Тъмно минало на човека до мен - как да продължа напред?

[JUSTICE]

Здравейте. От няколко месеца съм във връзка с момиче и доскоро бях много щастлив от този факт. Един ден обаче, тя забрави лаптопа си вкъщи. Реших да проверя Фейсбука й, защото беше забравен отворен. Отворих съобщенията и изчетох всичко за 2 години назад. Втрещих се, разстроих се, сринах се, възмутих се. Ще стане ясно защо. Изграденият образ, който имах за нея за тези 3 месеца беше, че тя е морален, почтен, чист човек, който отстоява своите граници, не одобрява авантюрите, пада си само по сериозните връзки, отвращава се от мимолетните такива, не може да прави секс с някого, ако не го обича, не одобрява неморалното поведение на някои жени и т.н. Отваряйки съобщенията видях, че всичко това е една лъжа. Когато е била без сериозни връзки, се е чукала с някакъв, който е видяла само веднъж в живота си. Правили са секс в колата му на някаква ливада. След това е изпращала свои еротични снимки на свои клиенти от работата, единият от които е почти на 50, а тя е на 25. Но дори това не е най-големият проблем. Открих чатове с нейна приятелка, на която споделя всичко за себе си и живота си. Не видях тя да има критичност към това поведение. На приятелката си е споделила, че е изчукала този в колата брутално и перверзно, с цигара в устата, че е побъркала някакъв чичко, че е възбудила еди кого си. Самият начин, по който двете разговарят на тези теми е лековат, брутален, материален и арогантен. Видях как комуникира и с приятелите си, с които не са имали интимни отношения – не спазва никакви морално-етични граници, казва им, че ги обича, говори им мръсотии и перверзии, държи се за ръка с тях по центъра на града и т.н. Притесни ме тази тенденция. Обича да "чешат" егото й с комплименти, лайкове във Фейсбук, да получава внимание и одобрение. От друга страна, откакто е с мен /няколко месеца/, няма абсолютно никакви индикации за подобно поведение – видях, че са й писали хора, които изобщо не е отразила, т.е няма никакви физически и морално-етични прегрешения към мен засега. Говорих с нея по този въпрос и тя ми каза, че тогава е била объркана, предавана, наранена, убедила се е, че този път, по който тогава е поела, не е за нея, лош е, взела си е уроците и изводите и това дори й било от полза, тъй като така знаела, че никога повече няма да поеме по него. Че това бил нейният начин да се предпази от повторно нараняване, като поддържа неангажиращи отношения. Първо ме излъга, защото твърдеше че е върл противник на всички тези връзки и случвания. И второ – притеснява ме самата тенденция. Ако ти си на 25 години и до момента си изповядвал и следвал подобни принципи, дали тепърва заради една връзка от няколко месеца ще се промениш? Как да имам същото доверие? Това много го разклати. От друга страна наистина виждам, че ме обича, прави всичко за мен, казва, че е намерила любовта на живота си, че това много я е променило, че живее втори живот. Вярвам в това, защото наистина виждам колко много ме обича. Но сега всичко е още ново, интересно. Тя е човек, който бързо се запалва за нещо, но и бързо угасва. Нещата, които ме притесняват са коренните разминавания между повечето неща, за които говори и върши. Давам пример – отвращава се от цигари, а се чука с цигари. Не може да си легне никога с някой, към когото няма чувства и сериозни намерения – правила го е многократно. Никога не би излъгала – ето, излъга за доста неща и т.н. Нямала никой мъж една година преди мен - ето, че е имала много. Приятелката й била също като нея – честен и почтен човек, а си говорят за неморални и нечестни действия. Не видях нейната приятелка по някакъв начин да я спира от пътя, който е поела. В един момент се запитах – аз кого обичам – нея самата, или моя изграден образ за нея? Коя всъщност е тя? Тази, която твърди, или тази, която е? Може ли почти цял живот да си бил един, а само за 3 месеца да станеш друг, под давление на силната любов? Какво значи за нея силна любов? Обича ли ме истински, или просто вижда в мен добра партия и нещо ново, което й е интересно?

