Все по-силна натрапчивост

[Rais]

Здравейте! Обръщам се с молба към специалистите във форума за съвет и насоки за действия, докато започне същинската психотерапия - след 15 март. Изчетох всички теми, в които е писано за ОКР и начините за преодоляването му.

Имам богат личен опит с натрапчиви мисли, различни страхове и паник атаки, първата от която беше толкова силна, че ме вкара в спешен кабинет с мисълта, че умирам. С течение на времето някак преодолях страховете си, осъзнах, че от тях не се умира, те се разредиха, намалиха силата си и от няколко години не са ми се случвали. 

Проблемът обаче в случая не е при мен, а при 16 годишния ми син. Имам усещането, че трябва нещо бързо да направим по въпроса, за да не затънем тотално всички в неговата обсесия.

Накратко за него - още от малък е проявявал симптоми, но не са били толкова изявени и стресиращи. Например - трябваше играчките му да бъдат подредени по определен начин, изпадаше в ужас, че нещо може да изгуби - липсваща тетрадка в първи клас го докарваше до луда паника, преравяше неколкократно шкафа си, ужасен, че не може да намери втория чорап от един чифт. Впоследствие е имал различни странни интереси, които ангажираха изцяло вниманието му - например, към  12-тата или 13- тата си година следеше климата, ставаше и лягаше с проверка на температури и климатични явления, знаеше къде точно колко градуса е. Постоянно ни осведомяваше с баща му и така месеци наред, докато загуби интерес.

В пубертета влезе много рязко и много се промени. Успехът му също значително се понижи. Имали сме много конфликтни ситуации, даже бягство от къщи посред нощ (за което обаче беше оставил бележка къде е и с кого е и да не се притесняваме). Имаше един период, в който се самонараняваше с нож по ръцете, но не го е криел, даже напротив - държеше двамата с баща му да го знаем и казваше, че това го успокоява по някакъв начин, защото ме обвиняваше, че съм го задушавала и не съм му давала никаква свобода. А пък другите родители си оставяли децата да правят каквото си искат. !!! Имал е и агресивни пристъпи, в които е късал дрехи и чупил предмети. От почти година това не се е случвало, но няколко пъти съм запомнила, че като сме се карали за какво ли не, е споменавал, че това му е последна грижа в момента, защото само ако знам какво му е в главата....

От преди две -три години започнаха и фобии от различни болести. Аз самата добре знам какво е това, но той ме е изумявал много. Беше обсебен от мисълта, че страда от туберкулоза!!!!! Откъде и какво беше прочел и кой точно симптом беше намерил в себе си, представа си нямам. Но беше ровил дълго в Интернет. И така седмица-две, после пауза, после обследване на следващата болест - задълбочено търси всякаква информация и сравнява със съществуващи и несъществуващи усещания в тялото си. Имаше един цял ден, в който ми пращаше информация по Messenger, беше ужасно досадно, защото имах важни срещи и накрая си изключих телефона. Питаше, "Ако съм болен?" и "Откъде си сигурна, че не съм болен, виж какво пише в Интернет!!!" Споменавал е, че понякога има чувството, че е като в 3D филм, странно някак си, но отминавало. (И това ми е добре познато като усещане)

През цялото това време, въпреки тези си страхове  - постоянно е навън, с приятели, има си гадже, постоянно се организират купони и събирания някъде. Досега това не нарушаваше нито неговия, нито живота на семейството. ДОСЕГА!

Поради голямата ми тревожност за него съм се притеснявала да не му се случи нещо лошо, когато закъснява, да не залитне към наркотици, да не направи някоя глупост. Някак си и това се регулира малко по малко с времето - постигнахме някакво равновесно състояние. Той си извоюва свободата, която искаше, имали сме и съвсем спокойни периоди.

И сега към естеството на проблема /ите/, който ни мъчи всички от преди месец и за който и представа си нямах. 

