За първопричината и Създателя

[holyvalentine]

Здравейте, 

Разсъждавах върху тези две неща. Първо има ли божествена частица? За мен има, това обяснява сътворението и много други неща, свързани с пътя на човешката душа и развитието й, както и строежа на Вселената. Това свързване с пръвоизточника, за което много учители говорят, включително и Екхарт Толе, аз го постигнах. Когато нещата са толкова екзистенциални, че нямаш нужда от отговори, те сами идват. Но се замислих, до колко зависи от нас да се свържем с този първоизточник и дали тези хубави чувства не са просто плод на нашето въображение и просто едни позитивни мисли, които ни карат да се чувстваме добре?

Спорът възниква от прочитането на една книга на един мой познат, която се казва Ти си любимо дете на Вселената. В нея авторът (който е атеист)твърди, че няма Бог, нито божествена частица, инто интелигентен разум, а има една Съзидателна сила, която е просто нещо като кинетична енергия и тя създава на произволен принцип форми и творения като свързва две същности (вечни и неразпадащи се според него) енергията и информацията. От там насетне, според него ние можем да се докоснем до съзидателната сила, ако се освободим от програмите, които натоварват съзнанието и подсъзнанието ни. И тогава можем да почнем да мислим съзидетелно, т.е да интепретираме всяка ситуация по подкрепящ за нас начин. И някак си тогава достигаме до просветелнието. 

Защо цитирам този автор? Защото от него разбрах колко е важно себеобичнето и че без него няма как да достигнеш божественото, За него себеобичането е всичко - началото и краят. За мен обаче има още едно стъпало нагоре, което е свързването с божественото и което неговата съзидателна сила сякаш не може да го обясни. Ако тази сила свързва енергия и информация на хаотичен принцип , то тогава Вселената трябва да е един пълен хаос. 

Но от друга страна, колко ние сме подвластни на Бог и колко от нас зависи да намерим 'рая'?

[Станимир]

преди 3 часа, holyvalentine каза:

Но от друга страна, колко ние сме подвластни на Бог и колко от нас зависи да намерим 'рая'?

За моста са нужни два бряга. Ако ти на единия бряг не съдействаш за построяването му, то това няма как да стане само от другия бряг.

Редактирано Юли 18, 2020 от Станимир

[Донка]

Благодаря за темата и разсъжденията! В момента чета книга с подобна тематика - Философия на ненасилственото развитие В нея пределно ясно, точно, логично се обосновава несъстоятелността на идеята, описана по-горе - за някаква сила, свързваща енергията и информацията на "случаен" принцип, за третият връх на триъгълника на битието и за осъзнаването на истинската природа на нашия свят и за материалистичната му двуизмерна проекция. Чета, и с радост виждам как науката (авторът е ядрен физик) най-после се срещна с духовността... Искрено препоръчвам и се надявам, че руският език няма да бъде проблем. 

[holyvalentine]

преди 9 часа, Донка каза:

Благодаря за темата и разсъжденията! В момента чета книга с подобна тематика - Философия на ненасилственото развитие В нея пределно ясно, точно, логично се обосновава несъстоятелността на идеята, описана по-горе - за някаква сила, свързваща енергията и информацията на "случаен" принцип, за третият връх на триъгълника на битието и за осъзнаването на истинската природа на нашия свят и за материалистичната му двуизмерна проекция. 

Благодаря Донка, ще се опитам да я намеря. Същите въпроси зададох и още веднъж а автора на книгата. А отговорът му ме подразни, особено когато вижда Създателя като проява на инфантилизъм: 

Трябва да изясним (отново!) някои основни понятия, защото ако те не са разбрани или интерпретирани по особен и нагаждащ начин, нищо не може да се разбере. 1. Съзидателността е НЕЖНА, а не е сила, защото не прави нищо насила. 2. Има два вида отговори – екзистенциални и интелектуални. Оттук следва, че на екзистенциален въпрос не може да се отговори по интелектуален начин. А ти, с въпроса си искаш да направиш точно това – искаш интелектуални отговори на екзистенциалните въпроси “Кой/коя съм аз?“ и “Какъв е смисълът на живота?“. Обяснявал съм вече, че животът няма никакъв изначален смисъл! И това е чудесно, защото тази “празнина“ всеки може да запълни със свой смисъл. 3. Моите заключения, прозрения и практически изводи НЕ ПРОТИВОРЕЧАТ на нито един истински Учител, Гуру или получил екзистенциалните отговори човек! Например: всеки един от тях – Екхарт Толе и др., би приел моята Формула на живота! Защото НЯМА НАЧИН човекът да е просветлен и да не изразява своята просветленост по някой от тези 6 начина или и по шестте. 4. Съзидателната нежност, информацията и енергията, които са “светата троица“ на тази Вселена са неинтелигентни, нямат собствена воля, не правят планове, нямат морални норми! Всичко това са човешки “изобретения“. 5. Тезата, която аз застъпвам и арументирам отваря възможно най-широкия хоризонт за намиране на решения, за окончателно справяне със страданието и страховете, за безгранична радост, щастие и любов, за тотално развитие... 6. Ако говорим за бог и божественост, то това сме ние! И затова няма нужда от никакъв бог, който да стои над нас като тежък похлупак с тежки и малоумни изисквания към нас! 7. Съзидателната нежност, информацията и енергията започват да се себеосъзнават САМО И ЕДИНСТВЕНО благодарение на нашата биологично постигната интелигентност! Животът, който е достигнал тази фаза, започва да осъзнава сам себе си. Преди това не може и само съществува в едно ПРЕДсъзнателно състояние. В живота, в законите на Вселената са ЗАЛОЖЕНИ всички тези възможности, но докато не се проявят чрез мислещите човешки същества, те “спят“ и фактически не съществуват. Няма интелигентност ОТДЕЛНА от човека! 8. И следователно осъзнатата ни цел би следвало да бъде: СЪЗИДАТЕЛНО БОРАВЕНЕ С ЕНЕРГИЯТА И ИНФОРМАЦИЯТА. Ето това са качествата на истинските богове! И ако в теб е заложен потенциалът да станеш богиня, защо ти трябва някой “отгоре“, който да те следи, да те утешава, да ти разрешава, да те награждава и т.н. Не разбираш ли, че подобно схващане е резултат от инфантилизъм, който само е увеличил своите мащаби и обхват

