holyvalentine Добавено Август 12, 2020 Доклад Share Добавено Август 12, 2020 (edited) Кои са те? Източниците? Днес отново спорих с моята майка, която е върла евангелистка. Тя ми цитира, че първоизточник на всичко е Библията, и че как Ной от 5 останали човека на земята отново я населил. И това ми се цитира като исторически факт!!! Майка ми е интелигентен човек, инженер, но когато идва до промивка на мозъка, това няма значение. И аз отновно се замислих. Кои са всъщности източниците. За евангелистите светът е разделен на тях и останалите, които не познават словото не вярват 'правилно'. Но кои са изотчниците. Когато се свързан, както вече се усещам, пъвро на първо източникът си ти. Макар че всеки може да си го усеща така. Макар, че според християните човекът е низвергнат , а бог е някакъв назидателен деспот, и ако ти не живееш според неговата воля, абе работата ти е спукана, ад, и така нататък.Думи на майка ми. Естестено като я попитвам защо безкрайно великият бог си е създал тази комеди от грешки, тя няма логично обяснение , но почва да цитира библията и ми казва, че аз търся човешко обяснение, демек пак съм много ниско. Казвам й, нали съм част от бога, негово създание. Не. Не си, само имаш неговия дух. Казвам, а тялото ми от кой е създадено? Еми пак от бог, ама то не било божествено, нали е създадено да греши. Абе пълен цирк. Та... те са си прави за себе си, останалите хора са прави за себе си. Всеки чувства божестеното по свой начин,дали през промит мозък или не, това е факт. Вие какво мислите? В подобна беседа ще има ли оборващ и оборен? И друго да ви питам. Спорът тръгна от там, защото аз често разсъждавам философски по темата, но явно не попитах правилния човек, защото тя не беше обективен събеседник. Защо се молим. Онзи ден се молих, но всъщност си казах променям ли нещо? Майка ми видя едно недоразвито дете и си каза: Чувай Боже. Много често ние чукаме на дърво и си дърпаме ухото, за да се предпазим от зло с този ритуал. И аз се замислих, когато се молим за здраве или за нещо друго, всъщност ние дали го постигаме чрез молитвата си или то е било предопределено да стане. Знам , че сме говорили за предопределението и свободната воля? Но как това точно се свързва с молитвата според вас. Майка ми пак ми цитира как един човек много се молил, за изцеление и т.н и то се случило. Но дали той го е привлякъл? Дали неговата свободна воля е проработила? Вярвам, че Бог дава на всеки това, за което е готов и може да преживее, в този случай ако постоянно се молим за здраве , можем ли да си го гарантираме? Ако се молим за пари, за любов можем ли да си ги гарантираме? Днес се молих да получа мъдрост, да виждам нещата живота не като наказания или мизерия , а като предизвикателства. Казвам си, ако съм в мир със себе си и в добра форма на духа, това ще се случи, ето че зависи и от мен, и това включва да съм здрава, защото така ще моад да се фокусирам да се справям с житейските неща. Защо трябва да моля специално за здраве? Ами ко гато отидеш в църквата и си платиш някой друг да ти реди молитви, това въобще счита ли се за нещо?? Абсурдно е според мен. Вие как мислите? И още нещо ми хрумна. Ако ние сме проявление на бог, как въобще можем да бъдем разделени от него, как може да сме нещо друго? Забравяме да. За мен животът разделен от бог е безпътица, тъмнина, безсмислие. Но как може човек да се озове там? Промит от ощбествените норми? Не искам да казвам, аз вярам в Бог защото иначе другото е страшно. Аз вярвам от страх. Навремето така повярвах. Но всъщност искам да го припозная през любовта. Аз съм Бог, и Бог е мен. Редактирано Август 12, 2020 от holyvalentine допълнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 12, 2020 Доклад Share Добавено Август 12, 2020 (edited) Всичките ти въпроси излизат от вярата , че молекулите са създали мислите . пп Ако вярваше , че мислите които са духовното , творят всичко . Щеше ли да задаваш тези въпроси? Кой създава тези изречения ? Мисълта или клавишите/пръстите . Същото е и с молитвата .