holyvalentine Добавено Май 14, 2020 Доклад Share Добавено Май 14, 2020 Здравейте, тази сутрин се събудих с приятното чувство, колко е хубаво да си обичан (от самия себе си) и с едно задушевно чувство на щастие. Това става когато се съюзиш с вътрешния критик и той престане на заглушава щастието ти. Но се замислих, жалко за самоубийците. Те никога не отркиват прекрасния смисъл на живота, защото погрешните информационни схеми са толкова силни в главата си, че за да ги прекъснат , те прекъсват живота си. Жалко наистина, че ценят толкова малко живота си и себе си. Но после се замислих, добре де, но до колко това е породеното от тяхната свободна воля и до колко можем да кажем, ами такива ги е създала Вселената. Те всъщност са нямали друг избор, защото тя им е дала толкова капацитет? До колко ние сме отговорни за своите действия и до колко можем да кажем ами така съм създаден? Защото втората мисъл, че Вселената така ни е създала предизвикава в мен голям дискомфорт. Това означава нищо да не правиш със себе си и всичко да е обречено, което значително намалява харесването ми на Вселената. Тъкмо започнах да й се доверявам. Може би това е обусловено и от страха , че и аз имах такива мрачни и страшни помисли в много тежките си моменти, когато не виждах изход. Прокрадваха се мисли, какво ли е ако скоча под влака в меторото, на пук на всичко. Тези мисли повече ме ужасяваха и ме изпълваха със страх да не изгубя контрол над себе си, отколкото да бяха желания за действие. И даже сега чувам вътрешния критик да ми казва: еми ти така си създадена, така е трябвало да стане, кво се пънеш, че си постигнала много? Та, до колко това е вярно и къде забивам пак у лево? Това значи, че никои от нашите успехи не са наистина наши? АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 14, 2020 Доклад Share Добавено Май 14, 2020 преди 18 минути, holyvalentine каза: Но после се замислих, добре де, но до колко това е породеното от тяхната свободна воля и до колко можем да кажем, ами такива ги е създала Вселената. Те всъщност са нямали друг избор, защото тя им е дала толкова капацитет? Капацитетът предполага да имаш избор, който избор капацитетът ограничава. За да нямаш съвсем никакъв избор, не би трябвало да имаш какъвто и да е капацитет. Но това последното е крайност, както и неограничената свобода. Всеки се намира някъде между двете. Условията на средата и възможностите ни свързани с даден избор са само ограничение. Дори физически да нямаш алтернатива, примерно падаш от самолет и не можеш да промениш движението си надолу, то самият факт, че го осъзнаваш е свобода. Друг човек ще осъзнае случващото се по различен начин. Да, някой ще каже, че и това, как осъзнава човек, може да е предопределено. Човек обаче може да допусне да се усъмни във всичко. Самият избор дали да се усъмни в една теория, че всичко е предопределено до най-малката подробност и той ли е предопределен? Т.е. действителността сама се разкрива пред едни и заблуждава други, на базата на някакъв неизвестне критерий, но пък и тези, пред които се разкрива по начин отговарящ на действителността, няма как да са сигурни, че всъщност не са от измамените. Може да си помисли, че това усещане, че можеш да избереш дали да си вдигнеш лявата ръка вместо дясната също е измамно, при положение, че нервната система е така обвързана с ума, а с времето тези движения са така добре оттренирани като навик, че за да се извърши този избор е нужна пренебрежимо малко енергия. Далеч повече енергия е необходима за осъществяване на самото физическо действие. Толкова ясно могат да се забележат причинно следствените връзки навсякъде около нас, но някак си се допуска, че може да сме в една действителност, която без никаква причина съществува точно в този си вид, а не в някакъв друг в който събитията да протичат по друг начин. Т.е. действителност, която разглеждана в нейната цялост във времето е напълно неизменна. Вместо да се приеме логичното, а и вътрешното ни усещане, че сме в действителност, която можем да променяме в определени граници и по определени правила в тази и част, която все още не се е осъществила. