Все по-силна натрапчивост

[Rais]

Здравейте! Обръщам се с молба към специалистите във форума за съвет и насоки за действия, докато започне същинската психотерапия - след 15 март. Изчетох всички теми, в които е писано за ОКР и начините за преодоляването му.

Имам богат личен опит с натрапчиви мисли, различни страхове и паник атаки, първата от която беше толкова силна, че ме вкара в спешен кабинет с мисълта, че умирам. С течение на времето някак преодолях страховете си, осъзнах, че от тях не се умира, те се разредиха, намалиха силата си и от няколко години не са ми се случвали. 

Проблемът обаче в случая не е при мен, а при 16 годишния ми син. Имам усещането, че трябва нещо бързо да направим по въпроса, за да не затънем тотално всички в неговата обсесия.

Накратко за него - още от малък е проявявал симптоми, но не са били толкова изявени и стресиращи. Например - трябваше играчките му да бъдат подредени по определен начин, изпадаше в ужас, че нещо може да изгуби - липсваща тетрадка в първи клас го докарваше до луда паника, преравяше неколкократно шкафа си, ужасен, че не може да намери втория чорап от един чифт. Впоследствие е имал различни странни интереси, които ангажираха изцяло вниманието му - например, към  12-тата или 13- тата си година следеше климата, ставаше и лягаше с проверка на температури и климатични явления, знаеше къде точно колко градуса е. Постоянно ни осведомяваше с баща му и така месеци наред, докато загуби интерес.

В пубертета влезе много рязко и много се промени. Успехът му също значително се понижи. Имали сме много конфликтни ситуации, даже бягство от къщи посред нощ (за което обаче беше оставил бележка къде е и с кого е и да не се притесняваме). Имаше един период, в който се самонараняваше с нож по ръцете, но не го е криел, даже напротив - държеше двамата с баща му да го знаем и казваше, че това го успокоява по някакъв начин, защото ме обвиняваше, че съм го задушавала и не съм му давала никаква свобода. А пък другите родители си оставяли децата да правят каквото си искат. !!! Имал е и агресивни пристъпи, в които е късал дрехи и чупил предмети. От почти година това не се е случвало, но няколко пъти съм запомнила, че като сме се карали за какво ли не, е споменавал, че това му е последна грижа в момента, защото само ако знам какво му е в главата....

От преди две -три години започнаха и фобии от различни болести. Аз самата добре знам какво е това, но той ме е изумявал много. Беше обсебен от мисълта, че страда от туберкулоза!!!!! Откъде и какво беше прочел и кой точно симптом беше намерил в себе си, представа си нямам. Но беше ровил дълго в Интернет. И така седмица-две, после пауза, после обследване на следващата болест - задълбочено търси всякаква информация и сравнява със съществуващи и несъществуващи усещания в тялото си. Имаше един цял ден, в който ми пращаше информация по Messenger, беше ужасно досадно, защото имах важни срещи и накрая си изключих телефона. Питаше, "Ако съм болен?" и "Откъде си сигурна, че не съм болен, виж какво пише в Интернет!!!" Споменавал е, че понякога има чувството, че е като в 3D филм, странно някак си, но отминавало. (И това ми е добре познато като усещане)

През цялото това време, въпреки тези си страхове  - постоянно е навън, с приятели, има си гадже, постоянно се организират купони и събирания някъде. Досега това не нарушаваше нито неговия, нито живота на семейството. ДОСЕГА!

Поради голямата ми тревожност за него съм се притеснявала да не му се случи нещо лошо, когато закъснява, да не залитне към наркотици, да не направи някоя глупост. Някак си и това се регулира малко по малко с времето - постигнахме някакво равновесно състояние. Той си извоюва свободата, която искаше, имали сме и съвсем спокойни периоди.

И сега към естеството на проблема /ите/, който ни мъчи всички от преди месец и за който и представа си нямах. 