 

 

9. Начинът да се свържем със съзидателната нежност са:  Съзерцание  Спокойствие  Разбиране  Сътрудничество  Творчество  Любов – най-напред - към себе си! Сега имаме прекрасна възможност да разберем и преживеем любовта – тръгваме от РАЗБИРАНЕТО за своята уникалност, следователно – безусловна ценност и превръщаме възторга от това вселенско чудо в любов, която на всичкото отгоре е насладителна сама по себе си! Може да си зададеш въпросите и по обратен начин: Ако прилагам тези 6 характеристики на Съзидателната нежност, къде, кога, в кой случай бих могла да сбъркам и да се прецакам? И ако откриеш такъв житейски казус, много искам да ме осведомиш за него! Защото аз още не съм открил! И след като не съм открил никакви вредни странични последици от тази нагласа и подход, то изводът ми е, че това е САМАТА СВЯТА ИСТИНА, която дори да следвам безпрекословно и сляпо пак няма да сбъркам! А аз вече имам дълбоко разбиране за тези неща, така че не се налага нито сляпо следване, нито вяра, нито подчинение!

Само защото той е скаран с вякакви авторитети, не означава, че Вселената е пуста, хаотична и неинтелигентна. Информацията и енергията започвали да се себеосъзнават, дрън дрън. Дълбоко съм съгласна с него по повод на себеобичането, че без него до никъде не можем да стигнем. Един друг автор казваше, че първата стъпка към сливането с първоизточника е себеобичането, но след това следва още. Изпълваш се с едно усещане как всичко е наред, и то те изпълва с радост и това няма нищо общо с твоето себеобичане. Напротив, мен това ме кара да вярвам, че ще се справя с всичко останало и каквото и да дойде ще го преодолея, това чувство ме кара да се обичам още повече. Но някак си в мен се появи този конфликт, че искам да изтръгна вяскаква външна зависимост на моето щастие и си казах, ами ако наблегна само на себе си и моето себеобичане? До къде ще я докарам, но виждам, че имам съпротиви, това не ме устройва много като схващане. От друга страна аз виждам Създателя точно като едно малко дете, което му вярва безусловно и когато ме наричат инфантилна, ми става неприятно. 

 

 

Chat conversation end

 

Type a message...

 

[kipenzov]

Заглавието на темата касае Първопричината от една страна, а от друга Създател.

За нито едно от двете не се споделят определения или поне предположения.

Има само споделени нагласи на възприемане на света и лични интерпретации какво представлява и какво да се прави, но не и нещо като конкретен отговор на въпросите "Има ли първопричина, защо има и каква е?", "Защо съществува всичко?", както и "Има ли създател и защо?". 

Ако приемем 4те роли по Дънов - брат, слуга, господар, светия, то три от ролите си имат основни въпроси, които ги охарактеризират :

- слугата -"Какво?"(да направя)

- господаря -"Как?"(да се направи)

- светията -"Защо?(се прави)

- за четвъртата роля няма осн.въпрос, защото там въпроси не се задават, ами се съпреживява...(не се "вадят" разговорите за да бъдат коментирани и обществ. обсъждани - това го правят "слугите" и "господарите" водени от елементарни его мотиви)

[Донка]

Благодаря за извадките! Авторът има интересна интерпретация, в по-голямата си част е адекватна, наистина, на всички духовни учения (не религии). Но в самия текст ясно се вижда вътрешното противоречие. Бих разсъждавала подробно за това, но мисля, че пишещите тук си го виждат ясно и без мен. Много добре е наречен Създателят "съзидателна нежност" и прекрасно са дадени начините да се свържем с него. Само дето не се разбира как така ние сме тази съзидателна нежност, няма нещо над нас и нашите желания и воля, а от друга страна, ще се свързваме с нея. Да, наистина съзидателната нежност е И вътре в нас, както и в целия свят около нас (странно звучи за духовност да обсебва висшия разум само за себе си и да го свежда само до себе си. Хаха. Ухае на сяра.) Колкото до заявлението, че това е само нежност без сила, след всичко преживяно за последните 60 години, не се съмнявам и в съществуването на нежната сила. Но няма да преразказвам книгата - дала съм линк към нея. Имам някакъв вътрешен импулс да преведа на български език най-важните глави, но... ще видим. Ако има интерес. 

