Синдрома POTC

[Промяната]

Здравейте, бях писала на скоро пак по тази тема, но беше много разширена понеже бях в процец на грешни диагнози. След доста ходене по лекари в Бургас и след всяко мнение, че ми няма нищо реших да отида на лекар до София. След прекаран ковид, който ми отключи POTS синдром(разстройство на нервната система, която не работи правилно при вертикално състояние на тялото, не се свиват кръвоносните съдове на краката и така имам недостиг на кръв в главата, последствие на това сърцето ми бие много бързо за да компенсира недостига на кръв в главата). Вече 5 месеца съм така пих бета блокери, но много ми падаше кръвното от тях за това минах на ивабрадин. На 26 години съм без хронични болести. Влизам в групата на хипохондрик, и може да си представите как се чувствам след като никой не ми дава 100% лечимост. Физически тренировки, диета и много вода  от там нататък божа работа. Моля за помощ, не знам как да го приема. Нормално не мога да стана да отида до тоалетна сърцето ми бие сякаш съм бягала 5 обиколки на стадиона. Физическите неща ги правя, но психически съм пълна паника и тревога. Страх ме е да почна работа,понеже там съм постоянно на крак. Не мога да си представя как има шанс цял живот да съм така и това хапче което е за болно сърце в моя случаи намаля пулса, ще дойде един момент в който ще почне да ми вреди. Отчаяна съм до краен предел. Благодаря ви! 

Редактирано Април 2, 2021 от Промяната

[VischkoShteSeOpravi]

Здравейте! Надявам се някой да Ви отговори. Аз не съм лекар, само исках да Ви кажа - не се отчайвайте. Защото сте страшно млада и нещо ще се намери да Ви помогне. 

[д-р Тодор Първанов]

Доцент Марчев тази вечер при Ц.Ризова говори по темата.Гледай го.

[Промяната]

Гледах го, но нищо не каза. Само, че е често срещано и да се обърнем към кардиолог. 

[Промяната]

Просто искам малко помощ ако може, как психически да приема този проблем. Постоянно се вглеждам в себе си. Всеки симтом и всяко чувство го приемам за смъртоносен. Все ми е лошо, вий ми се свят. Все нещо ми има. Тежест в гърдите. Не мога да различавам дали тези неща са от стрес или реален проблем. Сякаш съм болна от нещо смъртоносно което не мога да открия. Отделно не знам как да приема този синдром който допълнително ме панира.

Редактирано Април 3, 2021 от Промяната

[АлександърТ.А.]

преди 18 часа, Промяната каза:

Гледах го, но нищо не каза. Само, че е често срещано и да се обърнем към кардиолог. 

 ... А , аз като го гледах се сетих за теб . Точно като теб , когато се изправиш сърцето се разтуптява . Това било известно  и при преминаване на друг грип , значи  отдавна . И колегите му го знаели и е добре най скоро да те лекуват. Да не отлежава много . Значи трябват хапчета за известно време .. . .. Не си спомням в другите теми какво те съветва д-р Първанов . Но е добре да се видиш с психотерапевт , за страха и  натрапливите мисли .

[Орлин Баев]

Каквото каже кардиологът - пиеш каквото пиеш. Оттам насетне - преживяваш мощно съмнение в живота, в собственото си тяло, в съдбата си,  нямаш реален смисъл и сигурност и се хващаш за илюзорно желание за сигурност (каквато в този свят отсъства и слава Богу, това му е целта, да се учим!).

Хипохондриазата тук е сама по себе си защитен механизъм, изместваща вниманието от характеровите конфликти на "Искам да живе, но ме е страх. искам, но не ми стиска, искам щастие и обич, но си ги забранявам, защото при тях ми се налага да се отпусна, разтворя и доверя..." Работейки с хипохондрията, малко по малко се научаваш да се доверяваш, да си вътрешно сигурна посред житейската задължителна несигурност. Да се отвориш и довериш на вътрешното си ядро, център от сигурна свързаност с любовта и мъдростта (сигурна привързаност по Боулби). 

Външно - заниманията със спорт, физическа йога и медитация няма как да се подминат. Постепенно те прерастват от външни опити за промяна, в дълбоко вътрешно осъзнаване и се присъединяват към психотерапевтичната методика (вътрешният подход) в едно умение за смирено отпускане, доверие в Живота. Ето в този Живот с главно Ж нямаш доверие, нямаш и свързаност с него в себе си. 

Та, лекар, спорт, йога, медитация, силна психотерапия, разширение съзнанието до здрава (не байпасна) духовност!

