Проблеми с вътрешния критик

[holyvalentine]

Здравейте, 

 

Имам следната дилема, не мога да разбера една часто от себе си, която постоянно ме саботира и гледа да ме смаже, това вътрешният критик ли е, нашата сянка ли е, преди си го обяснявах като обсебване от демон, който искаше да ме унищожи, заради това че бях попаднала в една секта. Но тази част от мене, наистина ми желае злото и някак си ме мрази. Днес имах особено силен сблъсък с нея и някак си се натъжих, защото ако външен човек ти желае злото и и те мрази, някак си е по-понятно, но самият ти себе си??? 

Понеже доста се занимавам с личностно развитие, психология и прочие, днес ми се случиха 2 неприятни събития, които аз успях да превърна не в драми, а в информационни моменти и да извлека мъдрост от тях, и се зарадвах, защото все повече се справям с такива ситуации и излизам помъдряла, а не смачкана. Но това, което ме смачка беше този вътрешен глас, вътерешн критик, който каза: "Ееее, ми ти се справяш тука с някви малки ситуациики и си мислиш, че си много велика. Хайде животът да те изтряска по главата с нещо тежко да видим дали ще се правиш на толкова просветлена?". И сякаш със злоба тази част от мене ми пожела нещо лошо да ми се случи, че да видим дали и как ще се справя. Аз по принцип имам един такъв страх от случване на нещо лошо, нещо наистина тежко, тежка болест, инвалидност и т.н.

Та някой професионалист може ли да ми даде обяснение каква е тази част от мен, която действа по този начин. Как да се справя с нея. По принцип посещавам психолог, но тя отсъства за известно време, а аз не мога да чакам отговор от нея, защото много се разстроих от това, че аз самата се самосъботирам по този начин и искам да преработя тази мисъл час по-скоро. 

 

Благодаря.

[д-р Тодор Първанов]

Ами, кой ти каза,че това е част от теб? Защо не приемеш обратното, че това изобщо не е част от теб, а нещо външно, да кажем вирус или паразит - например, Ковит - 199 . Просто,  вирус, който е влезнал в главата ти и те тормози чрез лъжите си.

[АлександърТ.А.]

Доброто

Не умира доброто у хората.

Няма как да изчезне. Не може.

Всеки ден побеждаваш умората,

и до кокал дори да е ножа,

всяка болка те прави по-силен...

(А е ясно – боли и не спира...)

Но доброто, в света непосилен,

не умира. Въобще не умира.

Не защото е нещо безсмъртно,

не защото е нещо божествено,

а защото човекът объркан

само тъй се усеща веществен –

като зрънце от своята истина,

като обич, дошла от забрава,

като дом, като смях, като пристан...

Не умира доброто. Спасява.

Мира Дойчинова - irini

[holyvalentine]

В 27.02.2021 г. at 12:46, д-р Тодор Първанов каза:

Ами, кой ти каза,че това е част от теб? Защо не приемеш обратното, че това изобщо не е част от теб, а нещо външно, да кажем вирус или паразит - например, Ковит - 199 . Просто,  вирус, който е влезнал в главата ти и те тормози чрез лъжите си.

А къде е логиката да е външно нещо и да ме мрази толкова, че да иска да ме тормози така, че да ме унищожи. Това е пълна заблуда. Вселената не действа по този начин. 20г живях с подобна заблуда от сектата, че в мен се е вселил демон и бях като болна. Слава богу, преборих се с подобни лъжи и небивалици и да, това е част от мене, за щото добре съм го осъзнала, че е така. Само че коя част от мене и има ли име. Но няма проблем, с моята психоложка ще го отработим тази седмица, исках просто да чуя различни мнения. Но не и такива, които са без стойност. 

[д-р Тодор Първанов]

Към момента, от ковит са умрели над два милиона души и това е не защото вируса ги мрази. В смъртта им няма нищо лично, просто той се нуждае от среда за развитие и развивайки се, при някои хора, става причина за смъртта им, като разбира се така и той самият умира.

Същото е и с твоя Ковит 199, нищо лично няма, само те тормози с лъжите си и колкото повече му обръщаш внимание, толкова повече сила му даваш.Тоест, той се храни от вниманието, което обръщаш на лъжите му.Ако на всяка негова мисъл  отговяраш ,, Това е само една лъжлива мисъл, на моя Ковит 199 ,,  без повече внимание и чудене защо е така, той ще си загине.

Редактирано Март 1, 2021 от д-р Тодор Първанов

[Stefan Grekov]

Здравейте, интересна тема..Някак си думите, които ми останаха в съзнанието са демон, мразя и личностно развитие...Надявам се вашата психоложка ви е обяснила, че развитието не означава живот без страдание, а точно обратното, живот понасяш и страданието..Често пъти ние хората прибягваме до разни неща, за да търсим себе си и да намерим Бога в нас..Може би сектата се е оказал един такъв гумен пояс, за който сте се закачили...Когато човек се сблъска с духовността, той обикновенно започва да вижда живота по един благ, розов начин. Започва да говори за любов, да иска да спасява, да дава любов, но това е първия етап. Истинският изпит идва в последствие, ако тази ваша част ви казва да не се възгордявате толкова много, може би е време да започнете да не се взимате толкова на сериозно :) В крайна сметка не дължите никому нищо, само на себе си..И да във вас както във всеки човек живеят и ангели и демони, но ако сме в ада, нека се опитаме да поседим малко там, огънят не е лошо нещо, той може да изгори старите примеси и да извлечем чистото злато...Просто това е една част от вас, която се е появила, за да бъде интегрирана и повярвайте ми точно тази част може и да ви спаси да не се удавите, защото тя ще ви казва, не навлизай толкова навътре в морето, трябва да имаш после сили, за да плуваш обратно към брега.. :)

Поздрави и приятно плаване,

Стефан