Трудности и изпитания

[Слънчева]

Всички в този свят страдаме, един за едно, друг за друго...

Важно е да започнем да разбираме, да си задаваме въпроси и да се поглеждаме, да се учим...

"Няма по-добър учител от самия живот", "Страданието е най-прекият път към истината"

Всички хора са достатъчно добри , стига да имаме очи, за да видим това, стига да имаме сърца да го усетим.

Бъдете светлина !

[Максим]

Аз пък си мислих, че тои е говорил само за Любов !!! : ))))

Всички хора са достатъчно добри , стига да имаме очи, за да видим това, стига да имаме сърца да го усетим.

Бъдете светлина !

Първото изречение е особено оригинално и уникално.

Всички са добри, но мнозина не живеят правилно. Ако те тровят целенасочено с консерванти и те грабят пак ли няма да критикуваш? И критиката е част от Любовта. Чрез нея спираш да толерираш техните грешки.

Още нещо се сетих-на запад не пазаруват в найловони торби, а в книжни пакети, осъзнали са че найлоновите торби се разграждат за период от 300 години, не по-малко. Т. е. грижат се за екологията. У нас на никого не му идва на ум това нещо, буквално ти напъхват в ръцете найлоновата тобричка. Аз от няколко години отказвам да ми слагат покупките в найлонови торби, имам си една, която давам, но те като чуят, че не желая да ми дават найловона торба-ме гледат странно и ми набутват в ръцете такава въпреки отказа ми. Ако всички откажем да вземаме найлоновите торбички, ще откажем тази индустрия от тях, защото ще е на загуба, и може би ще се въведат и у нас книжните пакети.

[lilu]

Ето , ти си направил една крачка, стъпка.Ако всички започнем смело да крачим напред всичко ще е различно .Сега са найлоновите торбички, утре омразата .....все неща , с които трябва да се справяме.Аз се опитвам да споделям с хората около мен колко важни са молитвите например ,колко вредно е месото....... , това е моята крачка ....

Нека всички ведро крачим , нека танцуваме , нека се движим : )))

Ах : )))

[Слънчева]

Да, важно е да правим малки крачки, в правилната посока...

Много ми е трудно да отстоявам себе си, да защитя това, в което вярвам. Сега се опитвам да обясня на по-голям кръг от приятели и близки, че не ям месо, че се опитвам да се откажа и от някои животински продукти... Но като ми се присмеят и се затварям в себе си.... А всъщност разбирам, че не трябва да допускам да ме нараняват такива дребни неща...

Бавно трябва да отстояваме себе си, възгледите си, да изискваме по-цивилизовано и интелигентно отношени. Но сами трябва да си го направим. И където не може един, могат много... Като при снопчето съчки на Кубрат...

[wonderful]

Xameleona, защо е нужно да им обясняваш? Храни се и живей както ти харесва. Не мисля, че някой би следвало да държи сметка на друг. Защо допускаш тяхното отношение да ти влияе? Хората, достигнали определена степен на духовно развитие не се чувстват обидени. Никой не може да засегне чувството им за чест и достойнство.

[Слънчева]

Това са малки мигове на слабост, но за щастие са рядкост... Благодаря ти

Старая се да съм мила, но понякога трябва и по-остър тон, за да ме разберат

[Силвия СД]

Силви, като казах познавам, не бях точна. Въпросният субект се намеси в живота ми. Срещала съм се два пъти наяве, един път случайно с това създание и нямам никакво, никакво желание да го опознавам.

Опитай се да погледнеш с любов към него и всичко ще се изчисти пред погледа ти. И тогава няма да видиш злоба и т.н., а само едно същество, силно нуждаещо се от любов. Изпрати му я.

Нали гледахте филмчетата към темата за прегръдката. Видяхте ли там кои хора се отказват от прегръдки - точно тези, които имат най - голяма нужда от тях - намусени и намръщени.

[Ася_И]

Навсякъде във всички страни има всякакви хора и пропаднали също.

Бях свидетел на възмущението на двама американски професори от университета в Уайоминг, които казаха че такова некоректно отношение както между българските учени в този частен случай не са виждали никъде! Те бяха така фини, така възпитани, за разлика от някои български. И това е красноречив признак за съответна духовност. На запад ако си способен-постигаш. Тук не е така. Това не е нормално.

Максим, мисля, че нещата не са точно така. На Запад, както сме свикнали да му викаме, но това включва и Япония, и Китай, и редица други страни има изградено общество. И това общество е приело и наложило някои норми на поведение, гарантиращи един сравнително цивилизован и по-спокоен начин на живот на обществото като цяло. И там има ниски страсти, но не са в този грозен вид като при нас. Но бавно и ние се променяме. Сигурно ще минат години, но вярвам, че ще стане. А ако не искаме - ще ни принудят, така както изградените самоосъзнали се общества принуждават тези които не искат да спазват правилата.

Преди години мой познат се върна от Малайзия и ми каза как се наказват банковите обири. В момента в който е подаден сигналът всичко на живо се пуска в национален ефир. Обирджиите се опитали да избягат. На първия ъгъл ги чакал брониран полицейски автомобил. Спрели колата и ги разстреляли пред всички за назидание. Който иска да краде и да ограбва трудът на хората. Но това също е частен случай като цитирания от теб.