[Промяната]

Здравейте много ви благодаря за отговорите. Аз ходих на лекар до София, както и горе споменах, който е запознат с проблема. Изписа ми бета блокер или ивабрадин. Аз пия ивабрадин понеже от бета блокер ми пада кръвното и става още по - зле. Не знам дали е по-добрия или по-лошия вариант това да знам, че имам шанс да се оправя, следователно да имам надежда от която да се разочаровам постоянно, защото мога и никога да не се оправя. Лекарството което пия, само намаля до някаква степен пулса (симтома), иначе самата болест няма определено лечение. По скоро облекчаване на симтомите. Аз вмомента пия много вода, правя упражнения които са най-важни и режим на хранене. Не мога да си представя цял живот да съм така и получавам паник атаки, не знам как да го приема. 

 

Вече 5 месеца съм така, но не отминава. Дори доктора не ми даде 100% шанс да се оправя. Вие от къде знаете, че преминава? Имам ужасен страх от това да не припадам. 

 

преди 6 часа, д-р Тодор Първанов каза:

Състоянието преминава за няколко месеца.

 

Наистина имам нужда от разаснение, понеже нямам кой да питам. Аз съм от Бургас, а лекуващия доктор от София. В Бургас не бяха чували за този мой проблем ходих при 5 кардиолога и никой не разбра какво ми е. 

преди 3 часа, АлександърТ.А. каза:

 

преди 3 часа, АлександърТ.А. каза:

 

Вече си гояма и не може с няколко шамара и спиране на джобните да те отуча () да не допускаш подобни мисли в главата си . А и това обикновенно  го прави човека до тебе . Като по голяма трябва сама да стигнеш до убеждението , че подобни саморарушителни мисли не ти трябват . По лесно е с терапевт -- човек който да адаптира реалноста по твоя мярка .

Не разбирам мойте мисли да имам надежда са саморазрошителни. Явно имам много грешно мислене или аз не ви разбрах какво имате предвид. 

 

Както имам ужасен страх да не почна да припадам. 

 

Както имам ужасен страх да не почна да припадам. Много е гадно, защото си мисля, че няма да имам нормален живот, и ако почна да припадам. Няма да мога да ходя на разходка, на ексурзий, няма да мога да излизам с приятели да се забавлявам да танцувам, общо взето нищо няма да мога да правя, защото всичко е свързано с изправено състояние. То това няма да е живот а мъчение. Как ще имам семейство и деца. Чувствам се сякаш живота ми свърши. 

[д-р Тодор Първанов]

Състоянието преминава за няколко месеца.

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

 следователно да имам надежда от която да се разочаровам постоянно, защото мога и никога да не се оправя.

 

Вече си гояма и не може с няколко шамара и спиране на джобните да те отуча () да не допускаш подобни мисли в главата си . А и това обикновенно  го прави човека до тебе . Като по голяма трябва сама да стигнеш до убеждението , че подобни саморарушителни мисли не ти трябват . По лесно е с терапевт -- човек който да адаптира реалноста по твоя мярка .

[Орлин Баев]

Пълна механика виждам в реакцията и отговора ви. Няма свързване на точки, няма разбиране. Д-р Първанов ви каза, че описаното медицинско състояние най-вероятно ще премине, с или без помощта на медикаменти Ако кардиологът ви е предписал нещо, пийте го. Останалто обаче е психотерапевтична работа. Засега се приемате за "аз горката", а страховете виждате като нещо външно, сякаш са болест. Не са - вие сте, една по-детска, по-дълбока част от вас са. Седите на плитко, искайки да се махне "гадничкото страхуване". Не става така - по този начин го раздухвате и поддържате, все едно сама биете части от себе си, после бягате от тях, а те се влачат подир ви, виейки от болка. Не от подобна неразбираща реакция имат нужда страховете ви от безпомощна слабост, смърт, от неконтролирана загуба на себе си - от вглеждане в собствения характер имат нужда, от опознаване, от известно метафорично родителстване над самата себе си.

По-горе писах това:

"Каквото каже кардиологът - пиеш каквото пиеш. Оттам насетне - преживяваш мощно съмнение в живота, в собственото си тяло, в съдбата си,  нямаш реален смисъл и сигурност и се хващаш за илюзорно желание за сигурност (каквато в този свят отсъства и слава Богу, това му е целта, да се учим!).

Хипохондриазата тук е сама по себе си защитен механизъм, изместваща вниманието от характеровите конфликти на "Искам да живе, но ме е страх. искам, но не ми стиска, искам щастие и обич, но си ги забранявам, защото при тях ми се налага да се отпусна, разтворя и доверя..." Работейки с хипохондрията, малко по малко се научаваш да се доверяваш, да си вътрешно сигурна посред житейската задължителна несигурност. Да се отвориш и довериш на вътрешното си ядро, център от сигурна свързаност с любовта и мъдростта (сигурна привързаност по Боулби). 