Трябва задвижваща мисъл , за да се случи каквото и да е . А най лесно се вижда когато се касае за собственото здраве . Не е нужно да търсиш нещо извън себе си . В случая молитвата е връзка със собственото си несъзнавано . Връзка с интелигентноста която движи процесите в тялото .Интелигентноста която ти помага да тичаш без да се спъваш или залиташ .Интелигентноста която се грижи за тялото без да те пита какво да прави и потдържа живота в него . Редактирано Август 12, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2020 Доклад Share Добавено Август 13, 2020 Не мога да разбера основния въпрос, който се поставя в дискусията. Аз поне разглеждам самата духовност като източник. Източник на любов, знание, увереност и други неща, които впоследствие ние хората замърсяваме и принизяваме с неразбирането си. И задачата ни е именно пречистването и извисяването им. По този начин можем да се издигнем и ние самите, т.е. нашето съзнание. В този смисъл източници на духовност могат да се търси навсякъде. Да разделим духовното от материалното докато сме тук на земята не е лесно, но е нужно доколкото можем да се научим да различаваме едното от другото. Само висшият аз може да направи това разграничение с абсолютна точност и го прави след смъртта, асимилирайки всичко духовно от личността. Ние като личности тук на земята, е необходимо съзнателно да се стремим към духовна чистота в мотивите, действията, мислите и чувствата си, ако целта ни е духовно развитие. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 13, 2020 Доклад Share Добавено Август 13, 2020 Източникът, според мен е един! Въпросът е - източник на какво? На съзидателната енергия, която се проявява като "Поток на Живота", жизнената енергия. Това, че всеки жив организъм "пречупва" енергията на Живота е нещо съвсем естествено! За това има обособеност, има "тела". Има и индивиди, има и индивидуалности. И всеки си "гледа през собствената камбанария"! Различните мнения са продукт на различното индивидуално развитие, а защото сме в общество, за това сме приели и некви "норми", за да си даваме оценки. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 13, 2020 Доклад Share Добавено Август 13, 2020 преди 10 часа, holyvalentine каза: И още нещо ми хрумна. Ако ние сме проявление на бог, как въобще можем да бъдем разделени от него, как може да сме нещо друго? Забравяме да. За мен животът разделен от бог е безпътица, тъмнина, безсмислие. Но как може човек да се озове там? Промит от ощбествените норми? Не искам да казвам, аз вярам в Бог защото иначе другото е страшно. Аз вярвам от страх. Навремето така повярвах. Но всъщност искам да го припозная през любовта. Аз съм Бог, и Бог е мен. Разделението е илюзорно. То съществува само в съзнанието ни. Една погрешна представа, която сме налагали с години в съзнанието си и която никак няма да е лесно да се промени. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 13, 2020 Доклад Share Добавено Август 13, 2020 А полезно по въпросите касаещи смисъла, според мен, ще е да се спомене нещо по тази мисъл: "Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си." Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 13, 2020 Доклад Share Добавено Август 13, 2020 (edited) Когато умът е "прекалено развит", се омотаваме в чувствата си. Когато пък "прекалено много се вчувстваме" ни се "поизкривяват мислите". Хармонията се проявява в Баланса между двата психични процеса. При чувствата има един малък проблем - често не си правим труда да ги определим и да им дадем име. По-често сме фокусирани върху Емоциите - по-повърхностното изражение на Чувствата. Също така и често усещанията ги припокриваме с чувствата. А разликата помежду им е, че едните са отражение на физическа, а другите на психическа реакция. Болката и Удоволствието, примерно, често се "именуват" като емоции, но като физиологична реакция не са чувства, а по-скоро усещания. Виж психологическата "болка" и "удоволствие" си имат други имена - Страдание и Наслада. Ако някой изпитва(реагира) със смесени реакции, които му е трудно да "подреди", то е добре да се споменат и някой основни чувства: Тревожността - ненужен или неуместен страх. Свързана е с очакването, уместно или не, нещо страшно да се случи. Страхът - от своя страна вече е самото "очакване" нещо лошо да се случи. Някакво предстоящо зло свързано с физическа или психическа болка/страдание. Вината - свързана е със Срама. Изритваме това чувство, когато действията ни в споделената реалност се разминават с вътрешните ни убеждения за правилност(често наследени от обществото и интернализирани и проявяващи се като Свръх-Аз-а в психиката ни) . Тука има и една интересна "връзка", че Вината обикновено е "свързана" и със Съжаление за пропуснати възможности. Тъгата - чувството, подкрепено от усещане, че светът не е такъв, какъвто ни се иска да е. Комбинира се с мислите, че не можем да променим света. В крайните си форми на развитие Тъгата се "трансформира" в Мъка. В тази връзка депресията може да се опише като нереалистична Тъга, продължаваща дълго след първоначално предизвикалата я ситуация. Гневът - за разлика от тъгата, която е "насочена навътре", това чувство е "навън". Когато недовоството от състоянието на светът, такъв какъвто го виждаме, е насочено "навън" ние изпитваме Гняв. Водени от Гнева, проявяваме агресия. Това може и да е позитивно, ако донася ползотворни промени! Но, когато е нереалистично - тогава се стига до поведенчиския модел, воден от Враждебност и в основата е липсата на Доверие. Според мен, по този кратък начин описани разликите между чувствата и емоциите, можем да придобием импулс за по висок самоконтрол на Баланса мужду въпросите, произтичащи от мислите, и съпътстващите или обуславящите ги чувства. Така можем да овладеем емоционалните си реакции. Аз още не го мога, но пък всеки може да опита! Все пак има три вида Зрелост - физическа, интелектуална и емоционална. Постът ми е насочен към развитието за достигане до емоционалната зрелост. Редактирано Август 13, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 18, 2020 Доклад Share Добавено Август 18, 2020 Цитат Защо изобщо се стремим към познание на духовното Беше изразено желание, в тези лекции да говоря за пътищата, водещи до свръхсетивни познания за духовния свят, които биха могли да се съчетаят с пътищата, които толкова успешно в най-новото време разширяват познанието за сетивния, физически свят. Защото към истинската действителност ще може да се доближи само този, който присъедини към великите и достойни за удивление познания на най-новото време в естествознанието, историята и другите науки, също и това, което можем да знаем по отношение на духовния свят. Навсякъде, където пред нас се простира светът, той наистина е духовен и физически и никъде няма физическо, което зад себе си да няма по някакъв начин за двигател духовното. Никъде няма и духовно, което да води в света бездейно, безсмислено съществуване: винаги то става дейно по някое време на някое място, прониквайки чак до физическото. Ще видим, как от една страна във физическите явления и от друга – наблюдавайки духовното, ще можем да разберем в неговата цялост света, в който живее човекът. Така ще говорим за това, че пред нас да се представят правилните и погрешни методи за такова познание. Днес ми се иска преди да обсъдим предмета на нашата тема, да направя известно въведение, за да си изясним какво може да се очаква от тези лекции и какво е предначертано от тях. Преди всичко, наложително е да се постави въпроса: защо изобщо се стремим към изследване на духовното? Защо ние, като мислещи и чувстващи хора, които правят нещо в света, защо просто не се задоволяваме да възприемаме сетивно-физическия свят и да действаме в него? Защо се стремим към познание на духовното? Тук мога да посоча изречение, съдържащо най-дълбока истина; то звучи към нас от най-древните времена на човешката мисъл и човешкия стремеж, към него стигаме също и днес, изследвайки въпросите за същността на света. Без да поставям в основата на своите тези чужди древни възгледи, бих искал, все пак, където е уместно да ги посочвам. И ето, от дълбините на хилядолетията от Изток звучат думите: Светът, който възприемаме с нашите сетивни органи, е майя, велика илюзия. Ако, както това винаги е било усещано в продължение на цялото човешко развитие, този свят е велика илюзия, – то зад нейните граници човек трябва да стигне до истинската