Справедлив ли е животът

[holyvalentine]

В 30.05.2020 г. at 10:13, royalrife каза:

Животът изтича и се втича в мен, когато съм лист от дървото.И така справедлив ли е животът. За мен този въпрос не стои. Дървото има грижата. Падна ли от дървото обаче, веднага изникват въпроси. Сега накъде ? Посоката, разбира се е надолу, към земята. Там ще се извършат едни справедливи органични процеси, докато един ден се появя като нов лист от дървото. То е по отношение на формата. Аналогични справедливи психични процеси ще се извършат и в съзнанието ми. По лесния начин е да се намери някой добър вълшебник, който да ме залепи обратно на дървото, без да се налага да минавам през тези нелеки процеси на трансформация, но така се случва само в приказките за деца.

Избягаме ли от Бога, т.е. от Любовта, Мъдростта и Истината, завръщането при тях е дълъг и труден процес, но напълно възможен, ако имаме висок идеал.

За дървото съм съгласна. Не можем да избягаме от нещо, което не съществува, като бога в библията. Виж, да говорим за вселената е нещо друго, а за  истината... е , зависи кое наричаш истина и от какво се обуславя тя за теб?

[royalrife]

За да разберем дали това, което някой ни говори е истина, трябва да обичаме Вселената повече, отколкото нашите желания. Защото ако любовта към нашите желания е по -силна от любовта ни към Вселената като Извор на живота, каквото и да ни се говори,всичко ще е безполезно. И така можем ли да обичаме Извора на живота ? Животът се осмисля само от тази любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.

 

 

 

Редактирано Юни 2, 2020 от royalrife

[Станимир]

преди 9 часа, holyvalentine каза:

Не можем да избягаме от нещо, което не съществува

От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?

Редактирано Юни 2, 2020 от Станимир

[holyvalentine]

преди 1 час, royalrife каза:

За да разберем дали това, което някой ни говори е истина, трябва да обичаме Вселената повече, отколкото нашите желания. Защото ако любовта към нашите желания е по -силна от любовта ни към Вселената като Извор на живота, каквото и да ни се говори,всичко ще е безполезно. И така можем ли да обичаме Извора на живота ? Животът се осмисля само от тази любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена на място и на време. Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота. Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.

 

 

 

Да ти кажа честно, интересни размисли. И аз съм на мнение, че в мен има любов към Вселената, или поне уважение към създаденото от нея, но с много хора, с които съм говорила ми казват, абе остави тия инфантилни истории, няма бог и вселени, които да се грижат за тебе през целия ти живот, да ти вървят подир задника и да го бършат. Тук и сега си ти и се осланяй на това; но ето тук, това ми звучи точно като отделяне от източника, с когото аз имам нужда да бъда свързана. Хем ми се казва да търсиш външен източник е инфантилно и грешно, от друга страна връзката с този източник едва ли може да бъде отречена. Ще рече някой, той е вътре, ами като е вътре защо не си върши работата?

[holyvalentine]

преди 36 минути, Станимир каза:

От мислите и представите си, човек също не може да избяга, а те съществуват. От една страна е истината, а от другата са твоите разбирания и представи. Истината е неизменна и необусловена, от нея също никой не може да избяга. Дали я познава или не е без значение. Единственото, което е в нашите ръце са нашите мисли. Дали е справедливо? За мен е справедливо. Но това е моята представа, която съм изградил за живота с времето. Това е моята представа за света с/в която живея. Дали съм щастлив или не съм щастлив, дали се чувствам прецакан или късметлия - това няма отношение към истината, а към възгледите ми - били те правилни, погрешни или някаква комбинация между двете. И пак ще повторя, щом аз живея в собствената си представа за света, създадена от мен самия и тази представа за истината, а не самата истина ме прави щастлив или нещастен, то къде другаде мога да търся несправедливост, освен в себе си?