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 14, 2020 Доклад Share Добавено Май 14, 2020 Всъщност, всеки може да си направи екперимент и просто да се опита да не прави никакъв избор. Ще се убеди, че това е практически неосъществимо. А като се замисли ще разбере, че е и логически невъзможно. Ако в своята същност ние не правим избор, а изборът е само илюзия, излиза, че ние по никакъв начин не можем да действаме според същността си. Противоречието е явно. Донка и АлександърТ.А. 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 14, 2020 Доклад Share Добавено Май 14, 2020 (edited) Детерминизмът е проекция на Неизменното Битие! Парменид Свободната воля е проекция на Вечно менящото се Битие! Хераклит , Само в ума ни може да възникне конфликт между двете философски представи. Обединени, от двете се получава: Всичко е предопределено, но зависи в кой от предопределените варианти ще се впуснем, на база Свободният ни избор как да реагираме (мисли и чувства и последващи действия). Хубаво е да сме съзнателни за същността на Избора ни, но пълната съзнателност е доста трудно постижение. За това се действа стъпка по стъпка, а не да гребем с "голямата лъжица" и да се опитваме да се храним с "мъничка уста". Изборът ни определя посоката на волята ни. Волята ни се влияе от потокът от мисли и чувства, а се реализира чрез действия. Колкото и да си мислим, че е права посоката, това не е така! Формата е Спирала! Ако е низходяща, основната мотивация е от генериращата полярност на Страха. Ако е възходяща, основната мотивация е от ген.полярност на Любовта. А двете генериращи полярности заедно оформят кохерентния поток на безусловната Любов. Редактирано Май 14, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Благодаря! Покрай една разработка в последно време, стигнах до много интересни психофизиологични изследвания. Според тях определени центрове на мозъка ни (само на бозайниците), след период и процес на съзряване (само при човека) започват да дават предварителни сигнали на останалите центрове, определящи отношението, желанията, реакциите, поведението и свободната воля. Та този малък и неизучен досега мозъчен център определя ценността на възнаграждението като мотивационен фактор. Или в процеса на социализацията ни този център се "учи" на ценностната система и след това започва да определя изборите ни, поведението ни. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Донка, от предния ми пост и комбинирането с твоя, насоката на дискусията отива от метафизичното към вече "твърдото материално проявление". При това положение се получава "навлизане"(или пък "спускане" или пък "излизане в периферията" - въпрос на вътрешно индивидуално възприемане съобразно образната конструкция на инд.съзнание и системата от убеждения) на фокуса на изследването към сетивния ни свят. ОК! Ама с оглед на горното е добре вече да се има предвид и това, че на ниво сетивен свят вече сме в по-изразен режим на дуалност. А основната дуалност, която може да се установи като тенденции в сегашното развитие на мисълта в света е представена от две философски школи - Идеализма и Материализма. Или най-сбито - кредуютата, че "Съзнанието определя Битието"(Идеализъм) и "Битието определя Съзнанието"(Материализъм). Или както в предния пост съм споменал съответно - Хераклит ("Панта рей") и Парменид("Неизменнното Битие") В тази линия на разсъждения, почти всички изследвания в невро-биологията и невро-физиологията се интерпретират от изслледователите през призмата на Материализма. Защото така са "възпитавани". А това не ми "звучи обективно". Научния материализъм, който на времето преди 60-ина год. е специализиран в Марксовия "Диалектичен материализъм", е "задължителната основа", на която се базира "интегрирането" на изследователя в академичните среди. Иначче - "Аре къш, болен идеалист, такъв!" Аз понеже не съм в "тези среди" мога да си следя непредубедено какво излиза като продукт и кой какво плещи и дърдори. Така че, веднага прилагам и нещо като "контра" от идеалистичната интерпретация: Ако имаше некъв "малък и неизучен досега мозъчен център" или както в някои школи се използва - "хомункулус", от който се "управлява" потока от "команди" към другите "определени центрове на мозъка ни" определящи реакциите, желанията, поведението и свободната воля, то изниква контра въпрос. Къде се намира този "център"? Амигдалата, хипоталамуса? как ли па не! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Донка, а пък ако това - преди 1 час, Донка каза: определя ценността на възнаграждението като мотивационен фактор си го "пуснала" метакомуникативно" към холивалантайнката, то напълно те подкрепям! Ала при нея "хаотичните" схеми, по които си "пуска" мисловния поток, скоро нема да се оптимизират. Има бая работа по Смирението и Доверието към Света, докат и се получи кохерентността, първо в мислите, което да се последва и от чувствата. И напълно в тоя дух е добре да намали самоагресията и самосъжалението, чрез "възнаграждаването си" за да си "пооправи" мотивацията. Че страхът яко я "тресе". Ама и да намали Егото, че дават й съвети, а тя си цикли и не се "вслушва". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Нямам навика да пускам метакомуникативно :). Просто в момента работя над нещо, свързано с това. Центърът се нарича Ventral pallidum и наскоро е изяснено колко важна и решаваща роля играе в избора на наградата и в контролирането на "харесвам" и "желая". Същият този център, както сочат изследванията, се активира много отчетливо и силно, когато човек изпитва безусловна любов и привързаност към други хора, с които го свързват взаимно разбиране и подкрепа (в случаите са били двойки с доказани дълголетни устойчиви и хармонични връзки). За мен това си е точно в темата за пре-детерминизма и свободната ни воля. Във връзка с това си изказвам мнението и за "съветването" и "вслушването в съветите / цикленето". Въпросният център съзрява постепенно заедно с личността на човека и под влияние на възпитателната характеристика на социалната среда. Съответно, ако ние сме израснали в различен възпитателен контекст, вероятността нашите ценностни нагласи да съвпадат, се свежда до случайност. Така че да се съветваме и да очакваме другият да се вслуша в съветите на нашата ценностна система, е меко казано наивно. Тук има друг момент - въпросният център е гъвкав и продължава да се развива и променя през целия живот - разбира се с по-бавни темпове и по различен от детството начин. Единият е ценностна криза - когато организмът покаже, че ценностният филтър води до самоунищожение, или се избира самоунищожението, или промяна в ценностния филтър. Вторият - ценностният филтър изпитва нужда от допълнителна информация, за да промени елементи от филтъра или да изгради нови. Тогава базирайки се на вече съществуващия ценностен филтър, се приема филтрирана по особен начин информация от околния свят (съвет, разсъждение, пример и т.н. на други хора - или мета-опит). Това много точно съответства на много народни мъдрости от типа "не питай старило, питай патило", "бащина поука - синова сполука", "в чужда манджа сол не туряй", ... и самият факт на съществуването на тези пословици.. Станимир 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Току-що, Донка каза: Нямам навика да пускам метакомуникативно Така си мислиш! , всички го правим постоянно, но не го съзнаваме напълно, щото не можем да определим цялостния резултат от нашият изказ, поведение! Аз примерно като прочета какво съм написал преди време и "виждам" още много неща, които съм посочил метакомуникативно, а доста голяма част са си индикатори, "съвети от мен към мен", и така си се самоподпомагам "отвъд настоящия момент"...(това го написах без да се замислям, а сега вече се сетих, че повтарям нещо, ще се сетиш какво...и резонното в случая циклажче - ти ли ми го каза или аз си го знаех, щото си го спомних?!?, хихи, а иначе и двете са верни и зависи от гледната точка) Но Ок! Бях длъжен да попитам дали е така, щото вече поне на два пъти "забих" в моя интерпретация на дадена тема и не ми се повтаря грешката, щото се възприема като неуважение! И от некво желание за сътрудничество вече си питам, а пък и "встъплението на темата" е доста емоционално "наситено" и завършва с въпрос от лично естество, на който си позволих да отговоря, описвайки как изглежда от моя страна, па както иска да се интерпретира. Но вече по същество! Не ми отговори къде се намира ventral pallidum (VP) аs a structure! Тогава