Интегрална Психология

[Орлин Баев]

Интегралната психология е най-новият, съвременен и всеобхващащ дял на психологията. Тя обгръща както висините на трансперсоналната психология(която разучава ученията за съзнанието като йога, религиите, тантра, шаманизъм, езотеричните школи), преминава през възгледите на хуманистичните парадигми в психологията, слиза до когнитивната наука, която изследва мозъчните и биохимични процеси във връзка с промените в съзнанието, и стига до дебрите на аналитичната психология, психодинамичната парадигма на която анализира корените на човешката психика, нейната тъмна страна, сянката.

Интегралната психология приема на драго сърце всички създадени досега доктрини, извлича от тях мъдростта, която те създават на определения спектър от проявление на съзнанието, върху който се съсредоточават, синтезира ги в единно цяло, без да омаловажава никоя от тях.

Сами по себе си различните психологически клонове са добри само за полето на действие, което обхващат и обикновено отхвърлят всичко, различно или надхвърлящо кръга на познанието им, излизащо извън техния спектър. Например, трансперсоналната психология (а тя обхваща всички източни и западни езотерични учения) се съсредоточава в свръхсъзнателните спектри на съзнанието, но не ни дава никаква представа как да подходим към подсъзнателните, сенчести сфери, което води до борба, страдание и дисбаланс. От друга страна, психоанализата чудесно се справя със сянката (Юнг), със "ТО" (Фройд), тоест с корените на човешкото съзнание, но си няма представа за неговите свръхсъзнателни, каузални и недуални проявления. Когнитивната психология чудесно изучава мозъчните функции, биохимията и нервните процеси, но приравнява човека до тях, с което го принизява. И това са само примери. Има десетки, ако не и стотици подклонове на съвременната психология, които сами по себе си са добри и изпълняват функциите си в частта от дървото на психологията, която заемат. Интегралната психология обаче, се стреми да обхване цялото дърво на науката за душата! Това изисква много широко съзнание, знания и опит в опознаването процесите на собственото съзнание!

Каква според вас е парадигмата на интегралната психология, която обхваща пълния спектър на човешкото съзнание?

А каква би била интегралната пълноспектрова терапия, обхващаща всички душевни процеси и състояния, като тялото е едно от тях?

[Тетрабиблос]

"Каква според вас е парадигмата на интегралната психология, която обхваща пълния спектър на човешкото съзнание?

А каква би била интегралната пълноспектрова терапия, обхващаща всички душевни процеси и състояния, като тялото е едно от тях?"

Орлин,

задавате въпроси,на които психологията в съвременния и вид не може и не би могла да даде еднозначен отговор.Другаде трябва да отправите питането си.

Долавям у Вас еуфорията от владеенето на силата на словото(разбира се,говоря за лингвистичното) и словестната виртуозност,които са приятен повод за поздравления ,но си позволявам да отправя към Вас едно пожелание:да владеете съдържанието по прецизно и към него да бъде насочен Вашия стремеж,защото плеоназмът е сериозна предпоставка да останем неразбрани,както и да се откъснем от същественото...

С най-добри пожелания!

[Inatari]

Психологията на бъдещето ще бъде голяма смесица от различни науки . Езотеричното присъствие в интегралната психология е едно добро начало и бъдещи предпоставки за развитие. Според мен психологията ще продължава да търпи много сериозно развитие, някои клонове ще престанат да съществуват дори .

До този момент сме откривали малките истини на малкото пространство , затова и отделните клонове обслужват малките пространства , по обширния вид на психологията , интегралната ще даде общата представа за ,но според мен дори и в бъдеще нема да съществува тази наука под точно това име .

[Mindfield]

http://www.psychology-bulgaria.com/

[aleirbag]

интересно ми е как може интегралната психология да помогне на шизофреник?

Орлин знае ли?

[Орлин Баев]

Орлин не знае. Той обаче предполага, че щом когнитивната психотерапия работи добре с шизофренията ( в комбинация с медикаменти), какво остава за неимоверно по-богатата интегрална терапия? Искам само да кажа, че в Б-я интегралността в психотерапията е възможна единствено благодарение на личния опит, обучение в няколко школи и преди всичко самообучение на терапевта. В института за интегрално развитие имаше някакъв курс (двудневен ако не с елъжа) воден от жена последователка на Кен Уилбър. Дали обаче този курс ще е част от по-продължително обучение по интегрална психотерапия, признато от Кен Уилбър, както и от международните асоциации по психотерапия, това не знам. При шизофренията нещата не са лесни - повлияват се по-леките и форми. Общо взето докторите тъпчат пациентите с хапчета и дотук приключва въпросът. В психиатриите би трябвало да има психотерапия, но дали в българиа има, това не знам. Там царуват психиатрите, а аз съм психолог и тъй като изпитвам бясна съпротива към меко казано невежия подход на психиатрите към човешката психика, избягвам да се занимавам с тях. Що се отнася до индивидуална терапия на шизофренно болни пациенти - има такава. Но е рядко практикувана общо взето - и по финансови причини. Тези хора обикновено не работят и съответно нямат ресурс, за са участват в психотерапевтично отношение - финансов ресурс. Работи се с тях ако имат състоятелни роднини. Или ако самият шизофренно болен е състоятелен и да речем съпругата му или друг роднина осигуряват терапията му. А и не само парите, но и мотивацията и ценностната система тук е объркана, самосъзнанието е променено и шизофреникът едва ли сам ще потърси психотерапевт. Аз имам случаи на работа с гранични състояния като шизоафективно разстройство - на ръба между шизофренията и неврозата. Но с чиста щизофрения не съм работил. Но за в бъдеще е вероятно да работя, в екип с психиатър (слава богу има и грамотни психологически психиатри) с медикаментозно лечение.