За разлика от нас българите, които сме си чисти индивидуалисти (разбирай повечето егоисти) хората по света са стигнали до извода, че общността, там където живееш е много важна. Тук дори не знаят какво значи това. При нас това се е запазило в някакъв вид на село сред по-възрастните хора, но в големия град ние не познаваме хората, които живеят във входа ни, да не говорим за общност.

Но изместихме темата.

Трудности и изпитания винаги е имало и ще има, докато не се променим към по-добро. Това е според мен. А как ще ги наричаме и дали ще ги признаваме - това зависи от нас.

[herbie_hancock]

Здравейте.За пръв път влизам в този форум,за жалост досега не съм имал тази чест,затова съм леко притеснен въпреки че не се виждам с никой лице в лице.Причината поради която пиша това,е че имам проблем който се мултиплицира в ОГРОМНИ проблеми,и наистина не знам откъде да започна по-напред.И ако имате търпение да изчетете моите писания,мога само да ви кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ.Казвам се Александър,на 27 г. съм,живея в София.Когато бях много малък,имам предвид първите ми съзнателни житейски спомени,открих че имам най-невероятните родители за които може да си мечтае човек.Живеех с майка си,баща си,и баба ми и дчдо ми по бащина линия.Другите ми баба и дядо живееха отделно с леля ми(сестрата на майка ми),която е по-малката сестра.Баща ми беше музикант,бас китарист,57-ми набор,който обожаваше музиката.Майка ми работеше като барманка на най-различни места.Това,което ги свързваше като общо сплотяващо звено,беше невероятната им страст към купонджийския начин на живот.Имаха невероятно много приятели,главно от музикантското съсловие на баща ми,което предразполагаше за моменти които никога няма да забравя.От най-ранна детска възраст бях с тях навсякъде където и да ходеха.Обичаха ме безумно и даваха всичко каквото могат за мен.Бях на около 7 години когато за 1-ви път открих невероятната си страст към музиката,благодарение само и единствено на татко ми.Той непрекъснато пътуваше в чужбина(което докара на майка ми и мен известни проблеми с тогавашната власт),и като се връщаше,носеше много аудио касети.И той и майка ми бяха луди по фънка,соул музиката,джаза,и това нещо се предаде на мен.Всичко беше невероятно красиво,особено моментите когато баща ми се прибираше в БГ.Следваха купони,веселие,нещо което не се вписваше особено в картинката на тогавашната ни държава.И.........дотук с приказката.Тръгнах на училище...бях около 6 годишен,и открих че с нещо съм по-различен от много от съучениците ми.Някак си в общата детска врява бях доста по-отнесен от тях.Естествено това нещо веднага се усети и рефлектира върху мен по начин,по който се описва в книгите на Дикенс като "Оливър Туист" или "Дейвид Копърфийлд" например.Мога да направя сравнение дори в стил приказките на Оскар Уайлд.В средата на учебната година когато бях 2-ри клас,беше 88-ма г.,ме преместиха в друго училище,благодарение на баба ми по майчина линия,която завеждаше библиотеката там,и имаше група по художествено слово,с която пътуваха из цяла Българиа и изнасяха пиеси.Атмосферата в новото ми училище в началото ми се видя много приятна.Запознах се с нови "приятели",учителките може би заради влиянието на баба ми се държаха нормално с мен.Баба ми напусна работа през 91-ва година,и изведнъж......нещата се промениха главоломно.Повечето ми съученици,както и учители започнаха да проявяват агресия към мен.По същото време майка ми получи нервен сривдължащ се отчасти на отсъствието на баща ми за дълго време,отчасти и на конфликта който назряваше с години между нея и нейната свекърва(моята баба).Когато баща ми го нямаше,за всичките проблеми на майка ми го отнасях аз.Бяха много крясъци,много нерви,отнасях и по някой друг шамар.В училище ситуацията беше още по-лоша.Търпях зверски побои,момичетата ме правеха на 2 стотинки(въпреки че изглеждам съвсем нормално,не съм някакъв урод,даже близки и непознати винаги са твърдяли че съм бил готов за манекен).Всеки ден подигравките се редяха с побои,след които ми трябваше време за да мога да си сгъна нормално крайниците....и тогава нещшо се пречупи в мен.Спрях да уча,изкарвах на магия учебната година,целия живот ми се видя безсмислен.Бях 13 годишен,когато изживях последната си и най-кошмарна година в това училище.Появи се едно момиче в нашия клас,което се радваше на особена почит в цялото училище най-вече може би заради връзките с баща и с тогавашните групировки,защото не беше кой знае колко красива,но за сметка на това не бях виждал по-озлобено създание в дотогавашния ми живот.Напълно в стила на ценностната й система,жертвата се оказах аз.Някак си много ме "хареса",може би заради сините ми очи,може би заради друго.Започна да се гаври с мен,което много допадна на глутницата вълци(другите ми съучиници),и нещата придобиха много голям мащаб.Сутрин влизам в училище....ритници.Към обяд...ритници плюс удари с ръка,извиване на китките ми идруги приятни емоции.Преди да си тръгна от училище се радвах и на вниманието на въпросното момиче.Любимото и занима ние свързано с мен,беше следното...На една и ръка имаше пръстен,който струваше сигурно повече от апартамента ми.Караше ме да заставам на колене,и с всичка сила да си удрям челото в него.Не знам как да ви опиша физическата и душевна болка.Исках да я убия да избия всички тези инквизитори.Не можех да споделям нищо вкъщи,защото ме беше страх да не се случи нещо с родителите ми при неминуемата тяхна реакция.Започнах да бягам от училище,направих неизвинени отсъствия,достатъчни да накарат училищните власти да заплашат със смъртно наказание всеки,който ме пусне да вляза през училищния вход.И ПАК,за пореден път оцелях.Някак си баба ми разбра за бягането ми,отиде там при бившите си колеги,и ме отърва.