ОКР или нещо друго

[д-р Тодор Първанов]

Щом си спокойна, значи всичко е наред и спираш да пишеш повече.

[Габи Петрова 1993]

Добре де сега прочетох, че майката е била в секта, това и аз съм си го мислела, че ще стана прекалено вярваща макар, че не съм и ще направя нещо понеже знам, че тези на религиозна тема полудяват. Бих се съгласила да вляза в психиатрия за да ми сменят мисленето, но условията са покъртителни, да попитам ако отида и попитам дали ще ме приемат? И например има ли как да разпиша да е за не повече от месец даже две седмици, не искам да оставам там постоянно да съм затворена. Като цяло не знам как работи тази институция. Сякаш си мисля, че съм за там, защото имам проблем, в следващия момент си казвам, че нямам което знам, че не е нормално, защото човек който мисли за убийства не е такъв. Бихте ли ми разяснили, там по спешност ли се влиза? Трябва ли да си получил криза, за да те вкарат?

[д-р Тодор Първанов]

Защо ти е психиатрия, нали си спокойна?

[Габи Петрова 1993]

Ами защото не е нормално да приемам спокойно мисли, че мога да убия, сякаш не ми пука, не знам и аз за какво ми е, когато съм натоварена и си викам там ще ме оправят, сигурно ако вляза ще си отценя живота и децата, това ОКР ме обърква тотално, сякаш се опитва винаги да е на противоположно мислене от моето и се обърквам. Знам, че е нередно да се убива и викам и кой каза, че не е, добре тогава да пия хапчета за психоза, щом ги мисля тия неща значи не съм в ред, просто да има нещо което да ме спира знам ли. Тоест аз не смятам за нормално да съм спокойна.

[д-р Тодор Първанов]

Всъщност, ако бе спокойна, нямаше да имаш никакви въпроси и щеше да си живееш живота.Истината е,че си много, ама много тревожна и неспокойна и ...няма как, пишейки и отговаряйки ти във форума да те успокоим. За това и не ти отговарям на питанията.

[Габи Петрова 1993]

Доктор Първанов, вече не мога да определя как се чувствам. Тъжно ми е и плача в момента. Голямата ми дъщеря е болна, а аз изобщо не се притеснявам. Преди ако бях да съм се паникьосала, а сега сякаш нямам реакция. Мислех си, че не ги обичам. В какво се превърнах? Аз винаги съм била ревла и емоционална, а сега липсват. Сякаш съм напълно празна. Не знам дали е от хапчетата, Золофта и флуанксола. Вчера малката беше на ръба на стълбите и корема ми се преобърна и си викам ето значи ги обичам и ми пука за тях. Но сякаш не го чувствам. Знам, че родителя особено майката трябва да страда за детето си, но при мен не е така и може би изпитвам вина. Защо не се притеснявам, не мога да усетя напрежението, да се усетя човек, даже рядко успявам и да плача, но сега това явно ми повлия и успявам. Губя себе си точно така се чувствам. Не искам да съм неемоционална. Възможно ли е да имам БАР или да съм нарцистична? Ако знам, че

ще стана предишната аз бих спряла хапчетата. Макар, че онзи ден не ги бях пила около 7 часа закъснях и щях да се пръсна вътрешно. Но не искам да съм такава. Искам да ме интересуват децата ми, а аз не трепвам. Живея сама с тях, разделих се с баща им и знам, че само мен имат, но аз явно не съм добра майка, а и не ми харесва на къде отивам. Страх ме е от религия, не искам да съм вярваща, а сякаш отсякъде само религии ми се натрапват. Един познат ми каза, да не ходя на терапия, защото ще ходя 2 години и ще ме обявят за луда и ще ме вкарат в лудница, такава била практиката. Искам да усещам притеснението и всяка емоция. Детето ме целува аз го асоциирам с това колко лоша майка съм, че не усещам радостта от целувката. Доктор Първанов, какво да направя вече? Това отново ли е ОКР? Възможно ли е да се самозалъгвам, че нямам емоции? 

[д-р Тодор Първанов]

OKR-те лъже,че нямаш емоции и ти му вярваш.Това е.

