holyvalentine Добавено Септември 11, 2020 Доклад Share Добавено Септември 11, 2020 Здравейте, Чета книгата на Екхарт Толле, Новата Земя, и той говори изключително много за егото, което ни пречи да се свържем с истинската си същност и да се докоснем до щастието, божественото с нас. Но може би аз вчера нещо грешно интерпретирах прочетеното и се замислих.. Кое е всъщност егото? Ако трябва да се отърва от него, трябва ли да се отърва от човешкия си характер като цяло? Трябва ли да се отърва от личността си? Та нали аз съм я придобила, за да се уча чрез това си земно проявление? Егото нашата земна същност ли е или само нашите недостатъци? Когато възприемам това, което той повтаря постоянно, че тряба да се отскубнем от егото си, това значи, някак си да си изтръгна самоличността си и това ме прави да не мога да се обичам. А себеобичането е ключът към всичко. Ето тук се появява този конфликт, който според мен е породен от това, че аз си представям егото като нашия характер, личност, човешка същност, а аз се опитвам да възприема и прегърна човешката си същност, да се обичам такава каквато съм, цяла. То тогава каква е ролята на егото и защо то е изначалното зло, както излиза? АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
azbuki Добавено Септември 11, 2020 Доклад Share Добавено Септември 11, 2020 (edited) Егото е личността, която си ти. Ролята. По - низшите, преходните аспекти на ума. Редактирано Септември 11, 2020 от azbuki Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Септември 11, 2020 Автор Доклад Share Добавено Септември 11, 2020 Току-що, azbuki каза: Егото е личността, която си ти. Е, какво да се отърва от личността си ли? Че аз си я обичам. Кой ще бъда тогава? Някакво безлично същество? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
azbuki Добавено Септември 11, 2020 Доклад Share Добавено Септември 11, 2020 (edited) Не се отървавай. Защо да се отърваваш. Личността е като листата на дървото. Те се сменят, но дървото си е все същото. Падат като им дойде времето. После нови листа, ново редуване на сезони. Нова есен - пак падат и т.н. Един дух (актьор) - различни его личности (роли). Стремежът според духовните учения е личността да е все повече в синхрон с Духа. Редактирано Септември 11, 2020 от azbuki АлександърТ.А., holyvalentine и Донка 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 12, 2020 Доклад Share Добавено Септември 12, 2020 Има много народи . Има много различни описания/идеи .Има много личности/съдби .Човек не може да се раграничи от съдбата си , от това което душата му определя . За това истината се търси с мисъл и практика , Чрез това което те радва , това което запълва живота със смисъл .Абсурдно е да се приравняваме .То е , както всички да искаме да спим с жени или пък да спим с мъже .Душата не го позволява .В нея е записано защо сме тук и живеем . А иначе трансформирането на низшия аз и постепенното му издигане и заживяване във висшия е пътя . Но има най различни интерпретации . Когато в съзнанието ми се освети картината на ,,И човешкия дух ще се върне при този който го е създал" , ме обзе отчаяние . Нещо което ти сега ми припомни .Тогава трябваше със сила да изхвърлям това чувство от главата си .Проблемът бе във въпроса , какъв е смисъла да се връщам(да ме връщат) в изходната точка . Полезната идея е в трансформирането , облагородяване на низшия аз . И посоката е любовта . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 12, 2020 Доклад Share Добавено Септември 12, 2020 Във форума е пълно с теми за Егото. holyvalentine 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 В 11.09.2020 г. at 20:11, holyvalentine каза: Егото нашата земна същност ли е или само нашите недостатъци? В различни източници понятията се използват с различно значение и това може да доведе до объркване. Егото в случая - в други източници може да се използва "низше его", "личност", "низш аз" или друго. Негова противоположност или негов източник се явява душата, индивидуалността, висшият аз, висшето его... Личността (ще използвам тази дума) е всичко това, което усещаш като себе си в момента. Тя включва и положителните, и негативните нагласи, способности и качества. Съществуването на Земята дава възможност да се проявят както едните, така и другите. След смъртта, личността престава да съществува. Не така стоят нещата обаче в света на висшия аз. Там нищо отрицателно не може да се прояви. Така че всички негативни тенденции, мисли и навици, които сме генерирали и развили през живота си тук на земята си остават тук като семена, които ще доведат до отрицателна карма в следващото въплъщение. До висшия аз достига само това, което е положително и което този висш аз асимилира като опитност. Тази опитност ще се прояви в новата личност при следващото въплъщение. Към нея ще бъдат добавено и отрицателното "наследство" от предходната личност. Разбира се, новата личност няма да има спомен за предходната,, защото само човек осъзнал се като своя висш аз може да има спомен за предходните си животи. АлександърТ.