Една вечер, когато се прибра, каза, че има проблеми- смята, че е пристрастен към порното и, че може да е гей!!!! Попитах го: "Ха сега, откъде ти дойде точно това в главата? Да не си си харесал някое момче?" Новината ме шокира естествено, но не я приех първоначално сериозно, може би реагирах по начина - къде го чукаш, то къде се пука. Аз от какво се притеснявам, а той какви глупости ми говори. Какъв гей ще е като от малък интересът му е бил само и единствено към МОМИЧЕТА. Отговори ми, че няма интерес и не е харесва момчета, но си мисли, че може да е станал гей, защото интересът му към момичетата сериозно е намалял в последно време. Тук излезе и проблемът с порното, сериозно го е практикувал за самозадоволяване през последните две години. Хетеросексуалните порно дори спряло да го възбужда в последно време. Не бил гледал гей порно. Само толкова каза.  Даже и самият факт, че споделял с майка си такива подробности, доказвал, че е гей и сбъркан. Това, което успях да разбера за произхода на тази мисъл е, че бил чел пак в интернет какъв процент от учениците били хомосексуални. И той си казал, ами аз не познавам нито един гей, може ли аз самият да съм такъв, да съм се прикривал цял живот и сега да се осъзнавам. А интересът му към момичетата изчезнал за една нощ - можело ли някой да му е направил магия??? Или да  си е легнал като хетеросексуален , а да се е събудил като хомосексуален???

От този момент през няколко дена изпадаше в кризи - не мога да живея така, ами ако наистина съм гей!!!! Че заблуждава приятелката си и изпитва чувство на вина към нея, защото е станал гей. Изчел е всичко в Интернет, което е писано по въпроса. Започна да обследва ранното си детство, с кого си играл - с момчета или с момичета, аз наистина ли съм сигурна, че е харесвал момичета, защото може само да се е правил и прикривал изначало. Обсесията започна да се развива и разраства до непредвидими размери. Стигнал е до там, че е наблюдавал момчета във фитнеса и после си е гледал зениците, които били разширени. Това било 100 % доказателство, че е хомосексуален.

Преди няколко дена  се връщахме от баба му, която имаше рожден ден и бяхме отишли да поздравим. Забелязах, че втренчено по няколко пъти се заглежда в момчета. Каза, че все едно нещо го привлича към тях, както преди към момичетата. Мислил си е какво ще е да бъде с момче и сподели, че вече дори не го притеснява това, приел е, че е гей, че харесва момчета, но никога няма да се разкрива, ще си живее цял живот така. Че вече нищо и никой не е в състояние да го убеди в противното, защото бил такъв.

Накрая и аз не издържах и му казах, че за мен няма проблем,  ОК щом е такъв, такъв е, важното е да е щастлив, да си намери приятел и да бъде с него. Ние ще го обичаме без значение с каква сексуална ориентация е. Днес изведнъж каза, че това можело и да е само натраплива мисъл, която да отмине. Че дълбоко в себе си усещал, че може и да е така и вече не е сигурен на 100 %.

Баща му обаче е много притеснен, той представа си няма колко реалистични могат да бъдат натрапливостите. Чувства се ужасно, както и всички ние. Има време до започване на терапията. 

Как обаче да започнем да излизаме от филма, в който ни вкара сина ни, защото всичко това ни съсипва? 

 

[д-р Тодор Първанов]

,,Обръщам се с молба към специалистите във форума за съвет и насоки за действия, докато започне същинската психотерапия - след 15 март. ,,

Прочетох два пъти поста ви и освен да ви кажа, че сте закъснели с доста години, нищо повече не ми хрумва, предвид това, че той ще за почне психотерапия след 15 март. В случая, седмица или повече нямат никакво значение.  Точно днес, едно момиче което има ОКР и пише често във форума ми писа, че старата и тема / за полудяване/ вече не е актуална, а ОКР-то я лъже, че е хомосексуална в резултат на което е започнала да отбягва жените, страхувайки се, че  е истина. Писах и това, което пиша и тук, темата на ОКР-то няма значение, тя може да се мени ежедневно и просто трябва да приеме, че има ОКР- което значи, че собственият и мозък я лъже, за неща,  които не са истина и никога няма да бъдат. 

Първата стъпка с която трябва да се започне при синът ви е, да му се помогне да разбере и приеме, че има ОКР, тоест, лъжливи мисли и идеи в главата си. Това обикновено отнема месеци, за това и може да го започнете още сега, преди терапията. Останалите насоки ще ги дава терапевта ви.

[Rais]

Благодаря за отговора, д-р Първанов!

Това и правя от цял месец - обяснявам, че това са лъжливи мисли и идеи в главата му, но той напълно отказваше да ги приеме като такива до днес, защото интересът му към момичетата бил според него "реално" намален. Предполагам ежедневното, дори по няколко пъти на ден гледане на порно в продължение на две години е оказало влияние за това, защото се е замислил, че ескалира в жанровете и се е постреснал сериозно. И за това естествено обстойно е прочел всичко що е писано в Интернет, но очаква едва ли не  за два-три дена от спирането му да си възвърне нормалната чувствителност. Спомена също, че като цяло, не само към момичетата, усещанията му и емоциите му са някак притъпени (употреби думата "изтънени") и че всичко му се струва, като "в лека мъгла". 

