Джулс

[adelll]

Здравейте на всички в този форум.Чета Ви месеци наред,искайки да споделя моите проблеми и ето ме най-накрая се престраших. На 28 години съм.Омъжена с две дечица.Незнам от къде да започна,тъй като аз самата съм адски объркана и незнам какво ми е! Ще започна от детството си.Едно дете съм.Майка ми и баща ми са много добри хора,не съм била лишавана от нищо-материално,май ми е липсвала само обич.Не са ме били не са ме наказвали даже напротив май съм била доста разглезена. Още от малка винаги съм била много тревожно и нервно дете.Обичах аз да командвам в игрите навън а когато това не се получаваше аз се одръпвах и се сърдех.В пубертета се запознах с едно момче-първото ми гадже.Имахме много странна връзка,която продължи 5 години. Той беше много ревнив и постоянно ме следеше и контролираше.Дойде един момент в който не ме пускаше да излизам от нас а аз покорно му се подчинявах от страх да не ме изостави.Започна да ме тормози психически и физически също-биеше ме много често.Аз пак от страх не казах на нашите и това продължи с години.Както и да е.В този период аз изгубих всичките си приятелки имах слаби оценки в училище постоянни скандали с майка ми,започнах да я лъжа да и отговарям и на пук да правя всичко наобратно.Спомням си,че тогава започнаха и моите здравословни проблеми-гастрит,язва,рефлукс постоянно повръщах,постоянно бях нервна и тревожна. Загубих съня си още на 14-15 години.Заспивах рано сутрин неможех да стана за училище и спях по цял ден. След 5 години тормоз най-накрая тази токсична връзка с приятеля ми приключи. Но в мен винаги остана един страх от изоставяне и винаги много драматично съм приемала следващите ми раздели с гаджета-страдала съм с месеци и съм пиела алкохол. На 19 ме приеха да уча,но така и незавърших тъй като не ми се учеше постоянно се чуствах зле,уморена,неможех да се концентрирам. На 21 забременях от човек в който бях много влюбена,но когато родих всичко се промени.Той се държеше безотговорно а аз започнах да чуствам омраза към него. Разделихме се и не след дълго започнах връзка със сегашния си мъж.Той също беше много ревнив набързо се случиха нещата и с него забременях родих. Но... сега осъзнавам,че аз никога не съм била истински щастлива с никой. От години насам аз съм постоянно мрачна,депресирана,тъжна, мразя всичко и всички.Нямам никакви интереси,нищо не ми е интересно.Живея един мрачен и скучен живот. Преди 3 год заминах за чужбина с мъжа ми. Децата останаха в България.Аз приех това много тежко,но така се налагаше в този момент.Месеците в чужбина бяха най-тежките в живота ми.Омразата ми към всички се усили десетократно.А върхът на всичко беше когато се прибрахме обратно в България. Още с прибирането ни при мен се отключи тежко безсъние което продължи два месеца. Два месеца нито час сън. Започнах да изпадам в странни състояния. Започнаха мисли  че искам да убия децата си мъжа и да се самооубия. Постоянно пиех диазепам и лоразепам за успокоение. Бях напълно неадекватна, незнаех какво правя само ревех и се страхувах от всички около мен. Оставих децата при мъжа ми и свекърва ми и отидох при майка ми-незнам защо но само от нея не ме беше страх. В това състояние изкарах още 2 месеца беше ме страх да отида на психиатър. Майка ми си взе отпуска тези два месеца и ме гледаше вкъщи.Аз ревях денонощно,тресях се от нерви от безсъние и от тези сцени които си представях че убивам близките си. Не се къпех със седмици,не се хранех и не излизах.Не давах майка ми също да излиза понеже ме беше страх да оставам сама.  И така след общо 3 месеца мъки майка ми ме заведе на психиатър,според който имах паническо разтройство-но според мен не беше това диагнозата. Изписа ми Ксетанор сутрин по 1т. Клонарекс и Ремирта вечер за сън. От Ремиртата започнах да спя. Но депресията не минаваше. Продължавах само да лежа и да ме е страх от всичко и всички. В един момент започнах да страдам и да се обвинявам че децата не са при мен. Мъжа ми се върна в чужбина,аз не бях в състояние да пътувам с него.Децата дойдоха при мен и нашите.Дните минаваха нашите се грижеха за децата.Беше спокойна атмосферата вкъщи и аз малко по-малко започнах да се възстановявам. Ходех и на психоаналитик,незнам дали ми е помогнал тъй като тълкувахме само сънищата ми и нищо повече. Проблема ми започна пак тази година преди два месеца.Започнах да ставам адски нервна,да викам на децата да не понасям никой около мен пак се започна с омразата към всички и всичко. Чуствам постоянна умора безсъние пак от 2 месеца и много тежка депресия.В момента пия само лоразепам за успокоение.Тревожна съм и нервна по 24 часа,когато успея да заспя е за не повече от час или два и сънувам само кошмари и ярки сънища.Мислите за самоубийство са почти постоянни и ми носят спокойствие,че ще свършат мъките ми. Нямам причина да съм нещастна а се чуствам на дъното. В моментите които не мисля за гадни неща тревожността пак си я има само че изпадам в странни състояния на приповдигнатост.Настроението и емоциите ми са нестабилни,както и мислите ми.Немога да се съсредоточа в една мисъл.В главата имам поток от мисли,които никога не спират.Мозъкът ми зацикля на фрази от песни,реплики,филми.Започнах да не излизам от вкъщи,защото навън ми става лошо,изпитвам чуство на дереализация,ако някой ме заговори почервенявам и немога да свържа и едно изречение.Мисля,че имам шизофрения или биполярно разстройство.Само за това чета и само за това мисля.Моля дайте ми някаква диагноза,защото вече се побърквам.С мъжа ми постоянно се караме,защото освен да чета друго немога да правя. Ако е шизофрения ще се оправя ли? Целия ми живот е някакъв ад в това състояние. Напоследък се усещам как седя зациклена в една точка и си представям някакви неща не живея в настоящето. Какво се случва с мен?