Но и тя не разбра за причините за отсъствията.Не исках да и го причиня.Учебната година свърши.Бях с отчайващо нисък "успех".Не бях пипал учебник от цяла вечност.Баща ми през това време спря да се занимава с музика,и се прибра окончателно в БГ.През последвалото лято ближех рани от шокиращата ми изминала учебна година,и получавах нови от безпаричието което обхвана семейството ми.Майка ми и леля ми имаха семейно кафе,което беше пристройка към другата ми къща,на техните родители.Двете работеха на смени там,баща ми си търсеше работа,и нервите от училище се пренесоха в дома ми.Той стана по-агресивен,майка ми също.Всяка вечер когато се прибираха ставаха скандали,в които връх взимаше майка ми,и аз естествено започнах да живея и в другата ми баба.Края на лятото наближи.Баща ми попита "Е,сега какво ще правиш с ученето при този нисък успех",и аз просто свих рамене.Случи се така,че татко имаше близък приятел с връзки в готварския техникум.Някак си,не знам как,със среден успех 3.12,успяха да ме набутат там като задочен ученик.В началото започнах добре....нови хора,познатата картинка.И изведнъж хоп.....това което се беше пропукало в мозъка ми се обади отново...станах по-слаб емоционално....новите ми "приятели" усетиха това,и нещата от предишното ми училище се върнаха с двойна сила.Бой,бой,подигравки.Започнах да бягам и оттам.Стана така,че в 3-ти курс...последния ми.....вече не ходех на лекции защото не издържах повече.И......край.....не изкарах годината,нямаше за мен абитуриентски бал...нищо.Баща ми беше започнал работа във фирма за гуми при свои приятели,беше се поиздигнал в продажбите,а той имаше невероятно много приятели,никакви врагове и всички го уважаваха.Само аз със моите глупости му засвидетелствах всичко друго,но не и уважение.Изгарях от болка заради това.Знаех че провалям както моя,така и живота на близките си,но не знаех,ГОСПОД БОГ ми е свидетел изхода от всичко това.Станах на 19 години...с основно образование бях точно за там където отидох,а именно в родната казарма.И до днес съм адски благодарен за факта,че я съкратиха на 1 година малко преди да вляза там.Защото това което изживях там......беше нещо което отговаря само на сюрреализма във филмите на Дейвид Линч.Само едно ще ви кажа......Влязох с тегло 110 кг,натрупани от доста хапване месеци преди да вляза,и излязох с тегло 68 кг.По принцип винаги съм имал нормална фигура,от време нвреме съм понапълнявал,но специално преди казармата си беше направо свинщина.И,естествено....си го получих с всичка сила в армията.Това което изживях там за 1 година,хилядократно надмина всичките години на побой и гавра.И..оцелях.Излязох жив от този коптор,където разбрах какво се случва с хората като мен които не слушат ЧАЛГА,и имат нормален човешки вид,и започнах да си задавам въпроса мкаква е причината да съм още жив.Вярно финансовото положение вкъщи не беше вече от най-лошите,но прекарах лятото в размишление по гореспоменатия въпрос,и започнах работа в кафето на майка ми и леля ми,където се събираха много семейни приятели...беше прекрасно,събрах сили да продължа,майка ми ме обсипваше с всичката си обич плащаше ми заплата....вече имах и нови приятели,които уж ме уважаваха,но.......уви,бях дамгосан от миналото ми.Започнах да ставам адски мнителен към хората около мен,дори към момичетата с които ходех.....Опитвах се да се стегна,но не беше толкова лесно.Започнах да пия повечко алкохол,за да притъпявам миналото си поне за малко без да осъзнавам че не това е начина.Бях вече на 20 г,с основно образование.През зимата,на връх именния ден на баща ми,майка ми получи страхотни коремни спазми.Беше вечерта.Припадна на няколко пъти,извикахме линейка,от ИСУЛ се пренесохме в спешното на "Майчин дом",дежурните лекари я поеха,и ние с баща ми цяла нощ останахме в колата да чакаме.Беше страшно.На сутринта към 7 часа баща ми ми каза да се прибирам и ако има нещо той ще ми се обади.Прибрах се ултра изнервен и разтревожен и все пак заспах.Към 10 часа сутринта баба ми ме събуди.Татко се беше прибрал.като го попитах какво става,той се хвърли към мен,прегърна ме и се разплака.Каза ми че на майка ми за и изрязали голяма част от червата.Той знаеше,но аз разбрах година и половина по-късно.че всъщност се касае за рак,който е в напреднал стадий и практически нелечим.Както и да е,тя излезе от болницата,малко след това баща ми късайки се от мъка и е казал истината за болестта която я изяжда.Аз обаче..нищо не знаех.Това беше 2000-та години.През следващите месеци тя се "възстановяваше",аз си мислех че всичко си е по старому,нещата с кафето,клиентите и събиранията на цялата тайфа там се подновиха,тръгнах с едно момиче с което скъсах месец по-късно,дойде 2001-ва и се започна.Баба ми по бащина линия получи хипогликемия(дълги години страдаше от диабет)и почина.Баща ми и майка ми я намериха като се прибраха вечерта.Аз през това време бях в другата ми баба.Въпреки че през годините между нас двамата са прехвърчали много гневни искри,тя ме обичаше и кончината й ме натъжи страшно много,и си мизля че тя просто не можа да прежали дядо ми който почина предната зима от перитонит,малко преди операцията на майка ми.През зимата на 2001-ва,баща реши да продаде апартамента и да си купим нов.Поделиха нпарите с брат му,и се нанесохме в една къща по-надолу на същата улица.Бях на 21,все още с основно образование.По същото време на майка ми започна леко да и капе косата и когато я попитах какво става,тя ми каза че ходи на химиотерапия,за да се подтисне някакъв рецидив,но нямало нищо страшно.Все пак се притесних,но си останах само с това леко притеснение защото все още не знаех истината.През лятото на 2002-ра,тя получи страхотни кризи.Започна да влиза по болници,започна да отслабва,а аз се чудех какво по дяволите става с нея.