Една вечер, когато се прибра, каза, че има проблеми- смята, че е пристрастен към порното и, че може да е гей!!!! Попитах го: "Ха сега, откъде ти дойде точно това в главата? Да не си си харесал някое момче?" Новината ме шокира естествено, но не я приех първоначално сериозно, може би реагирах по начина - къде го чукаш, то къде се пука. Аз от какво се притеснявам, а той какви глупости ми говори. Какъв гей ще е като от малък интересът му е бил само и единствено към МОМИЧЕТА. Отговори ми, че няма интерес и не е харесва момчета, но си мисли, че може да е станал гей, защото интересът му към момичетата сериозно е намалял в последно време. Тук излезе и проблемът с порното, сериозно го е практикувал за самозадоволяване през последните две години. Хетеросексуалните порно дори спряло да го възбужда в последно време. Не бил гледал гей порно. Само толкова каза.  Даже и самият факт, че споделял с майка си такива подробности, доказвал, че е гей и сбъркан. Това, което успях да разбера за произхода на тази мисъл е, че бил чел пак в интернет какъв процент от учениците били хомосексуални. И той си казал, ами аз не познавам нито един гей, може ли аз самият да съм такъв, да съм се прикривал цял живот и сега да се осъзнавам. А интересът му към момичетата изчезнал за една нощ - можело ли някой да му е направил магия??? Или да  си е легнал като хетеросексуален , а да се е събудил като хомосексуален???

От този момент през няколко дена изпадаше в кризи - не мога да живея така, ами ако наистина съм гей!!!! Че заблуждава приятелката си и изпитва чувство на вина към нея, защото е станал гей. Изчел е всичко в Интернет, което е писано по въпроса. Започна да обследва ранното си детство, с кого си играл - с момчета или с момичета, аз наистина ли съм сигурна, че е харесвал момичета, защото може само да се е правил и прикривал изначало. Обсесията започна да се развива и разраства до непредвидими размери. Стигнал е до там, че е наблюдавал момчета във фитнеса и после си е гледал зениците, които били разширени. Това било 100 % доказателство, че е хомосексуален.

Преди няколко дена  се връщахме от баба му, която имаше рожден ден и бяхме отишли да поздравим. Забелязах, че втренчено по няколко пъти се заглежда в момчета. Каза, че все едно нещо го привлича към тях, както преди към момичетата. Мислил си е какво ще е да бъде с момче и сподели, че вече дори не го притеснява това, приел е, че е гей, че харесва момчета, но никога няма да се разкрива, ще си живее цял живот така. Че вече нищо и никой не е в състояние да го убеди в противното, защото бил такъв.

Накрая и аз не издържах и му казах, че за мен няма проблем,  ОК щом е такъв, такъв е, важното е да е щастлив, да си намери приятел и да бъде с него. Ние ще го обичаме без значение с каква сексуална ориентация е. Днес изведнъж каза, че това можело и да е само натраплива мисъл, която да отмине. Че дълбоко в себе си усещал, че може и да е така и вече не е сигурен на 100 %.

Баща му обаче е много притеснен, той представа си няма колко реалистични могат да бъдат натрапливостите. Чувства се ужасно, както и всички ние. Има време до започване на терапията. 

Как обаче да започнем да излизаме от филма, в който ни вкара сина ни, защото всичко това ни съсипва? 

 

[АлександърТ.А.]

Цитат

и му казах, че за мен няма проблем,  ОК щом е такъв, такъв е, важното е да е щастлив, 

Като ви чета виждам че добре се справяте .А и консултациите с терапевт също е добро решение .Децата днес растат в изключително агресивна среда . И е добре специалист да помогне в развиване ,  културата на мисленето . Там е въпроса , във способноста за обективно мислене .

пп   Просто пренесете въпроса си в другия раздел --психотерапевтични насоки онлайн . Ако желаете терапевтите по бързо да видят въпроса ви .