А. и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 (edited) "Източници" колкот щеш! А това, кой от всичките ще възприемеш като авторитетен е въпрос на "резониране" със собствената ти система от убеждения( и предразсъдъци, както от другите за теб, така и твоите за самия теб). Докато в едни "източници" на "егото" са му "лепнати" едни определения, то в други "източници" са му "лепнати" други дефиниции. Но навсякъде, където има повече разумност при определянето, "Егото" е основата за формиране на Личността, а не самата личност. В тази връзка егото почти съвпада със самоличността ни. Ама почти, а не напълно! Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Тя е споделеният "образ" между нас и другите хора в обществото за самите нас. Това, което ни презентира като индивиди в обществото. Тя е и "субектът", който бива съден според законите в обществото ни, даже препоръчвам да се прегледа нормативната ситуация със "Сламения човек". Егото пък е "инструмент" за проява на "по-дълбоката/по-високата" ни самоличност/Аз. То се явява набора, паметовия сбор от заучени реакции, на база повторенията на които сме си формирали поведенчески модел(начин на реагиране), а това е оформило и характера ни и е обособило личността ни в обществото. П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост. Редактирано Септември 13, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 (edited) В 11.09.2020 г. at 20:32, holyvalentine каза: Е, какво да се отърва от личността си ли? Че аз си я обичам. Кой ще бъда тогава? Някакво безлично същество? "Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз. В момента не можеш да направиш това, защото висшият ти аз все още не е изграден до край - до степен, че да действаш съзнателно в него. Именно тук може да се открие свободата и изборът. Това изграждане става когато трансформираш всичко отрицателно в себе си в положително. Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. А и спомените от всичко преживяно се пазят. Така че спомените от отделните личности няма да бъдат изгубени. Реално паметта е (поне така ми се струва) която създава усещането за идентичност. Защото ако се погледне реално, човек е различен във всеки един миг. Редактирано Септември 13, 2020 от Станимир kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 Току-що, kipenzov каза: Личността е "отражение" на социалната ни действеност. Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). Те са наследство от миналите прераждания. Разбира се, че средата и възпитанието оказват своето влияние, като могат да затвърдят въпросните тенденции или да ги потиснат. Но все пак първостепенни си остават тенденциите. А да не забравяме, че семейството, обществото и времето на раждане също са кармично определени. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 13, 2020 Доклад Share Добавено Септември 13, 2020 (edited) преди 5 часа, Станимир каза: Човек се ражда с определени психични предразположения (тенденции, източният термин е "самскари"). На Изток клонят почти изцяло към Идеализма("съзнанието определя битието"). Просто като контрапункт, без желание за продължение, ще изкажа мнение в противовес на твоето, използвайки тезата на Материализма("битието определя съзнанието"! Човек се ражда като "tabula rasa", а всякакви психични предразположения, се дължат на гена, който човекът не "придобива", ами е обусловен от който, както и от местоположението на раждането, защото то определя условията в причинно-следствения свят(неговата детерминираност). Това, че при изследвания на индивидуалното развитие на даден човек, може да се остане с илюзията, че има някаква приемственост откъм трансцендентното е въпрос на спекулация (религиозна вяра, но не и доказана истина). Въпросът е, че при зацикляне в подобна насока на дискусията, нито ще има консенсус на мненията, щото тезите изхождат от парадокси на ума, нито пък ще е по темата! П.п. Парадоксалното се "надскача" с Абсурдното - "и двете са верни!". Щото според Теоремата на Гьодел няма цялостна, математически обоснована теория, която да е напълно истинна в описанието си на света. А Идеализмът и Материализмът като философии са точно такива логически "цялостни, математически обосновани теории". И тук решението идва от един човек, дето много обичал таратор. Попитали го - "Е може ли това да е единственото, което искаш в този момент?", а той помислил и отговорил - "Амиии, два таратора!". Само, че да ядеш от два таратора едновременно ти требват две лъжици, а докато си открием втората ядем последователно...