Как се лекува архетипът на вечната девойка? 2

[kipenzov]

 

отварям за малко стара тема

Добавено Април 16, 2013 от Slunce

Бих искала да ви попитам как може да се лекува жена, която отиграва архетипа на "вечната девойка" puella aeterna. Можете ли тук да дадете някакви препоръки, практически стъпки, които да се следват? Знам, че сигурно ще кажете, че всичко е индивидуално, но се надявам да знаете и да можете да ми кажете какво точно трябва да се прави. Чела съм доста по въпроса и знам какво представлява този архетип. Само не знам как се лекува.

[kipenzov]

Като спрем за момент цикълът от мисли, около който се "върти" самото проявление на този архетип на"вечната девойка".

А той се индуцира в основата си от желанието да бъдем ВСИЧКО, което не сме в момента.

Така, в моментът, в който осъзнаем, че НЕ можем да бъдем ВСИЧКО, а можем да бъдем единствено СЕБЕ СИ, с всичките ни недостатъци, вече е започнало активното интегриране на споменатия архетип. Съответно "възела от мисли" започва лека-полека да се "разплита".

Полезен съвет е също и добавения пост на Лиула Добавено Април 16, 2013 (edited)

"Здрасти, бих ти препоръчала една уникална книга Проблемът за Puer aeternus на Мари-Луиз фон Франц. Убедена съм, там ще откриеш в дълбочина проблема на вечните момчета и момичета; тъй като понятието е от юнгианската психоанализа, то се порови. Митологически погледнато puella aeterna е другото лице на богинята Кора от старогръцката митология и често, в психоанализата, нейният образ се появява като светлия лик на Персефона.

 

Всяко едно задълбочаване в който и да е архетипен синдром, особено ако е нуминозно натоварен (поредица от компенсаторни сънища, каквито съм убедена, че имаш), ще изкара на повърхността и решението на тази обвързаност.

[kipenzov]

Всъщност, противно на всеобщото мнение за пуерите  ( вечномладите младеж или девойка, puеr aeternus и puella aeterna), според мен това е изключително красиви порив на духа. Дори мисля, че изцяло отговаря на Детето в беседите на Дънов. Даже имаше една беседа с доста повече мистицизъм, в която цитирам по памет :"Детето поемаше своето пътуване в небето сред звездите, а Майката оставаше в пустинята", което е идентично с "полетът на Малкият принц сред звездите и фаталното му приземяване в пустинята", а това е характерното поведение при идентификация на Аза с архетипа puеr aeternus.

Докато четях книгата на М.Л.фон Франц не можех да спра да се "дразня" на постоянното дефиниране на пуера като "проблем, но когато азът ти се е идентифицирал с този архетип, то целият ти светоглед минава през призмата на индуцираното от него поведение и "виждаш" събитията от живота в една меко казано доста "абстрактна конструкция", според обществените критерии за психично здраве, . А те са преди всичко ориентирани към оценка дали индивидът е оптимално пригоден да изпълнява обществени задължения, а пък индивидуалността - тя ще се смаже с маш.масло и ще стане "зъбно колелце в машината". Пинк Флойд много добре го обрисуваха във видеото и текста на песента им "Стената" - "човекомелачката на учениците" и в текста - "още една тухла в стената".

Обаче, като всеки архетип(еталон, начин, потенциал на структура) ние хората го "цепим" на две.

Така освен положителната му за развитието на индивидуалността ни, интегрирана форма ( пътуването сред звездите, хармонията на подредеността, сред безкрайно актуализиращият се и вечно нов свят на идеите и безкрайният фонд на формите), този архетип има и отрицателна неинтегрирана форма.

Тя е изразена в непрестанното желание за "отпътуване", "бягство от задушаващата сивота" на животът на възрастен, често и до солипсисизъм и живот във фантазиен свят, егоцентрично обърщане единствено към вътрешните си усещания и съответното "обръщане на гръб" на света, характерно за разсърденото дете при прекъсването на играта му. Социална изолация.

В по-близко до ежедневните дейности се проявява като мързел, липса на желание за развитие, апатия. На вътрешен план пък натрупаният "застой" в социалното развитие на човека води до вътрешно напрежение от конфликтните оценки, които произхождат от индивидуалният Аз (аз съм си прекрасно развит, светът не ме разбира и заслужава и т.н.) и социалният Аз (на твоите години хората вече са с деца, купили са си къща и т.н.). В това отношение на критичност, М.Л. фон Франц в книгата й е доста изчерпателна. Язък, според мен, 30 г. работила с К.Г.Юнг, ама анимусът й дори и интегриран не я е "извадил" извън рамките на утилитаристичните оценки на индивида. Все пак женското его с добре интегриран анимус винаги води до архетипната история на "строгата пазителката на огнището, дома, традицията", а от тук и бруталната на моменти безчувственост към красотата, която също съдържа архетипът.

