Popoporoto Добавено Април 17, 2020 Доклад Share Добавено Април 17, 2020 /Здравейте! Разстроена съм, защото загубих работата си и живея в дома на нашите. От създалото се положение започнаха спречквания между нас Ударих даже майка ми, замахнах пред нея Кога ще свърши това извънредно положение Въпросът е ,че дори да свърши аз не искам да живея другаде, харесва си ми вкъщи Ако изляза на квартира ще чувствам една насигурност и в мен стои едно усещане, че все пак ги обичам и това време вместо да го прекарам с тях, ще бъда някъде сама Те са възрастни и бих искала да прекарам всеки момент с тях, после ще искам да върна времето назад, но няма да мога Аз съм родена 90година и се караме, защото те настояват за внуче, а аз не искам, защото нямам подходящ партньор и искат да ми се месят Аз имам няколко близки момчета приятели, но не изпитвам чувства или сексуално привличане. Родителите ми се месят и все ми говорят, че едно време не съм направила правилен избор за обучение, трябвало да завърша някаква лека специалност, да работя в детска градина, да имам стабилна работа, до сега трябвало да намеря мъж, всички били омъжени, приятелките на майка ми разхождали внуци вече, само аз съм се мотаела. Аз дори и да почна да говоря за някой приятел те примерно го виждат и казват, слаб е, то това не е стабилно момче, все му намират косур, казват че мъжът бил стабилен, когато имал кола и работа, те въобще не гледат това, че примерно дадения мъж не ми харесва сексуално и нямаме общи цели и не може м да станем близки приятели, казват, че щом има кола и работа постоянна да съм родила дете и това е най важното в живота и това всъщност бил живота В мен има един страх, че ще ме убедят да се оженя за някой, който не харесвам, ще забременея и после ще трябва да съм вързана за човек, когото не обичам и с който не мога да си разговарям, ще се наложи да изневерявам и ще се съсипя,отсега искам.да пия алкохоч Всичките ми познати и приятели имат работа, а кола можем.да съберем пари и да си купим Натоварвам се от всички тези съвети на родителите ми Постоянно ми казат, че дори в Библията пишело, че трябвало да почиташ майка си и баща си и съм щяла да им се извинявам, че не съм.се женила за подходящи за тях мъже Аз преди имах връзка с едно момче и не го харесвах сексуално и не ме разбираше и затова имам такъв страх Притискат ме все едно.нямам време и като почнат да говорят за това аз избухвам и почваме да се караме, след това от този страх ми става натраплива мисъл и два три дни не съм добре, получавам свиване на стомаха, имам чувството,представям си, че взимам всички.чаши и чинии и ги троша и, чупя цялата къща,вече замахнах пред майка ми и я ударих почти имам.чувството, че ще изгубя контрол, не мога да се владея Сега съм в капан нямам заплата, няма къде да отида Какво да направя, ако преди бях като дете, което.му казваха какво да прави, сега съм като юноша и агресирам и постоянно викам Как да спра с тази натраплива мисъл и да се заявя спокойно? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Април 19, 2020 Доклад Share Добавено Април 19, 2020 Здравей,Има парадокс в думите ти - хем не искаш да живееш другаде, а вкъщи - хем е проблем, че родителите ти "натякват" очакванията си... Това е техният дом, а в него важат техните правила - тоест могат да натякват колкото си искат, макар да не е приятно за теб. Твое право е да избереш как да живееш, обаче! И както си писала, че искаш - да се заявиш! В 17.04.2020 г. at 16:26, Popoporoto каза: В мен има един страх, че ще ме убедят да се оженя за някой, който не харесвам, ще забременея и после ще трябва да съм вързана за човек, когото не обичам и с който не мога да си разговарям, ще се наложи да изневерявам и ще се съсипя,отсега искам.да пия алкохоч В цялото ти писмо личи мазохистичния страдалчески тон на човека, избрал да бъде жертва. Сигурно има хора, които се връзват на този тон - което никак не ти помага да го промениш и да живееш като себе си. Не си личи да съзнаваш и чувстваш себе си като автор на собствения си живот - та ти си на (почти) 30 години, а вече рисуваш апокалиптични сценарии, в които някой ще те кара да живееш живота си еди-как-си! В 17.04.2020 г. at 16:26, Popoporoto каза: Притискат ме все едно.нямам време и като почнат да говорят за това аз избухвам и почваме да се караме, след това от този страх ми става натраплива мисъл и два три дни не съм добре, получавам свиване на стомаха Определено си в капан - който обаче вече избираш сама. Когато си била дете, не си имала право на глас и мнение, а си била потискана и ръководена, с убеждението, че потребностите ти не са важни - това е довело до "гълтането" на собствената ти агресия навътре, която постепенно се е превърнала в мазохизъм (автоагресия). Тази автоагресия - тоест агресия насочена навътре към теб, води до бавно, но сигурно саморазрушение - а пътят към него е жертвеническото поведение, при което винаги другите са виновни, мрънкането и абдикацията от отговорност ("някой друг все ми е виновен!"), както и натрупването на още гняв, който понякога избива в садизъм, както тук: В 17.04.2020 г. at 16:26, Popoporoto каза: представям си, че взимам всички.