Guest Мона Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Не мисля, че за да оценя нещо, трява да премина през неговата противоположност, а и не смятам, че черното е само черно и бялото - бяло. Предпочитам полутоновете и нюансите. Както Красотата е и тъга, и очарование. У всяка радост има нотка и на резигнираност, и т.н. Но има хора, които страдат и понасят страдания повече от други. Не си го обяснявам с кармата, това е елементарно обяснение. В този ред на мисли, някой помогна ли на АИМ, на Ася; тя търсеше рядък вид кръвна група за кръвопреливане? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Хората отдавна са в състояние да оценяват радостта. В това отношение страданието вече е свършило своята работа. Благодарение на страданието и последващия процес на анализ, съотнасяне плюс памет и визуализация, човек се е научил какво трябва да избягва и какво да култивира. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Преди време си мислех, а и бях убедена, че страданията облагородяват; че препятствията по пътя са нещо хубаво и човек така израства. Трудният път бил по-мъдър. Човек ставал по-съзнателен и задълбочен... Вече не мисля така. Страданията не правят никой нито по-мъдър, нито по-устойчив, нито по-духовен. Не са нужни 1000 страдания и мъки, за да прозреш красотата или добротата. Изпитанията винаги отнемат от частицата надежда и упование. След много перипетии, трудности или проблеми, човек не става по-мъдър, а по-безчувствен. Тогава той ще се радва на Слънцето като болен, който, може би, за последен път се радва на лъчите му. И кармично дори не е оправдано на едни децата да умират, а на други - не. Или, както е в много случаи, физическият недъг да е компенсиран с невероятна интелигентост. За какво му е на човека този "дар"???? Може би, за да осъзнае в дълбочина кармичният си проблем и колко е грешен пред нишката на съдбата си... Каква ирония само. За себе си мога да кажа, че преживените трудности и страдания оказаха най-голям тласък по пътя ми на духовно развитие и допринесоха за втори път да променя доста сериозно мирогледа си. И за това трябваше да платя със смъртта на първото си дете - много красиво момченце. В началото реагирах точно по горния начин - рухнах психически, питах се "дали е кармично оправдано", защо точно на мен, аз ли съм най-лошата, аз ли съм най-грешната. Отказвах да го приема въобще. Бях едновременно потресена и възмутена. В резултат се разболях от тромбофлебит, така че в буквалния смисъл на думата трябваше да се "смиря" - т.е. трябваше 40 дена да лежа абсолютно неподвижно, за да не се придвижи съсирека кръв към някой жизнено важен орган, защото и без друго беше на твърде широк кръвен път и можеше да напусна този свят по бързата процедура. Е, сега вече имам две чудесни момиченца и аз се възстанових доколкото въобще е възможно, така че водя 99% пълноценен живот. Не казвам, че всичко това, което преживях беше леко и приятно, напротив, но това промени характера ми (който дори още има нужда да се променя), промени отношението ми към живота, към хората... Ценностната ми система напълно се смени - преди например бях твърдо убедена, че много важна е успеваемостта: т.е всичко е състезание и най-добрия (най-умния, или най-силния, или най-бързия и т.н.) печели и е много важно това да съм аз; победителят е герой, а другите са неудачници - сега като се замисля чак ми се вижда смешно и жалко. Постепенно, с годините живота ми започна да се променя (почти едновременно с убежденията ми). Сега нещата се подреждат някак от само себе си по най-добрия за мен начин. От време на време се изкушавам да натисна нещата да се развиват в посоката, която на мен ми се вижда правилна, обаче обикновено се спирам и установявам, че е било за добро. Дори много рядко се разболявам (имам пред вид хрема или грип или нещо подобно и то само когато пак съм се изкушила да пришпорвам събитията) и почти никога не се удрям, порязвам, изгарям и т.н. Така че, сега вече като погледна назад, мога да си позволя да погледна на ужасните страдания и като на ДАР. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Ето това е вселенската перверзия - да страдаш, за да бъдеш дарен... Да ти бъде отнето, за да ти бъде дадено. Да загубиш детето си, за да се ПОЗНАЕШ КОЙ СИ... Мисля, че ние така си мислим само - че само чрез страдания и лишения ставаме - какво ставаме всъщност - и аз не знам какво. По-добри, по-красиви, по-благородни, по-устойчиви, по ,по, и по... Тогава най-духовни трябва да са най-бедните, най-гладните, най-оскърбените и унижените. Цяла Африка и части от Средна Азия, Южна Америка и около Индийския басейн трябва да са много извисени и превъзмогнати. Мисля, че Ницшевият свръхчовек е една голяма компенсаторна илюзия. Не. Не вярвам в страданието като път за познание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Не, не, не е точно така. Просто при мен беше така. Има много хора, на които няма да им се наложи да изминат такъв ужасен път и които и в момента вървят с по-широки крачки по духовния път от мен. Аз просто казах, че страданията и трудностите в крайна сметка бяха за добро, помогнаха ми и това го оценявам едва сега. Ако сега ме чете човек, на когото току що му се е случило нещо ужасно или пък никога не му се е случвало нищо кой знае колко ужасно - въобще няма да ме разбере. Преди 15 години и аз щях да реагирам така - тази пък какви ми ги говори, полезно страдание - мазохизъм и пълна вселенска перверзия на куп. Но сега не мисля така. Изводът за Африка не е верен, защото страданието и неговото въздействие и сила е относително за всеки човек. Скоро четох, че жителите на Бангладеш са на 2 (дали не беше и 1) място в света по това, считат ли се за щастливи. Освен това дали ще се промениш е въпрос на личен избор - може и да продължиш да си караш по старому и да си страдаш, нали? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Не разбирам защо го приемаш лично. Не беше насочено към теб и към твоя личен опит. Просто това си мисля аз и винаги съм си го мислела - и преди 10 г. и сега, няма промяна в оценките ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 В никакъв случай не го приемам лично, просто коментирах твоите думи, като подплатих коментара си с предишния си пост. Аз ако не съм искала, нямаше да споделя опита си. Но наистина всеки човек преминава по различен начин през живота. Също разбирам и твоето мнение - то беше и мое мнение до преди 15 години. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 (edited) Моето ще си остане такова до края на живота ми. Редактирано Март 24, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Ценностната ми система напълно се смени - преди например бях твърдо убедена, че много важна е успеваемостта: т.е всичко е състезание и най-добрия (най-умния, или най-силния, или най-бързия и т.н.) печели и е много важно това да съм аз; победителят е герой, а другите са неудачници - сега като се замисля чак ми се вижда смешно и жалко. мога да си позволя да погледна на ужасните страдания и като на ДАР. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 24, 2007 Доклад Share Добавено Март 24, 2007 Ето това е вселенската перверзия - да страдаш, за да бъдеш дарен... Да ти бъде отнето, за да ти бъде дадено. Не. Не вярвам в страданието като път за познание. Поздрави за тази ти позиция! Страданията са нищо повече от невзет изпит. Страдаме, защото се отклоняваме от там, където е Радостта. Невзетият изпит е точно непознание. Да познаеш нещо или някого е нужно друго, не страдание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Страданията ще изчезнат някой ден ! Вероятно все още не сме готови , а докато се подготвяме те ще са неизменна част от живота ни.Т.е страданията са необходими !Именно в страданията човек се оформя, засилва вярата си , познава света.Нали сам Бог е изпратил "дявола" на земята ! Трябва да благодарим за страданията, дори да се молим за тях. Знаете ли колко ангели искат да са на наше място !? : )))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 (edited) Я стига с тия дяволи! Не сме племена от поречието на Амазонка, а модерни хора. Бог не е изпратил никакви дяволи никъде. Докато продължаваме да приемаме всичко буквално и най-вече буквално да четем религиозни текстове, Спасението ще си остане Илюзия. Но най-вече ще пострада мъдростта и познанието. Който смята, че болката е естественото състояние на човека, е заблуден мазохист. Специално в медицината има цяла наука за превъзмогването на болката за по-бързото възстановяване на пациента. По-малко болка - повече радост и по-бързо оздравяване. Масова практика е т.нар. епидурална аналгезия и съответно анестезия. Необходима ни е интелектуална такава. Имаме нужда от епидурален катетър е мозъка. (епидурален катетър - поставя се в гръбначния стълб по време на операции; това гарантира обезболяване с по-малко медикаменти и постоянна липса на болка) Редактирано Март 25, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ася_И Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Диана, за постовете ти #53 и #55 - Преминала си през най-голямата болка в живота - загуба на дете. Мисля, че когато човек преживее такива трудни моменти (не казвам страдания или наказания) възможностите са две: да си направи някои изводи и много често в резултат на това да промени коренно мирогледа си и отношението към живота или да се озлоби и да стане по-лош и от преди. Има и друг вариант - Life is life, нека да го изживеем, няма значение цената коята плащаме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Не е вярно, че в страданията се засилва вярата! Там тя се подлага на изпитания, което е опасен момент. Вярата няма нищо общо със страданията. И не е вярно, че те са необходими. Бог не ги е предвидил за човека, нека не го обвиняваме в садизъм. Да се моля за тях ли?!!! Господи, прости мене грешната, не искам страдания, доста са ми. Дай ми само способността да оценя това, което Си ми дал! Защото не успея ли да го оценя както трябва и да съм благодарна за това, ще ми покажеш чрез страдания какво е да ми го отнемеш. Повече любов ви желая, приятели! И да не ни се налага да разбираме колко далеч сме от нея по силата на страданията. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Може би ти приемаш буквално написаното от мен ! Исках да кажа , че Бог изпраща страданията на земята...Нима смяташ , че света сътворен от Него , свят със страдания и радости има недостатък.Всичко е така прецизно измислено, че аз съм безкрайно щастлива да бъда част от случващото се тук....а не някъде другаде !!! Щом има страдания-значи така трябва ! Щом все още са част от живота ти значи не си достатъчно подготвен за "живот в радостта".... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Я стига с тия дяволи! Не сме племена от поречието на Амазонка, а модерни хора. Бог не е изпратил никакви дяволи никъде. Докато продължаваме да приемаме всичко буквално и най-вече буквално да четем религиозни текстове, Спасението ще си остане Илюзия. Но най-вече ще пострада мъдростта и познанието. Който смята, че болката е естественото състояние на човека, е заблуден мазохист. Специално в медицината има цяла наука за превъзмогването на болката за по-бързото възстановяване на пациента. По-малко болка - повече радост и по-бързо оздравяване. Масова практика е т.нар. епидурална аналгезия и съответно анестезия. Необходима ни е интелектуална такава. Имаме нужда от епидурален катетър е мозъка. (епидурален катетър - поставя се в гръбначния стълб по време на операции; това гарантира обезболяване с по-малко медикаменти и постоянна липса на болка) мерси че ми напомни за полета над кукувичето гнездо: What she dreams of there in the center of those wires is a world of precision efficiency and tidiness like a pocket watch with a glass back, a place where the schedule is unbreakable and all the patients who aren’t Outside, obedient under her beam, are wheelchair Chronics with catheter tubes run direct from every pantleg to the sewer under the floor. Year by year she accumulates her ideal staff: doctors, all ages and types, come and rise up in front of her with ideas of their own about the way a ward should be run, some with backbone enough to stand behind their ideas, and she fixes these doctors with dry-ice eyes day in, day out, until they retreat with unnatural chills. “I tell you I don’t know what it is,” they tell the guy in charge of personnel. “Since I started on that ward with that woman I feel like my veins are running ammonia. I shiver all the time, my kids won’t sit in my lap, my wife won’t sleep with me. I insist on a transfer�”neurology bin, the alky tank, pediatrics, I just don’t care!”установяващото се световно правителство ще наблюдава и слуша това което вижда, говори и слуша човекът който го носи. Още повече, технологията в това направление е толкова напреднала че чрез този чип във хората ще се внушават мислите, убежденията и идеологийте които ще трябва да следват в съгласие с строителите на НОВИЯ СВЕТОВЕН-ГЛОБАЛЕН РЕД”! и основно място в теориата на вс. това се държи от кой?? познай от 3 пъти зомби блав ацка и видната и ученичка алис бели нощни кахъри Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Ти отговаряш на Мона, но аз ще си позволя да ти отговоря сега. Май говорим за различни богове. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Ти отговаряш на Мона, но аз ще си позволя да ти отговоря сега. Май говорим за различни богове. Кой е твоят? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Бог не е ли само един ?! Защо мислите , че пътят към него е така лек и усмихнат.... Защо бягате... Нали не трябва да се страхуваме.... Нима част от неговия велик замисъл не е и страданието ??? Защо понякога родителите се карат на децата си ?! Нима те не знаят кое е по-добро за тях !? Не е ли страданието едно родителско напътствие един начин! Един опит да разберем, да осъзнаем. Разбира се , че всички искаме да живеем в радост , веселие , слънце и лЮбов . Да мислиш за страданието като за нещо необходимо не е мазохизъм , а желание за разбиране според мен. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Там е работата, че не е мой. Не бягам от страдания, изживявам ги до дъно, за огромно съжаление. А Бог е Любов! Любовта е далеч, далеч, далеч от всякакви страдания. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Там е работата, че не е мой. не е ли твой, и ти не си Негова Не бягам от страдания, изживявам ги до дъно, за огромно съжаление. А Бог е Любов! Любовта е далеч, далеч, далеч от всякакви страдания. кажи ми мнението си - На брега на Божията река Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lilu Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 "А Бог е Любов! Любовта е далеч, далеч, далеч от всякакви страдания." Съгласна съм с това Силвия СД ! Затова смятам, че тя е всичко , от което се нуждаем ! : ))) А какъв е пътят до там ?! И не вървим ли всички по него.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Ничия съм. Изобщо не вярвам, че до Любовта се стига по пътя на страданията, ако съм успяла да разбера правилно какво се опитвате да ме убедите. Пътят на страданията е път, отдалечаващ от нея. До Любовта няма пътища!!! Тя е сама Път! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Страхът от страданията е сто пъти по-лош от самите страдания. И нещо повече - страхът привлича страданията към нас. Приемането на страданията като защитна реакция на природата (в смисъл на цялото проявено битие) към нашите действия е може би начина за тяхното преодоляване. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Март 25, 2007 Доклад Share Добавено Март 25, 2007 Трябва да ти кажа, че не е кой знае какво геройство да приемеш страданието. Човешките възможности са неограничени, човек може да понесе и две и двеста, въпрос на издръжливост. Не искам да преодолявам никакви страдания. Те ме учат само на едно - страдам ли - отново съм сгрешила. И се налага да преосмисля каква ми е грешката, къде сбърках, че се отдалечих... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.