Склонен е да приеме, че има ОКР, но вероятно аз бих могла само толкова да постигна - от пълната му убеденост, че се е превърнал от хетеро в хомосексуален за една нощ, до допускане, че всичко това може да е 100 % фалшиво. При него най-голямо въздействие има външния авторитет.

Страхът да не е станал или евентуално да стане гей в бъдеще здраво го е обсебил, защото винаги е бил много нетолерантен към тях, даже меко казано нетолерантен и защото се страхува, че дори да не е сега такъв, можело в бъдеще да стане. Прочел бил, че имало мъже, които се осъзнавали късно, след като имали семейства и деца.

Не съм потърсила помощ  преди време, при първите му симптоми, защото не съм и предполагала, че обсесиите при него ще ескалират по този начин. Сега вече го отчитам като грешка, защото вероятно има и елемент на наследственост и е трябвало да го предвидя. Аз живея с тях от години, но някак, с изключение на един-два пъти, когато бяха особено неприятни, стресиращи и продължителни, успявам да ги туширам да не ми пречат. 

Благодаря Ви още веднъж!

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Иска ми се когато се запознавам с всеки един случай, да успокоя хората и им кажа, че нещата са прости и лесно ще се оправят. За съжаление, не винаги е така. При вас ситуацията е много сложна. Натрапливото поведение е започнало в много ранна възраст  и в мозъка му са създадени много трайни невронни връзки, които го обуславят. Да, мозъка е пластичен и създава и нови такива, но е много бавен процес. Ако сте потърсили по-рано помощ, връзките които обуславят натрапливото поведение е можело да не създадат трайно и то да отпадне много бързо. Според моят опит, ако искате синът ви да стане ,,обикновен,, ще трябва  поне няколко години психотерапия , като, може би ще се наложи и използване на медикаменти. За да е успешна терапията, задължително трябва да се включите и вие със съпруга си, защото натрапивостите не са генетична болест, а възникват тогава, когато в семейството има несигурност и детето е в стрес. Този стрес всъщност ги ,,пуска,,.

Не пишете, дали имате и други деца, но понеже те са расли и растат в подобна на брат си среда е възможно и те да имат или развият натрапливости.

[Rais]

Здравейте!

Няколко пъти прочетох отговора Ви преди да го осмисля. Не мисля, че бих могла да опиша точно чувствата, които изпитах първоначално, но те са някаква безумна смесица от ужас, страх, тъга, обреченост и огромна и всепоглъщаща вина. Работя онлайн и отложих всичките си срещи за днес. За да си проясня главата.

Не съм си представила, че бързо и с няколко сеанса при психотерапевт проблемът ще се реши, но си давам сметка, че изобщо не съм била наясно досега колко сериозен е той.  Защото, само ако знаех, само ако подозирах дори......

Преди да пиша във форума изчетох почти всичко, което е публикувано за натрапливостите и тревожността. Вашите отговори и обяснения и  начинът, по който вземате отношение по темите - професионално и прямо, ми допаднаха много. Затова след първоначалния шок, който изпитах, се замислих, че никак даже тези чувства няма да ми помогнат. Напротив, даже ще ме хвърлят на дъното (там съм била вече  и не мисля да се връщам). Да, така е,  чувствам се зле и много виновна, синът ми се чувства зле, както и съпругът ми, но щом ОКР - то е преодолимо, има надежда за всички. 

Молбата ми към Вас е за някои конкретни насоки. Не искам да объркам още повече ситуацията.

1. Какво точно да кажа и как да подготвя  сина ми за терапията? Той е наясно, че ще се наложи такава, но много вероятно е да си го представя като посещение при зъболекар например - неприятно, досадно, но за няколко пъти няма да е проблем. Вече даже е притеснен някой да не разбере.

2. Тревожността от внезапната загуба на интерес към момичетата (според него за една нощ се е случило), вкл. и с приятелката си се чувствал странно безчувствено подхранва обсесията му, че може да е станал хомосексуален. Постоянно пита защо е така и дали изобщо някога ще се промени. Каза, че ако получи обяснение за състоянието си ще се успокои поне малко.

3. Терапевтката, която ми препоръчаха работи само онлайн, заради Ковида. Това може ли да е проблем? Без пряк контакт? Не съм наясно, но при това положение няма ли ефектът от терапията да бъде по-слаб?

Нямам друго дете. Навремето избрах кариерата пред второ майчинство.  И за това съжалявам, но това е друга тема.

 

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

След като той ще ходи при колега, не мисля, че ще е редно да ви отговоря на първият въпрос - може да противоречи на нейните обяснения. 