 

[Донка]

Току-що, kipenzov каза:

 

Ако приемем 4те роли по Дънов - брат, слуга, господар, светия, то три от ролите си имат основни въпроси, които ги охарактеризират :

- слугата -"Какво?"(да направя)

- господаря -"Как?"(да се направи)

- светията -"Защо?(се прави)

- за четвъртата роля няма осн.въпрос, защото там въпроси не се задават, ами се съпреживява...(не се "вадят" разговорите за да бъдат коментирани и обществ. обсъждани - това го правят "слугите" и "господарите" водени от елементарни его мотиви)

Много ми харесаха въпросите за ролите, благодаря! Само с последното изречение имам леки несъгласия в частта за его мотивите. Не отричам тяхното съществуване и повсеместно господство, но има и още една гледна точка. Ролята на слуга имат душата и съответно Егото ни относно Божията воля и Вселенския разум; ролята на господар съответно даваме на Божията Воля като и подчиняваме душата и Егото си (и ако не я предадем, Егото се настанява на господарския трон); в ролята на светия виждам душата относно Егото (но само ако е в ролята на слуга на Божията воля); ролята на брат, т.е. съпреживяването виждам на нашата душа относно останалите души, и нашето Его относно его обвивките на останалите души. 

[Станимир]

Ролите са в зависимост кой на кого служи. Майката може да е служи на децата си, така че егоизмът не е задължителен. И Бог може да е в ролята на слуга, като служи на хората, така както светията служи на Бог. Ясно е, че влизайки в различни взаимоотношения, един и същ човек може да е в различни роли. Може да е господар служещ на себе си или брат - на братята си. 

Редактирано Юли 19, 2020 от Станимир

[Станимир]

преди 10 часа, holyvalentine каза:

"И след като не съм открил никакви вредни странични последици от тази нагласа и подход, то изводът ми е, че това е САМАТА СВЯТА ИСТИНА" 

Подобни изводи подсказват, че авторът им лети в облаците. Иначе наистина има добри разсъждения, върху които си заслужава да се помисли. Ти самата интуитивно предусещаш, че не всичко обаче е чак топкова идеално. 

[holyvalentine]

преди 22 часа, Донка каза:

 Но няма да преразказвам книгата - дала съм линк към нея. Имам някакъв вътрешен импулс да преведа на български език най-важните глави, но... ще видим. Ако има интерес. 

 

Аз лично имам интерес към превод. Ок съм с руския, но когато четеш подобна литература нямаш време да се спираш на вяка дума. Четенето става като поглъщане на иформацията, а тук с този руски не ми се получава. 

Много ми харесаха разсъжденията ти относно противоречията в автора, защото аз самата бях прегърнала идеите му здраво, докато сама не стигнах до това противоречие, че няма Висш разум и всичко зависи от собствените ти интерпретации. Значи животът ти поднася беди, а ти си казваш, ами и в това има красота и гледаш на всичко през розовите очила. Да но аз тука виждам едно раздвоение на нещата. От една страна Висшият разум/Бог се изявява чрез нас, осъществява се. Т.е ако ни се случват тези лоши или хубави неща, това са аспектите на живота. От друга страна съм чела обаче, че душата сама избира да се осъществи като преживява всевъзможни неща. И така стигам до въпроса до колко нещата, които ни се случват са избор за нас от Създателя и до колко наш личен избор? Или в самата ни свобода на личния избор се случва това осъществяване? Винаги съм си мислела, че когато не можем да си дадем отговор на голямата картинка и защо нещо ни се случва това означава, че някой го е избрал за нас, но сега започвам да осъзнавам, че това все още може да е личен избор на душата, което е трудно да схващане, защо ти ще си избираш някакво страдание. По-ми се чини, че Бог го е изпратил с единствената причина, научаване на ценен урок, но тук отново влизам в обвиненията на инфантилизъм и прочие, от които аз самата много се дразня. И защото да, авторът има много ценни размисли и изведнъж всичко губи смисъл. И затова ми беше ценно да разбера къде точно е противоречието, което аз не можех да схвана. 

[holyvalentine]

преди 18 часа, Станимир каза:

Подобни изводи подсказват, че авторът им лети в облаците. Иначе наистина има добри разсъждения, върху които си заслужава да се помисли. Ти самата интуитивно предусещаш, че не всичко обаче е чак топкова идеално. 

Абсолютно и затова го подложих на всеобща проверка, защото донякъде всичко възприемах безусловно , но до един момент, в който се появиха съпротивите. Когато те се появят, той започва да натиска , за да се счупят един вид. Т.е аз нещо не мога да схвана, аз си живея със старите програми и прочие, аз съм инфантилна, аз това , онова и трето, но не и неговата Свята Истина. Започвам да се чувствам обвинявана. Но наскоро разбрах, че моята истина отговаря на въпросите, на които неговата форумула за живота не отговаря. Затова исках точно да видя къде вие виждате противоречието, за да не се чувствам тъпа и  че аз нещо не мога да схвана от 'великата истина'. 