[Габи Петрова 1993]

Доктор Първанов така както не ми пукаше за никой днес си изплаках очите. Просто ми е много мъчно за всички, ако вляза в психиатрия си представям майка ми как ще ми носи храна, представям си как ще върви в далечината към мен и как ще я прегърна със сълзи на очи. За децата да не говоря, вдигам дъщеря си и се пренасям в лудницата, направо на прага как бих я гушнала и започвам да плача. Прочетох Ваша статия за разликата между налудничавите мисли и как лудите си мислят, че някой им диктува, говори им и, че им оправдава мислите и обикновените натрапливи такива. И днес си викам ами ако мислите не са мои и сам се досещате, че ме завъртя как аз щом го мисля значи вече съм луда. Много ме е страх, не искам да се отделям от семейството си, не искам да си мисля, че мислите не са мои и да си внушавам. Мъчно ми е дори за стените вкъщи, за всичко от което бих се отделила. Нямам желание за нищо, не искам да си купувам дрехи за почивката, защото нали съм луда за какво са ми. Моля кажете ми дали полудях вече? Щом го мисля това, а реално то не ми дойде като идея, а го прочетох и си го внушавам дали вече съм луда? Не ми се ходи в психиатрия искам да съм до мама и децата. Много ми е тежко, по-зле от на неизлечимо болен, защото реалното техния край е близо, а моя не се знае до кога. Знам, че досаждам, но Вие сте лекар при това с огромен опит и за това се обръщам към Вас. Психиатърката ми не ми вдига телефона откакто е назначила хапчетата и общо взето съм на самотек. 

[д-р Тодор Първанов]

Tи че не си луда, не си.Но, хората около теб ще полудеят от теб.

 

Нямам друг отговор.

 

[Габи Петрова 1993]

Доктор Първанов, имам прозрение, най-накрая! Прочетох Ваш отговор на друго момче също толкова досадно като мен, как обяснявате, защо тези с ОКР не могат да полудеят. И ОКР леко ме поведе дали стреса ми е било достатъчно силен, за да го отключи евентуално, вярно, че съм стигала до деперсонализация, но знам ли. Някак я избутах тази мисъл, но снощи като легнах и си затворих очите мъчейки се да заспя и в съзнанието ми изникнаха образи на хора които не познавам, нищо плашещо, но не бях заспала. Беше толкова реално сякаш ги виждам пред себе си, а бях със затворени очи. И кошмара пак тръгна. Сега постоянно си визуализирам всичко за което мисля. Например питаха ме за една консерва и аз моментално си представям образа на въпросната кутия, като не, че я виждам пред мен ами си я представям и това ме товари до крайност. Представям си всяка своя мисъл, сякаш я рисувам в мозъка си. Сега ми предстои море и аз си представям как се гушкаме с приятеля ми на брега обаче толкова реално сякаш го виждам и много се плаша. Това е за всяко нещо, за всяка своя мисъл. Нормално ли е, това нова хрумка на ОКР-то ми ли е? Нова мисъл с която да ме владее, буквално си следя мислите, тояа изтощава до крайност. Не виждам края и изхода от това състояние. Казвам си да спра да го мисля да се пусна в деня си но не мога те се визуализират! Притеснена съм много не искам да съм така, искам да спра да визуализирам всяко нешо в мозъка си.  Вече съм около 4 месеца така страховете ми ги знаете да не пиша да Ви отегчавам, сега и това, кога е края, сигурно след 2 дни ще е нещо друго, но поне да не се хващам за “нормалните” неща. Изморена съм до крайност вече. Даже сега като се замисля аз да не ги халюцинирам тия неща, Боже не издържам вече

Редактирано Август 7, 2020 от Габи Петрова 1993

[д-р Тодор Първанов]

Габи, въпросите които задава ОКР-то не са милиони или милиарди, а билиони.Много животи ще ми трябват за да мога да им отговарям.Всъщност, това е задачата на терапевта ти, да те научи, какво да правиш с натрапливите образи, изречения и въпроси.

[Габи Петрова 1993]

Ако позволите един въпрос г-н Баев, снощи, докато препрочитах в сайта Ви темите за ОКР, обърнах внимание на нещо “ пациенти многократно ходпитализирани” тоест с ОКР могат да ме хоспитализарат в психиатрия ли? Просто не ми стана ясно? Ясно ми е, че това е в много тежко ОКР, но и моето не е леко, заема целия ми живот, по точно нямам такъв заради него. Ако приемем, че и моето е тежко значи и мен може да ме хоспитализират, за мен всъщност е все едно дали ще е от ОКР или шизофрения важното е, че има опасност да ме вкарат. И също така в първия коментар сте ми написали “натраплива си” това означава ли, че е нормално всеки ден да имам различни натрапливости? Понеже четох, че ОКР е на една тема а моите на ден са 1000. Това пак ли е ОКР щом имам повече мисли ?Знам, че досаждам, просто не ми стана ясен текста ако може да ми разясните  

[Габи Петрова 1993]

И ако може последен втори. Снощи много ме разтревожи едни Ваш коментар, че хората с хистерия и неосъзнато желание не се повлияват от терапия. Аз съм ходила 3 пъти и също нямам особено подобрени това означава ли, че

вътрешно искам да навредя на децата си и имам хистерия. Моля да ми обясните.