Външно - заниманията със спорт, физическа йога и медитация няма как да се подминат. Постепенно те прерастват от външни опити за промяна, в дълбоко вътрешно осъзнаване и се присъединяват към психотерапевтичната методика (вътрешният подход) в едно умение за смирено отпускане, доверие в Живота. Ето в този Живот с главно Ж нямаш доверие, нямаш и свързаност с него в себе си. 

Та, лекар, спорт, йога, медитация, силна психотерапия, разширение съзнанието до здрава (не байпасна) духовност..."

Единственият отговор, който получих, бе относно чисто медицинското отношение към общата ви и здравна тревожност. Никаква рефлексия относно споменатите психодинамики, наличности, противоречия - нулева.. С такава настройка и разбиране, могат да ви помогна антидепресанти. Разчитайки само на тях обаче, има опасност да се превърнат в замитаща под съзнателния "килим" част от проблема, нежели от качественото решение. С или без тях, по отношение на треожността, може да ви помогне силна психотерапия. В Бургас мога да насоча към колежки, ако е искано разбира се. Засега чувствам, че макар хортувайки си на български, сякаш сме съвсем на различни честоти... Аз мога да резонирам с вашата, стига да пожелая. А вие - ами, направете малко усилие де... 

[Промяната]

Орлин Баев, да така е знам и осъзнавам, че вмомента само хленча и нищо друго. Ще ви кажа малко повече за ситуацията. На 26 години съм, в целия ми съзнателен живот аз съм с букет от всякакви тревожности и страхове. Явно така ми е било писано. Баща ми беше пияница и ни тормозеше, напусна ни. Беше обсипана от болести. Той също беше много страхлив човек. Отдавам моите проблеми на семейството ми. Не ги обвинявам, просто опитвам да открия причина. През какви ли не страхове, натрапчиви мисли и здравна тревожност минах и минавам. Такава съм, по рождения ако мога така да се изкажа. Доста психотерапефти съм посещавала. Правех всичко каквото ми казваха. Старах се, но явно не достатъчно щом нямам ефекта който искам да достигна. Един от най-големите ми проблеми е страха от смъртта и разбира се всичко свързано около него. Болести, страх от загуба на контрол. Тази болест която сега ме посети ме разтърси. Сякаш живота ми свърши предварително в мислите ми. Това което цитирах по горе, всички ужасни мисли. Това, че нямам гаранция за 100% лекуване ме съсипва, аз нямам контрол над това и ме ужасява. Опитвам се да намеря всякаква информация в нета която ми допринася паник атаки, понеже навсякъде пише, че може никога да не се оправя. Хората припадат с моя проблем, при всяко изправяне аз имам ужасен страх да не почна да припадам, понеже последно време ми причарнява, мисля си, че се влушавам. Напълно контролирана от страховете си и ужасни сценарий в главата ми, безизходицата която е ужасна, понеже няма какво повече  да направя за да си помогна. Бучка в гърлото, тежест в гърдите и стягане на слепоочието ме измъчват денонощно. Имам мира само докато спя. Всеки ден превръщам в ад. Всеки ден аз сякаш изживявам страховете ми сякаш наистина се случват, без да са се случили. Сякаш вече всичко преживявам, а то не се е случило. Наистина искам да съм щастлива, искам да съм здрава. Да стана сутрин да съм със страхотно настроение. Да ходя на разходка без да имам висок пулс или да ми пречарнява. Неща които преди не съм оценяла, сега разбирам какъв смисъл предават на целия ми живот. Една разходка, един танц, едно ставане да си напълнят вода, как жадувам да се чувствам добре и да не ми пречарнява и тупка сърцето при всяко ставане. Ах как ми се живее, а болестта ме спъва, но защо когато има нещо което да те спъва да живееш, тогава се сещаш да живееш. Защо съм такава. Чак сега намирам  смисъла на разходката в живота ми. Толкова е голям смисъла, че не можете да си го представите. Хора радвайте се, че може да стоите прави, без да ви става нещо. Но сякаш живота ми приключи, понеже всичко е свързано с това да си в вертикално положение. Благодаря ви ХОРА, че ми помагате и отговаряте, благодаря, че ви има. Вие сте наистина лечители на души. Другото нещо което исках да ви кажа, че не мога да си намеря работа понеже  не трябва да стоя права без да се движа, това ме затруднява, а аз имам опит само като сервитьорка. Сега имам огромна нужда от терапия, но финансова възможност нямам. Орлин Баев, имам една молба. Ако имате възможност за една две сесий онлайн, ако практикувате такава. Имам нужда от някакви основни насоки. Но за момента не мога да си позволя всяка седмица да ходя при терапевт. Благодаря ❤️ 

[АлександърТ.А.]