Аз лично никога не съм изневерявал. Никога не бих легнал с човек, когото почти не познавам и нямам чувства и намерения към него. Никога не бих се подценил така /ако бях жена/. Никога не бих позволил наличието /или по-скоро липсата/ на граници. Никога не бих контактувал по такъв начин. От друга страна, пред мен се държи супер - възпитана, културна, изискана, морална, честна, принципна... В един започнах да се питам какъв човек стои до мен?

Как да продължа да имам доверие занапред? Как да приема това за нормално? Как да се отърва от страха, че няма да се случи отново? Аз мисля, че я обичам. От една страна любовта е безусловно приемане на някого, но от друга - може ли да се приеме такова нещо и да имаш доверие на този човек? Ясно е, че нищо в живота не може да се предвиди, но аз съм на път да започна нова връзка с изначално недоверие. Хубаво ми е с нея, привързан съм, много ми липсва когато не сме заедно, уважавам я, бих искал цял живот да съм с нея, изпитвам невероятни емоции и правя страхотен секс, прекарвам си чудесно, но това е нещо, което много ме нарани и не зная дали да продължа тези отношения. Тя казва, че ме разбира, че ще говорим колкото е нужно, предложи ми да ми даде паролата си на Фейсбук и да следя всичко, каза че съжалява, че винаги ще ме успокоява, че вече не иска никой и нищо, защото била намерила любовта си. Всеки имал минало, но важно било настоящето. Ок, но кима ли критичност към това минало? Все пак донякъде и то ни определя като хора, защото съдържа голяма част от нашите избори. Ако един човек е бил крадец 25 години, дали никога повече няма да открадне през живота си? Допреди тази случка нямах никакво съмнение в нея, никаква ревност. Седях и благодарях на Бог всеки ден, че ме е срещнал с такава жена - красива, умна, сродна душа. А какво се оказа? 

След тази случка имам и проблеми с апетита и съня. Чувствам се апатичен, леко тревожен и потиснат. Не ми се иска да я оставям, но не знам как да продължа напред с това разклатено доверие. Тя казва, че не си струва да губим такава любов заради едно минало. По-важно било настоящето и бъдещето. Как да процедирам?

[д-р Тодор Първанов]

Понеже няколко пъти пишеш че тя 25 години е била една, ще отбележа само,че според мен човек съзрява някъде след двадесетата си година. Реално, тя има съзнателен живот 3-4 години. Днес средната продължителност на живота за жените е около 80 години. Излиза,че  почти целият и съзнателен живот / 58-59  години / тепърва предстои и в него тя може да претърпи драстични промени.

[Ines Raycheva]

@JUSTICE, прекрасна тема, благодаря!

Срещата е със собствените ти сенки, всъщност - с всичко онова, което отричаш и не можеш да "преглътнеш" и "прегърнеш" -  тоест приемеш.

Описваш основния проблем на всички отношения - аз имам представа за Другия - > когато тази представа (рано или късно!) се срине изпитвам разочарование. Защо? Защото съм привързан към МОЯТА престава и идея за Другия - в която съм го впримчил. И когато той "кривне" от пътя - част от моя свят се срива - разбирам, че моята "сигурност" е била илюзорна. А тя винаги е! Никой човек, никога не може да ти даде гаранции как би постъпил, как и какво ще му харесва, как ще избере да живее - и ти не можеш да си дадеш такива.
Какво е решението при това положение, как мислиш ти?

 Бих те насочила да помислиш върху тези въпроси, с които да разбереш себе си - по този начин да си дадеш емпатия:

• Наранен съм, защото представата ми за нея сякаш се размина с реалността ли?
• Разочарован съм, защото не съм успял/не мога да предвидя какъв човек е тя?
• Чувствам се безсилен, че не мога да контролирам нея/ситуацията ли?
• Изпитвам страх, че ще бъда излъган от нея ли?
• Не съм очаквал това, което ще открия и това ме кара да съм несигурен в нея и отношенията ни?
• Имам нужда да приема миналото ѝ с повече лекота, но ми е трудно ли?
• Чувствам, сякаш не я познавам и това ме обърква и наранява ли?
• Иска ми се да вярвам, че ще намерим начин, по който в отношенията ни ще има сигурност и прозрачност, заедно с това и доверието ще се възстанови, но засега не го намирам ли? 

