Теософия

[Петко_П]

Здравейте,

Наскоро попаднах на няколко книги на теософа епископ Чарлз Ледбийтър. В две от книгите си описва Астралния и Мисловния (менталния) свят.
Според автора описаното в книгите е на база на опита на различни ясновидци.
В момента и двете книги ги има в спиралата.

Прилагам въведението от книгата Астралният свят.

 

АСТРАЛНИЯТ СВЯТ

ВЪВЕДЕНИЕ

Макар в повечето случаи съвсем да не съзнава това, човек преминава целия си живот посред един обширен и многолюден свят. По време на сън или на транс, когато физическите сетива временно не действат, този друг свят разкрива пред него част от себе си и той понякога пренася в будното си съзнание нещо от възпоминанията за видяното там. Когато, при промяната, която наричаме смърт, той захвърли веднъж завинаги своето физическо тяло, човек преминава в този невидим свят и прекарва в него многото столетия, които разделят едно земно въплъщение от друго. Но най-голямата част or този дълъг период той прекарва в небесния свят, на който е посветено специално съчинение ("Умственият свят" от същия автор. — Б. пр.), а предметът, на който посвещаваме настоящето, е долната част на невидимия свят, състоянието, в което преминава човек веднага след смъртта — Хадес на гърците, Чистилището на християните, Астралния свят на средновековните алхимици.

Целта на настоящето съчинение е да се съберат в едно сведенията за тази интересна област, разпръснати из теософската литература, а така също да се допълнят онези места, дето са били добити нови факти и сведения в последно време. Трябва, обаче, да се помни, че каквито, прибавки и да правим, те са резултат от изследванията на няколко лица, и като такива не трябва да се вземат за абсолютно авторитетни. Разбира се, ние сме взели всички възможни мерки, за да осигурим верността на казаното, и никой факт, стар или нов, не е допуснат в тези страници без да е потвърден от свидетелството поне на двама независими и добре подготвени изследвани, и подложен на прегледа на по-стари теософи, чието знание по тези въпроси без съмнение трябва да е по-широко от нашето. Надяваме се, прочее, че това описание на астралния свят, макар да не може да се очита за пълно, все пак може да се нарече надеждно.

Първата точка, върху която трябва да се наблегне при описанието на този астрален свят, е неговата абсолютна реалност. Разбира се, употребявайки тази дума, аз не говоря от позицията на онова метафизично гледище, според което всичко, освен Единият Непроявен, е нереално, защото е непостоянно, аз употребявам думата в нейното ясно, всекидневно значение, и с нея искам да кажа, че предметите и обитателите на астралния свят са действителни в същия смисъл, както са нашите собствени тела, нашите мебели, къщи и паметници. Те няма да бъдат там вечно, също тъй както и предметите на физическия свят, обаче те са от наше гледище истински дотогава, докогато траят — действителни неща, които ние не можем да игнорираме само защото по-голямата част от човечеството още не ги съзнава или едва започва да ги съзнава.

Никой не може да има ясна представа за учението на Световната религия, докато не е дошъл до състоянието поне с мисълта си да схваща факта, че в нашата слънчева система съществуват строго определени светове, всеки от които се състои от различна по плътност материя, и че някои от тези светове могат да бъдат по­сетени и наблюдавани от хора, които са се подготвили за това, тъкмо тъй както една чужда държава може да бъде посетена и наблюдавана; и че от наблюденията на тези, които постоянно работят в тия светове, ние можем да придобием доказателства за тяхното съществуване и природа, поне толкова задоволителни, колкото можем да имаме за съществуването на Гренландия или Шпицберген, които лично не сме посещавали. И по-натагък, също както всеки човек със средства и желание да си направи труда може да отиде и да види тези две страни, така и всеки, който иска да си даде труда да живее по съответния начин, може с време да постигне възможността лично да види тези висши светове.

Обикновените имена, давани на тези светове според тяхната материалност, от по-плътното към по-ефирното, са следните: физичен, астрален, умствен или деваханеи, будичен (причинен) и нирванен. Над този последния има още два, но те стоят тъй високо над нашето настоящо разбиране, че засега можем да ги оставим настрана. Трябва да се разберем, че материята на всяко от тези полета или светове, както е прието да ги наричаме, се различава от тази на по-долното от него по същия начин, по който се различават парата от твърдата материя; и факт е, че състоянията на материята, които ние тук долу наричаме твърдо, течно и газообразно, са само трите най-долни подразделения на материята, съставяща нашия физически свят.