приемам, че е това Горе-долу съм се ориентирал още преди, къде би трябвало да се опитват да "локализират" този "малък и неизучен досега мозъчен център". Ето и друга статия , от която е скицата (да спазя изискванията за цитиране, де) А контра въпросът ми от идеалистическата позиция беше точно заради това! Защото, Донка, ако тези опити да се определи един "център", от който се осъществява контрола на съзнателната ни дейност, бяха основателни, то нямаше да има противоречиви експериментални резултати при други изследвания! Директен пример - За осъществяването на мисловната дейност или някакво емоционално състояние се реализира "изпразване на ел.матнитни потенциали" в синапсите едновременно в няколко области при пълен синхрон. Това говори за макроскопична квантова кохерентност на ел.магнитния поток! В последните години вече се пускат хипотези за "мисловни кванти", поради този ефект. Да не говорим пък за Роджър Пенроуз и екипът, с които са решили да установят "Къде се намира съзнанието" при изследване на предаването на сигналите в областта на синапсите, където се предполага, че преносът не е само под химическо въздействие, но се реализира и квантов тунелен преход. А при такъв преход може да се говори за квантова кохерентност в система и така да се обясни квантовата природа на психиката. Само, че презумпцията е?!?!?! да се намери къде!?!?!?! Се едно да "пипаш" крака на слона, а да твърдиш, че го виждаШ. Това ми мнение, обаче, касае метода като база! А иначе, че на тази база могат да се изведат ползотворни резултати - не го отричам! Защото предполагам на къде е насоката и няма смисъл да споря. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 И също така, мнението ми е и с цел да подчертая едни ефекти, които често не се вземат предвид при изследванията. Когнитивна склонност . Защото, ако не се вземе предвид и идеалистическата позиция, ще гледаме едностранно на инфото, поради "изкривяване (на английски: cognitive bias, от bias – предразположение, склонност, пристрастие, предубеждение)" От когнитивните грешки, изразяващи Когнитивната склонност, най- ме кефи "Ефектът на Дънинг-Крюгер". Или както твърдят Дънинг и Крюгер - "„погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“, което резонира с твоето преди 47 минути, Донка каза: Съответно, ако ние сме израснали в различен възпитателен контекст, вероятността нашите ценностни нагласи да съвпадат, се свежда до случайност Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Благодаря Моята споделена информация имаше съвсем скромна идея - само да постави ценностната ориентация на индивида на подобаващото и място - а именно критична за проявлението на свободната ни воля. . В този смисъл волята ни е пре-детерминирана, защото ценностният филтър не може да създаде алтернатива, която липсва в средата. Той само пренарежда евентуалните познати му варианти и / или търси нови съществуващи. И, забележете как гениално е устроен нашият мозък - този център с ценностен филтър НЕ участва по-нататък в мотивацията и поведението. Той само подава сигналите на филтъра като решаваща информация към другите области, формиращи избора и поведението, без да ги задължава да следват тези сигнали... Или пре-детерминирани са елементите, които подлежат на ценностна категоризация и класация, но сме свободни да си ги филтрираме индивидуално (разбира се, в зависимост от възпитанието - но не пълна, а само описваща причина - следствие). После са пре-детерминирани ценностните характеристики, но имаме свободата на волята си да ги интерпретираме и вложим в поведението си (и да си поемем последствията на тази свобода). Това е нашето училище, нашият учебен процес тук, в това тяло. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 (edited) Донка, вече споменах, че предполагам на къде ще е насоката и не ми се спори! Не ме и изненада! Няма и да споря! Просто, когато се интерпретират научни факти е добре да се мисли повече преди да се изказват мнения. А когато мненията се базират на нечие интерпретиране (и то строго материалистическо) на данни с откровена глупавост, то единственото което може да се получи е бутафория. Няма никаква научна стойност комбиниране на материален обект с идеален обект, без да се опише връзката помежду им. Толкова ли е трудно да се замислим, че цялата идея "да се открие" центърът на самоконтрола на човек като материален обект е глупост. Това е мечтата на всеки властолюбец - да открие "бутончето", ама понеже без насилие над тялото това не може да се случи, та за това се действа с инфантилизиране и мистифициране, както и дезинформация. А пък това, че насоченстта на волята ни е пре-детерминирана е продукт на невъзмжността ни да излезнем извън познатия контекст на егозаучените реакции. Както и начините на възприемане и интерпретиране на информацията. п.п. Ако ти се цикли в еуфорията и материалнто отражение на свързаността с Вселената виж това хим.вещество - ДМТ Редактирано Май 15, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 А пък иронията е, че вече в тема на holyvalantine се опитах да подскажа за циклажа с мозъка, амаа....и тази тема отиде на там В 31.03.2020 г. at 14:26, kipenzov каза: В цитираната статия също може да се открие причина за дълбоките противоречия, до които можем да се докараме в ума ни. Когато възприемем първопричината за функционирането да е мозъка изпадаме в основен умствен конфликт. Той се състои в това, че Съзнанието бива възприемано като страничен продукт на физиологията ни, което строго контрастира на усещането ни като самостоятелно мислещи индивиди. Така фокусът ни се "центрира" в мозъка, а от там и в ума, а така не можем да си обясним чувствата, които изпитваме. Това си е най-чистата форма на дуализма, която изпитваме с цялото ни същество. А пък фокусирането върху чувството за "нещастие" като проява на амбицията е просто "циклене" в негативното, манипулативна теза в ума ни, чиято крайна фаза е още по-голямо "зацикляне", когато отговорността за собствените ни действия отново бива прехвърлена към друг външен обект, но не и "навлизане в дълбочината" на самото чувство и причините да го изпитваме. А те са си в нас. Иначе авторът на цитираната статия много добре е напипал склонността ни да хиперболизираме негативното, "нацвъкал" е внушението, че заради амбицията ни страдаме, че тя е продукт на "мозъка ни" и вече с "отворено съзнание" да ни "залее" с готови решения. Е как да не ни предизвика интереса. А амбицията на авторът - Yinon Weiss, е просто да се възползва от интереса и да има по-висок рейтинг на статиите си, което в платформата, в която пише https://medium.com/, носи приходи. Самата статия е с насоченост към тезата на Функционализма, според който Тялото ни, вкл. мозъкът, е хардуерът, а умът ни е софтуера. Така на "логическите типове", отразяващи мисловната ни дейност им се придава "ранг", а в зависимост от ранга се получава и подредбата по важност, или преимуществото, което даваме на определени състояния пред други. Да, но самият функционализъм не може да даде пълно обяснение на това що е то Съзнание. Защото не може да обясни дейността на "центърът", от който Азът проявява Творчество, еле пък същността на Аза. А то творчеството е "надскачане" на рутинните задачи. Способността да "погледнем отстрани", да използваме нов поглед върху стара ситуация. Да проявим Творчество е нужно да имаме амбиция, иначе "вел те вятър". За да проявим желанието да опознаем себе си също е нужно да имаме амбиция, защото това желание се базира на инстинктивния ни порив да се развиваме, да не оставаме едни и същи, да се "слеем с Промяната"(Process philosophy). Така пък можем да се научим да "пускаме" старите образи, с които сме се идинтифицирали, за да може да се прояви новото ни Аз, ъпдейтнатото, съобразно Промяната в средата и нуждите ни. .... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Май 15, 2020 Доклад Share Добавено Май 15, 2020 Цитат kipenzov и Донка 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 16, 2020 Доклад Share Добавено Май 16, 2020 Тъй като "литературният герой" на Китодар "овладява движението" си в пре-детерминирания свят едва на 79 годишна възраст, в следващото изследване на ИББК Китодар вече се е инкарнирал като хуманитарен доктор и представя основите на "овладяването на свободната воля" за приземяването в реалността и адекватното използване дори на интернет Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