Даааа, съгласна съм, нали затова търся. Знаеш ли, един приятел казваше, че ако вземеш на един човек вярата и ценностите му, ще го скършиш, ще го лишиш от опорите му. Не можеш да го лишиш от едно вярване , преди да си му дал друга гледна точка или опора, за щото той ще увисне в нищото. Ето това се случва с мен. Дълго време работих да премахна една заблуда/ лъжа, с която живеех, а именно програмата от сектата, в която бях попаднала. Мога да кажа, че успях да прозра зад нея, но там... там в момента е вакуума, за който говоря, защото аз няма към какво да се върна и в момента тръся да си изградя нов върешен свят. Да, тежко е да нямаш основи, само аз си знам колко енергия ми отнема това. Но за да се самосъхраня, за разлика от наивността , с която отидох в сектата, сега съм много по-мнителна относно мнения на хора и техни субективни вярвания. Знаеш ли, ще ти споделя един интересен факт, когато секта те засмуче, обикновено им онтема 3-4 дни интензивни занимания да пречупят личността на човек, използвайки психологически и други методи. 3-4 дни да затрият един човешки живот. Още  изпитвам гняв като се сетя. Сещам се за нормалния си живот преди това, за дребните неща, които ме вълнуваха и прочие. Така, че аз в себе си мога да отркия проблемите, въпросът е с какво да ги заместя, когато се отърва от старите програми...

[Станимир]

преди 1 час, holyvalentine каза:

Така, че аз в себе си мога да отркия проблемите, въпросът е с какво да ги заместя, когато се отърва от старите програми...

Просто промени това, което не ти харесва в тях. Открий къде е "грешката" във въпросната програма. Промени само сгрешеното, а другото остави. Чувството за празнота идва от това, че си се концентрирала върху загубата, върху разочарованието, върху неоправданите надежди. Но всъщност нищо не си изгубила. Нищо истинско не можеш да изгубиш, а само илюзиите, които си имала. Да, тези илюзии са ти давали една фалшива надежда и един фалшив смисъл на живота, успокоявали са те, докато не си осъзнала, че не струват. Обърни внимание на това, което имаш - най-малкото знаеш каква не искаш да бъдеш. Помисли първо от морална гледна точка - какъв трябва да е човек? И ще имаш цел пред себе си. Целите придават смисъл на живота. Доколкото са смислени целите, които си поставя човек, дотолкова смислен е и животът му. А по отношение на страха да не сгрешиш и да не бъдеш разочарована отново, пак ще повторя, че нищо истинско не можеш да изгубиш. Само така можеш да се научиш да различаваш истината от фалша.

[АлександърТ.А.]

 

Цитат

holyvalentine каза: Ето това се случва с мен. Дълго време работих да премахна една заблуда/ лъжа, с която живеех, а именно програмата от сектата, в която бях попаднала. Мога да кажа, че успях да прозра зад нея, но там... там в момента е вакуума, за който говоря, защото аз няма към какво да се върна и в момента тръся да си изградя нов върешен свят.

Изв. но ще говоря по грубо . Отървала си се , отхвърлила си лъжата . В суматохата си се разделила и с добрата почва върху която е седяла лъжата . На кратко , все още нищо не си разбрала . Нямаш смелоста да направиш рекапитулация .

[kipenzov]

Александре, ако обичаш, би ли описал на Валантайнката в какво се състои все пак "добрата почва", върху която е седяла лъжата! Помогни й ....

 

Редактирано Юни 3, 2020 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Няма лошо че Кипензов не разбира .Тука е част от пейзажа . Но ако и Валантайката ,,,,тогава  лошо  

 

[kipenzov]

Яко самовлюбен егоист си! Нямаш елементарна способност на емпатия! 

Ако Валантайнката можеше сама да си направи "рекапитулация" щеше ли да пита в толкова теми?!?!

Още повече, че саботираш комуникацията й със Станимир, освен това пък и безполезно, описваш грубо нещо очевидно!

Овладял си си "ума" - таратанци! Усещането за "териториалност"("част от пейзажа"), остави че е характерно за животните, ама е и основната причина за самозабрава на Егото и "отприщването" на его-мотива за "надмощие".....

НЕ Е СПРАВЕДЛИВ ЖИВОТА - Господ създал Света и дал на всеки човек УМ, ама населението непрестанно се увеличава!

[holyvalentine]

Ей хораааа, най-малко искам постовете ми да се превръщат в бойно поле, моля ви.

Щях да пускам нова тема, но щом все още пишете, ще продължа тук. Мисля, че Алескандър е прав, че с мърсната вода изхвърлих и бебето. Нямаше как, може би това беше пътят , за да се отърва от всчики онези програми. Но сега работя към възстановяване и то не сама, обърнах се към психолог, психиатър, енергиен лечител и прочие и съм решила да се справя с това. Отново ще намеря връзката със създателя,  а тя е любов. 

