Криза

[Popoporoto]

/Здравейте! Разстроена съм, защото загубих работата си и живея в дома на  нашите. От създалото се положение започнаха спречквания между нас Ударих даже майка ми, замахнах пред нея Кога ще свърши това извънредно положение Въпросът е ,че дори да свърши аз не искам да живея другаде, харесва си ми вкъщи Ако изляза на квартира ще чувствам една насигурност и в мен стои едно усещане, че все пак ги обичам и това време вместо да го прекарам с тях, ще бъда някъде сама Те са възрастни и бих искала да прекарам всеки момент с тях, после ще искам да върна времето назад, но няма да мога Аз съм родена 90година и се караме, защото те настояват за внуче, а аз не искам, защото нямам подходящ партньор и искат да ми се месят Аз имам няколко близки момчета приятели, но не изпитвам чувства или сексуално привличане. Родителите ми се месят и все ми говорят, че едно време не съм направила правилен избор за обучение, трябвало да завърша някаква лека специалност, да работя в детска градина, да имам стабилна работа, до сега трябвало да намеря мъж, всички били омъжени, приятелките на майка ми разхождали внуци вече, само аз съм се мотаела. Аз дори и да почна да говоря за някой приятел те примерно го виждат и казват, слаб е, то това не е стабилно момче, все му намират косур, казват че мъжът бил стабилен, когато имал кола и работа, те въобще не гледат това, че примерно дадения мъж не ми харесва сексуално и нямаме общи цели и не може м да станем близки приятели, казват, че щом има кола и работа постоянна да съм родила дете и това е най важното в живота и това всъщност бил живота В мен има един страх, че ще ме убедят да се оженя за някой, който не харесвам, ще забременея и после ще трябва да съм вързана за човек, когото не обичам и с който не мога да си разговарям, ще се наложи да изневерявам и ще се съсипя,отсега искам.да пия алкохоч Всичките ми познати и приятели имат работа, а кола можем.да съберем пари и да си купим Натоварвам се от всички тези съвети на родителите ми Постоянно ми казат, че дори в Библията пишело, че трябвало да почиташ майка си и баща си и съм щяла да им се извинявам, че не съм.се женила за подходящи за тях мъже Аз преди имах връзка с едно момче и не го харесвах сексуално и не ме разбираше и затова имам такъв страх Притискат ме все едно.нямам време и като почнат да говорят за това аз избухвам и почваме да се караме, след това от този страх ми става натраплива мисъл и два три дни не съм добре, получавам свиване на стомаха, имам чувството,представям си, че взимам всички.чаши и чинии и ги троша и, чупя цялата къща,вече замахнах пред майка ми и я ударих почти имам.чувството, че ще изгубя контрол, не мога да се владея Сега съм в капан нямам заплата, няма къде да отида Какво да направя, ако преди бях като дете, което.му казваха какво да прави, сега съм като юноша и агресирам и постоянно викам Как да спра с тази натраплива мисъл и да се заявя спокойно?

[Ines Raycheva]

Здравей,

Има парадокс в думите ти - хем не искаш да живееш другаде, а вкъщи - хем е проблем, че родителите ти "натякват" очакванията си... Това е техният дом, а в него важат техните правила - тоест могат да натякват колкото си искат, макар да не е приятно за теб. 

Твое право е да избереш как да живееш, обаче! И както си писала, че искаш - да се заявиш! 

В 17.04.2020 г. at 16:26, Popoporoto каза:

В мен има един страх, че ще ме убедят да се оженя за някой, който не харесвам, ще забременея и после ще трябва да съм вързана за човек, когото не обичам и с който не мога да си разговарям, ще се наложи да изневерявам и ще се съсипя,отсега искам.да пия алкохоч

В цялото ти писмо личи мазохистичния страдалчески тон на човека, избрал да бъде жертва. Сигурно има хора, които се връзват на този тон - което никак не ти помага да го промениш и да живееш като себе си. 
Не си личи да съзнаваш и чувстваш себе си като автор на собствения си живот - та ти си на (почти) 30 години, а вече рисуваш апокалиптични сценарии, в които някой ще те кара да живееш живота си еди-как-си! 

 

В 17.04.2020 г. at 16:26, Popoporoto каза:

Притискат ме все едно.нямам време и като почнат да говорят за това аз избухвам и почваме да се караме, след това от този страх ми става натраплива мисъл и два три дни не съм добре, получавам свиване на стомаха

Определено си в капан - който обаче вече избираш сама.