[kipenzov]

Според мен, основното противоречие между пробладаващия форумен мироглед и този на цитирания от Валантайнката автор, произтича от конструкцията им.

Това се дължи на уклона на самия мироглед, а основите са две - Индивидуалното и Колективното(социалното).

Повечето тук клоните към Колективното(да не кажа, че сте изцяло в този подход), а мирогледа на цитирания автор е проекция на що-годе зрял Индивидуализъм. На практиката, производна от втория мироглед,  съм срещал и определение - синхромистицизъм.

"Сблъсквал" съм се с идеята за синхромистицизма( която е основна за формирането на концепцията на цитирания автор) преди 3-4 г.

На мен лично не ми стиска "да пусна" до такава степен юздите, поради силната ми зависимост от социалния аспект(персоната) на живота ми - семейство, деца, обществена роля, които Трябва да "се пуснат" и да се "оставиш" да бъдеш воден от Духа ти, ако избереш "този Път". Като "практика" подобна може да се срещне при дервишите (като пример: "немощния старец се изправи, залюля се, завъртя се, вдигна ръката и каза : мен ме няма - остана само Аллах в танца си"). 

Верно, че вероятно ще се открият доста аналогии с Беседите и препоръчваната практика, но в случая на синхромистицизма става въпрос за чиста мъжка енергия в потенция, която пускаш да води и да определя във всеки момент къде ще отидеш и какво ще направиш. Става въпрос и за никакви въпроси и двоумене, тръгваш сам и си само с БОГ в теб, без никакви самопредстави. Е те този направо ме стъписа с автобиогрофията му, но е пример за последовател на синхроистицизма - Олег Черне, а пък и ме изкефи някак си.

Това, което от много дълбока перспектива предизвиква изникването("виждането") на "противоречия" и в съзнанието на Донка, и на Станимир, както и отчасти на Валантайнката(щото в момента е в неопределена "позиция", "търси избор"), както и отчасти в моето, се дължи на ръководното начало, което стои в основата на мирогледите.

Мирогледът на цитирания автор е базиран на Мъжкото ръководно начало ("Мъдрия старец", "Великия Баща", БОГ-мъж), а другото е Женското ръководно начало ("Справедливата старица", "Великата Майка", БОГ-жена).

Така на база различната основа на мирогледите се формират противоречивите оценки. А то, безпристрастната оценка е, че това е просто друг Път, който е "разположен" доста "далеч" и е труден за "познаване", съответно като "непознат" естествената оценка спрямо относителната позиция е, че е противоречив. Но, не и от перспектива самия мироглед( "и неговата Свята Истина"). Там ситуацията е както си я описва цитирания автор.

На мен лично, колкото и да ми се искаше да "поема по този Път", женското начало явно ми взе превес в мирогледа, и се отказах, поради производна точно на женското(Колективното) начало.

Това, което ме отказа, са няколко въпроса.

Всичко е ОК. "Пронизваш с Волята си" пространството и "сам си определяш какво да се случва". Да, но моделите на случване, структурата на историите?! Едва ли аз ги творя - по-скоро възпроизвеждам нещо вече конструирано, което ми е като унаследено в съзнанието.

Друг по-практичен въпрос. Когато "цепя пространството" и "създавам ситуациите", то аз ли съм отгледал храната си, аз ли съм построил пътищата, по които ще се движа, аз ли създавам обществата, в които ще се движа?! Аз консуматор ли съм или създател?! Другите живи същества ли са, или са проекции на средата, която "създавам"( солипсизъм)?! А и по същото време си изследвах ниското ниво на самоконтрол и прекаления на моменти стремеж за независимост и така попаднах на концепцията за Взаимозависимостта, която съм споменавал тук, и това наклони "везните" на оценката" ми към решението ми, че това не е за мен.

Но, не бих си позволил да отричам ценността на този мироглед, независимо от оценката ми за неговата полезност. 

[holyvalentine]

Кипензов,

С цялото ми уважение към твоите отговори, хайде да спреш да се изразяваш, все едно , че защитаваш докторантура в Харвард и да започнем да си говорим на по-земен език, дай по-народно, за да те разбере и обикноевения човек тук. Не смятам да ти чета изказванията с тълковен речни, ако разбира се, са предназначени за мен, тъй като дори не се обръщаш лично към мен. С една дума, това не ми помага. Нямам нужда от локуми, а от кратки точни и ясни отговори на кратки точни и ясни въпроси. (Между другото моля, всички коментирали по темата да се чувстват поканени също да отговорят на тях, въпрос по въпрос) като:

1.       Има ли в крайна сметка Бог/Висш Аз/Космическо съзнание и прочие?

2.       Съдбата от това нещо ли ни е предопределена или от нашия личен избор?

3.       Възможно ли е само част от съдбата да ни е предпоределена и останалото да се подчинява на закона на привличането? Демек, каквото си мислим, това да ни се случва? (Някои неща се материализират в живота ни, до други катаклизми, които преобърщат съществуването ни или го правят мизерно е ясно, че не са наш съзнателен избор, избрани са от някой или от самите нас преди да се родим в тези условия.)