[Василена Христова]

Здравей, 

не си със шизофрения.

Просто имаш нужда от активна работа с психотерапевт, който да ти помогне да се справиш със сегашните си мисли, да ти помогне са изградиш нови мисловни навици и да те научи да се справяш със стреса и напрежението.

 

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Прочетох няколко  пъти написаното от теб. Това което мога да кажа от тази информация е,че няма никакви основания да се мисли за шизофренно заболяване или БАР. Има обаче много факти за натрапливи мисли -цитирам>>

,,Започнаха мисли  че искам да убия децата си мъжа и да се самооубия.,,

,,тресях се от нерви от безсъние и от тези сцени които си представях че убивам близките си. ,,

,,.В главата имам поток от мисли,които никога не спират.Мозъкът ми зацикля на фрази от песни,реплики,филми,,

,,Само за това чета и само за това мисля.Моля дайте ми някаква диагноза,защото вече се побърквам.С мъжа ми постоянно се караме,защото освен да чета друго немога да правя.,,

С две думи, според мен се касае за ОКР, което води до депресивни състояние в личност която е с много ниска самооценка.

[adelll]

Прав сте д-р Първанов.Самооценката ми е много ниска.Самочуствието 0.В последните години се чуствам и на интелектуално ниво по този начин,тъй като последните 8 години от живота ми мимаха вкъщи с грижи за децата. Честно казано тревожността ми е по 24 часа и аз съм неадекватна да общувам и да върша каквито е да елементарни дейности.Усамотила съм се и с мъжа си дори не говоря от месец. Незнам какво се случва наистина.Дните ми се виждат дълги и мрачни,всякаш времето е спряло.Другото,което ме притиснява много е че ако трябва да излезна навънка ставам толкова тревожна,че цвлата треперям.Става ми много зле. И не на последно място през целия ден съм в състояние на мозъчна мъгла,не помня преди 5 мин какво съм правила или какво съм казала а вечер главата ми се стяга като в каска и не се отпуска от нищо

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Правилният подход в случая е комбинация от медикаментозна терапия, съчетана с психотерапия. С това съчетание, ще може да направиш нужните промени и заживееш много по спокойно и щастливо.

Редактирано Юни 6, 2020 от д-р Тодор Първанов

[adelll]

Доктор Първанов,бихте ли ми дали координати на психиатър в София и психотерапевт,тъй като при мен нещата много ескалират

[д-р Тодор Първанов]

Ще ти пиша на лични.