което е по закона за причина-следствие(cause-reaction, causality)... ...хихих, в гората пада дърво и няма свидетели. Паднало ли е дървото?.... хихи Редактирано Септември 13, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Септември 14, 2020 Автор Доклад Share Добавено Септември 14, 2020 В 13.09.2020 г. at 14:21, Станимир каза: "Отърваването" става когато трансформираш всички негативни тенденции в положителни. Тогава личността няма да ти е нужна. Тогава в съзнанието си ти напълно ще си се идентифицирала с висшия си аз, ще се осъзнаваш като висшия си аз. Личността става ненужна когато вече не остане нищо, което да бъде трансформирано. Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Септември 14, 2020 Автор Доклад Share Добавено Септември 14, 2020 В 13.09.2020 г. at 13:39, kipenzov каза: П.п. "ключът" може и да е в себеобичането, ама за да можеш да се обикнеш е нужно първо да се познаваш, а пък опознавайки се в дълбочина, и да можеш да се приемеш в цялостта си, а не само в положителната си еднопосочна("илюзорна") себепредстава, която си градим в подкрепа на собствената ни значимост. Напълно съм съгласна. Обичането само на положителните ни качества, по--скоро е самовлюбеност. Тук говорим за обхващането на цялата личност. Аз напоследък много работя със сянката. Четох Юнг и това, че колкото повече я изкарваме на светло, толкова повече преставаме да се страхуваме от нея и от поведението, което я формира и ако я прегърнем, то със сигурност ще я преработим. Сянката има много аспекти, разбира се, така че не можем да я преработим на 100%, в един живот едва ли. Но все пак, тук е много важно себеобичането, защото така се преработва. С любов и приемане. Да се опитваш да се отървеш от част от себе си, означава да не се приемаш, подсъзнателно да мразиш част от себе си и така оставаш в страха, срама, вината и прочие. Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя. АлександърТ.А. и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Септември 14, 2020 Доклад Share Добавено Септември 14, 2020 преди 5 часа, holyvalentine каза: . Вселената е изначално само положителна Защото "положително" означава НЕЩО! "Отрицателното" е НИЩО! преди 5 часа, holyvalentine каза: Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя. Вече споменах, че едно е да го мислиш, друго е да го кажеш, съвсем друго е да го направиш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 15, 2020 Доклад Share Добавено Септември 15, 2020 преди 18 часа, holyvalentine каза: Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм. Вземи например една пешеходна пътека със светофар. Можеш да минеш на червено или на зелено - изборът е твой. Като цяло светофарът има положително предназначение, но създателите му не могат да контролират дали той ще бъде използван така, както е предвидено. Хората, което го използват сами следва да се научат на това.. Те са свободни да се съобразят или да не се съобразят с предназначението на светофара. Някои хора могат да спазват правилата от страх или защото така правят всички, докато други защото осъзнават ползата от тях. И последните са действително свободните. Парадоксалното е, че при тях възможността да минат на червено е почти нулева, но именно техния избор е свободен, защото те правят това, което реално искат. По твоята логика тези, които са сложили светофара следва да носят отговорност ако някой мине на червено. Освен това е удачно да гледаме на себе си като на част от вселената, а не като на неин продукт. Щом сме на тази планета и живеем с хората, които също като нас са тук и сега, значи има някаква причина да сме тук, а не на друга по-"добра" планета. Има нещо, което ни е привлякло тук и което ни свързва с живота именно тук, а не някъде другаде. АлександърТ.А. и kipenzov 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
emanuil6 Добавено Септември 16, 2020 Доклад Share Добавено Септември 16, 2020 Раз-ду-то-ТО его ти отдалечава от Него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Септември 20, 2020 Доклад Share Добавено Септември 20, 2020 Цитат Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм. Садизъм е по-скоро изкривената представа за света. 1. Вселената е неутрална - ние сме, които преценяме положително, отрицателно. Във вселената има светлина и тъмнина, има съзидание и разрушаване - всички са нужни и добри, когато са на мястото си и времето си. 2. Ние създаваме само неща, които са реални и възможни в тази Вселена. Съответно те също са неутрални... 