edelvaisvpirin Добавено Май 14, 2020 Доклад Share Добавено Май 14, 2020 Здравейте! Искам да попитам относно клипчето за влюбването и идеализацията Като всичките ни хора са на едно ниво и никой не идеализираме и също не избираме от позиция на влюбване, какво да търсим в партньора? Всякаш повечето хора се влюбват и после това преминава в любов Например вмомента общувам с много хора и имам няколко приятеля от различни среди, но не съм влюбена в никой от тях Как да си избера партньор и какво да търся? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 (edited) преди 9 часа, edelvaisvpirin каза: Като всичките ни хора са на едно ниво и никой не идеализираме и също не избираме от позиция на влюбване, какво да търсим в партньора? Най-често е несъзнаван процес на автоматично "надушване" на подсъзнание с подсъзнание. Доколкото сме на това автоматично ниво, привличаме и сме привлечени от това, което резонира със съдържанията ни. Ако имаме автоагресия, ще привлечем човек, който да я задоволява. Ако ни е страх от изоставяне и предателство, привличаме някого който изневерява, предава, лъже ни, изоставя или ни кара ние да го направим от страх да не ни изпреварят. Ако имаме несъзнавани вярвания за нараняване, злоупотреба, малоценна дефектност, си привличаме насилника, който да ги задоволи. Нещо повече: каквито несъзнавани вярвания за себе си имаме, така се държим, че да провокираме реализацията им и около нас , както и провокираме в хората наоколо си съответното поведение. Например, ако имаме вярвания за себе си като за смотани и глупави, без да искаме се държим като такива и правим впечатление на такива, с което провокираме сответното отношение и поведение в околните като към такива. Животът е мъдър и гореспоменатият процес се случва не за да мъчи, а за да прогледнем най-сетне какво имаме да преобразуваме в себе си, на какво имаме да се учим. Ако не правим това учене, в битието ни отчетливо могат да бъдат наблюдавани повторящи се патерни. Неслучайно повтарящи се, за да насочат взора ни към трансформациите, от които имаме нужда. По отношение на партньорството, описаната сглобка между подсъзнанията се случва през "той/ тя ми харесва". Едно сякаш химическо харесване, което създава привличаща тяга. Ако уроците, които имаме да учим, са от болезнено-невротичния или по-тежки спектри, много често в началото на взаимоотношението същинските нелеки уроци се прикриват зад кьорфишек маранята на опияняващото влюбване, представляващо колкото неврохимически процес на ендогенно надрусване, толкова и проекция на собствени липси в идеализация на партньора, нямаща общо с него реалния. Идеализация, закономерно последвана от разочароващо обезценяване, което отново няма общо с реалния човек. Когато човек е поработил по себе си, поизчистил и трансформирал е травмите и маладаптивните си вярвания, ако сме така или иначе влюбчиви, тази ни способност остава. Отново с лекота се влюбваме, но съзнателно прозираме процеса, виждаме реалния друг. А такова трезво влюбване ползваме като вътрешно молитвено състояние, което обаче умеем да влеем в любовта си към Бога. Бог като съкращение на вътрешната ни зрелост, стабилност, присъствие на духа. Но, такова влюбване е рядкост. Та, какво да търсим? Най-често търси подсъзнанието. За да търсим съзнателно, е нужно да се видим и преработим. Тогава знаем какво искаме, какъв партньор търсим и как да го намерим. Самата ни зряла и стабилна настройка вече ни прави харизматични и привличащи съответния ѝ, резонантен с нея човек. Редактирано Май 15, 2020 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 (edited) Здравей, @edelvaisvpirin, Тъй като съм съгласна с всичко, което Орлин е написал, искам само да допълня още нещо. Именно понеже всичко, което преживяваме и начина, по който преживяваме себе си, е пряко свързан с убежденията, които сме поели още от деца - убеждения, които са чужди (на родители, близки, учители), но са сложили неизбежно "печата" си върху нас, оттам и върху нашата "съдба" - съдбата, обаче може да бъде съзнателно творена, когато видим тези невидимите ръце, които я "водят" - тоест тези поети убеждения. Обикновено, докато сме безсъзнателни, си "кликваме" с хора, които са като родителите ни - например някой мъж харесва студени и дистантни жени, които го командорят, защото такава е била майка му. Или жена харесва отхвърлящи и незаинтересовани мъже, защото така се е отнасял с нея баща ѝ. Това е несъзнаван процес, просто с това сме свикнали, този модел познаваме... Продължавайки този цикъл, обаче, човек има надеждата "този път ще е различно" - "Ще го/я променя и всичко ще бъде цветя и рози! Да, груб е с мен, но си ме обича" и.