действителност. Но защо света, който човек вижда със своите очи, чува със своите уши, усеща с другите си сетивни органи, той го възприема като велика илюзия? Защо са съществували мистерийни центрове, и то в древните времена на човечеството, когато човек е стоял по-близо до духа, отколкото сега? Тези места, грижейки се за науките, религията, изкуствата и битовия живот, в същото време са сочели към истинската реалност, противостояща на това, което е представлявала великата илюзия във външния живот, в който преди всичко живее с обичайните си действия човек. Защо най-великите мъдреци, възпитавайки своите ученици в свещените мистерии на древните времена, са искали да ги доведат до тази истина? Защо? Този въпрос, скъпи мои слушатели, получава отговор само тогава, когато безпристрастно, без предразсъдъци гледаме самия човек. „Познай себе си“ – така звучи друго древно изречение. И бих искал да кажа, че именно от съчетанието на тези две изречения – „Светът е майя“ (от Изтока) и „Познай себе си“ (изречение от древногръцката мъдрост)1 – произтече за цялото ново човечество неговият стремеж към духовното познание. Но и във всички древни мистерии стремежът към познание на действителната истина е произтичало от комбинираното усещане, че светът, собствено, е илюзия и че човек трябва да познае самия себе си. Истински се доближаваме до този въпрос само в живота, не в мисленето, а във волята и в проникването в най-близко достъпната ни действителност. Навсякъде по Земята, не в пълно съзнание и не в точно знание, а в интензивното чувстване, – всеки човек си казва: Ти самият не можеш да бъдеш такъв, както външния свят, който виждаш и който чуваш. Това усещане е дълбоко заложено в нас, скъпи мои слушатели. И трябва съвсем ясно да си представим, какво означава, когато човек си казва: „Ти самият не можеш да бъдеш такъв, като външния свят, който виждаш, чуваш и възприемаш със сетивните си органи“. Наблюдаваме растенията, виждаме ги израстващи от корена, през пролетта се покриват със зелени листа, през лятото ги виждаме в разцвет, а през есента – даващи плодове. Те се появяват и преминават. Техният живот е вписан в годишния кръговрат. Наблюдаваме как много растения всмукват в себе си от земното нещо твърдо, проникват се от твърдото – ако мога така да се изразя, – образуват ствол. Вчера, по пътя за насам, видяхме доста стари растения, които много са възприели от Земята, така че да включат своя живот не в един годишен кръгооборот, а да проточат битието си, давайки нови и нови израстъци по стволовете си. Човек има възможност да наблюдава появата и изчезването и на подобни растения. Когато човек гледа животните, също вижда тяхната поява и вижда как си заминават. Той наблюдава това и при минералите. Той вижда това, което се е отложило по Земята в грандиозните, могъщи планински вериги. Новата наука му даде знанието за това, че и тези планински вериги също се образуват и преминават. И, накрая, човек, – дали според Птолемей, или според Коперник, изхождайки от старите или новите мистерии, – стига до следното заключение: Всичко видимо, и величието на звездите, и това, което свети насреща ни от Слънцето и Луната, и чудната плетеница на пътищата им, – всичко това се образува и също преминава. А извън тази поява и изчезване .съществуват такива свойства, че човек, познавайки сам себе си, не може да се съгласи с това, че той прилича на всичко появяващо се и изчезващо, прилича на растенията, минералите, Слънцето, Луната и звездите. Тогава човек си казва: Аз нося в себе си нещо, което е различно от това, което виждам и чувам около мен. Аз трябва да се доближа до истината за своето собствено същество. Но не я намирам в това, което виждам и чувам. Във всички древни мистерии е съществувал този стремеж да се стигне до истината за човешката същност. В противоположност на тази истина са възприемали като велика илюзия това, което се е образувало и преминавало навън, в пространството и времето. В познанието за човешкото същество са търсели нещо друго, различно от това, което се е разкривало на сетивните им органи. И това, другото, са възприемали като духовен свят. Предмет на моите лекции