Когато си била дете, не си имала право на глас и мнение, а си била потискана и ръководена, с убеждението, че потребностите ти не са важни - това е довело до "гълтането" на собствената ти агресия навътре, която постепенно се е превърнала в мазохизъм (автоагресия). Тази автоагресия - тоест агресия насочена навътре към теб, води до бавно, но сигурно саморазрушение - а пътят към него е жертвеническото поведение, при което винаги другите са виновни, мрънкането и абдикацията от отговорност ("някой друг все ми е виновен!"), както и натрупването на още гняв, който понякога избива в садизъм, както тук:

В 17.04.2020 г. at 16:26, Popoporoto каза:

представям си, че взимам всички.чаши и чинии и ги троша и, чупя цялата къща,вече замахнах пред майка ми и я ударих почти имам.чувството, че ще изгубя контрол, не мога да се владея

Когато дълго си мълчим, а ни се иска да си кажем, резултатът е такъв. Ще ти дам пример как звучи асертивността - тоест възможността да се заявим в ТВОЯ случай:
"Мамо и татко, обичам ви и ви благодаря за това, че мога да живея във вашия дом! Разбирам, че искате от мен да имам деца вече, но не се чувствам готова на този етап, копнея за партньор, с когото да се обичаме и да си имаме доверие, а такъв още не съм срещнала в моя живот. Разбирам, и че сте загрижени за мен, защото ме обичате, но можете да ми имате доверие - това е моят живот и изборите в него зависят само и единствено от мен."

Още за заявяването писах в тази тема, прочети отговора ми.

Преди да съумееш да направиш това, имаш да освобождаваш вече натрупаната агресия.

Ето няколко начина това стане:

- Вземи възглавница и я ритай, удряй, крещи в нея. Пусни си музика, която да те вкара в емоцията на гняв и си спомни ситуации, в които ти се е искало да удряш. Удрят се предмети, неживи същества - живи не! Използвай възглавницата като боксова круша - тя няма чувства, няма да я боли, няма да я нараниш реално и няма да съжаляваш после за действията си.

- Остани сама в стаята и сложи празен стол срещу себе си - представи си, че на него седят родителите ти и им кажи всичко, което ти се иска без никакви задръжки - това споделяне няма да има последствия, така че можеш да отпуснеш емоциите си. 

- Напиши писмо до родителите си, в което изразяваш гнева и недоволството си - ако искаш после го сподели и тук - след което го скъсай, изгори, унищожи го. В него можеш да напишеш каквото си поискаш - остави всичко, което ти идва на ум да се излее - така отново няма да нараниш никого, а ще видиш сама какво натрупваш в себе си.

- След като направиш тези стъпки - излез сред природата (което  е добре да правиш всеки ден, разбира се) и се наслади да всичко, което те заобикаля - докосвай дърветата, тревата, камъните, цветята - това удовлетворява донякъде тактилната ни потребност (същински я задоволяваме като докосваме и биваме докосвани от други човеци), помирисвай приятни аромати, гледай красиви гледки, слушай песните на птичките и на глас си казвай хубави думи "Обичам се! Аз заслужавам любов! Аз заслужавам да живея, следвайки сърцето си! Аз раста мъдро и опознавам себе си с всеки изминал ден! Аз избирам как да живея своя живот и имам това право!" Това пък би задоволило потребността от духовна храна.

- Прочети тази статия със заглавие "Как да бъда стойностен човек?" задължително и направи упражнението накрая! 

- Остани в тишина или с приятна тиха музика, легни или седни удобно и дишай с корема си, бавно, плавно, дълбоко - емоциите живеят в корема, не в главата - за да познаем себе си и с тях е нужно да се срещнем, да умеем да ги регистрираме, изживяваме, трансформираме, споделяме.

- Тук има и доста обемен Наръчник за Емоционална Саморегулация, който ти препоръчвам! 


__________________________________________________

Дадох ти много насоки - ако ги последваш, ще успееш да преработиш немалко в себе си - успоредно с това може да даваш обратна връзка тук какво се променя в теб, след като активно работиш по себе си!
А можеш и да не направиш нищо от тези неща и да продължиш живота си както си е. Изборът си е в теб!

Успех!

[Василена Христова]

Работата върху самооценката ти ще ти позволи да излезеш на квартира. Тази самостоятелност пък ще те накара да се почувстваш още по-стабилна и ангажирана със себе си. А както се казва - Обичайки себе си и животът ни обича в знак на благодарност. Самочувствието, което ще придобиеш ще ти донесе мотивация и желание за по-добра работа, което пък ще повиши приходите ти. Всички тези неща ще те насочат към стабилен и отговорен партньор, с който би могла успешно да изградиш семейство.