holyvalentine Добавено Май 16, 2020 Автор Доклад Share Добавено Май 16, 2020 (edited) В 15.05.2020 г. at 14:33, kipenzov каза: 0 Advanced issue found ▲ В 15.05.2020 г. at 14:33, kipenzov каза: Доверието към Света, Хайде сега да поговорирм за това доверие към Света, защото щом си го написал с главана буква, значи,че то е съществително собствено, т.е. тук говоим за нещо живо, към което аз трябва да изпитвам доверие. Да го наречем Вселената ако искаш. ДА, това ми е много трудно. Преди години , попадайки в една секта преживях тежки катаклизми и сякаш това доверие се преряза. Трудно ми е да го възстановя. С един приятел вечно спорим, че Вселената просто случва неща и тя не е антропомрфна, стигали сме до това да ми се кара по темата. В мен обаче напира желанието (както в много други хора) за една върховна протекция, да я отъждествявам като нещо или някой, който може да ме напътства и да се грижи за мен. Изпитвам тази нужда, защото животът е безпътица иначе, колкото и да се обичаш. Да си свързан с източника, с хармонията, съзидателността. Защото тази съзидателност, която съществува в природата , ти можеш да я копираш в живота си. Понякога се питам- има толова много щастие и толкова много страдание по света.. Кое е изначалното състояние на човека? А от друга страна, когато са ти заложили тежки програми, че светът е едно голямо зло, че сатаната действа, че ти трябва един вид да отидеш да го оправяш с Исус, защото бог бил те избрал и разни други врели некипели, ти толкова си се откъснал от себе си, от своето тяло, своя път, своите лични мечти , удоволствия,че тези неща вече ти се струват като неестественото ти състояние, и живееш с дълбокото убеждение, че ако ги правиш ще бъдеш наказан или нещо лошо ще се случи. Ето от това се старая да се откъсна и търся това доверие във Вселената, че тя има друг план, ако изобщно има план, ако изобщо ние не сме просто хаотично случващи се процеси, което също някак си ми е много неподредено и лишено от смисъл. Излизаш от един релилгиозно устроен свят и попадаш в един, който сам трябва да подредиш, но се задействат различни травми. Тъкмо се бях успокоила, че Вселената ме е създала , за да съществувам, че ми е дала всички предпостваки да го правя, аз само трябва да се насладя. И дойдоха тези мисли , че самоубийците сами си отнемат този прекрасен дар живота. От една страна дълбоко се свъзвам с тях, защото и аз съм се чувствала в безизходица и ги съжалявам, но от друга , това е бил естествения процес на завършека на живота им, както някои други умират при самолетна катастрофа примерно. Но при самоубийците е различното това, че те са извършили този акт със свободната си воля, която им е дадена от Вселената и ето тук това ме разколебава. Ама тогава мога ли да й вярвам, че тя безусловно подкрепя, мога ли да й се доверя??? А и това не е ли провал като родител, създател? И не са ли те по-силни, след като разрушават нещо, което се е творяло с години? Тук вътрешното ми дете казва: Значи Вселената не винаги е добра, тя допуска да се случват и лоши неща. Допуска обезобразени хора, страшни и мъчителни болести, значи не е перфектна, как да й се доверя? Та тя е самото върховенство, а то допуска да страдам аз или други. Ето от тук идва вътрешния ми конфликт. Слушах лекции на един британски психолог - даоист, който говореше за шен, китайското наименование на това Свръх Аз, с което, ког ато се свържеш и престанеш да бъдеш в човешкия си мозък, влизаш в една хармония. Т.е говорим за една свързаност с източника, с Вселената, на мен тази свързаност много ми липсва. Но в същото време съм обивнена в инфантилност и че това е погрешно възприятие на света. А когато се случват лоши неща, преди го приемах като уроци, но това уроци по оцеляване ли са? Или Вселената 'иска' да ни научи нещо определено? Наказание няма, то е ясно, но за да преминеш по-лесно през изпитанията, трябва да си имаш обяснение защо се случват те. Преди вярвах в прераждането, защото единствено то ми обясняваше, защо не успяваме от първия път и защо трупаме опит в следващи животи. Сега не знам в какво да вярвам, защото щом Вселената няма план за нас, за какво са всички тези прераждания, за какво живеем, за