чаши и чинии и ги троша и, чупя цялата къща,вече замахнах пред майка ми и я ударих почти имам.чувството, че ще изгубя контрол, не мога да се владея Когато дълго си мълчим, а ни се иска да си кажем, резултатът е такъв. Ще ти дам пример как звучи асертивността - тоест възможността да се заявим в ТВОЯ случай:"Мамо и татко, обичам ви и ви благодаря за това, че мога да живея във вашия дом! Разбирам, че искате от мен да имам деца вече, но не се чувствам готова на този етап, копнея за партньор, с когото да се обичаме и да си имаме доверие, а такъв още не съм срещнала в моя живот. Разбирам, и че сте загрижени за мен, защото ме обичате, но можете да ми имате доверие - това е моят живот и изборите в него зависят само и единствено от мен."Още за заявяването писах в тази тема, прочети отговора ми.Преди да съумееш да направиш това, имаш да освобождаваш вече натрупаната агресия. Ето няколко начина това стане: - Вземи възглавница и я ритай, удряй, крещи в нея. Пусни си музика, която да те вкара в емоцията на гняв и си спомни ситуации, в които ти се е искало да удряш. Удрят се предмети, неживи същества - живи не! Използвай възглавницата като боксова круша - тя няма чувства, няма да я боли, няма да я нараниш реално и няма да съжаляваш после за действията си.- Остани сама в стаята и сложи празен стол срещу себе си - представи си, че на него седят родителите ти и им кажи всичко, което ти се иска без никакви задръжки - това споделяне няма да има последствия, така че можеш да отпуснеш емоциите си. - Напиши писмо до родителите си, в което изразяваш гнева и недоволството си - ако искаш после го сподели и тук - след което го скъсай, изгори, унищожи го. В него можеш да напишеш каквото си поискаш - остави всичко, което ти идва на ум да се излее - така отново няма да нараниш никого, а ще видиш сама какво натрупваш в себе си.- След като направиш тези стъпки - излез сред природата (което е добре да правиш всеки ден, разбира се) и се наслади да всичко, което те заобикаля - докосвай дърветата, тревата, камъните, цветята - това удовлетворява донякъде тактилната ни потребност (същински я задоволяваме като докосваме и биваме докосвани от други човеци), помирисвай приятни аромати, гледай красиви гледки, слушай песните на птичките и на глас си казвай хубави думи "Обичам се! Аз заслужавам любов! Аз заслужавам да живея, следвайки сърцето си! Аз раста мъдро и опознавам себе си с всеки изминал ден! Аз избирам как да живея своя живот и имам това право!" Това пък би задоволило потребността от духовна храна. - Прочети тази статия със заглавие "Как да бъда стойностен човек?" задължително и направи упражнението накрая! - Остани в тишина или с приятна тиха музика, легни или седни удобно и дишай с корема си, бавно, плавно, дълбоко - емоциите живеят в корема, не в главата - за да познаем себе си и с тях е нужно да се срещнем, да умеем да ги регистрираме, изживяваме, трансформираме, споделяме.- Тук има и доста обемен Наръчник за Емоционална Саморегулация, който ти препоръчвам! __________________________________________________Дадох ти много насоки - ако ги последваш, ще успееш да преработиш немалко в себе си - успоредно с това може да даваш обратна връзка тук какво се променя в теб, след като активно работиш по себе си! А можеш и да не направиш нищо от тези неща и да продължиш живота си както си е. Изборът си е в теб!Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Април 20, 2020 Доклад Share Добавено Април 20, 2020 Работата върху самооценката ти ще ти позволи да излезеш на квартира. Тази самостоятелност пък ще те накара да се почувстваш още по-стабилна и ангажирана със себе си. А както се казва - Обичайки себе си и животът ни обича в знак на благодарност. Самочувствието, което ще придобиеш ще ти донесе мотивация и желание за по-добра работа, което пък ще повиши приходите ти. Всички тези неща ще те насочат към стабилен и отговорен партньор, с който би могла успешно да изградиш семейство. Завършвам с : Един казус не може да се реши на нивото, на което е възникнал. Търси развитие, а сега е едно добро време да прочетеш Вашите слаби места на Уейн Дайър. Има я безплатно в интернет Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Април 20, 2020 Автор Доклад Share Добавено Април 20, 2020 Василена, да разбирам ли, че искате да ми кажете, че родителите ми са прави и като оправя самочувствието си и изляза на квартира ще достигна до извода, че ми трябва стабилен мъж, който да има кола и работа и нещата, които търся на тоя етап са грешка Благодаря за насоките. Направих нещата два пъти Като се успокои положението е добре и всичко изглежда добре, но после агресията ескалира, защоти те ме дразнят, говорят по телефона и канят разни хора, които не харесвам с цел задомяване, ако това момче дойде вкъщи ще го залея със сок и ще го удрям и след това ще унищожа себе си. Чета някакви статии, че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам. Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Май 25, 2020 Доклад Share Добавено Май 25, 2020 В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза: Благодаря за насоките. Моля! Понеже не си писала отделен коментар, чак сега виждам, че си добавила още към своя първоначален отговор. В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза: че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам Така е - много се пише по темата, но до там е път! Няма как да "затапим" агресията. Ти имаш нужда да изкараш много агресия от себе си - и едва после идва всичко останало. Това се прави в безопасна, терапевтична среда, заедно с терапевта! И е много мощно и освобождаващо. В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза: Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага Това, че нищо не помага е заблуда, в която ти вярваш в момента. Ако прилагаш написаното от мен системно - ще видиш промяна. Ако работиш с психотерапевт, който умее да те разбира и да вниква същински в проблема ти, в копнежа на душата ти - също ще живееш промяната си, ще я съ-творяваш! Нормално е да си гневна, ти все още не умееш да се справяш със силните си чувства и това е човешко и разбираемо, не си виновна и не си "счупена"! Въпросът е, че имаш нужда от адекватна външна подкрепа за преработването на агресията, която се е натрупала и капсулирала в теб, в тялото ти, и в ученето на това да се заявяваш смело - категорично и асертивно, топло, отстоявайки своите позиции и път, който избираш за себе си. Никой не може да го диктува и определя вместо теб, а именно това, че ти се чувстваш нечута, невидяна, неразбрана, те гневи и провокира реакциите ти. В терапия с добър терапевт ще работите по това - намиране на вътрешния ти ресурс за справяне със ситуациите, в които попадаш, умение за емоционална саморегулация и т.н - все есенциално ценни неща! Успех, чакат те красиви предизвикателства! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Василена Христова Добавено Май 26, 2020 Доклад Share Добавено Май 26, 2020 В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза: Василена, да разбирам ли, че искате да ми кажете, че родителите ми са прави и като оправя самочувствието си и изляза на квартира ще достигна до извода, че ми трябва стабилен мъж, който да има кола и работа и нещата, които търся на тоя етап са грешка Благодаря за насоките. Направих нещата два пъти Като се успокои положението е добре и всичко изглежда добре, но после агресията ескалира, защоти те ме дразнят, говорят по телефона и канят разни хора, които не харесвам с цел задомяване, ако това момче дойде вкъщи ще го залея със сок и ще го удрям и след това ще унищожа себе си. Чета някакви статии, че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам. Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага Искам да кажа следното - всяка крачка, която те води до самостоятелност неиумеверно ти показва, че си способна на определени неща, което пък влияе и на самооценката ти и това, как се възприемаш. Всичко е вярно - и смиреността, и това да отстояваш себе си и желанията си, това, което е важно за теб. Ако обаче за теб е важно да нараняваш например, мислиш ли, че е редно да го отстояваш ? Целта е да имаш ясна и стабилна ценностна система, ясна цел и мисия, нещо,което те вдъхновява и в което вярваш, да си добър човек в свят, в който най-лесно е да се откажеш и да захвърлиш добротата, тя не е на мода, да вярваш в себе си. Всички тези неща имат различни измерения, те са част от самооценката и всеки решава за себе си, какво и колко му е важно. И да, аз излезнах сама на квартира в период, в който още се лутах, но тази самостоятелност ме мобилизира, фокусирах се върху важните неща и днес тази крачна ми напомня,че скачайки в непознатото, постигнах личен напредък. Това обаче не означава, че важи за теб или някой друг. Колегите тук са висококвалифицирани и способни, събери различни гледни точки и виж, кое работи за теб, в твоя полза е. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юни 9, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2020 Нали в психологията се казва, че хората са като наше огледало и ако ние се променим и човекът срещу нас се променя Какво да променя, за да спрат да ме занимават нашите и да се месят и да си спя спокойно вкъщи Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юни 9, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 9, 2020 Да мълча ли, да споря ли Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Юни 9, 2020 Доклад Share Добавено Юни 9, 2020 Здравей! Преди години в сайта писа едно момиче.