може би?

Цитат

Не разбирам мойте мисли да имам надежда са саморазрошителни

Обикновенно мислите се появяват и изчезват , постоянно . Когато някоя мисъл се задържи повече във фокуса на вниманието започва да влияе на тялото .Например разгледаи симтомите на стреса .Здравословен стрес е когато видиш кола да лети към теб , да се качиш на тротоара . Нездравословен е когато това става само в мислите .

Цитат

следователно да имам надежда от която да се разочаровам постоянно, защото мога и никога да не се оправя.

Тук , ти очакваш да се разочароваш . Не е здравословно . Здравословно е да очакваш да ставаш по добре и по добре .Очакването се прави като подбираш подходящи мисли .Напр.

--------отивам на лекар и той ще направи всичко възможно за да се почувствам по добре .

------Взимам лекарствата и е ясно че ставам все по добре , само трябва да имам търпение .

Да отблъскваш страха с очакване се учи . Не е въпроса да си затваряш очите зю лошото . Въпроса е кои мисли да задържаш и кои да махаш .

 

 

[Промяната]

Направих може би грешка да вляза във фейсбук страница на POTS, определено там хората, нямат лечение. Понеже те имат и хронични болести. Това което разбрах е само да се наплаша още повече. Самия синдром причинява симтоми на паник атака и не мога да ги различавам с истинската. Имам някакъв минимален шанс да се оправя понеже, идва от вирус в моя случаи. Това което ми казаха е, че ако до 6тия месец не ми мине, значи никога няма да стане. Разбирам висчко което ми пишете и знам, че трябва да се успокоя, но аз мисля, че трябва да почна да приемам, че цял живот ще съм така. Което си нямам и на идея как ще стане. Как да махна страха от припадаци и, че може да съм на легло цял живот. 

[Промяната]

Имам нужда от вашето мнение. Като като малка, имах страх от това да съм на места с много хора, ставаше ми лошо, както и имах страх от това да не ми стане лошо и да ми се вие свят, а то се случваше сякаш само го предизвиках. Имах период от който ми ставаше лошо от жегата, особенно в автобуси. Не знам дали наистина ми е ставало лошо от жегата или ми е ставало лошо от мислите, че ще е така. Тези неща могат ли да се дължат на психична основа. Ставаха когато бях малка. Важно ми е понеже сега трябва да разбера дали преди ковид съм имала pots. Това е от голямо значение за мен. Както и доста често да се чувствам като пияна или замаяна, това става ли също от стрес и тревога, защото става и вмомента и е ставало и преди pots. Искам да разбера тези неща могат ли да се появят от силен стрес без друг проблем. 

[АлександърТ.А.]

Цитат

трябва да почна да приемам, че цял живот ще съм така

Няма логика в това твърдение !

Като ученик четох еднана публикация на подобни теми . Там даваха изследване причината на смърта , на хора падналиот голяма височина . Независимо защо са падали , болшинството са починали не от контузиите при самото падане . Починали са от , тогава така го казаха , разрив на сърцето . Медицинския термин може и да е по точен , но заключението е важното . Сърцето не издържа на стреса .

От тогава имам тази обица , че наи важно от всичко което ни се случва е оценката която му даваме . Когато си кажем --леле загинах , Става лошо . Но когато мислим и търсим доброто , или изхода  от случката --имаме шанс и в повечето случаи се оправяме добре .

Да грешка е да четеш в общото публично пространство . Там обикновенно пишат пациенти най често недоизлекувани или нещо недоволни .Там има повече мисли  от колкото факти и главно , грешно тълкувани .

[Промяната]

Знам, че е така, но не знам как да приема нещо което ще е за цял живот и от него, че се чувствам ужасно, както може да съм и на легло. Как да го приема оптимистично. Има ли нещо положително и добро в това. Как? 

 

Редактирано Април 6, 2021 от Промяната

[АлександърТ.А.]

  При социализма  в западния парк на София имаше ,,,нямам идея как се казваше , но бе нещо подобно на ,,Дисниленд''  в по малки размери . Та един от павилионите се нарича ,,Кривите огледала " . Влизаш и вървиш по коридорите , а от страни наредени по особен начин вдлъбнати и изпъкнали огледала . Човека гледа и вижда най различни изкривени образи на себе си и околните в степен че на моменти не знае кого гледа или даже какво е това дето там мърда .