[д-р Тодор Първанов]

Ти все още ли не разбра,че най-вредното нещо, което може да направиш е, да четеш в нета, за психични болести?

[Габи Петрова 1993]

Ами чета уж за успокоение, за да видя, че има и други хора като мен и мисля като тях нормално. Просто някога са ми много изкривени мислите и така се уверявам, че все още съм на център. Но пък прочетох, че това, че имам нужда от постоянно повтаряне и успокоение, че е ОКР също е част от него. Какво да направя доктор Първанов, опитвам се да си помогна пи някакъв начин, разбирам, че така си вредя, но  Сякаш ме в страх да живея добре, казвам си ето днес ще живея няма да съм част от ОКР и започвам да се тревожа още докато го доказвам, страх ме е да го пусна сякаш. Тревожна съм то сутрин до вечер, вече не издържам  Вие сигурен ли сте, че това не е желание моето, повтарям си, че ОКР ме лъже, че искам да нараня децата си, но сякаш не си вярвам. Как да си помогна вече? Нали няма да ги нараня това ще останат само тревожни импулси, въпреки, че ги усещам сякаш са истина. 

[д-р Тодор Първанов]

Четенето в интернет е също натрапливост.То не те успокоява, а обратното.Трябва да го спреш .

[Габи Петрова 1993]

А могат ли да ме хоспитализират заради ОКР?

[д-р Тодор Първанов]

Само ако искаш.

[Габи Петрова 1993]

А какво е лечението което се провежда? Трайно ли е или докато съм там само и после пак същото? Защото за да вкарват в психиатрия се предполага, че ще има лечение щом има защо не се прилага и без пациента да влиза там? АД влияят ли на ОКР, аз от 3 месеца пия Золофт обаче не се повлиявам особено, мислите си ги имам? Щом не се повлиявам значи ли, че не съм с ОКР? Като цяло аз не знам какъв ми е проблема, наистина. 2 дни съм тревожна 1 ден се мъча да съм обаче не съм и пак мисля защо сега не се притеснявам и тн. Вече дори не знам какво искам. Да съм спокойна или тревожна. Мисля си, че СКО съм спокойна и не го мисля значи ще го направя. Аз трябва ли да съм изкукуригала за да нараня някого? Защото не всички убийци са луди, но до някъде предполагам имат особеност в мозъка, за да убият някого. Много съм разцентрова а, добър живот си имах преди тези мисли за лудостта. И прочетох, че човек трябва да види пътвоначаното, че всичко е от любов, наистина съвсем в началото беше адски страх да не ги нараня, но с времето сякаш му свикнах и вече не ме е толкова страх и това ме кара да го мисля.   Дали имам нужда от ходпитализация, вече не знам какво да направя, наистина, всичко ми е каша в главата. Мислех да пробвам и при Вас терапия, но някъде бях прочела мнение на Орлин, че от разстояние не е много надеждно и вече не знам какво да направя, как да стана предишния човек. Искам да съм си в ежедневието не да мисля за такива неща. Искам да е както преди. 

Редактирано Август 12, 2020 от Габи Петрова 1993

[д-р Тодор Първанов]

Не се влиза в психиатрия с диагноза ОКР. Лечението е с медикаменти, които се приемат в къщи и задължително системна психотерапия.Без нея справянето е невъзможно.

[Габи Петрова 1993]

Имам чувтстото, че не всички психиатри разбират диагнозата “ОКР”. Едната ми каза “тревожно разтройство” другата “депресия” никоя не каза “ОКР”. Следователно може би не са ми назначени правилните медикаменти. Оказа се трудно човек да попадне на читав психиатър, психотерапевт. Единия ми терапевт ми каза “надявам се да не ти мине скоро, защото от това живея” още с това ми разгроми доверието в психотерапията и сега ми е трудно да се доверя, имам чуството, че ще ме объркват нарочно, за да мога да съм им пациентка, разбира се парите никога не са били приоритет в моя случай, дори не разбирам хората които “нямат пари” за нещо такова. Не ми е за парите, а за това, че трудно ще се доверя на някого а и природно съм си такава, Тома неверни в никой и нищо, винаги съм с едно на ум. Точно за това попитах дали се влиза в психиатрия с ОКР, защото в една от темите си за ОКР, Орлин беше написал, че е имал хора които са били цитирам “многократно хоспитализирани” и малко се шашнах излиза, че може да напълним психиатриите, защото не сме малко тези с ОКР. ОКР от стрес ли се поражда? Това невъзможност за справяне със стреса ли е? Сега малката ми е с вирус и аз пак не усещам да съм притеснена, преди ако бях започвах да се шашкам, сега не съм така  дали наистина не ги обичам, това ме притеснява много. Искам да ги обичам но не го усещам. Знам, че много Ви досаждам вече, но това ме тормози, сякаш не ми пука за тях. Това хапчетата ли ми го притъпяват.

