ден ерекция,случва се бързо,а и наблюдавайки го е добре сложен,силно окосмен,добре развита мускулатура,избухлив е на моменти,има го мъжкото “перчене” и т.н. Като че ли той изпитва неудобство от еротиката,от секса,отхвърля ги,изживяването в главата го няма.Предполагам че тази динамика на връзката на по-скоро съквартирантски начала,пълна липса на грижа,старание и секс в отношенията също води до намаляване на тестостерона.

А какво ще кажете за идеята,че моделът на отношения в неговото семейство,се пренася и под нашия покрив? Баща,който е работохолик(бивш военен,подходът на възпитание...), винаги в услуга на хората и помагайки им се чувства “като супермен” негови думи. Но към семейството липса на внимание,вечно отсъстващ от вкъщи. Няма го партньорството помежду им,няма “ние”,непрекъснато сочене с пръст,конфликти,мълчаливи стачки с дни,спи се в различни стаи,липса на нежност,на близост,всеки сам се справя с живота си,огромна пропаст помежду им,която е очеизбождаща и т.н.  Ние бавно се превръщаме в едно малко копие. Аз също отраснах без да имам пред очите си пример за “семейство”,но пък моите хора са доста по-топли,по-емоционални. 

 

[д-р Тодор Първанов]

,,А какво ще кажете за идеята,че моделът на отношения в неговото семейство,се пренася и под нашия покрив? ,,

Ще кажа,че това е един от основните принципи на човешкото поведение. То се определя от моделите на поведение, с които сме свикнали от най-ранно детство. Парадокса е,че дори те да не ни носят удовлетвотение, ние се придържаме към тях, защтото те ни дават сигурност, а и няма от къде да вземем други. В едно интевю Саша Безуханова казва,че едва когато е станала на двадесет и няколко години е разбрала, че има семейства в които хората не са щатсливи. Просто отношенията в нейното семейство са били ефективни и нищо не я е карало да мисли,че в другите семейства не е така.Но, същото важи и за неефективните семейни отношения.Хората в тях, не варват, че има щастливи семейства. 

[Ines Raycheva]

Здравей, @krasidim1!

 

Приятелят ти вероятно би имал нужда и от терапевтична подкрепа, но не съм убедена, че би я потърсил. Важно е да осъзнаеш, че няма как решиш проблемите му, ако той не се задвижи към това сам - можеш само да му подскажеш, но не си отговорна за тях. 

Вероятно има своите причини да е подтиснат и обърнат предимно навътре - задвижването към света и към другите явно му е по-трудно, което обаче е разрешимо. 

Нормално е да пренася модела си, въпроса е до колко го съзнава (би могъл да прави саморефлексия, да наблюдава себе си) и до колко е готов - отново съзнателно, до колкото е възможно, да преобразува старите модели до нови - работещи. Това, обаче е нужно да се учи в зряла възраст, ако не сме научени на него като деца - наблюдавайки своите родители. Иначе тъпчем по техните следи без да надграждаме и преформулираме дефицитите им. 

Това може и да е интересно по темата. 

Успех!