Има обаче една програма в мен, която ме тормози, старичка е и въпросът ми е следният: трябва ли да сме благодарни за болката? Когато страдаме, то е с причина, нали учим някакъв урок.  В смисъл, ако хората се разболеят, говорим за сериозна болест, то тя е настъпила в следствие на някои техни грешки, и хората вместо да потърсят къде са забравили да се обичат или къде са потънали в стрес, започват неистово да се молят на бог да ги избави от това, да им помогне. т.е, не научават ли нещо и защо са всички тези молитеви ако бог го е случил това с цел? Освен това те започват да се покайват и то за някакви неща, които нямат нищо общо и  отиде коня в ряката. 

От друга страна ние всички се молим да сме добре, аз имам един такъв неистов страх от болката на безпомощността. Примерно загубата на близък е нещо тежко, но преодолимо, нашият живот продължава, ние сме здрави и т.н. Но ако загубим зрение, крака , ръце, попаднем в пожар с тежки изгаряния, множествена склероза, това са диагнози, от които обратен път няма, поне към живота, който сме познавали преди. Когато съм свързана със създателя, не би трябвало да имам подобни страхове. Казвам, да, ако това се случи , значи е било част от плана, няма как да имам гаранция в тоя живот, но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена само като си помисля, че може да ми се слулчи. Ако бог/вселената ме обича, би трябвало да добрувам. Не знам дали ще се справя с подобно нещо, сигурно ще се справя, но степента на щастие ще е много по-малка от тази на един нормален човек. 

 

И така, когато страдаме, има ли нужда да се молим, или тихо да приемаме случващото се? И въобще има ли смисъл да се молим, ако случващото е предопределено за наш поучителен епизод и кога въобще има смисъл да се молим? Не се ли превърщаме в мрънкащи , безпомощни деца?

 

Редактирано Юни 6, 2020 от holyvalentine
допълнение

[kipenzov]

преди 7 минути, holyvalentine каза:

с мърсната вода изхвърлих и бебето

Това не е ползотворният извод от "добрата почва"! Фокусът е на загубата, а не на наличието!

За това предложих на Александър да даде повече подробности, ама и той като Донка е "влюбен в мен" и не обръщат мнимание на написаното от мен, а само на мен..

"Добрата почва", върху която е растяло преживяването ти със сектата са точно тези индивидуални качества, проявени като способностти, но довели до кофти вътрешни преживявания, поради неправилно приложение.

Ако нямаше силно развита способност за мислене, не би влезнала в манипулиращи мисловни цикли, базирани на догма.

Ако нямаше способността да изпитваш силни чувства, не би оплела сърцето се в източващи взаимодействия.

Ако нямаше силна интуиция не би могла да бъдеш привлечена от идеята, че има и още нещо в живота, отвъд ежедневното.

В случая саммото ти преживяване е било урок по неправилно приложение, от който можеш да си извадиш практически изводи.

Съответно да разбереш, че всичко, което имаш заложено, подлежи на управление за достигане на оптимално адаптивна(хармонична) форма. Също и на развиване.

Но и от този ти пост, в който излагаш доста като брой дилеми, от които искаш да изведеш един кардинален извод, прозира неразвитото Търпение. Това ражда напрежение, а така се създава потенциал за зацикляне.

Верно, след време, когато надраснеш тези модели на нетърпеливостта за резултати, ще си дадеш сметка за самото зацикляне и механиката на възникването му.

Ала до тогава послушай Станимир! Каза ти, че Животът е справедлив щом има неизменни принципи! В това има огромен потенциал от инфо! Разсъждавай единствено върху това! Концентрирай се да е единствено върху това! Всеки път като тръгне някакво аргументиране - спирай, и пак се връщай на неизменните принципи и защо ги има! 

Възпитай ума си на концентрация, за да овладееш това прескачане между мисловните потоци...