3. Егото изобщо даже не е зло. Без него няма да бъдем свободни, няма да можем да се проявим, няма да можем да се учим. Злото (виж т.1) за нас самите иде, когато егото ни не е на мястото си, не се проявява според предназначението си и т.н. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Септември 26, 2020 Доклад Share Добавено Септември 26, 2020 В 14.09.2020 г. at 17:13, holyvalentine каза: Гледай сега как въври нишката на логиката. Вселената е изначално само положителна, както излиза от това, което казваш, всичко отрицателно сме си го създали ние, егото е изначалното зло, така да разбирам. Но ние не можем да създадем продукт, който не е продукт на самата вселена. Така че това също е неин продукт. Тя се осъществява чрез нас, ние чрез нея, и какво излиза, тя си е положителна, но ни топи тука в едни казани от страдание, за да можем да се осъществим ние чрез нея и съответно тя чрез нас. Е , това отново ми прилича на садизъм. Може да се каже и по друг начин . Вселената се променя като натрупва опит чрез нас . За да бъде реален/неповторим/неочакван , ни връчва свободата да правим всичко в определени граници на поносимост . И в резултат , най общо казано , ние действайки правилно или не спрямо зададените параметри , страдаме или се топим от удоволствие .Така е , защото законите на вселената са и наши основни възли , което не позволява да бъдем нещо отделно . С развитието на гъвкавоста , абстракноста в мисленето , осъзнавайки се като личност , получихме и егото , като носител на свободата . Възможноста личноста да налага себе си въпреки и в противовес на всичко . Този т. н. връх в свободата обаче носи страдание в следствие множество противиречия , вътрешни и външни . Личноста когато руши , усеща съпротивата на общата структура--вселена . В резултат и лека полека се променя . Но когато се включи и кармата картината става неимоверно богата на детаили без логика , на пръв поглед . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 17, 2020 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2020 А може да се допълни и по сл. начин . Развитието . Във висшите светове няма добро и зло , като отделни елементи .Те са два противоположни страни на някой факт . Значи болестите , смърта са просто възможности за промяна в мисленето .То , нали живота е постоянно движение , промяна .Следователно промените на виждането са израз на живот .Всички знаем как страха стопитра/парализира , практически носи смърт .Ако човек не се изкубне от тази парализа , тръгва в обратната на живота посока .Може да е много накратко и за това неясно но е така , когато , се задържаме дълго в страданието ... Най често ни се разминава лошото въпреки глупоста да се окайваме и гледаме почти с ,,наслада" колко ни е зле . Но това не е заслуга на личноста , а е въпреки нея . Всичко това е въпрос на мислене , как човек ще гледа на събитията . Ще каже някои , но това е игра , какво ни устройва . А опитал ли е да я играе? Да използва възможностите на низшия ,,аз"за дистанциране при наблюдението и опита всички възможни гледни позиции ? Тези възможности са естествения път за разбиране на егото и развиване на зачатъчните душевни сетива .Тъй като човек в процеса на мислене се идентифицира с обекта без да кантролира това .То и не може да контролира преживяванията си . Ама това се учи . И когато , както сега са събитията , се изправиш пред непреодолимия факт , че си твърде нетраен и уязвим , каква е алтернативата ?Може да се каже , че вселената , по този начин ни принуждава да избием масло от млякото ( както мишката ) и се научим да живеем различно. Но мишката само се задържа на повърхноста , до като ние ако изоставим егото си ... Нали така пише ,, Ако се откажеш от живота , получаваш живот вечен ". За нас това означава достигане до висшия ,,Аз" . Не казвам че това става хей така , хоп и готово .Казвам само че така се развиват душевните сетива , нужни за ,,Аза" . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Ноември 19, 2020 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2020 В 17.11.2020 г. at 18:45, АлександърТ.А. каза: И когато , както сега са събитията , се изправиш пред непреодолимия факт , че си твърде нетраен и уязвим Александре, в този случай, според мен е добре допълнително да се уточни, че чувството за нетрайност и уязвимост е плод на работата на Егото. И си е напълно в реда на нещата, защото Егото ни като образование, конструкт на Аз-а е проводник и на самосъхраняващите програми за оцеляване. А когато нямаме пълния набор от информация(опитност), която да носи човството на сигурност, то от егото е нормално да се "проводи" сигнала (чувството) за страх, под формата на чувство за уязвимост, което да ни мотивира да се развиваме. А в случая В 17.11.2020 г. at 18:45, АлександърТ.