Завършвам с : Един казус не може да се реши на нивото, на което е възникнал. 
Търси развитие, а сега е едно добро време да прочетеш Вашите слаби места на Уейн Дайър. Има я безплатно в интернет

[Popoporoto]

Василена, да разбирам ли, че искате да ми кажете, че родителите ми са прави и като оправя самочувствието си и изляза на квартира ще достигна до извода, че ми трябва стабилен мъж, който да има кола и работа и нещата, които търся на тоя етап са грешка

Благодаря за насоките. Направих нещата два пъти Като се успокои положението е добре и всичко изглежда добре, но после агресията ескалира, защоти те ме дразнят, говорят по телефона и канят разни хора, които не харесвам с цел задомяване, ако това момче дойде вкъщи ще го залея със сок и ще го удрям и след това ще унищожа себе си. Чета някакви статии, че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам. Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага

[Ines Raycheva]

В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза:

Благодаря за насоките.

Моля!  Понеже не си писала отделен коментар, чак сега виждам, че си добавила още към своя първоначален отговор.

 

В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза:

че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам

Така е - много се пише по темата, но до там е път! Няма как да "затапим" агресията. Ти имаш нужда да изкараш много агресия от себе си - и едва после идва всичко останало. Това се прави в безопасна, терапевтична среда, заедно с терапевта! И е много мощно и освобождаващо.

В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза:

Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага

Това, че нищо не помага е заблуда, в която ти вярваш в момента. Ако прилагаш написаното от мен системно - ще видиш промяна.

Ако работиш с психотерапевт, който умее да те разбира и да вниква същински в проблема ти, в копнежа на душата ти - също ще живееш промяната си, ще я съ-творяваш! 

 

Нормално е да си гневна, ти все още не умееш да се справяш със силните си чувства и това е човешко и разбираемо, не си виновна и не си "счупена"! Въпросът е, че имаш нужда от адекватна външна подкрепа за преработването на агресията, която се е натрупала и капсулирала в теб, в тялото ти, и в ученето на това да се заявяваш смело - категорично и асертивно, топло, отстоявайки своите позиции и път, който избираш за себе си. 

Никой не може да го диктува и определя вместо теб, а именно това, че ти се чувстваш нечута, невидяна, неразбрана, те гневи и провокира реакциите ти. В терапия с добър терапевт ще работите по това - намиране на вътрешния ти ресурс за справяне със ситуациите, в които попадаш, умение за емоционална саморегулация и т.н - все есенциално ценни неща! 

Успех, чакат те красиви предизвикателства! 

[Василена Христова]

В 20.04.2020 г. at 23:14, Popoporoto каза:

Василена, да разбирам ли, че искате да ми кажете, че родителите ми са прави и като оправя самочувствието си и изляза на квартира ще достигна до извода, че ми трябва стабилен мъж, който да има кола и работа и нещата, които търся на тоя етап са грешка

Благодаря за насоките. Направих нещата два пъти Като се успокои положението е добре и всичко изглежда добре, но после агресията ескалира, защоти те ме дразнят, говорят по телефона и канят разни хора, които не харесвам с цел задомяване, ако това момче дойде вкъщи ще го залея със сок и ще го удрям и след това ще унищожа себе си. Чета някакви статии, че хората трябвало да бъдат смирени и не трябва да следват своята воля, а пък в статиите по психология, че трябвало да обичаме себе си и да отстояваме себе си и да следваме това, което обичаме, нищо не разбирам и не знам какво да следвам. Искам да счупя някоя чаша и да се нарежа, не ми се живее вече, защото нищо не разбирам, не разбирам този живот, чувствам се виновна за всичко, че родителите ми не са съгласни с мен, за всичко, нищо не помага

Искам да кажа следното - всяка крачка, която те води до самостоятелност неиумеверно ти показва, че си способна на определени неща, което пък влияе и на самооценката ти и  това, как се възприемаш. 

Всичко е вярно - и смиреността, и това да отстояваш себе си и желанията си, това, което е важно за теб. Ако обаче за теб е важно да нараняваш например, мислиш ли, че е редно да го отстояваш ? Целта е да имаш ясна и стабилна ценностна система, ясна цел и мисия, нещо,което те вдъхновява и в което вярваш, да си добър човек в свят, в който най-лесно е да се откажеш и да захвърлиш добротата, тя не е на мода, да вярваш в себе си. Всички тези неща имат различни измерения, те са част от самооценката и всеки решава за себе си, какво и колко му е важно.