Все пак в книгата не само се описва архетипа, но и косвено може да се изведе и един от основните методи за интегриране на архетипа или както заех заглавието от предходна тема - "лечение на.."(не бива да е болест, а не порив на духа). Този метод е в пряко съзвучие и с опитът на отминалите поколения - "Трудът облагородява човека".

Работа се изисква, за да може аза да се деидентифицира от "образа на вечния младеж/девойка ("вечномладия бог", "Малкият принц", "приказна принцеса") и така по-лесно бъде интегриран преди следващия етап на съзряването, когато и  на вътрешният контрасексуален архетип (анима,анимус) му дойде времето за интегриране. А в процесът на работа по "приземяването" на аза в реалния свят на човешките взаимоотношения пък се налага да започне да вижда и недостатъците си, които така "старателно" в несъзнаваният му полет в божествено е "закривал" с "булото от светлина" на пуера ( тук пък може да спомена и други светли образи на архетипа като "летящия супермен", "Нео", "пазителят на галактиката", "смелата Ваяна", "куклата Барби" и др.). Всички тези образи, които си произвежда  аза( мъжкото или женското его), за да прикрие страхът от провал, от изоставяне, от отхвърляне, от ограничаване, и които са преекспонираните ни като значение малки "падения" след неуспехи, в повечето случаи като деца.Всички това отразява и захранва архетипа на Сянката. Отхвърленото и неприетото ни Аз.

Усилена работа се изисква, работа под формата на физическо натоварване в някаква форма( отговорност и "запознаване" с тялото). Работа в колектив (отговорност да постигане на резултати). Работа в изграждане на някакъв бизнес (отговорност и познаване на законодателството и админ.норми). 

Много работа и фокусиране върху самата дейност, за да може "приземяването" в ежедневието да не протича изцяло през стреса на "отхвърлянето" на цикъла от мисли и "образи", съпътстващи интеграцията на пуера. Тези психични съдържания като защитна реакция са захранвани и от Сянката, неприятното ни Аз. То усеща "наближаващата светлина на съзнателния прожектор", от която неистово бяга и така подхранва и "полетът" на пуера отново в "небесата", а в обществото остава само тялото си на "ауто" и така "пропастта" между неговия свят и светът на реалните, смислените, образователните и ефективни взаимоотношения нараства до размери на "трудно завръщане".

Разбира се, тоталното отдаване на работни дейности е само един от методите за интегриране на pure aeternus (puella aeterna).

Съвременното развитие на психологията е довело до оформянето на различни психотерапевтични школи с индивидуално разработени методи за бързото преодоляване на всички "по-повърхностни" трудности по интегрирането на архетипа. А и задължително трябва да се отбележи и методът на Любовта на Дънов.

В това отношение е въпрос на добра воля да се включат и психотерапевтите във форума, които определено са по-вещи за методите по преодоляването на проявите на неинтегрираната форма на архетипа като: 

-непрестанното желание за "отпътуване",

- "бягство от задушаващата сивота" на животът на възрастен, често и до солипсисизъм,

- живот във фантазиен свят,

- егоцентрично обърщане единствено към вътрешните си усещания и съответното "обръщане на гръб" на света, характерно за разсърденото дете при прекъсването на играта му,

- социална изолация;

Редактирано Април 28, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Ще опиша и идеята за темата, за да може да се погледне отвъд презумпцията, че моя милост я е наченал.

Идета е, че доста хора в "сърфирането" в полето от информация попадат на термини и психологически конструкции от Юнгианската психоанализа (аналитичната психология), която касае описание на психодинамиката на най-дълбоките съзнателно достъпни слоеве на психиката.

Верно, че за хора без солидна подготовка като обща култура това е сериозно предизвикателство, но пък вярвам, че все още форумът е посещаван или има потенциал да бъде посещаван и от по-интелигентни от нормалното хора, за които настоящата тема, при солидно развитие, би могла да бъде достатъчно добър наръчник за ориентиране за същността и проявата като аспекти на архетипа puer aeternus!

 Също така темата има и потенциала да даде аналогиите между юнгианската психоанализа и мистичната част от учението на Дънов, (които съм сигурен, че не само аз, като страничен наблюдател, откривам) и така да се изпълнят и предварителни цели от политиката на форума. А всичко това да даде стимул и за истинско развитие на Портала като "врата към съзнателен живот", а не само като "инструмент за популяризиране", който последните години гледам, че е кривнал към "инструмент за налагане" чрез отлива на инакомислещи и останалите резонно "твърди фундаменталисти".

Редактирано Април 29, 2020 от kipenzov