Справяне със социалната фобия

[Charles]

Здравейте, мили хора. Първо, благодаря за информацията, която сте оставили тук в този форум. Ще започна с малко контекст за себе си. Имам доста ясно изразена социална тревожност във всякакви ситуации. Още от малък съм потиснат, имам проблеми с общуването и увереността в себе си и в тийнейджърските години това още повече се засили и се стигна до там, че ограничи изключително много качеството ми на живот, тъй като покрай тази тревожност развих и известна депресия. Постоянно попадам в такива моменти, в които всичко ми става криво, чувствам се ужасно, отхвърлен, провален и самокритиката ми става просто нетърпима, колкото и да се опитвам да опровергавам тези мисли. Знам, че те са невалидни, но така да се каже, просто имам някаква вкоренена омраза към самия себе си, явно от ранните ми години. В самото ми вътрешно дете, на подсъзнателно ниво е заложено това. И колкото и да се опитвам логически да я "опровергавам" тази омраза, тя просто не подлежи на логика. Факт е, че не съм израснал в чудесна среда и най-вероятно именно оттам е тръгнало всичко. Нямам никакъв комфорт със себе си като цяло, постоянно се сравнявам с други хора и приемам навътре някакви неща. Тревожността е ясна. Като се опитам да се заявя и да бъда асертивен, гласът ми е скован, тих, неуверен, понякога направо губя представа какво точно казвам и се оплитам в думите си. Изключително се притеснявам не само като трябва да говоря пред други хора, но и като ме наблюдават как правя нещо, и в тези моменти постоянно премислям какво впечатление съм им оставил и си мисля, че съм смешен и жалък. Трудно се сближавам, трудно заговарям и се запознавам с нови хора. И след това най-често изпадам в това депресирано състояние, в което просто се чувствам малък, унижен, странен, отхвърлен и нищожен. 

Решил съм да се променя, защото не искам да прекарам живота си така. Не искам да живея в изолация, в постоянна депресираност и неувереност в себе си. И тук вече идват и въпросите ми. Работя с когнитивно-поведенчески психотерапевт от няколко седмици. Четох изключително много за проблема си и видях, че в световен мащаб именно когнитивно-поведенческата терапия е най-ефективният метод при третиране на подобни състояния. Аз, разбира се, следвам инструкциите на терапевта ми, водя си дневник на мисленето, в който опровергавам логически тези мисли и ги свързвам с реалността. Започнах постепенно да се изкарвам от зоната си на комфорт, да заговарям непознати на улицата и постепенно ще премина и към по-сериозни поведенчески експерименти. Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората. Терапевтът като цяло се опитва да ми покаже, че няма от какво да ме е срам, аз самият си знам, че имам много положителни качества, но в мен просто има едни подсъзнателни механизми, които се задействат неконтролируемо. И това ми е и питането. Ще успея ли да се справя само с когнитивно-поведенческа терапия с тази социална фобия и депресия? Може би има разлика и от терапевт до терапевт, но възможно ли е наистина да си преобърна тези дълбоки вярвания за себе си с времето с КПТ. Четох и за хипнозата, опитвам се да правя нещо със сесиите на г-н Баев в интернет, но друго е все пак да се работи на живо с терапевт. Тук в Бургас, където живея, като цяло трудно се намират наистина добри терапевти, дори и в интернет не можах да намеря никакви отзиви от хора с моя проблем. Не ми се ще да се въртя в омагьосан кръг още сума ти време. 

В тази връзка с терапевтите, имам още един въпрос. За съжаление наистина нямам възможността да посещавам терапевт от друг град, иначе това щеше да е добър вариант. Разходите биха станали твърде високи и в момента не мога да си го позволя. Ако не успявам да си помогна с помощта на психотерапията тук, вариант ли е за известно време да премина на медикаментозна терапия, за да мога все пак да водя малко по-спокоен и нормален живот от това в момента. Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти. Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт. Защото съвсем честно в това състояние, докато стои нерешавано, буквално съм наполовина инвалидизиран социално... Как бих могъл евентуално да се справя и на работа в даден момент, като ме е страх да си кажа само името? Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли... Опитвам се да отговоря на негативните мисли с това, че се приемам такъв, какъвто съм, но на по-дълбоко ниво въобще не се приемам и след това си мисля, че не правя нищо с тая проверка с реалността. 

