597. Защо им говориш с притчи? - Неделна беседа, 22 септември 1935 г.

[Донка]

Отче наш.

В Начало бе Словото.

Неделна беседа: Защо им говориш с притчи? - 22 септември 1935 г.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата Молитва

 

Цитат

болестите в човека се зараждат, когато се прояви едно противоречие между клетките и човешката мисъл – едно разединение. Запример у човека се яви едно желание да се качи на един връх. В това време се яви едно противоречие, едно противодействие и ти си казваш, къде ще се качвам, да се изпотявам, да се уморявам. И отлагаш изкачването си. Искаш да направиш едно добро, тези клетки казват, ти не можеш да направиш това добро. Искаш да мислиш, те казват: Няма какво да мислиш. От много мисъл човек подлудява. Това са човешки разбирания. От мисъл човек никога не подлудява. Човек се умопобърква само когато в него се намесят някакви противоречиви мисли в ума му, вследствие на което създават раздвоение на мисълта. При умопобъркването не се засяга предната част на мозъка, но задната. Това са данни. Но аз мога да ви изнеса още много данни, които съвременната наука е изнесла, но те са опасни. Аз мога да ви дам признаците как да познавате болестите, но ако ви ги дам, вие ще се разболеете от страх. Ако даже ви дам лекарства против туберкулозата, това лекарство няма да ви ползува, но ще се уплашите. Туберкулозата е болест на човешките чувства. Тя се поражда от големите противоречия, които съществуват в човешкия ум. И затова когато хората се отчайват, когато се обезсърчават, когато изгубят смисъла на живота, когато изгубят любовта си, те стават туберкулозни.

 Защо им говориш с притчи?

[kipenzov]

"Хората сами създават ограниченията си. Със своя непорядъчен живот един народ може така да разпръсне влагата от въздуха, че да създаде голяма суша, от която с години всички да страдат. Добрият и лошият живот имат отношения към хората. Следователно, ако хората са добри, ще има отлично налягане, ще има разширение на влагата и вътрешно напрежение на топлината. А за плодородието е необходимо тъкмо това: топлина, напрежение на въздуха, разширение на влагата и съответно налягане."

http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/Защо_им_говориш_с_притчи%3F

В тази връзка може да се посочат разработките за "оргоновата енергия" на Вилхелм Райх. Като пример- cloud buster, устройство, което "разпръсква" облачността в областта, към която е насочено, и което е базирано на потока от оргон от водно течение

Тази "оргонова енергия" "тече" и повлиява процесите и в нашия организъм, бива два вида - "жива" и "мъртва", съответно тече в два потока - изграждащ и разрушаващ, свързана е с електромагнетизма, проявява се на клетъчно ниво като процеси на свиване и разширение, т.е. различно налягане. Основният елемент и вещество, което "провежда оргоновата енергия" е водата.

Не веднъж съм споделял, че мисловно-чувственият ни поток има характеристики на енергиен поток. Взаимодействието между този ни поток с тялото ни става чрез клетъчната ни система, чиято основна функция е да провежда ел.магнитни сигнали - нервната, а всичко се осъществява във водна среда или водни золи.

А самият съзнателен поток е описван в психологията. Фройд примерно го нарича Либидо, а разрушителната му форма Деструдо, а пък някой "отиват" по-далеч и деструдото го описват като по-мека форма на Мортидото.

На мен лично повече ми харесва подхода на Юнг да не дефинира конкретно потока, а да набляга на творческата му същност и въздействието му върху процеса на вътрешното ни израстване, "индивидуацията".

Съответно сексуалната енергия е само проявление на като цяло потока от творческа енергия, който "протича" в нас. Но във всеки от нас. Както и в природата, потвърждение за панпсихизма. 

Съответно въпросът с климатът зависи зо известна степен и от взаимоотношенията между хората, апропо, обществото и обществената система с начинът им на функциониране.

Така и скоро няма да разберем, че обществото ни е така структурирано, че води до потискането на сексуалната енергия(защото повечето хора не сме вещи в сублимацията й), а това води единствено до влошаване на условията на средата.

 

Редактирано Април 5, 2020 от kipenzov

[АлександърТ.А.]

Хубава беседа , благодаря .

Цитат

Ще взема само 1 стих от 13 глава от Евангелието на Матея. „Защо им говориш с притчи?“ Ще взема този стих по смисъл. Когато се говори на хората с притчи, всякога има две страни на разбиране. Така е било и в старо, и в ново време, така е било и в единия, и в другия начин на разбиране: единият начин е метафизичен, а другият е материалистичен. Целият спор, който съществува между хората, седи в това – материален ли е светът или духовен? Цял научен спор се води. Съвременната наука върви по пътя на субективното разбиране на нещата. Този път е за онези хора, които са начинающи. Светът не може да се разбере вътрешно, ако не се разбере външно.   Защо им говориш с притчи?