 

[Станимир]

преди 36 минути, holyvalentine каза:

Има обаче една програма в мен, която ме тормози, старичка е и въпросът ми е следният: трябва ли да сме благодарни за болката? Когато страдаме, то е с причина, нали учим някакъв урок.  В смисъл, ако хората се разболеят, говорим за сериозна болест, то тя е настъпила в следствие на някои техни грешки, и хората вместо да потърсят къде са забравили да се обичат или къде са потънали в стрес, започват неистово да се молят на бог да ги избави от това, да им помогне. т.е, не научават ли нещо и защо са всички тези молитеви ако бог го е случил това с цел? Освен това те започват да се покайват и то за някакви неща, които нямат нищо общо и  отиде коня в ряката. 

Не мисля, че трябва да сме благодарни точно за болката, а просто да разберем защо се случва, какво ни показва и какво можем да променим. Болката е знак, а ако има нещо, на което трябва да сме благодарни е на силата, законът или умът (зависи кой как възприема нещата) даващ ни въпросния знак. Но тази благодарност за мен трябва да я има винаги; тя е извън конкретиката на едно или друго събитие в живота ни. В конкретното събитие ние трябва просто да открием причините и смисъла на случващото се.

Молитвата преди всичко е средство да се изгради връзка с Бог. Молитвата в дадена тежка ситуация е един вид желание да преминеш през тази ситуация запазвайки връзката си с божественото, с духовното по-правилния от духовна гледна точка начин; да потърсиш помощ, но без да определяш в каква форма да е тя. Нормално е човек да се опита да предотврати болката, но в същото време не трябва да се страхува от нея и предотвратяването не трябва да е на всяка цена. Да приемеш, че нещо трябва или е трябвало да се случи в живота ти, не означава, да не се опиташ ако е възможно да го промениш. Все пак волята ни е дадена за да я използваме и ако сме се научили да я използваме правилно, то и последствията не бива да ни плашат.

[Станимир]

преди 59 минути, holyvalentine каза:

От друга страна ние всички се молим да сме добре, аз имам един такъв неистов страх от болката на безпомощността. Примерно загубата на близък е нещо тежко, но преодолимо, нашият живот продължава, ние сме здрави и т.н. Но ако загубим зрение, крака , ръце, попаднем в пожар с тежки изгаряния, множествена склероза, това са диагнози, от които обратен път няма, поне към живота, който сме познавали преди. Когато съм свързана със създателя, не би трябвало да имам подобни страхове. Казвам, да, ако това се случи , значи е било част от плана, няма как да имам гаранция в тоя живот, но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена само като си помисля, че може да ми се слулчи. Ако бог/вселената ме обича, би трябвало да добрувам. Не знам дали ще се справя с подобно нещо, сигурно ще се справя, но степента на щастие ще е много по-малка от тази на един нормален човек.

На думи е лесно да кажеш кое е правилно, но всичко с което човек не се е сблъсквал и не е преживявал е трудно. 

За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат. И както сама написа по-рано, трябва да се открият и разберат тези причини. Т.е. ако искаш нещо да не ти се случва, освен желание трябва да създадеш и условия за това. А Бог/вселената са създали условия без които сигурно хората още щяхме да сме в каменната ера, ако бяхме оставени сами да се развиваме, без помощта на други по-развити същества. Но има неща, които друг не може да свърши вместо нас. Живеем в свят в който всеки е зависим от всички останали, и ако не се научим да живеем единно, в хармония и солидарност, то "добруване" не може да се очаква. Все пак идеята е да живеем активно и разумно, а не в някаква красива илюзия в полусънно състояние, изпитвайки също толкова илюзорно удовлетворение.

[holyvalentine]

Благодадря ви за отговорите. Да съгласна съм , че когато отидох в сектата не послушах интуицията си, а бях жертва на програми за вина още преди това. Сега възсатновявам тази връзка, но не ми се ще махалото да отиде тотално в другата посока. 

Чудех се, дали мислите могат да наранят душата? Защото ние си причиняваме какво ли не само с нашите мисли и убеждения. Така че може ли да разчитаме само на интуицията? Аз дълго време бях в света на мислите, сега когато се включвам обратно към интуицията си, някак си оставям мислите изобщо настрана, к оето също не е ок. Защото така започвам да живея в света на сенките. Значи някой, който ме дразни с нещо или не ми харесва, го сканирам за астрални паразити или за някакви енергии, които му вредят на него  и биха навредили на мен. Не си позволявам да правя неща , за да не стъпя накриво. Вероятно още се страхувам от предните си грешки и това ще укрепне постепенно. Иначе  това означава постоянно да съм нащрек и постоянно да сканирам хората, които идват в контакт с мен. А те могат да ме дразнят просто с поведението си. Но се питам дали такива хора имат всъщност външни намеси или просто са задръстени с негативни програми. Доколко нещата опират до тема психология и начин на мислене и колко опират до душа, съзнание, духовност?  Също така, подсъзнанието може да бъде програмирано,  но той е май най-силно. А програмите влизат там от външни фактори. 