Вие самата  може да си купите и прочете книгите на Шуорц ,, Обсебен мозък,, и ,, Ти не си твоят мозък,,  те ще ви ориентират горе - долу за проблема.

Втория въпрос - загубата на интерес към приятелката е вторична, тя е в резултат на това, че той вече вярва в тази лъжа. 

Трети въпрос - коментирали сме го и друг път, ,,силата,, на онлайн срещите е доста по-слаба от реалните срещи. Още повече, че според мен / лично мнение/ ще трябва да се работи с вас тримата, като един екип. Но съм съгласен и с това, че опасността от ковит ни принуждава да се пазим и временно работим само он лайн.

[Rais]

Д-р Първанов, първата среща с психотерапевтката ще е чак другата седмица, аз започвам да се чувствам много изморена и изчерпана и това започва много да ми пречи в работата.

Положението е следното: Когато синът ми се почувства много разтревожен, започваме разговор по негова инициатива. Предъвкваме едно и също всеки път - разказва ми отново, че мисълта се е появила, защото случайно прочел в Интернет какъв процент от мъжете са хомосексуални. Той си казал, че не познава нито едно такова момче и възможно ли е той да е хомосексуален, без да го е знаел досега. Последвало е задълбочено ровене в сайтове - статистики, вероятности, на каква възраст се осъзнават за пръв път. Прочел някъде, че имало и на 16 години, след като дори си имали и приятелки.Той е на толкова сега, има си приятелка, вероятността нараствала. 

След това започва разчепкване на поведението му от детската градина до днес дали има  нещо, което евентуално да подскаже, че може да е такъв. Не открива нищо - харесвал е само момичета, никога не е мислил за това преди да се появи мисълта. Да, ама във фитнеса се бил загледал в някакъв здрав и мускулест пич, което означавало, че може и да е гей. Аз откъде съм сигурна, че неговото е ОКР, а не осъзнаване??? Нещо бил сънувал, нещо си бил помислил....Продължаваме - че и баща му не познава нито един хомосексуален мъж, а аз жена, и то за толкова години, което според неговата логика, ни вкарва и нас във вероятността да не сме хетеросексуални. А аз редовно се заглеждам и определено ми харесват жени със спортни и поддържани тела, значи ли, че и аз може да съм хомосексуална и да го разбера чак на 45 години??? 

Успокоява се, приема, че всичко това е звучи абсурдно, казва, че се чувства по-добре и така до следващия път. А аз съм като пребита. 

Той е много социален, постоянно е навън, казва, че понякога мислите изчезват почти изцяло, но има и моменти, в които го съсипват. 

Прочетох книгите, които ми препоръчахте, наясно съм, че ни чака труден път, но ми е толкова тежко, че всичко това се случва. Синът ми казва, че не се е чувствал щастлив от месеци, а е на 16!!!  Как да му помогна?

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Toва което трябва да направите е, да му обясните, че има ОКР. Прочетете му от книгата какво е ОКР и той ще се припознае. А, да имаш ОКР значи да имаш мисли, които не са истински / лъжливи/ , дискусия по тях не се провежда, защото тя е безсмислена и не води до нищо. В този смисъл, това да обсъждате темата за хомосексуалността е не само непродуктивна, но и вредна. То е вид компулсия.

Това, което трябва да почнете да четете са неща свързани с ОКР-то и начините за справяне с него. 

Напишете в търсачката ,,ОКР - хомосексуално,, и ще ви излезнат дискусии по темата, даже и  от този форум. /

 

[Rais]

Помощ! Ситуацията при нас ескалира много!!!

Вчера вечерта синът ми каза, че вече е напълно сигурен, че изпитва влечение само към момчета - сексуално и емоционално!Даже си представял, че може да е във връзка с момче и това по никакъв начин вече не го притеснявало. Дори било желано. Към гаджето си вече изпитвал само някакви слаби платонични чувства. Представял си, че се разделя с нея, нищо не му трепвало. Каза ми: "Иска ми се поне малко да се притесня от това, да изпитам някаква липса, някакви чувства, но не става!"

Как е възможно това? Нали при ОКР мислите са фалшиви? Как при него се превърнаха в реално желание? Как им повярва толкова, че дори да е склонен да ги реализира????

И всичко е тръгнало от една статистика!!!! И никога преди при него не е имало нито такава мисли, нито съмнения дори! Нищо! Това го обследвахме десетки пъти!

Д-р Първанов, какво да правя? Вече не мога нито да работя, нито да спя. Съпругът ми също. Имам усещането, че всичко се руши! Целият ни живот се разпада,  всичко е толкова абсурдно! 