ще бъде показването на това, как правилно да се търси този духовен свят. Защото, разбира се, вие можете да си представите, че, преди всичко, човек ще иска да продължи това, което е свикнал да има като път при наблюденията на сетивния свят. Но ако изследванията над сетивния свят в обикновения живот довеждат до илюзиите, може да се очаква, че илюзията ще стане не по-малка, а по-голяма, ако за познаването на духовния свят изберем същите пътища, които сме избрали за познаването на сетивния свят. Така стоят нещата и ние ще видим това. Попадаме в още по-голяма, по-силна илюзия когато продължим сетивното изследване в духовния свят. И отново, ако в мъглява мистика, смътно предчувстваме духовното и мечтаем за него, – именно духовното си остава неизвестно за нас. Ние само го предчувстваме, само вярваме в него. Ние нищо не знаем за него. И ако поискаме да продължим тази мистика, тази вяра, това предчувствие по отношение на духовния свят, той няма да ни стане по-близък, а напротив, ще ни бъде все по-непознат, така че човек, така да се каже, може да намери два лъжливи пътя. От една страна: той се държи по отношение на духовния свят така, както и по отношение на сетивния, който, преди всичко, му предоставя една илюзия. Ако поиска да продължи същия този път в духовния свят, както горе-долу правят това обикновените спиритисти, – той стига не до по-малка, а до още по-голяма илюзия. Другият път се представя не като проникновено, ясно изследване на духовния свят, а като път на вярата и мистичното предчувствие. При това, обаче, духовният път си остава неизвестен. Въпреки усилията да се продължи този път на предчувствието и мистицизма, духовният свят става все по-непознат. И в двата случая не се прониква в духовния свят. В единия случай по-голяма става илюзията, в другия – невежеството. В противовес на тези два лъжливи пътя следва да се търси правилният път. ................. Рудолф Щайнер Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 Александре, защо не изказа просто и кратко, синтезирано мнение, на база прочетеното от Щайнер, ами държиш да "лепнеш" цялата му концепция, пълна с "добавки"? В 18.08.2020 г. at 18:46, АлександърТ.А. каза: Във всички древни мистерии е съществувал този стремеж да се стигне до истината за човешката същност... ... И това, другото, са възприемали като духовен свят. Според цитата ти на Щайнер излиза, че източника на духовността е стремежът на хората през вековете да се достигне до истината за човешката ни същност. Това ли е според теб отговор на въпроса в темата кои/какво са "Източници на духовността"? П.П. Излишното, според мен, е този неуместен опит за внушение В 18.08.2020 г. at 18:46, АлександърТ.А. каза: Истински!!! се доближаваме до този въпрос само в живота, не в мисленето, а във волята и в проникването в най-близко достъпната ни действителност. Навсякъде по Земята, не в пълно съзнание и не в точно знание, а в интензивното чувстване, – всеки човек си казва: Ти самият не можеш да бъдеш такъв, както външния свят, който виждаш и който чуваш. Това усещане е дълбоко заложено в нас!!!, скъпи мои слушатели. "Истински" няма как Щайнер да ми каже Истината - тя е в мен, в теб, във всичко живо и в това, което наблюдавам като Промяна, в Света. А пък един път Щайнер като е "посял", че "не е в мисленето", следва програмирането - "не в пълно съзнание", та после и "внушава" какъв "НЕ МОГА да бъда" и "завършва" с нещо истинно, касаещо природата на подсъзнанието - че има "дълбоко заложени (неща) в нас", с което подсъзнателно се затвърждава внушението че "не мога да бъда еди какъв си" и че "истината не е в мисленето, а е в чувстването". Да, ако човек има психични проблеми с мисленето и изпитва нехармонични чувства, този НЛП похват може и да е полезен. Ама няма яснота, откритост. Силно манипулиращ е. (които се интересува - в случая механиката е чрез "референция към кръговост" - започва се с думата "истински" и завършва с истинно твърдение , а така се "затваря", "капсулира" внушението "по средата" и колкото повече стои в паметта, без да се замислим, толкова по-трудно разбираме, че ни е внушено нещо) ВСИЧКО ЖИВО МИНАВА И ПРЕЗ МИСЛЕНЕТО И ПРЕЗ "ИНТЕНЗИВНОТО ЧУВСТВАНЕ и през други центрове!!! Недей да си противоречиш с подобни цитати! Няма да ти е полезно по Пътя ти! Щайнер, иска-неиска, ти го е "казал" до къде може да се доведеш в еднопосочното - В 18.08.2020 г. at 18:46, АлександърТ.