Дори отговорите на някои от въпросите да ти се виждат очевидни - пак имаш какво да намериш в тях.

 

преди 5 часа, JUSTICE каза:

Приятелката й била също като нея – честен и почтен човек, а си говорят за неморални и нечестни действия.

Ти понякога позволяваш ли си това или винаги си морален, честен и почтен? Кое прави неприемливо за теб това, което е направила? Кое го прави "мръсно", "нечисто"?

 

преди 5 часа, JUSTICE каза:

предложи ми да ми даде паролата си на Фейсбук и да следя всичко,

Ти искаш ли това? Намираш ли го за градивно във връзката, в която участваш, смяташ ли го за признак на любов? 
 

преди 5 часа, JUSTICE каза:

Седях и благодарях на Бог всеки ден, че ме е срещнал с такава жена - красива, умна, сродна душа. А какво се оказа? 

Съвършенството ѝ в твоите очи явно се е сринало. Можеш ли да я обичаш и несъвършена, непредвидима? Ти самият правил ли си "нещо", за което съжаляваш? Смяташ ли, че е възможно да няма такива случки в човешкия живот - от които свързваме точки, вадим си изводи, а от тях следват други избори...

Детето в един момент пипа котлона, подлагайки на съмнение думите "Не пипай, горещо е, ще те боли!" Залепва някой пръст върху котлона, изпищява, плаче и... обикновено не повтаря. Не всичко в живота може да бъде стуктурирано, предвидено, планирано... Умението да бъдем пластични е незаменимо....
 

П.П.: Да дадем емпатия на себе си, умеейки да си признаваме грешките, с послания като "Иска ми се да имам по-добра преценка за онова, което правя и заедно с това съзнавам, че тук и сега нямам." или "Иска ми се тогава да съм имал/а по-дълбоко осъзнаване за действията си и техните последствия, и заедно с това си давам сметка, че нямах, както и че не мога да върна времето назад", това води до приемане, а приемането до лекуване - и в двата процеса силно присъствена е Любовта. Когато категоризираме другите, слагаме ги в калъпи и определения, няма път, по който да се свържем с тях, да ги усетим, да ги разберем същински - а това води до конфликти и разочарования - добрата новина е, че изборът е наш.

Успех!

 

Редактирано Юли 2, 2020 от Ines Raycheva

[Орлин Баев]

В 2.07.2020 г. at 15:34, JUSTICE каза:

Изграденият образ, който имах за нея за тези 3 месеца беше, че тя е морален, почтен, чист човек, който отстоява своите граници, не одобрява авантюрите, пада си само по сериозните връзки, отвращава се от мимолетните такива, не може да прави секс с някого, ако не го обича, не одобрява неморалното поведение на някои жени и т.н. Отваряйки съобщенията видях, че всичко това е една лъжа.

Поведението ѝ на липса на тотална откровеност с теб може и да се нарече лъжа, когато е погледнато през една ригидна, изградена от ТРЯБВА и "Така е редно!" призма. А може и да се види като искрен неин опит за промяна, при осъзнаването ѝ, че е срещнала стойностен човек - теб. 

В 2.07.2020 г. at 15:34, JUSTICE каза:

Открих чатове с нейна приятелка, на която споделя всичко за себе си и живота си. Не видях тя да има критичност към това поведение. На приятелката си е споделила, че е изчукала този в колата брутално и перверзно, с цигара в устата, че е побъркала някакъв чичко, че е възбудила еди кого си. Самият начин, по който двете разговарят на тези теми е лековат, брутален, материален и арогантен. Видях как комуникира и с приятелите си, с които не са имали интимни отношения – не спазва никакви морално-етични граници, казва им, че ги обича, говори им мръсотии и перверзии

Светът в последните десетилетия силно се промени. Разчупиха се клишета, хилядолетни стандарти на поведение. Оказа се, че жената е не само не по-малко сексуално от мъжа същество, но когато е опознала и отприщила организмичността си, е несравнимо по-сексуална. Присъщите само допреди немного години двойни стандарти, позволяващи на мъжа разюзданост, а табуиращи я при жената, изчезнаха. Не говоря през пречупването добро-лошо, нито определям дадено поведение като развратно или морално, а само описвам факти. С написаното не оправдавам, нито одобрявам поведението ѝ. Само се замислям, не споделяме ли и ние мъжете похожденията си, не се ли хвалим с тях... А при жените, всеизвестно е детайлното неприкриване и свръхоткровено говорене по въпросите за секса с приятелките им. 