 

[д-р Тодор Първанов]

Мислите са лъжливи, но вярата в тях ....понякога може да е на 100 процента. 

Каквото и да е, вие нямате друга тактика освен тази ,,Ти си наш син, обичаме те и ще те обичаме такъв какъвто си. ,,

[Rais]

Това вече не е обратимо ли? Терапията няма ли да помогне? Синът ми е станал хомосексуален, само защото е прочел някаква статистика и е повярвал на 100 % в последвалите мисли! 

Притеснявам се да не посегне на живота си. Каза, че се чувства ужасно и не му се живее повече така!

[д-р Тодор Първанов]

Не ме разбрахте, аз не мисля, че синът ви е хомосексуален, а просто че вярва в лъжата на ОКР-то.Тази вяра е временна.

,,Даже си представял, че може да е във връзка с момче и това по никакъв начин вече не го притеснявало. Дори било желано. ,,

Е, като желае връзка с момче, защо се чувства ужасно? Нали я желае. 

 

[Rais]

Благодаря Ви много, д-р Първанов!

Няма към кого да се обърна за подкрепа, проблемът не предполага обсъждането му с приятели или роднини. Никога преди не съм писала във форум. Още по-трудно ми е, защото някак не мога все още да приема как в действителност от мухата може да стане слон. Огромен при това! От нещо случайно прочетено, което е можело на мига да бъде забравено.

Много съм се притеснявала за сина си, но за съвсем други неща - да не се разболее, да не стане наркозависим, да не тръгне с неподходящи престъпни компании... и т.н. "Реални" ми се струваха тези тревоги, това, което се случва ми е непонятно, въпреки че аз самата съм имала куп обсесии и паники. Думите му "Ако само знаеш какво ми е в главата!" съм приемала за пубертет и хормони.

Сега, когато  съм фокусирана в поведението му, виждам колко много "странни" неща е правил и продължава да прави той, които не съм считала за проблем, защото са отминавали. За някои от тях писах в първия си пост. Спомням си, че като малък се беше вманиачил по едно детско филмче и го гледаше по десетки пъти на ден в продължение на 3-4 седмици. Едно и също  филмче и сутрин ставаше, а вечер лягаше с него. Вниманието му беше в него на 100 %. 

Сега има и друго, за което изобщо не съм подозирала - за да се чувства добре (да имал самочувствие)трябвало косата му да е подстригана по точно определен начин!!!  Иначе не можел дори да си помисли да излезе навън. 

Излиза, че през целия си живот той се е фиксирал ту в едно, ту в друго нещо. А аз чак сега разбирам, че това е проблем.

Къде бихме могли да сме сгрешили със съпруга ми - в отношението си към него, във възпитанието му? Бил е и е обичан и го знае, това е сигурно! Другото ми се изплъзва. И дали случващото се с него, с нас, не е крещящ вопъл за ПРОМЯНА? На всички нива.

И понеже писахте, че процесът по влизането на сина ми в "нормалността" ще е дълъг, все пак има надежда, нали, с подходящата терапия и терапевт?

 

 

 

 

[АлександърТ.А.]

преди 4 часа, Rais каза:

Това вече не е обратимо ли? Терапията няма ли да помогне? Синът ми е станал хомосексуален, само защото е прочел някаква статистика и е повярвал на 100 % в последвалите мисли! 

 

 Май вие сте повярвали на думите му . Внимавайте какво говорите пред него . Не да го лъжете , но да не го объркате допълнително .  Достатъчно е да чувства болката ви и любовта . Болката , защото се страхувате за него , че е объркан .

Редактирано Март 16, 2021 от АлександърТ.А.

[д-р Тодор Първанов]

,,Никога преди не съм писала във форум.,,

Нашата цел е това, да помогнем с компетентни съвети нуждаещите се и се радваме когато това става.

,,не мога все още да приема как в действителност от мухата може да стане слон. Огромен при това! От нещо случайно прочетено, което е можело на мига да бъде забравено.,,

Слона е бил преди години, днес е динозавър. 

,,Къде бихме могли да сме сгрешили със съпруга ми - в отношението си към него, във възпитанието му?,,

Въпроса тук не в обичането, въпроса е  в несигурността. В семейството си, не сте създали атмосфера на сигурност. Детето трябва да расте с убеждението ,че мама и тати са двама великани, които могат да победят целият свят. Това не е станало и той е започнал да я намира в ритуалите. Те са му давали една изкуствена сигурност и така се е формирало ОКР-то. 