4.       Възможно ли е наистина да можем да контролирам съдбата си чрез собствените си мисли, или израстването е както казва авторът тук, просто да интепретирам ниещата по подкрепящ начин? ( За мен това е просто създаване на илюзия. Значи случва ти се shit и ти си казваш, ами това е най-доброто, което можеше да се случи. Т.е, ние нищо не можем да промени, само да го тълкуваме по различен начин. Ето лично мен тази мисъл много ме дразни и ме фрустира, защото излиза, че използваш целия си ресурс само да намираш начини да тълкуваш нещата, а да си абсолютно безпомощен да ги промениш? Защо се молят хората тогава. Да, според този автор неща като молитва, прошка и прочие са абсолютно излишни. В атеистичния му мироглед не е заложено абсолютно нищо, което да се подчинява на авторитет. И все пак излиза, че ти не се подчиняваш, ами просто приемаш целия shit като го тълкуваш позитивно. Еми това е тъпо. )

5.       Колко от страданията на сегашния ни живот се базират на минали животи, родови проклятия, демони, субстанции, които ни владеят и колко просто на погрешни мисловни програми, пс ихически разстройства и прочие? И къде е разликата и как да я открием? (Онзи ден спорих с една жена, която буквално ме нахока, защото коментирах критично видео материала й, в който тя говореше за израстване, но вяска втора дума беше да помолим ангелите да ни дадат насока, да помолим ангелите за прошка, да помолим ангелите за това и онова. Беше обсебена с тия ангели. Като й го казах, тя ме обвини, че не съм достатъчно духовна и понеже не съм ги виждала и не съм си говорила с тях, това не означава,че те не съществували. И така, какво излиза, че всеки може да си пише и интерпретира тази материя – духовната – както си иска. Затова аз търся най-близкото обяснение до мен. Това не е като да отвориш учебника по физика, да видиш как работи законът и вече да знаеш неизменната истина, защото както той работи за теб, така ще работи и за всички останали. Не, тук нещата не стоят по този начин. Всичко е базирано на лично усещане и когато не си съгласен с нещо, се чудиш, ти ли не си в унисон с нещата или другият просто приказва собстени измишльотини. Тази ми разправяше, че Бог бил толкова висш, че ние простолюдието не сме мо жели да го достигнем да общуваме с него, ми трябвало със свитата му от ангели. Е, за какво проявление на Бога говорим тогава, ако сме толкова ‘низши’. Когато започнах да й задавам тези въпроси, накрая ме оплю и ми каза да си потърся психиатър. Дори ми даде ‘безплатно’ обяснение, как в миналия си живот съм преследвала духовни хора и съм ги избивала безпощадно и в този живот едва ли не съм наказана. И така, къде е истината?)

После прочетох дълго обяснение за Хрисовото съзнание от някакъв анонимен автор, с части от което също не бях съгласна, а именно:

Видяхме, че Бог не е създал сегашното състояние на страдания, ограничения и мизерия на Земята. Вместо това, човешките същества са създали тяхната собствена ситуация.

Демек, имам пак една идеализация на Бога и едни грешни и греховни същества, които са изначално лоши? Ама как така Бог е допуснал това, как така ни е създал такива? Не е ли всичко творение на Бога и доброто и злото, не е ли той дуален? Още повече, че авторът казва „Видяхме, че бог не е създал сегашното състояние...”, от къде го видяхме? Просто той го беше споменал по-рано в текста, е това ли е източникът му на информация?

След това започват пак с единствените решения за планетата земя, утопични изказвания:

Видяхме, че има едно единствено решение за проблемите на планетата Земя. Това решение е Христовото съзнание.
Казах ви за универсалното Христово съзнание. Все пак, решението на проблемите на Земята не е универсалното Христово съзнание. Причината е, че универсалното Христово съзнание просто не може да влезе в този свят.
Бог е създал законът за свободната воля и нито едно същество в небесата не би нарушило някога свободната воля на човешките същества. По тази причина, самото космическо Христово съзнание просто не може да действа в този свят.
В резултат на това, ключа за промяна текущата ситуация на планетата не е универсалното Христово съзнание, а е индивидуалното Христово съзнание.

 

6.       От тук следва ли, че доброто е пасивно, а злото активно?

Авторът на предишната публикация , който дискутирахме от началото не темата, казва, че Съзидателната нежност е пасивна, тя не може да те проникне ако ти не я привлечеш, освобождавайки се от твоите програми и зблуди. В това отношение асоциацията е с Бог. Както и тук  се твърди, че Христовот съзнание ‘просто не може да действа в този свят’. А как може да действа изобщо? От какво зависи? Не се споменава в текста. А напротив оставя вратичка да бъдеш манипулиран по всякакъв начин, какво точно трябва да правиш, за да си в Хрисовото съзнание.