Питах баща ми,но той нищо не ми казваше.Най-накрая,един ден докато бях в кафето,леля ми ми каза страшната истина.......Не мога да опиша шока в който изпаднах.Та това беше майка ми.Най-невероятната купонджийка и най-всеотдайната жена която познавах.Когато тя си отиде,бях на работа.Казаха ми го по телефона,тъй като аз изрода не бях до нея в последните и дни.Бягах от това.Баща ми обаче бдеше над нея,грижеше се за нея,до последния и дъх.Когато разбрах че вече я няма,започнах да треперя но продължих да обслужвам клиенти.След около час обаче вече не издържах.Всичките ни близки бяха разбрали.Когато влязох вкъщи,баща ми беше тотално рухнал,дядо ми при вида на мъртвата си дъщеря истеризира и това доведе до състоянието ми в което е и днес.Една човешка емоционално и духом разпаднала се развалина.В онзи момент с целия си егоизъм натрупван с години,аз не осъзнавах че татко е вече сам,че сам аз съм това което го крепи......и престанах да спя при него в онази къща,тъй наречения ни нов дом.Той започна да вдига кръвно,идваше всяка вечер след работа в кафето при мен,защото аз бях решил че това кафе беше живота на майка ми и продължихме с леля ми да го поддържаме.Идваше при мен,виждаше се с другите близки приятели които се събираха там,но аз глупака,не осъзнавах,че му бях нужен,че ме обича така както никой друг на света.....и започнах да спазвам дистанция от него,може би подсъзнателно съм го обвинявал за майка ми или нещо друго....предполагам никога няма да разбера.Кафето фалира през зимата на 2003/2004-та и започнах работа в друго заведение което беше в съседство с апартамента на баща ми.Издържах точно 8 месеца там,когато татко ми предложи да постъпя при него на работа във фирмата за гуми.И тогава за пръв път......се сближих с него от толкова много време насам.Усетих в него промяната,започнахме да си подмятаме пак весели лафове,аз бях или поне се оппитвах да стана гумаджия.Но.........миналото пак ме застигна.След всичките преживявания нямах желание за нищо.Не внимавах в работата,издънвах се често,но продължавах.С татко вечер пазарувахме заедно,той ми даваше по някой лев да занеса на другите ми баба и дядо,защото все пак аз живеех при тях,леля ми,братовчедка ми.На Коледа бяхме всички заедно,но липсата на майка ми се усещаше навсякъде.През март 2005-та,баща ми започна да се оплаква от болки в гърдите и спазми в гърлото.Пратиха го в ИСУЛ с направление,но там само му дадоха някакви хапчета и го пратиха вкъщи защото нищо му нямало въпреки нестабилната кардиограма.Аз пак,за пореден път проявих целия егоизъм на който съм способен,и продължих да спя в баба ми.Няколко дни по-късно,станах облякох се,и тръгнах към баща ми да го видя и по пътя купих обяд за двамата.Бяхме се разбрали да хапнем по сандвич.Отворих вратата,и го видях да лежи по корем на земята с разпиляни около него чаршафи.Започнах да крещя,не,аз обезумях започнах да го ритам да става,отчаяно му се молех да се изправи,звъннах на Бърза помощ,дойдоха двама лекари,обърнаха го по гръб,и ми казаха че не се е мъчил.Не искам да описвам с подробности какво се случи с мен в този момент.Всичко се разпадна.Не ми се живееше...станах злобен,много злобен.Мразех всичко и всички,включително и себе си.Търсех само причина да се махна от този свят,да прекратя тази агония.И този път оцелях.След това в работата всичко тръгна с главата надолу.Колегите ми които ужким много уважаваха баща ми,започнаха да проявяват абсолютно безразличие към мен,станаха злобни,и аз за да не направя наякоя глупост се махнах от тази фирма.През зимата на 2005/2006-та станах сценичен работник в един Софийските театри,където окончателно разбрах че там ми е мястото,но за жалост нещо не се доразбрахме с един театърмайсторите и се махнах и оттам,след един сезон пълен с нерви и напрежение,а много исках да остана.Както и да е,запознах се с едно момиче,с него живея и в момента,усмивката се върна на лицето ми,но......проклетото минало пак дойде "на помощ".Тя разбра за образованието ми,и ме накара да се запиша в 4-та сменна.Започнах да ходя на лекции там,изкарах отлично 2 изпита и......явно напрежението в последните години а може би и през целич ми живот се оитприщи и аз пропаднах.Спрях да ходя на лекции,това беше миналата година.....имам хроничен синузит който започна да се обостря много често,започнаха проблеми с парите,изпаднах в някаква дупка...страхотна дупка.Бях без работа месеци наред,и за мой огромен срам с приятелката се издържахме с парите от наема на къщата ми която я отдадох на една фирма,и с парите от нейната заплата,ученето ми пропадна,станах адски тъжен.В общи линии непрекъснато съм тъжен.Не съм 100 % сигурен че аз съм човека с който приятелката ми искла да прекара остатъка от живота си и това още повече ме подтиска,но още сме заедно,сега уж започнах работа,продавам компакт дискове към една фирма,но затънах съвсем,имам здравословни проблеми свързани с дихателните ми пътища,проблеми с нервите и виждам как всичко се отразява върху човека който е до мен.Загубих си наскоро и личната карта,и тъй като преди 2 години без да знам че съм я скътал без да искам между мои вещи я бях обявил за изгубена,съм бил с невалидна лична карта 2 години,бил съм г-н Никой и сега продължавам да съм.В общи линии винаги съм знаел че съм г-н Никой,и Бог ми е свидетел че продължавам да го осъзнавам и сега.Не виждам светлина в тунела и вероятно никога няма да я видя.Страшно много благодаря на тези които прочетоха този "роман",предполагам на места страшно досаден.Просто не издържах.Трябваше да споделя всичко това,защото не знам за какво да се хвана вече и какво да правя,а само исках слунцето да огрее дори за един ден моята улица.Благодаря страшно много още веднъж за вниманието