Това са забавления. И в науката има такива забавления. Това са научни данни. Хубави са тия данни, по този начин човек се научава да мисли. Това е сложен въпрос. Като казвам, че човешкото лице е минало отзад напред, това вие не може да си представите. Един ден един учен ми разправяше дълго време за еволюцията на човека. Тогава аз го запитвам: Кажете ми как така ръцете на човека са отишли в задните крака на коня, а (в) предните крака на коня са отишли краката на човека. Задните крака на коня се свиват по същия начин, както се свиват ръцете на човека, и предните крака на коня се свиват по същия начин, както краката на човека. Аз оставих този учен да ми обясни въпроса, но и досега още не ми го е обяснил. Задните крака на коня се свиват, както ръцете на човека, понеже всичката интелигентност на коня е в неговата опашка. Всички млекопитающи мислят повече със своя гръбначен мозък, отколкото с предния си мозък. Там е всичката им погрешка. Това са само твърдения, които още не са доказани. Това не е теория, която може да се докаже с ред доказателства. Засега можете да го допуснете, а след време ще го приемете, или няма да го приемете. Ще разсъждавате като учените хора. Ако е вярно, вярно е. Ако не е вярно, не е вярно Ама верно ли е това? Казва ви, ако е верно, верно е, ако не е верно, не е вярно. Това не зависи от мене. Ако по същество е верно, и моята теория съвпада с верността, верно е значи. Ако не съвпада, не е вярно. Ама докажи. Понякога, когато нещата се доказват, когато една теория се доказва, тя се опровергава. Когато някои учени доказват известна своя теория, те сами се опровергават. Вземете теорията на Айнщайна. Сега от притчите минавам към Айнщайна. Защо? Когато трябва да се мине една река по един мост, мостът трябва да се мине от единия край до другия край. Айнщайн поддържа, че вселената е някаква относителна реалност. Той я представя във вид на яйце, а ние сме вътре в това яйце. Всички тия безброй звезди, които виждаме, са вътре в това яйце, което някога е било малко като сапунено мехурче. Сега това яйце е станало толкова голямо, че се изискват 90 хиляди години на светлината, за да се достигне до крайния предел на това яйце. Тази относителна реалност казва, че вселената продължава да расте. Колко още ще расте, не се знае. Това са теории, които Айнщайн сам ви е доказал. За всяка теория има известни данни, от които учените вадят своите заключения. В съвременната математика има някои учени, които доказват, че земята не е валчеста, но е вдлъбната, корубеста. Този учен, който дава тази теория, доказва я с данни. Той оспорва досегашното твърдение, че земята е валчеста. Той има ред данни, но дали са прави, не се знае. Той казва: Според досегашните твърдения, че земята е валчеста, ако има един предмет на 7 метра под хоризонта, той трябва да бъде видим. Обаче, той е правил своите наблюдения на океана. Като гледал един параход на разстояние 100 километра, с телескоп, той го виждал. Според това, той поддържа, че земята не е валчеста, но корубеста. И това, той доказва с ред математически данни. Като слушате това, вие ще се объркате, валчеста ли е земята или е корубеста. Кого от двамата да слушате, не знаете. Като гледате небето отгоре, е корубесто, значи земята е валчеста. И едните, и другите имат основание. На някои места земята е валчеста, но на някои е корубеста. Ако земята е валчеста, валчеста е. Ако е корубеста, корубеста е. В същност, как е? Значи земята е или валчеста, или корубеста. Там ви оставам сега. Значи има две възможности: или ще бъде валчеста, или корубеста. Едно от двете ще бъде. Разбира се при едното или при другото, условията ще бъдат различни. Ако земята е валчеста, ще имаме един живот; ако е вглъбната, ще имаме друг живот. Ако е валчеста, ще имаме положението на (планините) планетите. Ако е вглъбната, ще имаме положението на долините. Но понеже ние имаме и положението на планините, и положението на долините, следователно, земята някъде е валчеста, някъде е корубеста. Това са изводи. Онези, които поддържат, че земята е валчеста, подкрепват своето твърдение с формата на капката вода. Ако вземете една капка вода, тя има валчеста форма. Малко ако я бутнеш, тя се стряска. Значи земята е валчеста, а на някои места – на полюсите, тя е сплескана.

Сега аз привеждам този пример, само за да имате ясна представа, за всички тела, които трябва да изучавате. Един ден ние ще знаем реалността

Защо им говориш с притчи?

Да , един ден ще спрем да предполагаме и ще знаем .

[kipenzov]

Както са казали старите хора - "Бързата кучка, слепи ги ражда", а аз често в стремежът ми да споделя повече полезна информация, па и да е в кратка що-годе форма, допускам недотам ясен изказ.

Но "По-добре късно, отколкото никога" и за това уточнявам, че

В 5.04.2020 г. at 22:44, kipenzov каза:

Така и скоро няма да разберем, че обществото ни е така структурирано, че води до потискането на сексуалната енергия(защото повечето хора не сме вещи в сублимацията й)

"потискането" на сексуалната(творческата) енергия е защото същата е насочена предимно към сексуалната форма, поради ред облаги за рекламодателите и производителите на рекламирани стоки и продукти.

А пък невежеството ни( не-вещество, не сме вещи как) да сублимираме творческата енергия и до нива над "сексуалната" е защото се забравили "Изкуството да бъдем себе си", отвъд шаблоните в обществото.