И да, аз излезнах сама на квартира в период, в който още се лутах, но тази самостоятелност ме мобилизира, фокусирах се върху важните неща и днес тази крачна ми напомня,че скачайки в непознатото, постигнах личен напредък. Това обаче не означава, че важи за теб или някой друг.

Колегите тук са висококвалифицирани и способни, събери различни гледни точки и виж, кое работи за теб, в твоя полза е.

[Popoporoto]

Нали в психологията се казва, че хората са като наше огледало и ако ние се променим и човекът срещу нас се променя Какво да променя, за да спрат да ме занимават нашите и да се месят и да си спя спокойно вкъщи

[Popoporoto]

Да мълча ли, да споря ли

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Преди години в сайта писа едно момиче.Пишеше,че баща и я тормози, даже пишеше че идва да се самоубие./ намери и постовете/ .Доста колеги и даваха съвети. След година-две момичето писа как е променила всичко.Базата на промяната е била любовта.Тя е започнала да обича баща си, но не само него, а всички и всичко.Резултата бе, че не само отношенията с баща и се бяха променили, тя живееше в чужбина, имаше сериозна връзка и т.н.Прочети постовете и.

[Popoporoto]

Ако някой знае кое е точно да го постне, ако може Аз обичам родителите си и им го казвам, но те виждат така си решават, че може всичко да си правят с мен Това момче го приемам като човек, дори и да го обичам като човек не ми харесва сексуално, аз не съм проститутка и не мога да правя секс с мъже,които не харесвам Товя натрапване го приемам като изнасилване и ме боли гърлото и се задушавам

[Диляна Колева]

Прочетох поста и в мен възникна въпрос.

Каква е твоята представа за успешно развитие за следващите 2-3 години?

Понеже обстойно се запознах каква е представата на родителите ти и твоето недоволство , но не прочетох твоята алтернатива. Стана ми интересно.

[Popoporoto]

Да бъда свободна да излизам с приятели по заведения и да се забавляваме, да организирам приятелите си и да ходим на пикник, да срещна мъж, с който си допадаме като принципи, душевност и можем да си говорим и да живеем заедно, но без деца Всъщност аз искам деца само, защото на стари години ще съм сама , ако умре мъжа ми, но родителите ми настояват Искам и да запиша различни курсове да се развия като личност, искам с мъжа ми да се развиваме заедно в различни.професион а лни направления, но родителите ми искат други неща

[Диляна Колева]

Имаш хубава визия за бъдещето си. Кое от това което виждаш ти съвпада с това на твоите родители?

[Popoporoto]

лНяма съвпад общо взето, те искат да се женя за техен познат и да имам деца и само това да е живота ми, налагат се, а аз се чувствам виновна, че не съм на тяхно мнение и започвам да имам чувството чувството, че имам грях и съм лош човек

[Диляна Колева]

Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният:

1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот.

2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот.

Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама.

Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна.

[Popoporoto]

Страхувам се, че по време на пандемията няма да има работа и ще се върна пак и ще стане още по зле, страх ме е и че няма да намеря мъж, който не иска деца

[Popoporoto]

Да рискувам ли да тръгна сега

[Popoporoto]

Ще ми дадете ли насока за вземане на решение в рискова ситуация Благодаря сърдечно за подкрепата на всички

[Ally]

Не знам как издържаш такова отношение. Напълно нормално е да си изпълнена с гняв при такъв натиск. Още пове4е 4е сигурно го е имало през целия ти живот, по отношение на вси4ко. Това вероятно е убеждение на родителите ти, 4е ти трябва да правиш каквото искат те! И някак са те накарали да се 4увстваш длъжна и съответно да изпитваш вина за това, 4е желанията ти са разли4ни от техните. Не можеш да ги промениш. Трябва някакси да се отделиш поне емоционално от тях и този техен на4ин на намеса в живота ти и да усетиш какво е дале4 по нормалното положение на нещата - да се 4увстваш свободна, да се отнасят към теб като към пълноправен, отделен, самостоятелен 4овек, да не те карат да се 4увстваш длъжна. Може би ако емоционално се отдале4иш в известна степен от родителите си и се приближиш към приятелите, примерно.. ако е възможно.

[Popoporoto]

Да, тАка е, точно си го написала Приятелите ми също не работиха по време на извънредното положение и се чудя да рискувам и да тръгна с риск да се върна с подвита опашка или да остана, но не знам в този случай как да се държа с тях