Това са двата ми въпроса - достатъчна ли е работа с когнитивно-поведенческата терапия, за да преодолея проблема си, и добра идея ли е да се стабилизирам поне медикаментозно, докато намеря достъп до качествена психотерапия. Благодаря ви предварително.

Редактирано Ноември 14, 2020 от Charles
Печатна грешка.

[moridin]

преди 14 часа, Charles каза:

Здравейте, мили хора. Първо, благодаря за информацията, която сте оставили тук в този форум. Ще започна с малко контекст за себе си. Имам доста ясно изразена социална тревожност във всякакви ситуации. Още от малък съм потиснат, имам проблеми с общуването и увереността в себе си и в тийнейджърските години това още повече се засили и се стигна до там, че ограничи изключително много качеството ми на живот, тъй като покрай тази тревожност развих и известна депресия. Постоянно попадам в такива моменти, в които всичко ми става криво, чувствам се ужасно, отхвърлен, провален и самокритиката ми става просто нетърпима, колкото и да се опитвам да опровергавам тези мисли. Знам, че те са невалидни, но така да се каже, просто имам някаква вкоренена омраза към самия себе си, явно от ранните ми години. В самото ми вътрешно дете, на подсъзнателно ниво е заложено това. И колкото и да се опитвам логически да я "опровергавам" тази омраза, тя просто не подлежи на логика. Факт е, че не съм израснал в чудесна среда и най-вероятно именно оттам е тръгнало всичко. Нямам никакъв комфорт със себе си като цяло, постоянно се сравнявам с други хора и приемам навътре някакви неща. Тревожността е ясна. Като се опитам да се заявя и да бъда асертивен, гласът ми е скован, тих, неуверен, понякога направо губя представа какво точно казвам и се оплитам в думите си. Изключително се притеснявам не само като трябва да говоря пред други хора, но и като ме наблюдават как правя нещо, и в тези моменти постоянно премислям какво впечатление съм им оставил и си мисля, че съм смешен и жалък. Трудно се сближавам, трудно заговарям и се запознавам с нови хора. И след това най-често изпадам в това депресирано състояние, в което просто се чувствам малък, унижен, странен, отхвърлен и нищожен. 

Решил съм да се променя, защото не искам да прекарам живота си така. Не искам да живея в изолация, в постоянна депресираност и неувереност в себе си. И тук вече идват и въпросите ми. Работя с когнитивно-поведенчески психотерапевт от няколко седмици. Четох изключително много за проблема си и видях, че в световен мащаб именно когнитивно-поведенческата терапия е най-ефективният метод при третиране на подобни състояния. Аз, разбира се, следвам инструкциите на терапевта ми, водя си дневник на мисленето, в който опровергавам логически тези мисли и ги свързвам с реалността. Започнах постепенно да се изкарвам от зоната си на комфорт, да заговарям непознати на улицата и постепенно ще премина и към по-сериозни поведенчески експерименти. Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората. Терапевтът като цяло се опитва да ми покаже, че няма от какво да ме е срам, аз самият си знам, че имам много положителни качества, но в мен просто има едни подсъзнателни механизми, които се задействат неконтролируемо. И това ми е и питането. Ще успея ли да се справя само с когнитивно-поведенческа терапия с тази социална фобия и депресия? Може би има разлика и от терапевт до терапевт, но възможно ли е наистина да си преобърна тези дълбоки вярвания за себе си с времето с КПТ. Четох и за хипнозата, опитвам се да правя нещо със сесиите на г-н Баев в интернет, но друго е все пак да се работи на живо с терапевт. Тук в Бургас, където живея, като цяло трудно се намират наистина добри терапевти, дори и в интернет не можах да намеря никакви отзиви от хора с моя проблем. Не ми се ще да се въртя в омагьосан кръг още сума ти време. 

В тази връзка с терапевтите, имам още един въпрос. За съжаление наистина нямам възможността да посещавам терапевт от друг град, иначе това щеше да е добър вариант. Разходите биха станали твърде високи и в момента не мога да си го позволя. Ако не успявам да си помогна с помощта на психотерапията тук, вариант ли е за известно време да премина на медикаментозна терапия, за да мога все пак да водя малко по-спокоен и нормален живот от това в момента. Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти. Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт. Защото съвсем честно в това състояние, докато стои нерешавано, буквално съм наполовина инвалидизиран социално... Как бих могъл евентуално да се справя и на работа в даден момент, като ме е страх да си кажа само името? Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли... Опитвам се да отговоря на негативните мисли с това, че се приемам такъв, какъвто съм, но на по-дълбоко ниво въобще не се приемам и след това си мисля, че не правя нищо с тая проверка с реалността. 