Best Regards:

Александър

[Станимир]

Нищо не е постоянно. Всичко се променя - включително и нещастията. По-добре е когато вече си ги изживял, отколкото, ако знаеш, че ти предстоят. Много хора на твоето място не биха издържали, обърни внимание на тази твърдост в себе си. И пази здравето си. Стресът, който си изживял, вероятно доста го е разстроил.

С най-добри пожелания!

[Guest Кристиян]

Александре,

Ти си човек като всички останали, обичал си родителите си, и поради това, че си бил доста привързан към тях, си понесъл много от техните страдания. В тази история очевидното е, че "много хубаво не е на хубаво"- хората завиждат, чуждото щастие им причинява болежки...така че, във всичко което си написал, едно нещо се прокрадва още от самото начало на разказа ти, но остава в сянка. Как стана това, какви да причините? Не съм експерт, нито съм вещ в подобни неща, но имам и аз личен опит в подобно отношение и мнението ми е, че някой се е постарал да ви съсипе семейството, т.е. някой ви е причинил негативно енергийно въздействие- т.нар. магия, притова нееднократно, а многократно през определени интервали. Такова нещо не би ви причинил някой непознат човек, или такъв който слабо познава що за хора сте като семейство, напротив- тъкмо от неподозирано близки хора идват подобни неща.

Ти не си виновен, и просто вината която носиш в себе си не нужна на никой- ти си понесъл определените най-вече за родителите ти негативи, но така или иначе, за завистта и злоБата няма почивни дни, така че явно този, от когото произхожда всичко това е постигнал целта си. Това което усещам от написаното е изключително тежък енергиен дисбаланс, който въпреки всичко до тук, е поправим- от теб зависи. Днес се навъдиха всякакви магове-експерти, които уж правели енергийни корекции, разваляли маги и и прочие, но ако решиш да потърсиш такъв, вероятността да попаднеш на някой шарлатанин е голяма. Затова не ти препоръчвам подобни начинания. Можеш да си помогнеш на първо място сам, а има и хора, които биха ти подали ръка, но на първо място е това, да започнеш да гледаш в правилната посока. Има литература, има информация в интернет- започни да работиш над себе си. Имамного методи- от йога, до всякакви други методи за балансиране на енергиите, да се научиш да откриеш страховете си, и да ги преодолееш, да се освободиш от вината си, да развиеш волята си, да осъзнаеш, че живота е само това, което създаваме отвътре. Когато си на дъното на житейското си блато, нямаш друг избор- събираш сили и ги насочваш само в едно- да се изправиш. Когато станеш прав, тогава вече можеш да гледаш напред, а не както сега, да виждаш само това което е дъното. Има хора, които ще дойдат по един или другначин в живота ти, по най-невероятни пътища, които сме свикнали да наричаме "случайности", за да ти окажат помощта, която осъзнаваш че желаеш и искаш.