 

 

[Станимир]

Когато човек прави избор, от основно значение е, дали притежава нужните познания и разбиране, за да може да предвиди резултата от действията си. Това е основното - да се знае кое действие, какво ще предизвика. И, да твърде възможно е, да няма решение, което напълно да удовлетворява въпросния човек. Освен това животът е динамичен. Ситуациите се променят; другите хора също вземат решения, които могат да попречат на реализирането на нашите намерения. Що се отнася до Бог или действията на духовните йерархии имащи отношение към хората, те са по-скоро като една рамка определяща развитието ни в дългосрочен план.  Човек може да действа еднопосочно с тях и така тези действия да се окажат в негова помощ (каквато са си те всъщност). Може и да реши да следва друга линия в живота си.  Основата така или иначе е познанието за това къкъв ще е резултата и какви са възможностите той да се реализира. 

Ако проследим различните еволюции ще видим, че с разширяването на съзнанието расте и свободата и възможностите. При хората тези възможности за разумен избор далеч надвишават тези при животните. Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество.

Като част от света в който живее човек трябва да познава законите му и няма как да остане независим от тях.

[kipenzov]

Валантайнке, Благодаря за оценката, свързана с Харвард, но е просто ласкателство или пък опит за ирония, или нещо друго което слабо ме касае, щото нивото ми на изрязяване е далеч от академичното, еле па Харвардския или Оксфордския стил, па дори и Станфордския.

Изказът ми е малко по-сложен, но по същия начин и мисля, а пък последното ми желание е да ме разберат всички, щото от практиката си знам, че това е невъзможно. Просто хората сме доста различни.

В 21.07.2020 г. at 8:27, holyvalentine каза:

1.       Има ли в крайна сметка Бог/Висш Аз/Космическо съзнание и прочие?

Това ти си го решаваш! А резултатите ти от взаимодействието ти със света или ще подкрепят мнението ти или ще го оборят.

В 21.07.2020 г. at 8:27, holyvalentine каза:

2.       Съдбата от това нещо ли ни е предопределена или от нашия личен избор?

И двете! А иначе "Съдба" и "личен избор" в всички останали случаи са взаимноизключващи се.

В 21.07.2020 г. at 8:27, holyvalentine каза:

3.       Възможно ли е само част от съдбата да ни е предпоределена и останалото да се подчинява на закона на привличането? Демек, каквото си мислим, това да ни се случва?

Не! Или има съдба или няма. Принципите не се влияят от нашите желания - иначе нямаше да са принципи, а случайности.

В 21.07.2020 г. at 8:27, holyvalentine каза:

4.       Възможно ли е наистина да можем да контролирам съдбата си чрез собствените си мисли,

Можеш да контролираш "пътя си" през "полетата на Съдбата"! Задължително трабва да се добави обаче "чрез собствените си мисли," + собствените ни действия + емоции

В 21.07.2020 г. at 8:27, holyvalentine каза:

5.       Колко от страданията на сегашния ни живот се базират на минали животи, родови проклятия, демони, субстанции, които ни владеят и колко просто на погрешни мисловни програми, пс ихически разстройства и прочие? И къде е разликата и как да я открием?

Въпрос на убеждения! Разликата между двете концепции се дължи на убедеността, че малкото ни сегашно аз е същото, което е живяло и "в минал живот". Докато на втората концепция, с "грешните мисловни програми", й е достатъччен и един човешки живот - няма изисквания за повече - за това е по-проста, но научно потвърдена.

В 21.07.2020 г. at 8:27, holyvalentine каза:

6.       От тук следва ли, че доброто е пасивно, а злото активно?

В последния ти въпос, аз поне не можах да проследя, по коя логическа схема стигна до него и допусканията(гадаенето) в него. Повече ми прилича на самообуславяне и собственоръчно изработване на предразсъдъци.

[kipenzov]

В 21.07.2020 г. at 12:39, Станимир каза:

Дори и в границите на човечеството се вижда, че информираният избор е за предпочитане от този основан на невежество.

Друг е въпросът реално възможен ли е този избор в пълнотата му, или е пореден "морков", прикриващ мракобесието и поддържането на невежеството.

Макар, че го има и момента на народната мъдрост "Пази Боже сляпо да прогледа"

[Станимир]

преди 4 часа, kipenzov каза:

Друг е въпросът реално възможен ли е този избор в пълнотата му

Това е крайност. Защо трябва да се намесват крайностите? Разумността и свободата са в правопропорционална зависимост и това е важното за мен. Нарастването на първото води до нарастване и на второто. От значение е реално да се достигне до по-голяма свобода. Винаги може и трябва да се търси такава.

[kipenzov]

преди 8 часа, Станимир каза:

Това е крайност. Защо трябва да се намесват крайностите?

Необходимо условие за обективното изследване е!

А иначе "крайност" е от гледна точка на "общественото нормално", което е функция на времето и развитието, демек е преходно. Хубаво е в обществото хората да се съобразяват с границите, които са проекция на контрола, а той на реда. Но отговорите на екзистенциалните въпроси не се дават "директно", още по-малко пък в обществения живот. И е въпрос на личен път, а не на колективен.

Ако има "Първопричина", то каква е според теб, Станимире! Редът и "йерархиите"?!?

Творецът защо е творец?! (иначе съвременната наука вече е стигнала до идеята за "твореца" в лицето на Теорията за интелигентния дизайн, а това пък е основата за съвременните философски спорове между Еволюционизма и Креационизма, ето и интересна статия по въпроса )

 

[Станимир]

Току-що, kipenzov каза:

Ако има "Първопричина", то каква е според теб, Станимире! Редът и "йерархиите"?!?