[Орлин Баев]

Познавам прекрасни хора, представители на някоя школа в психологията и психотерапията. Наистина прекрасни хора. Психоаналитици например. Или фокусирани в решения терапевти. Или когнитивисти. Все чудесни хора, точни хора. Когато обаче се спомене нуждата от една по-висока и обемна визия, обхващаща малките парченца от целия пъзел, често започва една съпротива и мнения колко несъвместимо било тяхното парченце с другите, защото било най-важното и последната дума на нещата, черешката в коктейла на психологията! Освен че изпитват неприязън към колегите си инакомислещи другошколци, такива иначе прекрасни люде твърдят, че еклектиката водела до объркване и пълна каша. Със сигурност е така - в техните глави!

Ако обаче можеш да летиш нависоко, преди всичко в Себе си, виждаш отделните школи в психологията и психотерапията като част от един общ единен организъм. Подобно на органите в човешкия организъм. Всеки е относително самостоятелен, но интимно свързан и зависим от другите и служещ на едно по-обемно цяло!

[Добромир]

Еклектиката означава безпринципно смесване на различни възгледи или подходи. Интегралният подход определено не е еклектичен, но това наистина се разбира едва след определен "стаж" в методите и определено ниво на осъзнаване...

[Орлин Баев]

Така ли, не знаех, би ли обяснил разликата между еклектика и интегралност?

Редактирано Ноември 7, 2009 от Орлин Баев

[Орлин Баев]

Според интегралната психология, умът функционира на поне няколко нива, като конкретното операционално мислене, с което толкова много се гордее съвременният човек, е само едно от тях. В основата на процесирането на информацията за света стоят усещанията, свързани с най-базисните нагони и първични импулси. В хода на еволюцията човек е преминал през етапа на пред-логичното магическо мислене, при което е одушевявал природата като проекция на страха си за оцеляване и желание за закрила. С течение на времето тези първични проекции са прераснали в сложни теологични конструкти и митове. Тук мисленето се характеризира с фантазна емоционалност, при която егото се явява нарцистичен локус на магическа сила. След време еволюцията ни като вид е довела когницията ни до т.н. конкретно операционално мислене - на това ниво човек се интересува главно от практически, осезаеми стойности, от типа 'око да види, ръка да пипне". В огромната си част съвременната наука работи на този принцип. на това ниво умът демитологизира, десакрализира, рационализира и категоризира. Погледнат през погледа на психологията на развитието, тук умът е много подобен на буен отричащ и налагащ се тийнейджър. Умът обаче не спира дотук с възможностите си. Следващата спирка в развитието му е етапа на формалните операции, способността за абстрактно мислене, обхващащо битието в по-глобалната му картина - т.н. визия логика, която интегрира парадигми и концепти, синтезира визии и начини на мислене, индуктивно извлича принципи и закономерности от различни контекстуалности и гледни точки, вижда по-цялостната картина. На това ниво умът прилича на влюбен младеж, пълен с творчески импулси и надежда. И с право, защото следващите четири етапи от когнитивното развитие са т.н. в интегралната психология психично, архетипно, каузално и недуално мислене. При психичното и архетипно мислене човек вече започва пряко да осъзнава единството и общността си с сдругия, вече освободено от облаците на тежкия инструмент на серийното процесиране на инфомацията на конкретния ум. Последният е добър инструмент за ползване в обективния свят, но е напълно импотентен при обххвашането на по-широката реалност на живота. каузалното и недуализтичното мислене бива постигано от малцина в съвремието ни. характеризира се със силна интуиция, способност за паралелно и многоканално процесиране на информацията. Тук умът прилича на истински зрял и мъдър Човек, с главно 'Ч".В контекста на направеното изследване, всяко ниво на ума е свързано с определена емоционалност. Както се казва в когнитивната психотерапия, "чувстваш това, което мислиш!". Магическото, предлогично мислене обуславя една магическа емоционална вяра в природата от низш тип, която обаче дарява със силна базисна вяра в себе си и живота. Конкретният операционален ум е свързан с една доста суха, рамкирана и сива емоционалност, мъждукаща безславно в обозначаванията на категориите, постоянно натрапвани от конкретния ум. Етапът на формалните операции, на абстрактното мислене разчупва тази сива емоционалност и я въздига до полета на синтеза и глобалната визия. Но и тук постоянното лутане между спомените от миналото и проекцията на планирамето в бъдещето обуславя чувството на постоянна базисна тревожност и несигурност, характерна за мислителите! Едва когато умът проникне в архетипните и недуални сфери на "тук и сега', бива залят от блаженството на сливането с нишките на живота и хармонията с естествения му пулс! В съвременната най-научна и ефективна форма на психотерапия, когнитивно-поведенческата, в свойството си на психотерапевтичен инструмент активно се ползва съзерцанието (mindfulness). Там, в тишината между тази и другата мизсъл, се крие огромният потенциал на ума ни, надхвърлящ и най-смелите ни мечти!