какво се веселим и се смеем или плачем или страдаме? Е, според вас тук, как да не бъда объркана? И да, това се случва с жертвите на секти, години на лутане и намиране на пътя обратно. Редактирано Май 16, 2020 от holyvalentine допълнение Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 16, 2020 Доклад Share Добавено Май 16, 2020 (edited) Валантайнке, то бива да си чела, ама ти си прекалила! А пък на всичкото отгоре, още продължаваш да "живееш" и в миналото ти в "сектата". Ми пусни го! Пусни ги да си отидат и знаенето и спомените! И задружните Ви съждения с приятеля ти(още не си готова да разбереш "закона за привличането" - в момента само ти вреди) Споделих ти в една от темите ти притча, че началото на мъдростта е, когато осъзнаеш, че си пълен глупак! На това му се казва "да направиш рестарт". Това е съзиданието. Така съзидава Природата. Старото си отива, за да освободи място на новото. Така се поддържа Кръговрата на Вечното. Дошли сме тук. Знаем, но от една по-различна перспектива, колко ни е Времето и какво е множеството от възможни преживявания, които можем да изживеем. Е ти още ли ще ПРЕИзбираш да си живееш с травмите?!? Или ще смениш посоката чрез Избора си?! Скачаш нависоко, щото искаш да избягаш. А всъщност не можеш да избягаш от Себе си. Щото така и не искаш да разбереш, че в "битката с Незнанието" не усещаме как биваме "побеждавани" от "Знанието". Знаем, ама толкова добре, че никой не може да ни обори, какви големи Жертви сме, как Светът ни е длъжен, каква огромна несправедливост има. От толкова много знание не ни остава място в главата, в което да мине мисълта, че съжалението към други хора е съжалението към самите нас. Несправедливостта в света е неуважението към самите нас и т.н. Не искам да е само негативно! За това ще ти кажа, че толкова дълбоко самобичуване е атестат за голям потенциал за растеж. Ама вземи успокой и подреди малко тези мисли! Още не си си отговорила на първия въпрос и в негативна подкрепа ти идва следваш, добавяш си и трети(отново като предразсъдък) и айде у лево! Сама си се препъваш по Пътя ти! "Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.", Плутарх и пак от него: "Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби." Не се страхувай да загубиш миналото и знанието си! На тяхно място ще дойде ново знание и настояще. Само спри да преизбираш старото. А па модел на света, такъв какъвто да ти хареса, с този начин на мислене, по който си стигнала до това желание, няма да успееш да сглобиш. Редактирано Май 16, 2020 от kipenzov Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 16, 2020 Доклад Share Добавено Май 16, 2020 ПРИКАЗКА ЗА НЕВОЛЯТА Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 17, 2020 Доклад Share Добавено Май 17, 2020 Цитат Тук вътрешното ми дете казва: Значи Вселената не винаги е добра, тя допуска да се случват и лоши неща. Допуска обезобразени хора, страшни и мъчителни болести, значи не е перфектна, как да й се доверя? Та тя е самото върховенство, а то допуска да страдам аз или други. Ето от тук идва вътрешния ми конфликт. Вселената е добра - дава ни свободната ни воля, НО ни дава и правото да си поемем последствията от нея. Такъв е Нейният Учебник и Училище. И точно затова е перфектна. Ние с нашата свободна воля сме част от екосистемата. Ако и на растенията беше дадена свободна воля, някои нямаше да си хвърлят листата през есента. И?... Ами щяха да си поемат последствията. Животните също нямат нашата свободна воля. Ако имаха, например, щъркелите нямаше да летят километри с жабата в клюна, за да я дадат на малките си. Щяха да я изядат сами, нали? И? Ами щяха да си поемат последствията... Е, ние имаме свободната воля... Няма да давам примери... Поемаме си последствията. Това е. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
kipenzov Добавено Май 17, 2020 Доклад Share Добавено Май 17, 2020 (edited) Но, Валантайнке, прегледай все пак темата за "Вечната девойка2"! Заради теб я отворих отново! Щото и аз съм(а и не съм излизал) бил под влиянието на този архетип - Puer aeternus! Описал съм го в темата! Надявам се да ти е в помощ! Редактирано Май 17, 2020 от kipenzov Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.