Казваш, аз съм различен - никога без любов и само така за единия секс и т.н. Чудесно, това явно си ти. По нашите географски ширини има много, наистина много жени, които биха резонирали с такава стриктна лоялност - в момента наоколо ми са десетки, а през годините, животът ме е срещал със стотици такива. Като магнит съм за лоялни, искрени, сърцати и верни жени - та, от опит говоря, такива има.

Въпросът, който можеш да си зададеш е: "Какво дълбоко в мен, зад външното ми "така трябва", събужда ситуацията и на какво има да ме учи?" Както и: "Зад твърдия ми морал и вярвания за принизяване при нарушаването му, не стоят ли по-дълбоки наличности в мен?"

По-горе също са ти задали много добри питанки и насоки за размисъл. Моята прогноза е, че само когато дълбоко и качествено съумееш да си отговориш и научиш урока от ставащото, нещата ще се променят - дали ще съумееш да се разшириш, да станеш по-приемащ различието, да стопиш някои свои характерови страхове и нагласи, за да съумееш да се довериш на искреното желание на приятелката за заедност и нейна собствена промяна, дали животът ще ти даде друга, по-резонираща с нравствеността, която споменаваш, но само тогава ходът би бил градивен. Не си ли научиш вътрешния урок по себеразширение, липса на осъждане, виждане на любовта и в малките човешки слабости и несъвършенства, животът по един или друг начин ще повтаря заданието си - чрез неверни жени, ревност... 

В 2.07.2020 г. at 15:34, JUSTICE каза:

Ако един човек е бил крадец 25 години, дали никога повече няма да открадне през живота си?

Напълно е възножно да се промени коренно, когато го иска и е отдадено стъпил на стабилната база на устрема си към потенциала, когато е жаден за Него. Чувал ли си за историята на тибетеца Миларепа? На младини е бил разбойник и убиец, а в последствие е станал велик мъдрец. Всъщност, това че един човек, независимо мъж или жена, като млад се е държал морално или не, не е никаква гаранция как ще се държи за в бъдеще. Има маса хора, които като млади следват високи морални стойности, а по-късно ги нарушават и си наваксват - един вид компенсират и "се наживяват". Има и мъже и жени, които на по-ранен етап са водили абсолютно развратен живот, взели са си всичко от него, а от тинята му са пораснали в посока уханието на вътрешното си разцъфтяване в посока любовта и една естествено резонантна с нея нравственост. Факторът е наличието или не на любовта, на любящия смисъл, поставен като ядро на житейските стъпки, посоки, цели, социални поведения и ежедневие. Забележи, не малкият човешки, религиозен или пуритански моралец, имащ общо с любовта колкото нощното отражение на пушещата лоена свещ в старо криво огледало има със слънцето на любомъдрия смисъл. 

Малкият човешки морал отрича, забранява, проектира в света и другите собствени потиснати наличности, формира негативни лицемерни реакции. Любящата нравственост приема, обема, естествено трансформира всяка кал, ползвайки я за растежа на прекрасните цветя на опита. 

Та, ако приятелката ти има или има вероятност да проима такава стабилна вътрешна база, такава жажда за истината и себеактуализираща тенденция, двойнствеността за която споделяш, има огромни шансове да бъде стопена. Коя двойнственост?

В 2.07.2020 г. at 15:34, JUSTICE каза:

Нещата, които ме притесняват са коренните разминавания между повечето неща, за които говори и върши. Давам пример – отвращава се от цигари, а се чука с цигари. Не може да си легне никога с някой, към когото няма чувства и сериозни намерения – правила го е многократно. Никога не би излъгала – ето, излъга за доста неща и т.н. Нямала никой мъж една година преди мен - ето, че е имала много. Приятелката й била също като нея – честен и почтен човек, а си говорят за неморални и нечестни действия. Не видях нейната приятелка по някакъв начин да я спира от пътя, който е поела. В един момент се запитах – аз кого обичам – нея самата, или моя изграден образ за нея? Коя всъщност е тя? Тази, която твърди, или тази, която е?

