Тежка загуба

[M_Pavlova]

Здравейте,

На 27 съм и до сега в живота си не съм имала прекалено тежки изпитания и моменти, през които съм минавала. Някак си съм се справяла с не толкова сериозните сътресения и макар и не всичко да е било идеално, нещата са били в рамките на нормалното. Всичко обаче тръгна надолу в семейството ми в началото на 2020 г. Не мога да не призная, че винаги съм имала някакви притеснения за родителите ми още от малка, но това усещане се засили дори повече от година по - рано. Започнах интензивно да сънувам родителите ми без причина, просто техните образи се явяват насън.

Така до началото на 2020, когато майка ми беше диагностицирана с пак на гърдата в напреднал стадий. Всичко в нашето семейство се преобърна. Преминахме през доста нелеки моменти, тежки операции, химиотерапия и всичко в разгара на ковид кризата. Това определено повлия негативно на моите близки, но се опитахме да продължаваме напред въпреки всичко. Баща ми пое грижите за майка ми и се справяше чудесно. Заради изолацията и фактът, че живеем в различни градове, нямах възможност да помагам пряко, но правех всичко възмойно от разстояние. И двамата ми родители минаваха с гордо вдигната глава и запазиха духа си въпреки тежката битка. 

Вече бяхме свикнали и приели борбата, която трябва да водим и така до декември миналата година, когато баща ми внезапно почина. Всичко се срути и изгуби смисъл. Майка ми се обвинява за неговата смърт и излкючително трудно преминава през това. При мен също не е лесно, защото баща ми беше най- близкият ми човек. Всичко наоколо ми се струва сюрреалистично. На фона на това леченето на майка ми не върви по план, заради целия стрес, които преживява, като това много я обезкуражава. В ежедневните ни разговори постоянно ми казва как иска тя да умре, че не може и не иска да живее по този начин.

От своя страна аз вече не знам какво да правя. Да чуваш това от майка си всеки ден, при положение, че наскоро си загубил другия си родител, е нещо, което не пожелавам на никого. 

Бих ви била благодарна да чуя професионален съвет или насоки за това как да намеря сили да продължа напред в тази ситуация. Бих се почувствала добре ако се консултирам с психолог, на който да разкажа дори за странните си сънища през целия този период.

Благодаря!
Павлова

[д-р Тодор Първанов]

Едиственото което ми хрумва е, че  и двете с майка ти се нуждаете от психологична работа и подкрепа. Особенно майка ти. Потърсете колега.