Цитат

Искам да разбера тези неща могат ли да се появят от силен стрес без друг проблем. 

Всяка силна емоция а най много страха , можем да наречем личните криви огледала .Тези огледала не ни позволяват да разберем какво реално се случва . За това овладяването на страха е първа стъпка . За това е важно до теб да има някой на когото можеш да се довериш . Не изцяло а по отношение на най тревожните неща с които той се справя добре .Иначе  терапевт . Сама виждаш как става . Тук се обясняват основни положения и те променят ли вътрешния живот ? Чувстваш ли се по сигурна .

В павилиона поглеждам хората на около и сравнявам това с изкривеното огледално изображение . Имам опора . А тук въпреки че си говорим с желание даваш ли вяра на съветите . Ще ти кажа че след няколко часа пак те обзема съмнението .

А за детството , хората са различни . Някои са  по чувствителни но всеки по свой начин .

Редактирано Април 6, 2021 от АлександърТ.А.

[Промяната]

Кофти е и понеже, не мога да различа стреса от pots, имат еднакви симтоми. Добре, може ли съвет, какво е основното нещо което може да ми помогне, да се примеря, че ще имам дисфункция на нервната система и страничните ефекти цял живот. Този проблем, може да ме докара и до легло. Чувствам сякаш живота ми свърши. Сега си пуснах изследване за автоимунен проблем, дали белите ми клетки атакуват тялото, понеже последно време всичко ме сърби тялото и имам леки червени петна. Което може да е неличим автоимунен проблем и от там да идва pots, а не от ковид. 

[Промяната]

Направи ми впечатление, че никой не обърна внимание на самата болест. Което може би не е случайно 

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

Направи ми впечатление, че никой не обърна внимание на самата болест. Което може би не е случайно 

 

На коя болест ? Но добър въпрос . Като обикновен човек си мисля , че някои , са докторите и специалистите до които се допитвам . А когато подминават усърдно нещо , бих помислил че е незначително .

Цитат

Кофти е и понеже, не мога да различа стреса от pots, имат еднакви симтоми

Ти да не искаш професор да ставаш ? Имаш усещания , имаш някакви телесни реакции .Това не е ли достатъчно за ориентиране .Какъв е смисъла , да изчетеш 1000 страници и разбереш само как някой нарича нещо което на теб е до болка познато .Това отнема времето през което може да търсиш начин за справяне и опитваш нещата които са ти препоръчали .

Цитат

Може ли съвет, какво е основното нещо което може да ми помогне, да се примеря, че ще имам дисфункция на нервната система и страничните ефекти цял живот.

Грешка е да се съпротивляваш на това което усещаш .Също не ти трябва да се примиряваш с нищо или нещо . Алтернативата е да намериш начин да се чувстваш добре , да подобряваш живота си .С това занимавай ума си и когато се сетиш нещо го опитваи . Прави го за да видиш практически как е . Чак после ще разбереш кое работи при теб .Обикновено всеко начинание дава резултат , но различен , Малък или по голям .

Основен съвет е да превключиш , само от мислене ,на повече практикуване .Например върни се по темите си и направи списък на препоръчани неща . После отдели нещата които може да правиш сама . И започвай .

В 3.04.2021 г. at 19:14, Промяната каза:

Просто искам малко помощ ако може, как психически да приема този проблем. Постоянно се вглеждам в себе си. Всеки симтом и всяко чувство го приемам за смъртоносен. Все ми е лошо, вий ми се свят. Все нещо ми има. Тежест в гърдите. Не мога да различавам дали тези неща са от стрес или реален проблем. Сякаш съм болна от нещо смъртоносно което не мога да открия. Отделно не знам как да приема този синдром който допълнително ме панира.

Едно   състояние а го казваш по най различни начини Като че ли му се наслаждаваш в отрицателен смисъл .Усещаш неприятноста и се задълбаваш още и още .
 

Цитат

 

Това, че нямам гаранция за 100% лекуване ме съсипва, 

 

Ето ,,,хванала си проблема .Също някакви хапове ти помагат . Използвай това време което ти дават да правиш нещо полезно --да създаваш навик за търсене на хубавото във всичко . Сама виждаш че никой няма гаранции за нищо . Сега се връщам от погребение . Да плача ли че приятелите  си отиват .На скоро колегата , след като се разбрахме за след 2 дена какво ще правим  .Прибира се и жена му го намира паднал в банята . Жизнен като 30 годишен .

Младоста няма да те чака , Тя е сега . Ако те е страх да  ѝ се радваш си е в твой ущърб , За такива случай народа казва ,,Бог всичко дава , но на сила , нищо ."