Въпроси

[Орлин Баев]

Преди малко, поради технически трудности със сайта, колега ме помоли да пусна тази тема:

...

 

“Силна тревожност - какво да правя?”

През 2015 (бях 33 годишен) получих първата си криза в Холандия след употреба на Марихуана (марихуана пушех интензивно от тинейджърските си години).
Кризата се изрази чрез силно стягане в сърдечната област, помислих че получавам инфаркт започна замайване, сърцебиене, депресивни мисли, страх. СъстоЯнието се разви в продължение на 2 седмици до треперене и постоянен страх, предстоеше и връщане не работа след празниците. Започнах лечение с ципралекс по 1 т. Сутрин и вечер с помощни медикаменти и до момента 6 години останах на половин. През този период съм имал обостряния през зимния период покрай дълги пътувания, но за седмица две отшумява с лека доза АД. Не можех веднага да се върна на работа и изкарах месец в къщи, след което започнах да ходя на работа. След ежедневна борба състоянието отшумя и се възстанових -  като до 2020/21 зимния период започнах да усещам депресивни вълни в стомаха, напрежение, стрес, тревожност. Счупих ключица при удар в дърво с колело, после започна връзка, в която имаше много несигурност преди да изясним чувствата и отношенията / продължава и до настоящия момент/. И така се обърнах отново към медицината - симптомите се засилваха и от периодични обхванаха целия ден.
Усещам страх от изоставяне, от работата, от състоянието. Вълни в стомашно чревната област, безсъние, сърцебиене... психиатър вдигна дозата - наложи се Флуанксол 2х1т. и Хедонин 1таблетка вечер. Към момента състоянието не може да се счита за стабилно и продължава медикаментозното лечение като може да се наложи и промяна на терапията.
Не съм работил с психотерапевт до момента - имам желание това да се случи.
Как мога да се избавя от това състояние? Нужно ли е постепенно да спра приема на медикаменти или няма изход без тях?"

Редактирано Февруари 15, 2021 от Орлин Баев

[Стелиян Славов]

Успях да вляза през профила си - благодаря на Орлин, че уважи молбата ми да пусне тази тема.
Ще съм благодарен и на вас, колеги да насочим човека (той ще чете какво пишем).
@д-р Тодор Първанов, @Диляна Колева и останалите активни - ще съм благодарен за коментарите ви.

[д-р Тодор Първанов]

Поведението ти ми прилича на поведението на човека по-долу---

,,Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен.

След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?"

 „О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи."

„Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя.

„Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло.",,

Казвам го защото, страхът и стресът са психологични феномени и трябва да се решават с психологични средства - психотерапия. Ти обаче искаш да ги решиш в полето на медицината. Това няма как да стане.  Единственото средство за справяне с тя е да започнеш психотерапия.

[Диляна Колева]

https://strahbg.com/?p=3241

Пускам този линк към истинската история на един човек / стотици подобни има/ който отключва ТР след прием на марихуана.

Там ще видиш отговора, подобен на д-р Първанов.

Медикамента е временно подтискане на някаква симптоматика. Консултацията с психотерапевт ще уточни, до колко ТР е активирано от веществото и само то е фактор / в този случай, методи като хипнозата работят много добре/ Ако марихуаната е само отключващия фактор на назряващ психологичен проблем, то тогава се работи и за него. Това са различни травматични преживявания, които са останали непреработени и са подтиснати, чрез контрол на мисленето. Марихуаната отпуска контрола и мозъка се сблъсква с подтиснатото без да може да контролира процеса. Всичко това е неосъзнат процес, затова и е толкова "страшен". При психотерапия се подреждат факторите. Работи се технически за усещанията, /ако има такива/ и за преживелищният проблем.

[Стелиян Славов]

Човека каза, че благодари за включването и че ще потърси психотерапевтична подкрепа.
Благодаря и аз за насоките.