,,И дали случващото се с него, с нас, не е крещящ вопъл за ПРОМЯНА? На всички нива.,,

Не знам какво е, но без да се промените вие със съпруга си / което е много трудно/ , нещата  при него .....много малко могат да се подобрят.

,,И понеже писахте, че процесът по влизането на сина ми в "нормалността" ще е дълъг, все пак има надежда, нали, с подходящата терапия и терапевт?,,

Вие имате един необикновен син и ме питате, дали може да стане обикновен. Отговорът ми е - с подходяща терапия, той може да стане по-малко необикновен.

 

Редактирано Март 16, 2021 от д-р Тодор Първанов

[Rais]

Много неща се случиха при нас за кратко време. Актуалната към момента тема на ОКР-то  на сина ми поизбледня, след като прочете обясненията на състоянието му и защо го чувства толкова реално, което намерихме в един английски сайт - написани от психотерапевт с дългогодишен практически опит в сферата на ОКР и тревожностите. Темата беше  точно за хомосексуалното ОКР. Някъде по-горе бях писала, че той много се влияе от авторитети и щом някой толкова голям специалист го е казал, значи е истина. И толкова.

Започнахме терапията, като още преди първата среща с нашата психотерапевтка, той сподели, че мислите понякога пак идват, но не така обсебващи и някак си изчезват, без да се задържат, защото вече знаел, че са лъжа. Стана ми много болно, когато ми каза - "Можеш вече да си спокойна, не съм гей. Не харесвам момчета, а момичета." В някакъв момент той си е помислил, че и аз, и баща му не сме били напълно сигурни дали това е ОКР, или е истина!!!! Усъмнил се е в нашата вяра и това още повече е задълбочило проблема му. 

Всичко, което казахте, д-р Първанов, го повтори и терапевтката - процесът ще е дълъг и е много важна мотивацията му и нашето (моето и на баща му) участие, сеансите ще са и индивидуални само със сина ми, и такива, на които ще присъстваме и ние със съпруга ми. Много добре се получи първата среща, въпреки, че наистина онлайн е по-различно и връзката прекъсна един-два пъти и се наложи да повтаряме каквото сме казали. Надявам се по-нататък да можем да провеждаме и реални срещи. 

В момента аз не съм на себе  - в абсолютен стрес съм от тежкото състояние на много близка приятелка и съпругът й, които са с Ковид. Направих всичко, за да помогна, организирам и прием в болница, защото е много вероятно да се наложи такъв. Страх ме е за тях, ние всички преболедувахме сравнително леко!

Вчера забелязах, че синът ми отговори по-уклончиво на въпроса ми с кого излиза и кога ще се прибере. Направи ми впечатление, защото обикновено веднага казва, че ще бъде или с гаджето си, или с компания, или с приятели. Днес осъзнах, че всъщност той от няколко дни се държи по-различно и го попитах дали се е случило нещо. В началото не ми каза, но после сподели, че от няколко дена са разделени с приятелката му. Било временно, по нейна инициатива, за да разберат дали искат да продължат да бъдат заедно или да се разделят окончателно. От известно време тя го усещала по-различен и променен. Много вероятно това да е вследствие и на проявата на ОКР-то му. Казвал ми е, че в последния месец е имало моменти, в които се е чувствал много зле, но бил убеден,  че го е прикривал успешно и външно не му е проличавало. Заедно са от седем месеца, сподели, че е много объркан и не е сигурен какво иска. Чувствата му към нея не били толкова силни  като в началото на връзката им, но със сигурност ги имало. Когато не бил с нея, тя много му липсвала, когато пък  се срещали, усещал някакъв натиск от нейна страна.

Неговата дилема е -- още си я обичам  много, ама не като в началото (защо с времето чувствата се променят????), искам да съм с нея, ама искам и да имам повече свобода и възможност да избирам и да решавам кога и какво да правя. Дали това е краят на връзката ни? Искам ли го, или не го искам???

Моята е - трябва ли  да давам съвети -  поискани и непоискани,  и ако да, какви да бъдат те?  И сега конкретно, и за в бъдеще. И къде е границата, която родителите не трябва да пристъпват при такива важни  ситуации - само да изслушат и да проявят разбиране и съпричастност,  или да разговарят, да дадат съвет. И какво се случва, ако съветите, дадени от приятелите, са различни от родителските?

Ще съм благодарна да се включите с насоки. 