А. каза: В единия случай по-голяма става илюзията, в другия – невежеството. А противоречието идва от предни твои мнения: И/И е съюз, обединение, конюнкция. ИЛИ/ИЛИ е изключване, отричане, дисюнкция. Често се проявява във форма - Не е това, а е онова! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 (edited) Току-що, kipenzov каза: "Истински" няма как Щайнер да ми каже Истината - тя е в мен, в теб, във всичко живо и в това, което наблюдавам като Промяна, в Света. Ами то и в това, което оспорваш пише същото. Ти обаче видя нещо съвсем различно - точно това, което искаш да видиш. Цитат „Познай себе си“ – така звучи друго древно изречение. И бих искал да кажа, че именно от съчетанието на тези две изречения – „Светът е майя“ (от Изтока) и „Познай себе си“ (изречение от древногръцката мъдрост)1 – произтече за цялото ново човечество неговият стремеж към духовното познание. Но и във всички древни мистерии стремежът към познание на действителната истина е произтичало от комбинираното усещане, че светът, собствено, е илюзия и че човек трябва да познае самия себе си. Истински се доближаваме до този въпрос само в живота, не в мисленето, а във волята и в проникването в най-близко достъпната ни действителност. Навсякъде по Земята, не в пълно съзнание и не в точно знание, а в интензивното чувстване, – всеки човек си казва: Ти самият не можеш да бъдеш такъв, както външния свят, който виждаш и който чуваш. С мислене не можеш да осъзнаеш, че видимият свят е илюзия, както е илюзия и усещането, че принадлежим на този илюзорен свят. Това си е точно чувство. "Не в пълно съзнание" - тук се има предвид обичайното будно съзнание, в смисъл, че съзнанието свързано със сетивата и с някои мисловни модели към които сме привикнали с времето, пречат на осъзнаването на това чувство. При медитация именно тези сетивни съзнания и този неспирен поток от мисли се свеждат до минимум. Затова, че в написаното няма нищо необичайно, освен думите с които е изразено. Редактирано Август 20, 2020 от Станимир Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 (edited) преди 6 минути, Станимир каза: Затова, че в написаното няма нищо необичайно, освен думите с които е изразено. Точно това подчертах! И това исках да покажа, а не да "видя". Както и, че подходът е доста манипулативен и механиката на подсъзнателнитото "изключване" на едното, за сметка на другото! Старият подход - "Разделяй и владей". преди 6 минути, Станимир каза: С мислене не можеш да осъзнаеш, че видимият свят е илюзия, както е илюзия и усещането, че принадлежим на този илюзорен свят. Това си е точно чувство. С "мислене" можеш да разбереш, а в комбинация с "чувство" - може и да осъзнаеш! И/И, а не ИЛИ/ИЛИ.... Само дето е добре да сме съзнателни как боравим с И/И. Дали положително-подкрепящо или отрицателно-отхвърлящо! Едно е да кажеш - това НЕ можеш + също така И нещо друго Не можеш, Не си, Не трябва. А друго е - ти можеш + но е добре да се направи/добави/спомене И еди какво си, за да се получи по-добър резултат. П.П. преди 6 минути, Станимир каза: както е илюзия и усещането, че принадлежим на този илюзорен свят. Илюзия е, че не принадлежим И на този свят! Редактирано Август 20, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 (edited) Цитат Александре, защо не изказа просто и кратко, синтезирано мнение, на база прочетеното от Щайнер, ами държиш да "лепнеш" цялата му концепция, пълна с "добавки"? И това което преписах ми се вижда не достатъчно . Но то не го правя за тебе а за holyvalentine . Стори ми се подходящо за темата й А синтезирано вече го казаха : Цитат Станимир каза: Аз поне разглеждам самата духовност като източник Редактирано Август 20, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 преди 1 час, kipenzov каза: С "мислене" можеш да разбереш, а в комбинация с "чувство" - може и да осъзнаеш! И/И, а не ИЛИ/ИЛИ... Първо е осъзнаването. Разбирането е след това. Така или иначе в цитата се говори за първоначалното осъзнаване,което е плод на интуицията, а не на разсъждения. Не знам защо се опитваш да ги вмъкнеш там, където не им е мястото. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 Току-що, Станимир каза: Не знам защо се опитваш да ги вмъкнеш там, където не им е мястото. Вероятно, защото до момента не си разбрал, И че може разбирането да предшества осъзнаването?! Все пак има индукция има и дедукция Осъзнаването е мисъл+чувство. Разбиране+чувстване. А чувствата и мислите са във взаимоповтаряща се обусловеност. Такава е динамиката на Потока. Така има "разширяване" и "свиване"... Защо държиш "нещото" да се намира там, където ти си решил, че му е мястото? Не се ли самоограначаваш така единствено в собствените си представи за правилност?! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 Току-що, АлександърТ.А. каза: А синтезирано вече го казаха : Александре, в цитирания ти пост на Станимир, той просто избягва да отговори на въпроса с друга цел. И насочва мислите към културата на духовността, но не и какво предизвиква самата духовност като поведенчески модел! Това на Станимир не беше отговор по темата, независимо ти как си го възприел. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 Току-що, kipenzov каза: Защо държиш "нещото" да се намира там, където ти си решил, че му е мястото? Защото в цитата, който коментираме, съвсем ясно си е написано, че става въпрос за чувство. Току-що, kipenzov каза: Вероятно, защото до момента не си разбрал, И че може разбирането да предшества осъзнаването?! Определено. Подобна възможност ми изглежда нелогична. Току-що, kipenzov каза: Осъзнаването е мисъл+чувство. Разбиране+чувстване. Между мисъл и разбиране има голяма разлика. Да разбираш нещо означава да го познаваш в дълбочина, изоснови. За да го осъзнаеш е достатъчно да регистрираш по някакъв начин съществуването му - може да го почувстваш (вътрешно или външно) , да го видиш, да чуеш за него или да го възприемеш с ума си. Забележи, че използвам "или", защото е достатъчен само един канал за осъзнаване, а и в много случаи осъзнаването е постижимо само по този един канал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Август 20, 2020 Доклад Share Добавено Август 20, 2020 Току-що, Станимир каза: Защото в цитата, който коментираме, съвсем ясно си е написано, че става въпрос за чувство Не смятам, че Дънов, в това което е оставил препоръчва робуването на авторитети, освен един... Току-що, Станимир каза: Подобна възможност ми изглежда нелогична. Нелогичното е просто проява на божественото, което ни е трудно да разберем с конвенционалната ни логика. Току-що, Станимир каза: Между мисъл и разбиране има голяма разлика. Да разбираш нещо означава да го познаваш в дълбочина, изоснови. За това и ги споменах в отделни изречения. Току-що, Станимир каза: За да го осъзнаеш е достатъчно да регистрираш по някакъв начин съществуването му - може да го почувстваш (вътрешно или външно) Това е едната от четирите психически функции - чувстването. Току-що, Станимир каза: да го видиш, да чуеш за него Това е втората - усещането. Току-що, Станимир каза: или да го възприемеш с ума си. Това е третата - мисленето Току-що, Станимир каза: е достатъчен само един канал за осъзнаване, а и в много случаи осъзнаването е постижимо само по този един канал. Това, малко по-завоалирано е четвъртата - интуицията. Винаги една от тези четири функции е водеща, опредделяща поведението ни! Така са създадени и личностните тестове по пет параметъра. На база четирите функции+ екстроверт/интроверт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
royalrife Добавено Септември 20, 2022 Доклад Share Добавено Септември 20, 2022 В 13.08.2020 г. at 11:55, Станимир каза: Ние като личности тук на земята, е необходимо съзнателно да се стремим към духовна чистота в мотивите, действията, мислите и чувствата си, ако целта ни е духовно развитие. Мисълта за възвишеното идва в човека тогава, когато той излезе вън от своята личност. "Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи". Вехтото премина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.