Събрал си много гняв и агресия, но си ги обърнал навътре към себ еси, поради това и синусите ти боледуват. Едно добро начало е да потърсиш добър психолог, и да се заемеш с някакъв метод, който ти допада, чрез който да се опиташ да постигнвеш покой, релаксация, по време на която е възможно да "изплуват" неща, които съзнанието ти е цензурирало, или пък деформирало до неузнаваемост, или пък дори забравило, и тези неща да ти помогнат да намериш себе си такъв, какъвт трябва да бъдеш- млад човек, пред който е целия живот, и той е готов да го изживее по най-добрия начин, бидейки полезен както на самия себе си, така и на другите- било като професия, било като приятел или дори като гражданин и частица от обществото и човечеството.

Хърби Хенкок е странен ник...а музиката всъщност може да прави чудеса...само трябва да се научиш да бъдеш един музикален "магьосник"- Музиката лекува, ако я употребяваш и правилно.

Е, добре дошъл в този сайт- не съм домакин, но засега се спирам от време на време тук за да прочета нещо, да напиша нещо...когато му дойде времето ще си продължа по пътя. Надявам се във форумите на този сайт, както и в информацията която предлага, да намериш полезни неща, които да пожелаеш да приложиш в живота си. Поставиш ли здрави основи, а със сигурност това, което Учителят П. Дънов е свършил като дело на жиота си е точн о това- създал е здрави основи, на които всеки може да гради и да е сигурен че ще издържат всякакви трудности и състресения. Има и книги за изтегляне, и статии и беседи за четене, и музика, линкове, но най-вече има хора...това място не би могло да е ценно само по себе си...ценностите на това място са само в хората които го навестяват.

Пожелавам ти всичко добро, и съм сигурен, че ако имаш желание, ще намериш и светлината, и топлината, с които живота става по-уютен за живеене :о)

[Атлантида]

Здравей Александър, тъжно ми е, че толкова много удари са се стоварили върху теб буквално и преносно... И много се възхищавам от силата,куража и твърдостта ти, защото ти не си се пречупил и предал а продължаваш напред и търсиш път. Вярвам, че не случайно си попаднал и на този сайт и тук,ако търсиш ще откриеш добри напътствия и мъдрост, на които да се опреш.

... Когато си на дъното на житейското си блато, нямаш друг избор- събираш сили и ги насочваш само в едно- да се изправиш. Когато станеш прав, тогава вече можеш да гледаш напред, а не както сега, да виждаш само това което е дъното. Има хора, които ще дойдат по един или другначин в живота ти, по най-невероятни пътища, които сме свикнали да наричаме "случайности", за да ти окажат помощта, която осъзнаваш че желаеш и искаш.

....

И както казва и Кристиян, при теб неочаквано и "случайно" може да дойдат помощ,късмет и радост и по-щастливи дни.Пожелавам ти го от сърце. Бъди здрав!

[herbie_hancock]

Искам да ви кажа едно огромно "благодаря" за невероятно топлите думи.Искам само да споделя,че това което сте написали в отговор на моята "изповед" да я наречем,е най-хубавия подарък който съм получавал от последната ни Коледа заедно с баща ми досега.Винаги съм знаел,че в щайгата с голямо количество гнили ябълки каквато за жалост е нашата държава има и зрели,и страшно много ре радвам да ги открия тук,сред вас.От близо 3 години не съм чувал толкова добри думи по мой адрес,мои близки хора макар и подсъзнателно не спряха да ми натрапват чувство за вина каквото неизменно чувствам от онзи проклет 13-ти март 2005-та година насам.Страшно много се радвам,че хора като вас с които дори не съм имал честта да се запозная досега се отнасят толкова човешки и с разбиране.Това са малките неща от живота,които са най-важни за мен и ме тласкат напред.Благодаря

[Валентин Петров]

:feel happy:

[Максим]

herbie_hancock

Знай, че не си сам. Има Сила, която бди над теб, дори в най-безнадеждния момент, когато сме тотално отчаяни и мислим, че целият свят ни е изоставил, тя не ни забравя и се грижи. Всяко събитие е учител в живота. Мислел ли си, че ще можеш толкова искрено да споделиш всичко това по-рано в твоя живот. Стигнал си до момента, когато вече осъзнаваш ситуациите, мотивите и нагласите на хората, както и твоите собствени. Това вече е голяма крачка напред. Оттук нататък мисля, че нещата ще потръгнат по-добре, защото ти вече осъзнаваш, не си сляпо затънал в емоциите си. Има светлинка, пази я и я развивай! Ние сме с теб.