А. каза: мишката само се задържа на повърхноста , до като ние ако изоставим егото си ... даваш насока към вътрешната Алхимия. Но този етап от самопознаването е малко недостижим, докато не минем етапа "егото що е то?" Верно, че си е изкуство от "оловото да направиш злато", ама преди "синтезирането на златото" има доста междинни процеси и етапи на "синтез". Но те подкрепям в желанието да го пожелаваш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Ноември 19, 2020 Доклад Share Добавено Ноември 19, 2020 (edited) В 14.09.2020 г. at 17:20, holyvalentine каза: Тук говорим за обхващането на цялата личност. Аз напоследък много работя със сянката. Четох Юнг Ако приемеш съвет от мен! Докато четеш К.Г.Юнг, обърни внимание на разликата между "цялата личност" и "цялОСТНата личност"! Разликата е огромна! Така или иначе, покрай майка ти и неква там секта, в която си била, имаш доста инфо за Християнството! Аз лично, откривам почти пълна идентичност между двете понятия - Юнговото "Цялостна личност" и христ.религиозното - "Христос"... А и още нещо... Юнг има доста трудове, но в "Еон. Изследвания върху символиката на цялостната личност", още в самото начало дава много добро описание на концепцията му за съзнанието. Нататък, в аргументацията му за аналогията между Христос и архетипа на Цялостната личност, не ти препоръчвам да прелистваш, щото е доста абстрактно. Паралелно с това, Дънов в беседите също има такива, в които е дал инфо за психодинамиката при формирането на човека, изразена с описания на "Майката", "Бащата" и "Детето" Редактирано Ноември 19, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 1, 2020 Доклад Share Добавено Декември 1, 2020 Егото що е то ! В 14.09.2020 г. at 17:20, holyvalentine каза: . Да се опитваш да се отървеш от част от себе си, означава да не се приемаш, подсъзнателно да мразиш част от себе си и така оставаш в страха, срама, вината и прочие. Така че в този смисъл , не искам да се отървавам от егото си, а да го прегърна, за да го преработя. Да изоставиш част от себе си може когато я ,,нулираш" . Като я разбереш със зараждащите причини и отношенията ѝ към света .Тази част трябва да свърши работата за която е създадена . Да се обезмисли съществуването ѝ . Значи за да не изпадаш в противоречия ще я изучаваш и работиш с нея . Ето един цитат от последната неделна беседа : Цитат Та казвам: Хората сега се намират на големи противоречия. Те не са намерили един път, по който да вървят. Що се отнася до хигиената, истинската хигиена едва сега започва. Науката едва сега е започнала да синтезира нещата, да ги сглобява, да ги приспособява. Науката трябва да остане като ръководство на човека. Тя не е измислица на човешкия ум. Всички изобретения на великите хора показват, че всички велики хора работят за благото на човечеството. Това е във всички области. Ако има нещо погрешно, то се отнася до разбиранията на техните ученици. http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/И_видях_ново_небе_и_нова_земя Сега всички хора се намираме в положение на изучаване това нещо , егото . То е поради което се различаваме един от друг . А изоставянето му не означава да се обезличиш . Означава разбирайки различните гледни точки , да имаш по обширно панорамно разбиране .То е да поставиш своето его -разбиране до други подобни но различни , пред своя вътрешен човек . С което го разбуждаш .Това е една от мъничките стъпки , които човек може да направи , Да не чака голямата тояга , От нея боли повече . В 19.11.2020 г. at 13:32, kipenzov каза: Цитат Александър---И когато , както сега са събитията , се изправиш пред непреодолимия факт , че си твърде нетраен и уязвим , каква е алтернативата ? Александре, в този случай, според мен е добре допълнително да се уточни, че чувството за нетрайност и уязвимост е плод на работата на Егото. Ето и този коментар е обикновен и верен проявител на егото . Различното разбиране .Това е различното ударение при изказването . Въпреки верните си твърдения , оставам с впечатление че нещо не е както трябва . За това ще пробвам с други думи ........Медицинско--финансовата криза е чудесен външен стимул . Не за всички , нали сме различни .За преосмисляне на възгледите , Като пренесем фокуса от минералното към по тънките области на съществуване .Това пренасяне фокуса на съществуване е показано в думите ,, Ако се откажеш от живота , получаваш живот вечен " Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Декември 2, 2020 Доклад Share Добавено Декември 2, 2020 Александре, пишеш откровени глупости! Хубаво е, красаво е, желанието да помогнеш, за да се разбере понятието "его" какво означава! Ама започни от твоето... Човек неосъзнал собственото си его и проявявания от това его - стереотип на поведение -"проповедник", е комично да дава насоки какво да "правиМ", докато изказва противоречиви мнения! Направо си е фарс! Да цитираш, че "науката да стане инструмент", а да изказваш мнения, противоречащи на когнитивната наука е меко казано "глупост"... ...