Първопричина за какво? Да вземем съзнанието примерно. Ако Бог е сътворил съзнанието, означава ли, че Бог е бил несъзнателен? Ако Бог го е притежавал, как може да го е сътворил? Ако съзнанието е резултат от случайна комбинация от елементи, то не би могло да се развива. Ще се появи и ще изчезне още докато е в най-примитивната си форма. Излиза, че съзнанието трябва да се приеме за несътворено в същността си, а за начало и край можем да говорим само в относителен смисъл.

Никъде, в нито една религия не се говори за абсолютно начало. Винаги се има предвид някакъв космически или по-малък цикъл. Често се използва думата "вечност", но тя просто показва, че става въпрос за много дълъг от гледна точка на обикновения човек период. В християнството тя идва от думата "еон".

[kipenzov]

Току-що, Станимир каза:

Първопричина за какво?

На въпроса с въпрос. Добре, ще формулирам по-подробно въпроса си!

Каква е Първопричината да има Свят(Вселена, Нещо, което да можем да преживавяме с некви условия и закони)?

Подвъпросът е - Има ли такава според теб или няма?!

Ако ще си отговаряме с въпроси по "йезуитски" или по "еврейски", то това по-скоро би посочило неща, които искаме да скрием, а не да коментираме. А и думичката "вечност" има и други смисли, не само споделената ти интерпретация.

[Станимир]

Въпросът няма конкретен отговор. Мога да кажа примерно, че причината е в стремежа или пък в необходимостта духа да изяви себе си, да се репликира и съответно да се опознае. Какво е вселената, освен един непрекъснат процес на разкриване на скритата същност на нещата, проявяването и опознаването им? И за какво начало на безграничното може изобщо да се говори? Началото предпилага завършек, а познаването на едното, познаване и на другото. Това за мен е възможно само в относителен смисъл, отнесено за един или друг световен период. 

[АлександърТ.А.]

holyvalentine  , 

Цитат

Онзи ден спорих с една жена, която буквално ме нахока, защото коментирах критично видео материала й, в който тя говореше за израстване, но вяска втора дума беше да помолим ангелите да ни дадат насока, да помолим ангелите за прошка, да помолим ангелите за това и онова. Беше обсебена с тия ангели. Като й го казах, тя ме обвини, че не съм достатъчно духовна и понеже не съм ги виждала и не съм си говорила с тях, това не означава,че те не съществували. И така, какво излиза, че всеки може да си пише и интерпретира тази материя – духовната –

В общуването има правило с помоща на което можеш да разбираш хората . ---,,Чуй какво ти говори и допусни че казва истина". Иначе и двете страни ще си говорят своето си . Нещо като квакане на жаби до реката .Разбираш ли ? Ако няма начало на размишление , няма да го има и самото размишление .Много хора допускат и следната грешка . В процеса на размишление стигат до някакъв на вид завършен извод , или до няколко такива и решават че са открили Истината .Нямат търпение да проверят има ли още нещо което не са разглеждали . Такъв е въпроса има ли Бог .

Цитат

1.       Има ли в крайна сметка Бог/Висш Аз/Космическо съзнание и прочие?

На този въпрос отговора идва последен , По естествен начин и резултат на дълго проучане и разбиране на отделните елементи от текущия живот . Първо човек трябва да си докаже в какъв свят живее . Стария въпрос  : духовен или материален .  И липсата на усещания за нещо не е доказателство че няма такова нещо .Просто умът не обръща внимание, а причини различни .

Но направо , да . Има едно общо съзнание .Разбира се ако вярвам на опита си , както и на многото описания от древноста .

.   

Цитат

    Съдбата от това нещо ли ни е предопределена или от нашия личен избор?

Значи сме приели духовния характер на вселената .Тук трябва да се разбере троичноста на човека , дух , душа и тяло . Както  взаимодействията между тези части и техите зависимости от останалите същества .Тук отговор е следствие прякото наблюдение , също и писанията на мъдреците  накратко , че сме обвързани  и донякъде свободни . Като най голяма свобода имаме в мисленето .

 

Цитат

просто да интепретирам ниещата по подкрепящ начин? ( За мен това е просто създаване на илюзия. Значи случва ти се shit и ти си казваш, ами това е най-доброто, което можеше да се случи. Т.е, ние нищо не можем да промени, само да го тълкуваме по различен начин.

в същност тук приемаш една гледна точка .,,че нещо се е случило и нищо не можеш да промениш , като истината е само една"..На практика това е илюзия , защото не разглеждаш събитието във възможния  пълен обем . Забравяш че живеем във времето и можем не миналито а , бъдещето да предугаждаме , като се подготвяме чрез опита си . А че сме абсолютно зависими от работата на ума не е спорно .Знае се че умът на база няколко детайла ,,автоматично"(несъзнателно) сглобява някаква картина , която човек  приема за реалност . Напр. гледаш близък човек --дете , да  тича , а след него някакво  куче . Какво става , детето бяга спасявайки се от кучето , или си играят ?