Исках да те поздравя с една хубава песен на Хърби Хенкок, но забравих заглавието й и не можах да я намеря в мрежата.

[Донка]

Присъединявам се към всички приятели, които изразиха подкрепата си към herbie_hancock!

Позволих си да присъединя неговата тема към тази наша стара тема, защото според мен разказът му много точно се вписва и в заглавието и в дискусията ни преди да се появи той. Нещо повече - неговият разказ я обогати и осмисли, не просто я съживи! Благодаря ти herbie_hancock! Възхищавам се на смелостта и искреността ти да споделиш толкова лични и болезнени неща с нас - благодаря за доверието ти към нас!

Мисля,че моментът, в който осъзнаем смисъла и ролята на страданията, трудностите, изпитанията, които сме преживели или преживвяваме в момента, е най-важният, преломният момент в живота ни. Докато само се усещаме като жертва на обстоятелствата или на другите хора, трудностите ще продължават, ще се засилват.... Когато се обърнем навътре в себе си и разберем кое в нашия начин на мислене е предизвикало стоварилите се върху нас страданието ни, ние вече сме намерили изхода от него.

Максим Публикувано на Днес, 18:04

Всяко събитие е учител в живота. Мислел ли си, че ще можеш толкова искрено да споделиш всичко това по-рано в твоя живот. Стигнал си до момента, когато вече осъзнаваш ситуациите, мотивите и нагласите на хората, както и твоите собствени. Това вече е голяма крачка напред. thumbup2.gif Оттук нататък мисля, че нещата ще потръгнат по-добре, защото ти вече осъзнаваш, не си сляпо затънал в емоциите си. Има светлинка, пази я и я развивай! Ние сме с теб.

:thumbsup:

Атлантида Публикувано на Днес, 16:50

И много се възхищавам от силата,куража и твърдостта ти, защото ти не си се пречупил и предал а продължаваш напред и търсиш път. Вярвам, че не случайно си попаднал и на този сайт и тук,ако търсиш ще откриеш добри напътствия и мъдрост, на които да се опреш.

:thumbsup:

Цитат(Кристиян @ Sep 23 2007, 16:08) *

... Когато си на дъното на житейското си блато, нямаш друг избор- събираш сили и ги насочваш само в едно- да се изправиш. Когато станеш прав, тогава вече можеш да гледаш напред, а не както сега, да виждаш само това което е дъното. Има хора, които ще дойдат по един или другначин в живота ти, по най-невероятни пътища, които сме свикнали да наричаме "случайности", за да ти окажат помощта, която осъзнаваш че желаеш и искаш.

:thumbsup:

Станимир Публикувано на Днес, 15:54

Много хора на твоето място не биха издържали, обърни внимание на тази твърдост в себе си.

:thumbsup:

[Силвия СД]

Александре, браво на теб, мило дете!!! Браво, че си издържал всичко това, което си преживял! Много на твое място не биха могли. Ами ако беше посегнал към алкохола или наркотиците или беше продал душата си за пари?! Под дъното има още много дъна, това не го забравяй! От думите ти прозира сила и гъвкавост, прозира твоята нежна душа. Не си създавай комплекси, какви са тези изрази - "Г-н Никой", такъв не може да бъде човек с богато като твоето сърце. Въпреки всичко, което ти се е стоварило, ти си запазил душата си, Александре, това е всичкото богатство на човека и значи си богат човек и то много. Обичаш хората, личи си, не съдиш никого за нищо, невероятно е при всичките мъки, които си понесъл на гърба си, как си се опазил! Всеки си има своя ад, нали знаеш, да останеш толкова млад без майчица и без баща е много трудно, но ти наистина не си сам на този свят, поне един човек до теб ти стига. Следвай своята звезда, тя няма да те предаде и в най-голяма тъмнина ще ти показва пътя. Бъди сигурен, че носиш много красиви неща в себе си, както си успял да се съхраниш, така ги и раздавай сега, раздавай ги без остатък. И не бягай от миналото, за да не те връхлита точно тогава, когато най-малко очакваш. Добре си преосмислил много неща, разгледай ги от всички възможни ъгли, опитай да ги видиш и отгоре, бъди винаги отгоре над нещата, колкото и трудно да ти е сега, а ти е трудно, зная, няма как да не е. Но ти носиш музиката в душата си, а знаеш ли, че Бог е музика и то най-красивата. Може би е добре да се насочиш натам и то професионално, твоята музика ще бъде жива и истинска и така ще можеш да раздадеш сърцето си на хората, като го излееш в нея.

Успех, дете мило!

Тук четат и пишат добри хора и съм сигурна, че те всички са с теб!

[Guest Лагорда]

Е, добре дошъл в този сайт- не съм домакин, но засега се спирам от време на време тук за да прочета нещо, да напиша нещо...когато му дойде времето ще си продължа по пътя. Надявам се във форумите на този сайт, както и в информацията която предлага, да намериш полезни неща, които да пожелаеш да приложиш в живота си.