 

 

 

 

[д-р Тодор Първанов]

,,Неговата дилема е -- още си я обичам  много, ама не като в началото (защо с времето чувствата се променят????), искам да съм с нея, ама искам и да имам повече свобода и възможност да избирам и да решавам кога и какво да правя. Дали това е краят на връзката ни? Искам ли го, или не го искам???,,

За съжаление, това не е негова дилема.Това е още една натрапливост. Това трябва да му обясните.

Всъщност, оседемдесет или повече процента на мисите му не са ,,негови,, - те са на неговото ОКР. Не го познавам, но опита ми го казва. И това е минималното, доста често, процента собствени мисли е не повече от 5- 6 процента, всики други са мисли са натрапливи. 

ПП.  моят избор при такава терапия е да работя с тримата  и много рядко само с детето.Смисъла е - за да се реши проблемът,  трябва да се променят и тримата. Как бащата и майката ще се променят сами, а детето  ще го прави отделно?  Вие разбирате,че проблема не е на синът ви , проблема е на вас тримата и екипно трябва да се подходи към решаването му. .....но, това си е само мое мнение, всеки терапевт си има собствена тактика.

Редактирано Март 28, 2021 от д-р Тодор Първанов

[Rais]

Много ми се иска да не бяхте прав, д-р Първанов, за това, че голяма част от мислите на сина ми са обсесивни, но уви, прав сте напълно! И положението става все по-зле.

Каза ми, че ХОКР - то се върнало отново от един сън. Както беше напълно изчезнало, сега отново го е обзело. В комплект с още куп други натрапливости - че е аромантичен, че не знае дали изобщо е способен на чувства и връзки и дали няма да му е по-добре без тях, че всички жени са обсебващи, начело с мен, дори и мисли на религиозна тематика и сигурно много други, за които изобщо не знам.

Има и компулсии - забелязах, че кутийката с клечки за уши в банята свършва много бързо. Оказа се, че ги ползва по няколко пъти на ден, защото имал усещането, че постоянно са мръсни. Направил си е рана от прекаленото чистене! 

В училище вече е почти последен по успех, като до миналата година беше отличен ученик, имаше амбиции да учи и да се развива.  

И отношенията ни са много обтегнати и много различни. Има дни, в които казва, че най-доброто, което можем да направим двамата с баща му за него, е да го оставим на мира, защото го задушаваме. И да не го разпитваме за нищо! Как го задушаваме обаче? Като държим да учи (което той спря изцяло да прави), да помага и да участва в дейностите в къщи (което, ако не повторя по няколко пъти няма да направи), да знаем с кого и къде излиза и кога ще се прибере (това било навлизане в личното му пространство). Къде грешим тука?

Когато обаче е силно тревожен, тогава иска и търси внимание, разговаря и споделя. Дори ми е звънял по телефона, знаейки, че имам важна среща.

Наясно съм вече, че сме закъснели много и е трябвало преди години да започнем терапия. И че, за да преборим този "динозавър" ни трябва опитен в тази област терапевт. Не искам да губим повече време! Индивидуалните сеанси по скайп със сина ми през 7-10 дена дали ще доведат до желания ефект и ако зациклим без промяна дълго време, това  няма ли  още повече да влоши нещата? А и ние с баща му какво да правим, как да се държим, какво да променим? 

Моля за съвет, д-р Първанов! Не знам как да постъпя!

 

 

[д-р Тодор Първанов]

Не знам какъв съвет да ви дам, трябва да се консултирате с терапевта му--може да ви объркам. Писах ви, че в случая не изключвам и приложениято на медикаменти - обсъдете го с терапевта.

,,И отношенията ни са много обтегнати и много различни. Има дни, в които казва, че най-доброто, което можем да направим двамата с баща му за него, е да го оставим на мира, защото го задушаваме. И да не го разпитваме за нищо! Как го задушаваме обаче? Като държим да учи (което той спря изцяло да прави), да помага и да участва в дейностите в къщи (което, ако не повторя по няколко пъти няма да направи), да знаем с кого и къде излиза и кога ще се прибере (това било навлизане в личното му пространство). Къде грешим тука?,,

Това трябва да се обсъди по врене на терапията - терапевта с вас тримата.

,,Индивидуалните сеанси по скайп със сина ми през 7-10 дена дали ще доведат до желания ефект и ако зациклим без промяна дълго време, това  няма ли  още повече да влоши нещата? ,,

Честотат на сесиите не е толкова важна / един път седмично за мен е достаъчно/ важно е, какво се прави на тях и какви домашни задачи се дават.