Това са двата ми въпроса - достатъчна ли е работа с когнитивно-поведенческата терапия, за да преодолея проблема си, и добра идея ли е да се стабилизирам поне медикаментозно, докато намеря достъп до качествена психотерапия. Благодаря ви предварително.

Здрасти, докато ти отговори специалист, ще ти споделя нещо от опита си. 

Няма нищо по постоянно от временните решения. Толкова за лекарствата от мен. А в нета при добро желание намери - на английски, чужди автори -Peter Breggin и др.

Усвояваш нови начини на реагиране. Но както забелязваш старите сработват по бързо. Може би ти е необходимо още време, докато мозъка ти приеме новите програми за равнозначни и в даден момент може би по добри и полезни. 

За това се отпусни и наслади на това пътешествие. 

[д-р Тодор Първанов]

,,Но както казах, не знам дали това е достатъчно на подсъзнателно ниво да си махна тази омраза и агресия към себе си и страх от мнението на хората,,

Представата за нас самите се формира от родителите в първите няколко години от живота ни.Ако предположим,че си на двадесет и пет, то ти си с тази представа  повече от двадесет години. Тя изгражда ди поведението ти. Терапията, която си започнал е, удачен метод да се промениш и живееш спокойно.Но ще трябва време, една, две или дори повече години. В случая трябва търпение.

,,Най-вероятно след година-две ще се преместя в друг град и там може би бих имал по-добър избор от психотерапевти.Лекарствата няма как да ми решат проблема, факт е, но биха ме стабилизирали временно, докато намеря наистина ефективен и резултатен психотерапевт.,

Ти едва си започнал работа с терапевта си и вече му нямаш доверие и обмисляш лекарствата .....не е добре за терапията.

 

,,Все пак не отхвърлям и сегашния ми терапевт, де, но просто изпитвам съмнения, защото този механизъм в мен просто няма задоволяване, колкото и факти да изкарвам против лошите ми мисли..,,

Ако, една - две години използваш този механизъм, той няма как да не проработи.Наистина е въпрос на упоритост и приемане на факта, че ще трябват няколко години работа и то работа , която ти , а  не терапевта ти ще върши. Представи си го като треньор, ти си спортиста, той може да е най-добрият в света, но, ако ти не следваш съветите му и не тренираш достатъчно....нещата няма да станат.

[Орлин Баев]

Не е толкова и само до вида психотерапия, а до връзката ти с психотерапевта. По-горе са ти писали за доверието... 

При социофобията КПТ е важна. Да, ползва се в комбинация с активна психотелесно-преживелищна, хипнотично образна, психотеатрална и т.н. работа. Но, илюзия е да се разделят нещата от сорта "Това работи със съзнанието, а това с подсъзнанието...". Когнитивната работа с вътрешния диалог, с автоматичните мисли, междинни и базисни вярвания постепенно минава от на хартия/ електронен вариант, в чисто ментален, като тенденцията ѝ е плавно да "слиза" до т.н. подсъзнание, тоест до дългосрочната памет, да повишава въздействието си.  Преди два дни писах по темата: "Тревожни сенки".

Хипнотерапия при социофобия - ползва се. Успоредно с всичко друго. Истината обаче е, че тук пътеката е много ясна, но стръмна, изискваща ежедневна висока мотивация, упорито и отдадено търпение, много самопредизвикване и пак и пак и още и още.  При социалната тревожност е добре илюзията за кратки пътища, следването на която всъщност удължава пътя, да бъде изоставена от самото начало. Личната терапия е акцент в началото, но постепенно се разрежда, а акцентът се прехвърля на груповата. Изисква се посещение и на други групи - презентации, импровизационен театър и т.н. Ежедневното правене на градиращи поведенчески експерименти, както знаеш, е от особено значение. 

Виж тези статии за преобразуването на социалната тревожност в социална самоувереност. 

Резултатите са неминуеми! 

Редактирано Ноември 19, 2020 от Орлин Баев