Тази двойнственост между съзнателна пожелателност, представяна пред света и несъзнавана актуалност, проявявана в дела. Това стапяне обема несъзнаваните тласкащи мотиви и в огромна степен ги впряга в оцялостяващата тяга към безкрая, към любовта. Не, човек следвайки такава тяга, не става твърд пуритан с намръщено лице и не дава обети за безжалостна вярност на партньора, не. Просто огромната част от нагонния драйв се задоволява от блаженството и приказността на постоянната наличност на любовта, отвъд всякакви забрани. Жаждата е напивана от извора. Добрият секс с партньора тогава е добре дошъл и е част от любовта. Да, прекаленият светец (светица) и Богу не е драг и понякога, рядко, странично случване е възможно. Но, ако това твърде много притеснява, следва или емиграция към арабските държави, или известно себеразширение, минаващо през осъзнати и интегрирани сенки в посока вътрешна сигурност и великодушие. 

 

В 2.07.2020 г. at 15:34, JUSTICE каза:

Тя е човек, който бързо се запалва за нещо, но и бързо угасва.

Това би било проблем. Показва липса на себепознаване, на оцялостяващо интегриране на собствени "подводни" рифове и течения, при стоене в плитчина, търсеща шарените отблясъци на временните задоволства, при отсъствие на способност за стратегически дългосрочно следване на смислен процес и стойност, виждана в "простичките" неща, докато всъщност е придавана от собствената смсленост. Но, всичко е възможно. Всичко се променя, ако има не само повърхностно желание за това, а истинска автентична нужда. Годините, опитът също допринасят за такова съзряване. Та, от нея си зависи. Ако е това, което споменаваш, когато отмине интересът ѝ към партньора, бива поставян в графа не само безинтересен, което го обезценява и отхвърля, но често към него биват проектирани собствени неосъзнатости.  Всъщност при такава психична плитична, партньорът няма много общо, а динамиката на връзката се движи от собствените начални идеализации, пожелателно мислене, след време последвани от пренос в него на девалюиращи, отново собствени психични сенки... Но, възможно е да бъркаш и дано бъркаш, както и тя е напълно възможно да порасне стига да го иска и може... 

По-важното е ти какво имаш да учиш в тази ситуация! 

Редактирано Юли 4, 2020 от Орлин Баев

[JUSTICE]

Благодаря ви за отговорите. Относно това дали аз съм светец - аз също съм допускал грешки, но съвсем различни и от много по-дребно, предимно битово естество - някоя необмислена финансова покупка и т.н., но както споменах те имат битов, а не морален аспект. Всеки прави грешки, просто от грешки до грешки има разлика. Нямаше да имам против ако бях разбрал, че е имала други връзки преди мен - такива, които са били с намерение да бъдат сериозни и са приключили след няколко месеца, поради несходство. Тогава сексът пак ще се е случил, но на друг фон и при други обстоятелства. Ето например аз съм имал няколко сериозни връзки през живота си и нито една несериозна. Опитвам с жената, ходим няколко месеца и/или години, не се получава и пътищата ни се разделят. През това време има секс, но това не ме възмущава. Но при нея ситуацията е комплексна - при самата мисъл как се е чукала като пропаднала кучка с хора, които почти не познава, как грубиянски и материално говори за секса и мъжете, как се хвали и ги обсъжда като трофей, как се кефи на снимките на членовете им, как ги провокира, флиртува и си го търси, не ми излиза от ума. Как твърди, че мъжът Х. не го иска за сериозна връзка, но ще го изчука и т.н. Дори напоследък, когато тръгнем да правим секс, в ума ми излизат някакви подобри сцени и не мога да се възбудя, губя ерекция, или почти не мога да свърша - нещо, което не ми се е случвало досега. А месеци наред пред мен се правеше, че се отвращава от такъв тип жени, че никога не би си легнала и не си е лягала с мъж по този начин, че е имала само 2-3 сериозни връзки и нищо повече през живота си и т.н. В постъпката ме възмущава това, че според моите разбирания, много малко уважаващи и държащи на себе си жени няма да се пуснат толкова лесно и по този начин. В моите връзки, а и в тези на приятели, жените са им пускали буквално след 3-4 месеца ежедневни срещи и контакт. Това тяло не е намерено на улицата, за да се споделя с всеки. Такава вулгарност не кореспондира с изградения ми образ на дама, жена и моя предишен опит. Наред с това, споделих случката с няколко мои приятели - никой от тях не одобри подобно поведение.