Пишеше,че баща и я тормози, даже пишеше че идва да се самоубие./ намери и постовете/ .Доста колеги и даваха съвети. След година-две момичето писа как е променила всичко.Базата на промяната е била любовта.Тя е започнала да обича баща си, но не само него, а всички и всичко.Резултата бе, че не само отношенията с баща и се бяха променили, тя живееше в чужбина, имаше сериозна връзка и т.н.Прочети постовете и. VischkoShteSeOpravi и karat 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юни 10, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 10, 2020 Ако някой знае кое е точно да го постне, ако може Аз обичам родителите си и им го казвам, но те виждат така си решават, че може всичко да си правят с мен Това момче го приемам като човек, дори и да го обичам като човек не ми харесва сексуално, аз не съм проститутка и не мога да правя секс с мъже,които не харесвам Товя натрапване го приемам като изнасилване и ме боли гърлото и се задушавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 18, 2020 Доклад Share Добавено Юни 18, 2020 Прочетох поста и в мен възникна въпрос. Каква е твоята представа за успешно развитие за следващите 2-3 години? Понеже обстойно се запознах каква е представата на родителите ти и твоето недоволство , но не прочетох твоята алтернатива. Стана ми интересно. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юни 22, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 22, 2020 Да бъда свободна да излизам с приятели по заведения и да се забавляваме, да организирам приятелите си и да ходим на пикник, да срещна мъж, с който си допадаме като принципи, душевност и можем да си говорим и да живеем заедно, но без деца Всъщност аз искам деца само, защото на стари години ще съм сама , ако умре мъжа ми, но родителите ми настояват Искам и да запиша различни курсове да се развия като личност, искам с мъжа ми да се развиваме заедно в различни.професион а лни направления, но родителите ми искат други неща Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юни 27, 2020 Доклад Share Добавено Юни 27, 2020 Имаш хубава визия за бъдещето си. Кое от това което виждаш ти съвпада с това на твоите родители? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юни 29, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юни 29, 2020 лНяма съвпад общо взето, те искат да се женя за техен познат и да имам деца и само това да е живота ми, налагат се, а аз се чувствам виновна, че не съм на тяхно мнение и започвам да имам чувството чувството, че имам грях и съм лош човек Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 1, 2020 Доклад Share Добавено Юли 1, 2020 Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният: 1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. 2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама. Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна. Борито и VischkoShteSeOpravi 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юли 10, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юли 10, 2020 Страхувам се, че по време на пандемията няма да има работа и ще се върна пак и ще стане още по зле, страх ме е и че няма да намеря мъж, който не иска деца Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юли 11, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2020 Да рискувам ли да тръгна сега Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юли 11, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юли 11, 2020 Ще ми дадете ли насока за вземане на решение в рискова ситуация Благодаря сърдечно за подкрепата на всички Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ally Добавено Юли 18, 2020 Доклад Share Добавено Юли 18, 2020 Не знам как издържаш такова отношение. Напълно нормално е да си изпълнена с гняв при такъв натиск. Още пове4е 4е сигурно го е имало през целия ти живот, по отношение на вси4ко. Това вероятно е убеждение на родителите ти, 4е ти трябва да правиш каквото искат те! И някак са те накарали да се 4увстваш длъжна и съответно да изпитваш вина за това, 4е желанията ти са разли4ни от техните. Не можеш да ги промениш. Трябва някакси да се отделиш поне емоционално от тях и този техен на4ин на намеса в живота ти и да усетиш какво е дале4 по нормалното положение на нещата - да се 4увстваш свободна, да се отнасят към теб като към пълноправен, отделен, самостоятелен 4овек, да не те карат да се 4увстваш длъжна. Може би ако емоционално се отдале4иш в известна степен от родителите си и се приближиш към приятелите, примерно.. ако е възможно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Popoporoto Добавено Юли 22, 2020 Автор Доклад Share Добавено Юли 22, 2020 Да, тАка е, точно си го написала Приятелите ми също не работиха по време на извънредното положение и се чудя да рискувам и да тръгна с риск да се върна с подвита опашка или да остана, но не знам в този случай как да се държа с тях Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.