Редактирано Август 13, 2020 от Габи Петрова 1993

[д-р Тодор Първанов]

Досаждаш и не разбираш от шеги-терапевта се е пошегувал с теб, и ОКР-то е вид тревожно разстройство.

[Габи Петрова 1993]

Извинете за нахалстването, просто ме е страх и ми е мъчно защото не искам да полудявам.

[Габи Петрова 1993]

За втори път ми се случва от 4 месеца. Не бях заспала сигурна съм и понеже дъщеря ми е болна с повръщане и си мислех за лекарката през деня. Легнах да спя с дъщеря си и сякаш чух гласа на лекарката да ме пита дали детето още повръща. Аз знам, че лекарката не е била тук. Бях със затворени очи, но подчертавам не бях все още заспала, сигурна съм, значи чувам гласове. Четох, че в Карлуково лекуват психозата за около 10 дни, но след това нашите няма да ме приберат обратно. Ще си заживея там. Също имаше момиче което чува гласове от време на време, понеже гледах интервю. Четох как има човек от 1962 година там и никой не го е потърсил, на практика той е сам и няма къде да се върне. Там се лекува само шизофрения и психоза, също и наркомани на хероин, но ако ми има друго освен тези неща дали биха могли да ми помогнат? Много ме е страх, и ми е много мъчно не мога да се успокоя, лягам да спя със страх вече за да не ми се причуе пак нещо. Явно съм носител на този ген и той се е отключил следствие на ОКР. Чуствам се като престъпник, знам, че съм луда и не отивам да се лекувам. Мъчно ми е и не мога да оставя хората които обичам, за това не искам да се лекувам, но пък четох, че от психиатрията завеждат дело и щеш нещеш пак те лекуват независимо от желанието ти. Много ме е страх и ми е много мъчно, толкова не искам да си оставям живота и да ме затварят. Представям си постоянно как лелки ще ме изкарват на разходка с парка. Дали ще забравя близките си от хапчетата? Лудите имат ли тъга като моята, плачат ли за близките си? Понеже тези с които беше интервюто всички искаха да им идат на движдане, т.е не забравят, едната жена беше с шизофрения и плачеше за синовете си. Следователно аз трудно се различавам от лудите. Това, че имам емоции не ме прави нормална. Повтарям си, че това е болница като всички останали, че е за психика и, че

аз не съм виновна, че така ми се е стекъл живота, че няма нищо срамно да се лекувам, но просто не искам да съм в психиатрия. Всички говореха що гиде свързано, само един се мислеше за син на Горбачов и една жена се мислеше, че е на 1 година и си играеше с кукли. Това бяха единствените които им личеше, че са луди. Другите освен по раздърпани те дрехи не им личеше. Не мога да приема тази болка, наистина, пак нахлуват суицидни мисли в мен въпреки, че от страх няма да ги изпълня и същевременно този мой страх ще

ме прикове да живея в психиатрия и да страдам  за близките си. Да съм отделена от тях не виждам смисъл да се лекувам, за кого? Те не биха ме приели обратно, защото ще трябва да има един който да ми е настойник, а те от срам няма да искат, не биха и рискували с мен да ме върнат обратно. Така не искам да ги чувам тези гласове. Предния път като чух пак беше преди да заспя, но също не бях заспала пак нещо което бях мислила през деня. И си мислех, че е от тояа, че съм задремвала обаче сега като ми се случи пак и вече съм сигурна, че съм луда. Въпроса ми е ако съм с психоза както те казват за 10 дни че я овладяват, след това аз ще мога ли да се върна при близките си, ще имам ли

пск звукови халюцинации, кога ще се влоша и как? Колко време имам преди да се влоша качествено и да започна да имам и визуални халюцинации? Питам за да имам време да се сбогувам с тях. Срам ме е да кажа, че

ми се причува не знам

как ще им го обясня, но трябва, за да си знаят, че

аз вече съм луда и да се подготвят и те за това, че аз няма да съм до тях. Общо взето колко време ми остава? Това ми е въпроса. Съжалявам за нахалството, наистина, но съм адски разстроена ако може само на тези неща да ми

отговорите, за да мога да се подготвя. Благодаря Ви. 

[д-р Тодор Първанов]

,,Общо взето колко време ми остава? Това ми е въпроса. ,,

Най-малко, сто тридесет и седем години.