Роден, за да насилва?

[azbuki]

Чел съм, че никой не идва на този свят с мисия да злодейства. Под "никой" аз разбирам и дори значими хора като Хитлер или Сталин чиито действия са променили животите на милиарди човеци. Но дали винаги е така?

Но нека спрем вниманието си на живота на украинският сериен убиец и изнасилвач (включително на деца) Андрей Чикатило. Гражданинът Х: "Х не е психопат, тъй като контролира онова, което прави, и очевидно е егоцентричен. Той е нарцистичен и надменен, гледа на себе си като на надарена личност, без да е прекомерно интелигентен. Работи по план, но не притежава творческо мислене. Хетеросексуален е, като жертвите-момчета представляват просто “делегиран заместител”. Той е некросадист и изпитва нужда да наблюдава как хората умират, за да може да постигне сексуално удовлетворение. " ( д-р Бухановски)

При наличието на следните фактори изглежда, че ако не невъзможно, то поне е изключително трудно личността да не се превърне в насилник и да не живее години наред като такъв:

- Самотен. "Голяма част от детството му минава в самота и изживяване на фантазии. Останалите деца се подиграват на неговата несръчност и чувствителност. Той започва да натрупва гняв и дори ярост в себе си. За да се забавлява и да се чувства по-силен, си представя образи на мъчения, които по-късно се превръщат в неизменна част от неговите убийства."

- Импотентен. "Първият си сексуален опит преживява като подрастващ, когато еякулира, боричкайки се със свой 10-годишен приятел. Това оставя голям отпечатък у него, особено след като установява, че му е невъзможно да получи ерекция, а може само да се освобождава."

- Имал е определена физическа грозота ("главата му е обезформена от наличието на течност в мозъка").

- Израства без баща.

- "Децата виждат обезобразените трупове и слушат страшните истории за лишенията. Чикатило израства точно в такива гладни времена и една от историите, които му разказва неговата майка, гласи, че някога е имал по-голям брат Степан, който е бил убит. Чикатило разказва в едно свое интервю от затвора: “Мнозина са полудявали и са нападали и изяждали други хора. Точно такива хора са хванали моя брат, когато е бил на 10, и са го изяли”. Брат му би могъл просто да е умрял и след това изконсумиран, ако изобщо е съществувал. Майката на Чикатило го е предупреждавала да не излиза от двора, за да не бъде изяден и той като брат си. "

- "Чикатило става свидетел и на нацистката окупация и бомбардировките, при които телата избухват по улиците. Казва, че тези гледки едновременно са го плашели и възбуждали."

- Първата му приятелка го унижава пред други хора. "Чикатило отива в казармата, а когато се връща у дома и се опитва да си намери приятелка,  установява, че все още не е способен на полов акт. Приятелката му разказва за неуспеха му на всички. Той се чувства унизен и си мечтае как я хваща и разкъсва на парчета. Животът му е пълна катастрофа."

- Наличие на брак, който дори не е постигнал сам. Критични майка и съпруга. "Чикатило става учител и успява да се ожени (бракът е уреден от сестра му). Подобно на неговата майка и съпругата му е доста критична, което кара Чикатило да се отдръпва още повече в своя свят на фантазии."

- Прикриване на първата му насилническа проява от училищната управа на училището, в което е работел. "Това го кара да се чувства силен. Когато накрая срещу него постъпват оплаквания, случаят е прикрит, което позволява на един перверзник да се превърне в сериен убиец. "

- "Медицинският преглед показва, че кръвната група на Чикатило е А, но спермата му съдържа слаби B антитела, заради което тя изглежда като АB група."

-"Убиването при него е компулсивно и би могло да спре временно, ако усети опасност от разкриване, но като цяло той не би спрял да убива, докато не умре или не бъде заловен." Тоест, била е налице натрапчивост, която е противодействала на волята му. "Безропотно следва непреодолимия импулс и често изпада в депресия, когато не може да убива. Дори е възможно да страда от главоболия."

- "Чикатило е изпратен за два месеца в института “Сербски” в Москва, където е подложен на психиатрични и неврологични прегледи, при които се установява, че има мозъчно увреждане по рождение. Това увреждане влияе върху способността му да контролира пикочния си мехур и отделянето на сперма. Въпреки тази диагноза, той е обявен за вменяем. Чикатило е знаел какво върши и е могъл поне да се опита да се контролира. "

"Този човек, с университетска диплома по руска литература, с жена и деца и без данни за насилие в детството му, със сигурност е имал кръвожадна душа. Както сам казва за себе си, очевидно е “грешка на природата”. "

Ако е възможно една душа да е кръвожадна, защо е пусната в този свят? Все едно да пуснеш гладен вълк в кошара. Имал е самоконтрол, но предвид на определени предпоставки е изглеждало супер вероятно да стане насилник (дори и не в такъв мащаб, в какъвто реално е станал). В този ред на мисли: "Възможно ли е някой да е дошъл в този свят, за да върши насилие??"

Ако душата на украинеца не е имала намерение да става един от най - прочутите убийци, то значи е била доста смела и хазартно настроена, за да приеме такива условия на живот.

Източник: https://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/grazhdaninat-h-andrey-tchikatilo-kaniba/ .

 

Редактирано Август 30, 2020 от azbuki

[Станимир]

преди 17 часа, azbuki каза:

Ако е възможно една душа да е кръвожадна, защо е пусната в този свят?

Защото се е развила като такава в този свят. Това е карма на този свят - тук е създадена и тук следва да бъдат изживени последствията. Доколкото знам има и изключения, когато души, които са прекалено пропаднали се прераждат на планети с по-тежки условия на живот от земните (да, има и такива). Рядкост е и другото - някой да се роди на Венера примерно. Такъв човек трябва да е изпреварил с много средното развитие на земните хора. В общия случай обаче се прераждаме на една и съща планета.

Щом душата се е преродила в този свят, значи тук има условия да се развива. Дали ще ги използва е отделен въпрос. Шансът да ги използва може да е наистина малък, но щом се е преродила тук, значи е възможно най-добрия. Другаде би бил още по-малък.