Така че, как да се предпазим? Като сме в постоянна връзка с Източника, или като използваме свободната си воля да се обичаме , да се грижим за себе си и прочие?

Редактирано Юни 7, 2020 от holyvalentine
допълнение

[kipenzov]

В 7.06.2020 г. at 9:14, holyvalentine каза:

бях жертва на програми за вина още преди това

"Манталитетът на жертва" е едно от основните предизвикателства в съвременния ни свят! 

Когато изживяваме Себе си като жертва, то се дължи на дълбок страх ( от болка, нараняване, изоставяне и т.н.) Примерът със "сканирането за паразити" е показателен! "Виждаш" че човека може да те нарани щото е "заразен", а всъщност "виждаш през очите" на страха си да бъдеш наранена. Та ние всички сме "изградени от паразити". Така сме си формирали нашите характери и личности във взаимодействието ни със средата! С "програмите", "паразитите" - нали за това сме тук!?! За да преживеем някакъв вариант на Себе си при дадени условия. А те условията постоянно се менят, ама ние искаме да сме си все същите и ВИНАГИ "положителни герои". Аз лично не познавам безупречни хора, всеки си има по някакво "черно петно"! Е нормално е да сме невротични, когато сме прекалено фокусирани в недостатъците ни, още повече когато ги "виждаме" единствено у другите!

Страхът си го има, колкото и да

В 7.06.2020 г. at 9:14, holyvalentine каза:

но не ми се ще махалото да отиде тотално в другата посока

или

В 6.06.2020 г. at 10:45, holyvalentine каза:

но все пак толкова не искам да се случва, че едва ли не се чувствам предадена

, на което Станимир супер ясно ти подчерта, че

В 6.06.2020 г. at 13:45, Станимир каза:

За подчертаното, сама си написала "толкова не искам да се случва". Но нещата не стават защото ти искаш или не искаш, а защото определени причини са довели до това те да се случат.

 

Мисловният модел, по който интерпретираш връзката ти със средата не е мръднал ни на йота. И в този ти пост го повтаряш като действие, а и в предни...

В 6.06.2020 г. at 13:06, kipenzov каза:

Но и от този ти пост, в който излагаш доста като брой дилеми, от които искаш да изведеш един кардинален извод,

Това е "зациклянето" в еднообразната конструкция на мислите. В патологична форма се нарича "Обсесивно-компулсивно разстройство"(ОКР). "Обзема те, превзема те"(обсесия) и те "свива, фокусира в..., концентрира вниманието в.. "(компулсия, натрапчиво повторение)

Искаш да си изградиш интелектуален всеобхватен модел, които да ти обясни всичко в света. Ок, ама го "изграждаш" с начина ти на мислене и възприемане към момента - "Безкрайни въпроси и отговори", но все в една и съща перспектива - КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗЯ, КАК ДА ИЗБЕГНА!

В 7.06.2020 г. at 9:14, holyvalentine каза:

Така че, как да се предпазим? Като сме в постоянна връзка с Източника, или като използваме свободната си воля да се обичаме , да се грижим за себе си и прочие?

Вторият ти въпрос описва нещо - Живеене, във вътрешния свят - "Светът на обещанията"!

 Как да се предпазим? - ами като започнем да живеем и във външния свят - "Светът на действията"!

Почти сигурно е, че когато отлагаш(пре-премисляйки го), няма да го направиш скоро.....

Май, за да трансформираш Страхът в Любов ще ти е нужно повече време, отколкото ти се иска! А това се подпомага от реални действия, а не от самообещания за такива.

 

П.П.Имаш сходно предизвикателство за преодоляване на вътрешните "бариери" като @Човек_88 , което е описвал в темата за "Перманентната замаяност". Сходно като несъзнавана основа, не идентично!

Редактирано Юни 9, 2020 от kipenzov