[Орлин Баев]

Прочетох темата За терапията с всички Ви - д-р Първанов е много прав. Докато момчето ходи редовно на психотерапия, вие с мъжа ви е нужно както да развиете собствена самоувереност и доверие в живота, да разширите визията си, така и да сте сплотени. Всъщност, окр-то на сина ви е един закъснял призив към такова дълбоко сплотяване, разбирателство, обич помежду ви. Макар и на 17, страховете зад окр (зад видимото "захващане" за дадена тема), са архаично-детски. Затова, за да му помогнете, е нужно да минете заедно през едно общо семейно и лично съюзяване, сплотяване, сигурност, обич. 

Отвъд горното, когато говорим за окр, практикува се медитация - доживот. Не замества психотерапевтичния подход, но го обобщава, надгражда и постепенно все повече се разчита предимно на нея. Това важи за момчето - така че, добре е да се насочи към това. Има приложения в нета с простички насоки за самостоятелна практика. Има и силни школи за медитация в България.

[Rais]

Когато преди месец за първи път писах във форума, не съм предполагала, че заглавието на темата, което сложих: "Все по-силна натрапчивост", ще е все по-актуално с всеки изминал ден!

Започнахме терапията, но ОКР-то  е набрало такава сила, че ни предстои една много сериозна и продължителна битка. Синът ми днес даже каза, че изобщо не вярва, че някога ще се оправи. И дали има смисъл от каквито и да е терапии, защото всичко му се струвало толкова реално и истинско и той изпитвал "реално" привличане вече само към момчета. Мислите го връхлитали постоянно и дори и по време на сън. Това не можело да е ОКР. Много е уплашен и отчаян, започнал е пак да чете какво ли не в Интернет. Вече поставя под съмнение целия си живот досега - не бил сигурен, че изобщо някога е харесвал момичета и че може да е бил с гаджетатата си, за да се прикрива. И вероятно винаги е бил хомосексуален, но досега подсъзнателно  го е отричал  и се е опитвал да го подтисне. И че вече нищо нямало смисъл за него, защото нямало да живее  като гей.

И всичко това го обяви днес, като само преди седмица беше уверен точно в обратното и си мислеше, че този ад е вече е на приключване. 

Новата добавка в натрапливите му мисли е мисълта, че е станал безчувствен. Вече за нищо не му пукало и нищо не било в състояние да го направи щастлив. Искал си стария живот, но не вярвал, че ще успее някога да си го върне. 

Най-големият проблем при него обаче е, че се надява на скоростното  разрешаване на ситуацията. Всичко това толкова го тормози, че иска от раз да се прекрати. Въпреки, че терапевтката много добре му обясни, че това е процес, който ще отнеме време и изисква неговата мотивация и изпълняване на поставените задачи. Обсъдихме и медикаментозна терапия, но аз бях твърдо против. Имам горчив опит с предписан преди години медикамент, който не само, че не ми помогна, но изключително много влоши състоянието ми.  Страх ме е много от страничните ефекти от химията, особено при неговата разбъркана глава в момента.

Днес бях на църква и се почувствах много по-спокойна и по-добре. И най-вече имам повече вяра! Преди да отида бях едновременно и ядосана, и тревожна, и отчаяна. Защо на нас ни се случва това? С какво сме го заслужили? Защо освен тежкия пубертет на сина ми, ни се стовари и това ОКР и ни скапа живота изцяло, защото със съпруга ми се мобилизираме на макс, за да работим ефективно през деня, а след работа сме със свити сърца,  понеже не знаем какво ни очаква. 

Безкрайно съм благодарна на всички, които се включват в темата ми! В много лош период сме и все още не виждам светлина в тунела. Но ако това е начинът да се променим към по-добро всеки от нас поотделно и тримата като семейство, така да бъде!

 

Редактирано Април 12, 2021 от д-р Тодор Първанов

[д-р Тодор Първанов]

,,Синът ми днес даже каза, че изобщо не вярва, че някога ще се оправи. И дали има смисъл от каквито и да е терапии, защото всичко му се струвало толкова реално и истинско и той изпитвал "реално" привличане вече само към момчета.,,

Онзи ден момче пита във форума, дали ако спре да вярва в натрапливите мисли, те ще изчезнат. Отговорих му,че това е точно така.Но, за да стане това е нужно много време. ОКР-то пуска мисли, които винаги в известна степен са възможни. То няма да пусне мисъл ,,Аз ще стана крокодил,, , защото това няма как да стане. За това, първата стъпка, отнемаща най-много време е, човека да приема,че има ОКР.Тоест, собсвеният му мозък, го лъже, за неща които за него са неприемливи и ужасни. Това е първото, което трябва да се постигне, за да може терапията да се увенчае с успех.

После, нещата стават малко по - лесни.