Още нещо важно по отношение на ревността - в моите няколко сериозни връзки почти никога не съм я изпитвал. Не съм особено ревнив. Но причините за това са, че винаги съм имал огромно доверие в човека до мен. Така съм го чувствал. Така го чувствах и към нея, но се срина. С предишните ми приятелки дори сме обсъждали и сме се смяли на чатове от някакви досадници. Винаги съм бил горд как те са ги рязали, какви граници са спазвали, как са отстоявали себе си и НАС като двойка. Сегашната ми приятелка твърдеше, че прави същото, но се оказа лъжа.

Както казвате, вярно е, че човек може да се промени. Само че аз не съм убеден, че тя проявя критичност към поведението си, за да се променя. Не мисля, че дълбоко в себе си смята постъпките си за нередни. Просто много държи на мен и по-скоро се притесни да не ме загуби и затова наговори тези неща, но не мисля, че има дълбоко и цялостно осъзнаване. От този случай минаха 2 седмици. През този период не спира да изтъква от кой, къде и как е получила комплименти и т.н. Тя има патологична нужда да храни тази зависимост от одобрение постоянно. И как аз да имам сигурност и доверие, че след 1 година, когато някой й направи комплимент или се амбицира да прояви упорство и внимание спрямо нея, тя няма да му се даде? Точно така е станало и в чатовете. Добавя я някой в приятели, пишат си няколко дни, кани я на среща, тя приема и още на първата или максимум втората среща правят секс. Има и още нещо - когато ние се запознахме, голямо впечатление ми направи бързият развой на събитията между нас. Стигнахме до секс на втората седмица, което още тогава не ми хареса и ми направи впечатление, че е "готова" прекалено бързо. Но тогава го отдадох на факта, че просто много ме иска и се привличаме и затова така се е случило. Сега разбирам, че това просто е маниер - даже с мен е закъсняла. И какво пречи утре да се появи някой друг, който да я привлече и тя да си прави секс успоредно с него, докато е с мен? 

На ниво разум решението за мен е лесно и просто - насочвам се към друга жена, която е принципна, консервативна, морална и резонира с моите принципи. Там най-вероятно няма да имам тези проблеми, както не съм ги имал и досега. Но ме е яд и искам да спася тази връзка, понеже наистина сме много влюбени, чувствам се добре с нея, живея истински, изживявам много положителни емоции, преоткривам много нови неща, мечтая, планувам, дишам по различен начин. Но всички тези флашбеци на подобни мисли отравят всичко. Никога не съм ревнувал и не съм имал страх, но при нея имам - след седмица е на командировка извън града за 2 дни и отсега ми се въртят различни сюжети в главата - нещо, което ми се случва за първи път. Но няма да се унижа и да се превърна в един от тези умопомрачени мъже, които следят жените си, защото им нямат доверие. 

И възниква въпросът - нужно ли е да променям някого, който вече е изграден? С какъв успех ще се увенчае това? Не е ли по-добре да се намери такъв, който изначално резонира с мен, въпреки че и при него няма гаранции по кой път ще поеме след 5 години? От трета страна - тези възприятия и проблеми са в моята глава. И като са в нея, начинът да се променят е от МЕН. Объркан съм. С цел да си помогна, опитвам да дам превес на всичките й положителни качества, които са повече от отрицателните и би следвало да ги погълнат. Но засега не се получава.

 

 

[Ines Raycheva]

Здравей, 

След всичко изписано, което получи, не личи да виждаш смисъл в това да смениш перспективата - вероятно е трудно за теб, разбирам. Особено когато преживяваш предателство, несправедливост... Трудно ли ти е да пуснеш тези усещания? 

Очакваше да получиш потвърждение на написаното от теб ли? 

Иска ти се да се съгласим, казвайки - да, тя се "чука като пропаднала кучка" и да сме част от твоя "съд"? 