Цитат

5.       Колко от страданията на сегашния ни живот се базират на минали животи, родови проклятия, демони, субстанции, които ни владеят и колко просто на погрешни мисловни програми, пс ихически разстройства и прочие? И къде е разликата и как да я открием?

Напълно излишен въпрос отговорът на който не ни помага , а може да ни вкара  в заблуждение . Човек , е достатъчно да реагира на това което усеща и разбира .Това което му се случва сега . Не е случайно твърдението че животът на земята е наше училище .Преодолявайки трудностите изграждаме качества , характер . За чиято полза няма спор . Единствено важния въпрос при всеки случай е ,,кое , е най правилното действие ,.Как да постъпя "

Цитат

Видяхме, че Бог не е създал сегашното състояние на страдания, ограничения и мизерия на Земята. Вместо това, човешките същества са създали тяхната собствена ситуация.

Използването на оценките , страдания , ограничения и мизерия показва подхода . За да бъдеш балансирана е нужно да намериш съответните хубави страни . Работейки само с негативи , живееш главно негативи .Това са искали да ти кажат с идеята за сбъдващи се мисли .

[kipenzov]

преди 12 часа, Станимир каза:

Въпросът няма конкретен отговор. 

Това е в директно противоречие с Причинно-следствения закон, на който по-наизток му казват Карма. А не съм останал с впечатление да не си защитник на този Закон.

Това, което според мен мотивира незаемането ти на конкретна позиция, се дължи на един " мисловен вихър"(циклаж)?!?!? Така ли е?

преди 13 часа, Станимир каза:

Мога да кажа примерно, ...

Ми защо не го правиш - изкажи го - напълно логично е! Требва некой друг да дойде да го потвъри ли, или просто подобно съждение води до извода, че "йерархиите" също са си наше "творение" и е особен вид контрол от едни хора върху други?!

[Станимир]

Току-що, kipenzov каза:

Това е в директно противоречие с Причинно-следствения закон, на който по-наизток му казват Карма. А не съм останал с впечатление да не си защитник на този Закон.

Точно с този закон не е в противоречие. Защото според него първа причина не може да има.

Току-що, kipenzov каза:

Ми защо не го правиш - изкажи го - напълно логично е! Требва некой друг да дойде да го потвъри ли, или просто подобно съждение води до извода, че "йерархиите" също са си наше "творение" и е особен вид контрол от едни хора върху други?!

Какво общо имат йерархиите в случая? Всъщност всяко нещо може и изразява единствено себе си. Така че ако използваме аналогия, Бог при сътворението не може да изрази нищо друго освен себе си. Частично разбира се. Мое лично мнение е, че светът не може да бъде друг освен такъв, какъвто го виждаме. Имам предвид неговите принципи и закономерности. Бог не създава света, а чрез света един вид разкрива себе си. И това е безкраен процес. Няма начало, няма край. Да, за много е неприемливо, загадка (то и си е загадка, чието разгадаване вероятно ще породи нова още по-дълбока такава - безкрайността затова е безкрайност).

[kipenzov]

преди 4 часа, Станимир каза:

Точно с този закон не е в противоречие. Защото според него първа причина не може да има.

Нали не беше добре да изпадаме в крайности?!

Точно по този закон всяка причина има следствие!

Да, в крайната форма на закона, при безкрайна верига от причини и следствия, тогава няма първа причина! Но пък за сметка на това "веригата се затваря". Логическите парадокси се базират на "кръговост"! Един такъв е "Аз съм Аз, защото съм АЗ"!

Така и не ми отговори дали заради "мисловен вихър" тактично не заемаш конкретна позиция. Е, дадох ти пример за подобен "вихър". Наричат се логически парадокси! Когато причината води до следствието, което се явява причина за причината, породила следствието. Това се нарича и "Самопозоваване". Обясни го и на Александър, които не може да го обясни така, но пък го описва - 

преди 19 часа, АлександърТ.А. каза:

Ако няма начало на размишление , няма да го има и самото размишление

 Защото, ако нямаше първопричина, то не би следвало да водим разговор! И Самсарата си има причина да я има, нищо, че е Колело...

Въпросът ми касаеше Първопричината за да има изобщо нещо, което да се преживява, ама явно за пореден път не можеш да дадеш конкретен отговор. Какво пречи да напишеш просто "не знам". Но май не е така, защото твърдиш, че -

преди 4 часа, Станимир каза:

Бог при сътворението не може да изрази нищо друго освен себе си.

Изтъкваш Бог и негово действие - "сътворението". Е толко ли е трудно да се изкаже, че първопричината е БОГ!

Е за тва не ти се отговаря конкретно, май?! Щото на БЪЛГАРСКИ е "СЪТВОРЕНИЕ", докато по теософски е "Creation", а не "COCreation"

преди 4 часа, Станимир каза:

Мое лично мнение е, че светът не може да бъде друг освен такъв, какъвто го виждаме.

Това е разумно изказване, но все пак всички хора "виждаме" светът по различен начин! За това сме индивиди със специфична индивидуалност. Но това, че различен вариант на света не може някой да си го представи, не означава, че няма такъв вариант...дори и на Земята. При определен краен набор от тухли, различното в къщите е в конструкциите, архитектурата...