Трудности и изпитания

[Guest Лагорда]

Здравей, Александър! Какво красиво име имаш, име на победител!

Разказът ти ми напомни за времето след смъртта на баща ми. Аз също чувствах вина и тъга. Докато не осъзнах, че никой не е виновен за това, което се случва с другите, дори те да са неговите родители. Всеки от нас има нужда от родителите си, даже да не живее с тях. Та нали от тях получаваме най-голямото внимание и обич през живота си. Просто да знае, че са добре. Просто да има къде "да се гушне" за малко, дори и когато стане голям. Може би затова толкова ни боли, когато си отидат. Остава просто да проумеем, че това са неща, които не зависят от нас.

Остава да проумеем, че тях пак ги има и сигурно даже са по-добре, отколкото тук на Земята.

Знаеш ли, Траките, живели по нашите земи преди много години, празнували, когато някой починел и плачели, когато се раждал човек. А в древните обичаи има много мъдрост, повярвай ми!

Повярвай и на себе си, защото всеки пише своя разказ на живота си сам. И ти имаш избор как да напишеш своя. Аз ти предлагам да го напишеш с любов.

"Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той минава от едно състояние в друго. Когато се ражда един човек, в Небето скърбят. Когато ние се радваме, Небето скърби, а когато ние скърбим, Небето се радва. Е, как ще разберете? Как ще примирите това? Щом една душа слиза и се въплотява в материята, тя се губи за Небето, няма я. И следователно по нашему като я няма, те слизат да вземат тази душа, която се е въплотила, която страда. И някой път не знае защо страда. При това, като умре, ние, които сме запознати с тоя човек, скърбим за него, а в Небето се радват, че той се е върнал."

източник:

Трите родословия. Моето верую. Новото верую