Трудно ти е да поемеш нова перспектива все още, може би, разочарованието е твърде силно?

Насочих те към въпроси, на които, ако би обърнал внимание, би вентилирал гнева си много сериозно, би разбрал себе си. Твоят фокус продължава да е в нея - вместо да проследиш какво се опитва да ти каже Животът, какви послания ти дава. Погледът в чуждата паница няма да донесе никаква промяна в твоята. 

Понякога, обаче, садизмът е много привлекателен - да продължим да наказваме другия/другите, което ни носи особена наслада, скрити печалби и временно справяне със собствените ни напрежения и вини, а най-вече има общо с ниската самооценка... 

 

Между другото, описваш и друг голям човешки проблем - невъзможността да бъдем тук и сега, в настоящето. Тази потребност да се връщаме назад - 5, 10, 15, 20 години... И да оправдаваме преживяванията си с миналото. Когато всъщност онова, което можем да променим е как мислим тук и сега. 

Разбираш ли - тази жена е СЪЩАТА, която обичаш и си обичал и преди да РАЗБЕРЕШ за миналото ѝ. Единственото, което се е променило сега е ТВОЯТ начин на МИСЛЕНЕ за нея. Нищо повече. Нейното минало и преди е било същото, само че ти си мислил за нея по различен начин.

Така или иначе - пътят е твой.

Според мен този път ти е поднесъл истинска благодат - и лотосът никне от калта... Така и от привидната "кал", която виждаш тук, би имало какво да поникне, ако, разбира се, успееш да го отгледаш...

Редактирано Юли 5, 2020 от Ines Raycheva

[Станимир]

преди 2 часа, JUSTICE каза:

Благодаря ви за отговорите. Относно това дали аз съм светец - аз също съм допускал грешки, но съвсем различни и от много по-дребно, предимно битово естество - някоя необмислена финансова покупка и т.н., но както споменах те имат битов, а не морален аспект. Всеки прави грешки, просто от грешки до грешки има разлика

Това някакво съревнование чии грешки са по-леки ли е? Остави аргументите, търсенето някой друг да те подкрепи в решението ти. Позволи на интуицията да те води, вместо притеснението, че ще допуснеш някаква фатална грешка. 

[JUSTICE]

Категорично не очаквам потвърждение на моя съд и виждания. Не ми е нужно такова. Ако бях напълно категоричен и краен, нямаше да има нужда да се допитвам тук, а директно щях да финализирам всичко сам и сега проблемът да не е на дневен ред, тъй като щях да съм прекратил отношенията си с нея и съответно да няма какво да решавам.

Наистина съм много наранен. Въпреки че съм мъж, от сутринта няколко пъти се разстроих сам вкъщи. Трудно ми е да пусна всички тези усещания, включително гнева. Не мога да простя и да приема. Преди малко се прибирах към вкъщи и разпознах един от хората, с които е спала. Познах колата му и него самия, от снимките, които са си разменяли. Градът ни е малък и подобни засичания не са изключени. Направо посърнах.

Днес сутринта пък влязох във Фейсбука си и видях, че е сложила сърце под снимка на неин приятел. Унижих се и попитах защо /никога досега не съм го правил/. Отговори, че били приятели от детството и това не значило нищо. Оставам с впечатление, че обича да ме кара да я ревнувам, това за нея е "здравословно", но мен това ме дразни и ми действа отблъскващо, а не привличащо.

Забравих да спомена още една лъжа - когато правим секс, тя почти всеки път ми казва, че по-добър и хубав секс никога не е правила и че досега не е спала с толкова страстен и чувствен мъж. Това ласкаеше моето его и ме караше да се чувствам доволен. После в чатовете с нейни приятелки разбрах, че това го е казвала на всеки, с който е спала. 

Относно това дали жената е същата - тя е същата, просто моята представа за нея, вследствие на научени обективни факти и истини, се промени. Жената, която обикнах, няма такова поведение. Аз я обикнах преди да разбера всичко това. На жената, която обикнах, вярвах безусловно. Приемах я и я обичах такава, каквато е. Бях сигурен, че жената, която обикнах, се държи и пред мен и зад гърба ми почтено, етично и честно. Но както казват някои хора, приемането на различното няма нищо общо с приемането на неговите безобразия. Нейното минало разклати моето настояще и бъдеще.