н. Ние не търсим нещастието, търсим щастие, но през вече познатото! (Според мен не щастието, а смисълът е ултимативна цел в живота, но това в друга тема). Затова, ако този мъж или тази жена от примера горе, срещнат партньор, който е отзивчив, открит, любящ, спокоен, внимателен - ще си кажат "Изчезвам от тук, този/тази не е за мен!" Защото е изключително далеч от всичко познато, от модела, с който са свикнали... Така че, както пише и горе - това са ни шансове да видим в себе си болките, раните и да ги излекуваме! Вместо да се пускаме по един и същи улей всеки път, да потърсим друга пътека, да я създадем, дори. преди 12 часа, edelvaisvpirin каза: Как да си избера партньор и какво да търся? Това никой не може да каже вместо теб! Отговорът си е "вътре". Остани в тишина, питай се "Какво искам? Какво смятам, че заслужавам?" Партньорите ни, а и изобщо обкръжението ни, винаги резонират с онова, което СМЯТАМЕ, че заслужаваме! Забележи - не, което заслужаваме, а онова, което самите ние мислим, че заслужаваме - разликата е огромна. Успех! Редактирано Май 15, 2020 от Ines Raycheva kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mmttkk Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 (edited) А какво правим след като на ниво ум си даваме сметка, че сме привлекли , хора които отразяват,нашите подсъзнателни негативни вярвания?Разбираме , че имаме автография, че се критикуваме, страх ни е от предателство, лъжа и измяна, знаем че имаме комплекс за малоценност, не вярваме, че заслужаваме, свиваме се но така и не можем да го преработим и преодолеем на подсъзнателно ниво..Как се сменят тези убеждения на това дълбоко ниво? Редактирано Май 15, 2020 от mmttkk kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Четем литература, учеща ни на метакогнитивна осъзнатост, учим се да свързваме вътрешни "точки", да регистрираме автоматичните си мисли, да идентифицираме базисните си вярвания зад тях, да се свързваме с реалността, да "скачаме" в страховете си, да променяме отношението си към тях и да ги обичаме. Научаваме се да ползваме ресурсното трансово състояние, да визуализираме, да се молим реструктуриращо с пси преобразуваща молитва, да медитираме, да продледяваме "червената нишка" от патерни през дългосрочната си памет и да преработваме патерние в адаптивни, да прегръщаме вътрешното си хлапе, което е метафора за дълбоката ни емоционалност, да осъзнаваме телесната репрезентация на емоциите и да работим директно с тях и т.н. и т.н. Можем и сами - отнема повечко време, понякога и доста повече, както и изисква изключително висока мотивация, упоритост, постъпателност, правилни усилия, преминаване през много проби и грешки, лутане... Психотерапията катализира и сгъстява процеса силно. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edelvaisvpirin Добавено Май 15, 2020 Автор Доклад Share Добавено Май 15, 2020 (edited) Бл а годаря А , ако се страхуваме от изоставяне възможно ли е да се насочваме към партньор, който не харесваме нито сексуално, нито като начин на мислене, но го избираме, защото виждаме, че не е търсен мъж и това било създало някаква сигурност в нас? Каква литература е подходяща за начало за травма на мазохизъм и травма на изоставяне Редактирано Май 15, 2020 от edelvaisvpirin Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 преди 5 часа, mmttkk каза: Как се сменят тези убеждения на това дълбоко ниво? Процес е, който отнема известно време, различно за всеки - проследяваме убежденията, с които живеем, от които оперираме, започваме да ставаме по-съзнателни към себеотнасянето си, дишаме дълбоко, медитираме... Няма кратък отговор на въпроса Ви, който да нещо различно от обяснения, които са на интелектуално ниво отново. Ако имаше, бих се радвала много, но няма пряк път и сбито разясняване, тук, има само насоки. Това, което споделяте заслужава вниманието Ви и е голяма стъпка, че съзнавате моделите си на мислене! Ако сте решена да се справите, определено качествената психотерапия е добър и незаменим път. От моя опит - който е готов на промяна, е детерминиран да я осъществи и няма бариера, която може да го спре. Можете и сама, има хора, които могат и сами, но смисъла на терапията е и да съумеете в един момент да бъдете терапевт на себе си, вече нямайки нужда от външен! Така че терапията е временно явление, което задвижва по-бързо и успешно този вътрешен процес на самопознание, самолекуване и себелюбов, а оттам вече човек става прекрасен терапевт на себе си! _________________________ Нещо, което да подарите на себе си - всеки ден, гледайки се в огледалото, си отправяйте хубави думи - думи, които копнеете да чуете от другите! Пишете ги в тетрадка или залепете листчета с тях, така че да ги виждате всеки ден. Мислите, които имаме за самите себе си, формират и чувствата, които изпитваме към себе си - а това е пряко свързано и с всички други отношения, които имаме. Само по себе си това "упражнение" не е достатъчно да излекува всички емоционални рани, но дава своите плодове. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edelvaisvpirin Добавено Май 16, 2020 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2020 Ако постоянно биваме изоставяни това няма ли да промени или премагне страхът ни от изоставяне или ще го затвърди Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Май 17, 2020 Доклад Share Добавено Май 17, 2020 Ще го затвърди. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edelvaisvpirin Добавено Май 17, 2020 Автор Доклад Share Добавено Май 17, 2020 Аз пък мислих, че както при заговарянето, колкото пъти чуваш не и спира да ти пука, мислих и че тук в един момент ще разбереш ок изоставят ме, ще развия вяра в себе си, за да се справям добре и няма да ми пука дали ще ме изоставят Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Май 18, 2020 Доклад Share Добавено Май 18, 2020 @edelvaisvpirin, Докато тъпчем по добре познатите ни стари пътеки - да, ще го затвърди. В психотерапията намираме заедно ресурс и преобразуваме старите пътечки - тогава приемаме, че това някой да ни зареже е част от живота, нормално е да имаме И такива опитности - но ние няма да зарежем самите себе си, а това е далеч по-важно. Защото, когато някой те остави и ти си кажеш "Ето, за нищо не ставам, не ставам за обичане!" - всъщност оставяш себе си, нараняваш се сам стократно повече. Няма как да ни отхвърли същински друг, ако не отхвърляме сами себе си - тогава и изборът на този друг виждаме като свободната воля, на която има право, а не като повод за самобичуване и търсене на причини да се самообвиняваме как за нищо не ставаме... А онова, в което вярваме оформя и светогледа ни, през него се преживяваме - ежедневно, ежечасно, ежесекундно... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edelvaisvpirin Добавено Май 20, 2020 Автор Доклад Share Добавено Май 20, 2020 Инес много точно А аз знам, че човек се влюбва в партньори, които са като родителите му или в своето идеално аз Аз не се влюбвам в хора, които са като родителите ми, въпреки, че харесвам родителите Влюбвам се в мъже, които смятам за своето идеално аз това пак ли е неправилно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Май 21, 2020 Доклад Share Добавено Май 21, 2020 @edelvaisvpirin, не бих използвала оценки като "правилно" и "неправилно", защото не вярвам в тяхната градивност. Въпросът е в осъзнаването, че самото влюбване е проекция - проектирам това, което желая да бъда самата аз. Например - влюбена съм в някой, който в моите очи е силен, умен, интересен, забавен - влюбена съм, защото това са качества, които искам да припозная в себе си - и аз копнея да съм справяща се, умна, интересна и забавна. Никой не казва "влюбих се в еди-кой-си, защото е много глупав и безинтересен" - защото в нашите очи обекта на влюбването не е такъв. Когато имаме зряла обич, е различно - ако е такава, виждаме човека, какъвто е и го обичаме, дори да не е в най-добрата си светлина. Подкрепяме го в неговите трудности и го приемаме със странностите му. Писала съм тук по тази тема, мисля, че ще е полезно да прочетеш. преди 11 часа, edelvaisvpirin каза: Аз не се влюбвам в хора, които са като родителите ми Чувам много хора, които в процеса на терапия казват това, както и че детството им е било супер и няма общо със сегашните им затруднения - всъщност детските ни преживявания са дали своя отпечатък по-дълбоко, отколкото предполагаме! И това не е "лошо" или "добро", а си е такова, каквото е... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
edelvaisvpirin Добавено Май 22, 2020 Автор Доклад Share Добавено Май 22, 2020 Еми аз отивам примерно на работа и там има много мъже, от тях се влюбвам в един и това е виждам, че има примерно лоши черти, които не ми харесват и го приемам, но просто в този човек има някаква м а гия, която ме кара да се интересувам от него, да искам да разбера повече за него, да искам.да прекарам.повече време с него, да го гушкам и докосвам въпросът е, че винаги като се влюбя и има разминаване с целите в живота, вяра и тн Оставам с убеждението, че влюбването е лошо и не е това, което се търси, а по скоро просто съвп а д на целите, но такава връзка е лишена сякаш от любов, не знам какво е точно.любовта А ако човека разделя така нещата, че слага себе си под другите и се съгласява с всичко, има смирение и послушание, и следва волята на родителите примерно , а отсича своята, както се изисква , пак ли ще има сцепление на психиката и какъв ще е резултатът от такова мислене за психиката, ако човекът не е в манастир, а е в света, ще можели да има връзка с такова поведение и какво ще се случи с психиката Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.