повече клони към манипулация с цел "изливане на собствените тревоги" във форумното пространство. Ако имаш нужда от споделяне на чувствата си за "нетрайност" и "уязвимост", то можеш да бъдеш искрен и да споделиш, че те измъчва интегрирането им и имаш нужда да го споделиш. Това е Искреност! И е доста по-различно, а и противоречи на "нефокусирането на злото", така както те е упътил Дънов. Да прикриваш собствената си душевна динамика зад паравана на: В 17.11.2020 г. at 18:45, АлександърТ.А. каза: когато , както сега са събитията , се изправиш пред непреодолимия факт , че си твърде нетраен и уязвим , ...и да излезне, че това е присъщо на Валантайнката към момента...при положение, че тя не е споделяла как се чувства към настоящия момент?!?!? Ми може изобщо да не споделя твоите предполагаеми чувства в съвременната карантинна обстановка!?! Дънов като е казал "наука", това не означава "Щайнерова"... , но пък е казал: преди 13 часа, АлександърТ.А. каза: Ако има нещо погрешно, то се отнася до разбиранията на техните ученици Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Декември 4, 2020 Доклад Share Добавено Декември 4, 2020 Александре, тъй като явно имаш проблем във времето, за да реагираш... ще ти обясня в какво се състоят противоречията спрямо съвременните научни трактати за Егото. В 26.09.2020 г. at 9:15, АлександърТ.А. каза: осъзнавайки се като личност , получихме и егото , като носител на свободата Личността е "отражението" в собственото ни съзнание, на резултатът от взаимодействието на Егото със заобикалящата среда. А ти поставяш следствието преди причината. Също така не Егото е носител на свободата, а "Духът на" Знанието, което "повдига" Аз-а и сътответно поражда и "разширение" на Съзнанието. А всеки етап на "разширяване" е свързан и с определена степен страдание(психическо натоварване, а не задължително физич. болка), защото изисква "да се преразгледа, да се "пусне" нещо "старо", за да може да има "растеж", "навлизане" на ново познание в съзнанието. Егото е просто "обвивка", инструмент за проявление на Аз-а( тоз "вътрешен човек" дето си го споменаваш) в материалната реалност. В 26.09.2020 г. at 9:15, АлександърТ.А. каза: Така е , защото законите на вселената са и наши основни възли , което не позволява да бъдем нещо отделно . Точно съобразно някакъв закон сме "отделни"...аз не мисля, че ти пишеш наместо мен.. В 17.11.2020 г. at 18:45, АлександърТ.А. каза: Ще каже някои , но това е игра , какво ни устройва . А опитал ли е да я играе? Като гледам "играта" на "мислене" бая си я "заиграл", защото В 17.11.2020 г. at 18:45, АлександърТ.А. каза: Да използва възможностите на низшия ,,аз"за дистанциране при наблюдението са "вкарване" в ширпотреба на некви твои интерпретации на понятия като "нисш аз", които са проекции на вече дефинираното от когнитивните науки определение за Его(Аз), но пък има и религиозни интерпретации, който са свързани с "Друг свят", ала при тях не се използва "его", което не отговаря на темата, в която пишем. Но пък "нисшия аз" като проявление на "животинско" поведение, а то на инстинктите, е точно Его, защото егото са заучените ни реакции, готови "схеми" за реагиране, за които не "хабим" енергия за премисляне. Не влагаме съзнателност в действията ни. Но пък тези рефлекси са ни от помощ, до известна степен. За това не е удачно да се "нулира" или "се обезмисли съществуването ѝ", на пък съветът ти да се изучава е практичен... даже е част от процесът, който се нарича "Самопознаване". А и точно, когато не си съзнателен за Егото си, идентификацията на Аз-а е съответно с Егото, и не можеш ма грам да се дистанцираш от "наблюдението", да видиш същината на "другата страна" и все да ти се "привижда", че нещо не е у ред, да.. В 1.12.2020 г. at 19:06, АлександърТ.А. каза: оставам с впечатление че нещо не е както трябва , и да не се замисляш, че няма "Различно разбиране", а просто има разбиране или няма. Станалото са МНЕНИЯ. Надявам се да съм бил полезен за развитието ти, Александре! Няма нужда да се насилваш да ми благодариш...знам, че ще ти е трудно...щото често не разбираш защо пиша. Прощавай, ако съм ти причинил страдание! Но не веднъж съм споделял, че съм привърженик на "информирания избор"! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Декември 4, 2020 Доклад Share Добавено Декември 4, 2020 То е очевидно . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.