По отношение на уроците от живота - да, определено ще има полза от това да стана по-приемащ, по-прощаващ, по-разчупен и бих работил в тази насока. Както и върху живеенето в настоящето. Но ако утре ми изневери, или за пореден път ме унижи с някаква подобна постъпка, тръгването ми от нея би било по-трудно, защото ще съм още по-влюбен и привързан, вече ще съм нараняван един път и вероятно по-трудно бих се възстановил след раздялата.

[Ines Raycheva]

преди 16 часа, JUSTICE каза:

Наистина съм много наранен

 

преди 16 часа, JUSTICE каза:

Въпреки че съм мъж, от сутринта няколко пъти се разстроих сам вкъщи. Трудно ми е да пусна всички тези усещания, включително гнева. 

Крачка напред е, че назоваваш чувствата си. Следващата стъпка ще бъде да се учиш да ги приемаш, да имаш диалог с тях, да разбереш към какви потребности в теб те водят. А след нея рано или късно идва осъзнаването, че никой на света не може да те накара да се чувстваш по определен начин. Единственият, който има власт над това, си ти. Не си отговорен на 100% за обстоятелствата, но за реакциите си - да.

Съветвам те да прочетеш тази статия, обяснението за това каква е разликата между потребност и желание, както и дадените примери. 

И няма значение мъж или жена, дете или възрастен - емоциите са като птици, които кацат на нашата стряха - няма "лоши" и "добри" - всяка емоция ни води към наша потребност, която имаме в момента. 

 

преди 16 часа, JUSTICE каза:

Днес сутринта пък влязох във Фейсбука си и видях, че е сложила сърце под снимка на неин приятел. Унижих се и попитах защо

Когато самооценката ти стане здрава, устойчива, стабилна - това ще реши и сегашните ти терзания - те просто няма да имат почва да се появяват. Такава самооценка е свързана най-вече със себеприемането. 

Много отвъд конкретната ситуация и момичето е всъщност всичко, което описваш - става дума за цялостния ти начин на виждане на света, за себеотнасянето ти... Всъщност винаги става дума за това.

Така че по всяка вероятност ще преживяваш още такива ситуации - докато виждаш картината черно-бяла - добър-лош, почтен-непочтен и т. н. Всеки човек е отделен микрокосмос и не може да бъде сложен в такива малки калъпчета - ако искаш да се свържеш с него същински. 

 

Другите не са и не могат да бъдат отговорни за начина, по който се чувстваме, още повече няма как да бъдат отговорни за чувствата на някой в бъдещето, който не познават - нито е нужно да предоставят абсолютна прозрачност относно миналото. Това е много интимно и лично - няма как да заставиш някой да ти разкаже всичко и да е до болка откровен. 

 

Ако вървиш по улицата и се усмихнеш на някой - този някой може да си каже например "Какъв глупак!", а може и да си каже "Колко готин и любезен човек!" Нито ти си отговорен начина, по който ТЕ ВИЖДАТ света, нито те са ОТГОВОРНИ за начина по който ти го виждаш и дали би се обидил - тоест дали би се самонаказал, заради думите/действията на някой друг. 

 

Защо не походиш в нейните обувки? Нима е честно тя да бъде подлагана на разпит, да влизаш в личното ѝ пространство така инвазивно, да бъде държана отговорна за твоите чувства, заради нещо, което е направила преди години? Нима няма право да общува с други хора, с други мъже? Виж колко нападателно и пораждащо вина е всичко това. Градивно ли е? Как мислиш, защо го преживяваш така?

Позволи си да изпитваш каквото изпитваш - човешко е, не е "лошо", не е "добро", и се свържи с потребностите, към които чувствата ти те водят. Не желанията, а потребностите. 

________________

Ще завърша с един мой любим цитат от поета Руми

"Отвъд представата за Добро и Зло има едно Пространство.

Ще те чакам там."

[azbuki]

Когато прочетох последния ти коментар и си припомних преди това написаното от теб стигнах до извода, че приятелката ти има душа на мъж. На всеки партньор казва едно и също и т.н.