595. Всичко чрез Него стана - Неделна Беседа, 8 септември 1935 г.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Всичко чрез Него стана

Отче наш.

„В начало бе Словото“.

Цитат

 

Ще прочета няколко стиха от първата глава на Евангелието от Йоана.

Сега ще ви позанимая с един разумен предмет, който е малък по съдържание и по смисъл.

„Всичко чрез Него стана“. Всички неща в света стават все чрез разумното. Причината за всичко, каквото става в света, е все разумното. Може би, вие ще тълкувате, че някои неща са добри, някои неща са лоши. – Това са ваши тълкувания, това не са тълкувания на Първата Причина. Нима са ваши схващания. Съвременната наука, запример, определя що е студ и що е топлина. Какво разбира тя под светлина и студ, това можете да намерите в разни научни книги или речници, но аз ще ви дам друго определение за топлина и за студ. Студ е това, което взема, топлина е това, което дава. Изгаряне е това, което взима повече, отколкото трябва. Когато взима повече, отколкото трябва и студът изгаря. Следователно, и студът изгаря, и топлината изгаря. Когато топлината дава толкова, колкото можете да носите, тя е приятна. Понякога и студът взима толкова, колкото можете да носите. Тогава и той е приятел.   Всичко чрез Него стана

 

Поредната лекция , призоваваща хората да се опират на разумното . То е оживяващото , творческото . То е смисъла и основата на битието .

Днес като прехвърлях телеканалите ми направи впечатление присъствието на много разумни мнения като това на професор Хинов , на Камен Донев и много други . Мнения които и преди ги имаше но се губеха сред рекламната преситеност . Може би нашите журналисти започват да зачитат  духа на събитията?

Искам само да обърна внимание , как на днешния живот в 21 век , можем да гледаме през напътствията от беседите .

Цитат

„Всичко чрез Него стана“ ....Сега ще си зададете въпроса дали това определение, което ви давам, е научно? Научният начин е прогресивен. Всеки метод, който не е прогресивен, не е научен. Научните работи не са установени, те не са аксиоми, не са вечни истини. Това са методи, това са пътища, по които знанието може да бъде достъпно. По тези пътища знанието може да стане научно. Следователно, всички ония методи, чрез които първичното знание става достъпно, това е наука. Всяка наука, която не може да направи първичното знание достъпно, това не е никаква наука. Науката не спасява хората. Ако науката спасяваше хората, тогава най-учените хора трябваше да бъдат спасени. Кажете ми един учен човек, който и да е бил спасен от науката. И най-ученият човек умира, както и най-простият умира. И най-ученият човек и най-големият простак еднакво се препъват. И най-ученият, и най-големият простак еднакво се препъват. И най-ученият, и най-големият простак еднакво си пукат главите. В какво седи разликата между учения и простия? Разликата се заключава само в това, че когато ученият пукне главата си, той знае как да я превърже, когато простият не знае как да си превърже главата. Като срещна един човек, който си (е) пукнал главата, и знае как да я превързва, казвам: Учен човек е този. Като срещна един човек, който си (е) пукнал главата, и не знае как да я превърже, казвам: Прост, невежа е този човек. Та това е едно страдание, една рана, която е произведена или от мраза, или от топлината. Следователно, и в единия, и в другия случай вие имате нужда от превръзка. И при изгарянето от студ, и при изгарянето от топлина, имате нужда от превръзка, само при изгарянето от студ не можете да направите същата превръзка, каквато ще направите при изгарянето от топлина, от горещина. Ако искате, можете да проверите. Казвам: Това е новото, което сега ви казвам, което вие (не) знаехте. Ако някой знае това, аз съм готов да си взема думите назад. .....................................

Аз искам да изнеса факта, че някой път и злото, и доброто може да ни мъчи. Но въпросът за злото и за доброто, това са отношения, които съществуват, и са необходими при нашето развитие. Злото почива върху един живот, който е останал някога от миналото. Злото съществува като един недоразвит недъг, който е останал някога от миналото. Злото съществува като един недоразвит органически живот. Съвременните учени хора намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който оказва голямо влияние върху нашия организъм. Съвременните учени намират, че всички болести се дължат на един нисш живот, който не функционира в хармония с висшия живот на човека и той оказва влияние върху нашия организъм. Семената, зародишите на всички тия нисши същества са причина на заболяванията, които стават с нас. Окултната наука кръщава тия същества с различни имена, но едно е важно, че ние трябва да се пазим от тях. Те наричат нисшите същества плът, а висшите същества – висшият живот в човека или животът на духа. Ние трябва да дадем друго направление на нисшия живот в себе си, а не да мислим, че можем да се освободим от него. И този живот е потребен на човека. И материалният живот е потребен на човека, както калта е потребна на грънчаря. Като меси тази кал, той все ще се оцапа, но като я направи на тесто и опече от нея няколко грънци, грънчарят все ще вземе няколко гроша за храна на децата си. Ако тази кал не съществуваше, какво щеше да направи този грънчар? Като работиш с тази кал, все ще поогрубеят ръцете ти, все ще ги изцапаш или ще изгубиш своята мекота, но това е друг въпрос вече. Без тази кал в материалния свят не може. Има известни неща, които са необходими при сегашното развитие на човека. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. В света няма лоши работи. В същност лоши работи има само тогава, когато ние не разбираме, това, което ни е дадено и не можем да го използуваме.

Казано е: „В Начало бе Словото“. Всичко чрез Него стана. Обаче, ние, хората на земята, имаме нови идеи, искаме да внесем тези идеи в живота си с цел да го подобрим. Ние можем да направим това. И наистина, ако нашите нови идеи, които внасяме в живота си, не са в състояние да подобрят живота ни, ние трябва да ги изменим. И наистина, ако не е така, трябва да изоставим тия свои идеи. Задръжте само онази идея, само онова чувство и само онази постъпка в себе си, които в даден случай помагат да създадат във вас един подтик, един импулс към въздигане нагоре. Защото ако една мисъл в тебе не дава поне микроскопически подтик да роди друга една нова мисъл, тази мисъл не е права. Ако едно твое чувствувание не може да създаде в тебе никаква интензивност да се създаде един подтик, то не е право, не е на място. И ако една твоя постъпка не може да създаде един нов подтик в човека или в самия тебе, тя не е на място. Всяка такава мисъл, всяко такова чувство и всяка такава постъпка не е потребна за вас. ...............................................

Казвам: Човек не може да се освободи от един свой лош навик, от една своя погрешка, от едно свое престъпление и от една лоша своя постъпка, докато първо не измени своята мисъл. Ти не можеш да измениш един свой навик и да се освободиш от него, както и от своята погрешка и престъпления, докато не измениш своите чувства и своите постъпки. Дойде при мене един болен (и) му казвам: Ти лесно можеш да се излекуваш. – Как ще се излекувам? – Като си представиш, че си здрав. – Как ще си представя, че съм здрав, когато съм болен? – Там е твоето зло, именно. Как ще си представя, че съм здрав, когато съм болен? – Тогава именно ти не можеш да се лекуваш.   Всичко чрез Него стана

 

Задача на днешния ден , може да бъде размишление по тези думи ,,Тогава именно ти не можеш да се лекуваш." Нали искаме да сме здрави ? Какво означава да си представим как сме здрави и какво ни пречи . Не е ли навика , мутирал в удобна представа ?