Поставиш ли здрави основи, а със сигурност това, което Учителят П. Дънов е свършил като дело на жиота си е точн о това- създал е здрави основи, на които всеки може да гради и да е сигурен че ще издържат всякакви трудности и състресения. Има и книги за изтегляне, и статии и беседи за четене, и музика, линкове, но най-вече има хора...

това място не би могло да е ценно само по себе си...ценностите на това място са само в хората които го навестяват.

Пожелавам ти всичко добро, и съм сигурен, че ако имаш желание, ще намериш и светлината, и топлината, с които живота става по-уютен за живеене :о)

Привет и от мен

. Когато четях това което си написал...всъщност не можеш да си представиш колко добре те разбирам и колко много детството ти прилича на моето

, но Учителя е Велик и това че си попаднал тук съвсем не е случайно

.Той е Този който те Обича по Божествен начин и те е привлякъл на това място. Във форумите на портала има невероятни, духовно извисени хора които са винаги готови да подадат ръка, да помогнат. Аз се уча

и с всеки изминал ден се случват вълшебства

Добре дошъл

[Добромир]

Поздрави и от мен, мога и от мое име да повторя всичко, което казаха другите... а за синусите ако искаш ми пиши на лични, поне няколко изпробвани безплатни съвета мога да ти дам, за да не гледаш със страх към приближаващата се зима!

[Диляна Колева]

Ех,Александър, имаш да вземаш отново струва ми се.

Ако проследиш разказа си ще видиш как сам си описал как се редуват хубавите след лошите неща.Просто може би не си се замислял или просто огорчението ти след лошите е било толкова голямо ,че не си оценил хубавите.

Усмихни се и благодари ,имаш приятелка ,значи не си сам.Имаш работа, имаш дом ,значи не си на улицата.

Знаеш ли колко хора са хиляди пъти по -зле.

Понякога хората са нещастни ,само защото съзнателно се чувстват така,премахни самосъжалението в което си изпаднал и се насочи към светлите неща в живота ,защото той е прекрасен ,ама трябва да можеш да го оцениш.

Много често има карма за чистене ,може би продължилия по дълго лош период е точно това.

Поздрави и моите най-искренни пожелания за успех.

[Криси]

Здравей herbie_hancock!

Когато не ме устойва нещо от миналото ми го изтривам от паметта си, мисля, че няма да е лошо да го направиш и ти. Спомняй си само хубавите моменти, не се самообвинявай, защото нищо няма да промениш. Пожелавам ти да бъдеш силен и да имаш по-голяма вяра във възможностите си, защото те са неограничени!

[breeze]

Здравей Александър,

Наистина си преживял много. Но има и друг поглед върху нещата. Всяко наше преживяване се пречупва през собствената ни гледна точка. Ако едно събитие за някой е изпитание, за друг е просто ежедневие. Пробвай да погледнеш на живота си по друг начин, не като жертва на хората и на хорската злоба и агресия, а като някой който реално е можел и може да промени много неща за напред. И аз бих ти препоръчала да се захванеш с духовна практика, която би ти допаднала. Има много материали в интернет, както и достатъчно книжарници. В този форум също можеш да намериш прекрасни теми както и прекрасни мнения. Започни да променяш начина си на мислене и то започни сега, всеки миг е важен.

Вярвай в себе си!

Ти можеш!!!

[wonderful]

Здравей, Александър!

Ти можеш(всичко, което поискаш)! Тимшел!

Прегърни момичето до себе си, покажи и цялата си любов и стъпка по стъпка промени цветовете на твоя разказ.

След време нека има дъга, обсипана с цветя поляна и много смях и радост в твоята картина.

Редактирано Септември 24, 2007 от wonderful

[Guest Еси]

Здравей Александър

Честно казано някой от случките към края на разказа ти ги пропуснах защото повече не можеш да понеса/да приема.

Мога да кажа със сигурност, че аз не бих оцеляла след всичко това което ти се е случило.

Респектирана съм от жилавостта ти!

Няма да повтарям всичко което са казали преди мен само искам да те попитам знаеш ли колко увлекателно разказваш без драматизъм и излишество от думи?

Пожелавам ти да откриеш светлинката в себе си!

[Роси Б.]

Здравей, Александър! Какво красиво име имаш, име на победител!

Разказът ти ми напомни за времето след смъртта на баща ми. Аз също чувствах вина и тъга. Докато не осъзнах, че никой не е виновен за това, което се случва с другите, дори те да са неговите родители. Всеки от нас има нужда от родителите си, даже да не живее с тях. Та нали от тях получаваме най-голямото внимание и обич през живота си. Просто да знае, че са добре. Просто да има къде "да се гушне" за малко, дори и когато стане голям. Може би затова толкова ни боли, когато си отидат. Остава просто да проумеем, че това са неща, които не зависят от нас. Остава да проумеем, че тях пак ги има и сигурно даже са по-добре, отколкото тук на Земята. Знаеш ли, Траките, живели по нашите земи преди много години, празнували, когато някой починел и плачели, когато се раждал човек. А в древните обичаи има много мъдрост, повярвай ми!

Повярвай и на себе си, защото всеки пише своя разказ на живота си сам. И ти имаш избор как да напишеш своя. Аз ти предлагам да го напишеш с любов.