Астралната област, която ще се опитам да опиша, е вторият от тези велики природни светове и е следващото ниво над (или вътре във) този физически свят, който всички познаваме. Често той е бил наричан царство на илюзиите — не защото той е по-илюзорен от физическия свят, но поради крайната несигурност на впечатленията, които донася оттам недостатъчно подготвеният ясновидец. Това се дължи главно на две забележителни характеристики на астралния свят — първо, че много от обитателите му имат чудната способност да променят формата си с неимоверна бързина и склонността да се шегуват с тоя-оня както си искат; и второ, че да виждаш в този свят е една способност твърде различна и много по-широка от физическото виждане. В астралния свят предметите се виждат едновременно от всички страни, и при това вътрешността е също тъй открита за наблюдателя, както и външността. Оттук става ясно защо един неопитен наблюдател на астралния свят може да срещне значително затруднение в желанието си да разбере какво всъщност вижда и плюс това да преведе видяното там на твърде непригодния за целта земен език.

Добър пример за това каква грешка може да направи необученият наблюдател само от пренасянето на цифри, може да ни послужи факта, че той ще прочете например, 139 като 931. В случай че ученикът по окултизъм се намира под ръководството на компетентен учител, такава грешка е невъзможна, освен при голямо бързане и невнимание, тъй като този ученик преминава дълъг курс на обучение в изкуството да вижда вярно, по време на който учителят или някой по-напреднал ученик му представя много и много пъти всички възможни форми на заблуждение, питайки го какво вижда. Всяка грешка в отговорите му бива веднага поправяна, а причината й разтълкувана и е течение на времето неофитът достига при боравенето с явленията в астралния свят такава сигурност и самоувереност, каквито далеч надминават всичко възможно на земята.

На него обаче му предстои не само да вижда безпогрешно, но и да прехвърля спомена за видяното от един свят в друг; за да постигне това, на него му се помага да пренася своето съзнание без прекъсване от физическия свят в астралния, или умствения, и обратно, защото, докато това не бъде постигнато, винаги ще остане възможност част от спомените да се изгубят в междините, които разделят периодите на пълно съзнание в различните светове. Когато стигне дотам да може напълно свободно да пренася своето съзнание, ученикът ще има преимуществото да си служи с всички свои астрални способности не само когато е вън от физическото тяло, по време на сън или транс, но също и докато е напълно буден в своя обикновен физичен живот.

Станало е навик у някои измежду теософите да говорят леко за астралния свят и да го третират като незаслужаващ внимание, но това е погрешно становище. Разбира се, това към което ние трябва да се стремим е животът на духа, и твърде печално би било за ученика да пренебрегва по-висшето развитие да се задоволява само с постигането на астрално съзнание. Имаше някои, чиято карма им даде възможност да развият най-напред своите висши умствени способности — един вид да прескочат астралния свят, но този не е обикпове ния път, по който учителите на Мъдростта, водят своите ученици. Където това е възможно, то несъмнено спестява много сътресения, но за повечето от нас такъв прогрес на скокове е невъзможен поради нашите собствени грешки и лудории в миналото, можем да се надяваме единствено на това да минем нашия път бавно, стъпка по стъпка, а тъй като този астрален свят лежи непосредствено след нашия груб материален свят, то той е обикновено първата свръхфизична област, в която надзърваме. Ето защо-той е от голям интерес за тези от нас, които току-що са започнали своите изследвания, ясното разбиране на тайните му може често да бъде от голяма важност за нас, защото ни позволява не само да разбираме много от явленията на спиритическите сеанси и пр., които иначе биха били необясними, но и да пазим себе си и другите от евентуални опасности.

Първото сблъскване на хората с тази важна област става по разни пътища. Някои само веднъж в целия си живот, под някое необикновено влияние, стават достатъчно чувствителни за да видят присъствието на астралниге жители, и понеже случката не се е повторила, те подир време остават с вярата, че в този случай може да са били жертва на халюцинация; други започват все по-често и по-често да виждат и чуват неща, кои го обикновено не се виждат и чуват от околните; трети пък — и това е най-масовият случай — започват да си спомнят с все по-голяма и по-голяма яснота това, което са видяли или чули в астралния свят по време на сън.

Между хората, които изучават тези въпроси, някои се опитват да развият астралного си зрение чрез гледане в кристал или чрез други методи. Но тези, които имат голямото преимущество да се намират под непосредственото ръководство на някой достоен учител, биват въведени в този свят от самият учител, който не вдига своето опекунство дбкато, след различни изпитания, не се увери, че ученикът е неуязвим за всяка опасност или ужас, каквито навярно ще среща. Но както и да стане това първо запознаване с астралния свят, първото действително впечатление — че ние през цялото време на живота си се намираме сред един обширен свят, пълен с активен живот, напълно неосъзнаван от обществото — е една паметна епоха в нашия опит.

Тъй препълнен и тъй разнообразен е този живот в астралния свят, че при първия път неофитът наистина бива омаян; даже и за по-стар изследван не е лесно да класифицира и изложи в система всичко, което може да види там. Ако изследователят на някой неизвестен тропически лес бъде помолен да даде пълен отчет за страната, през която е минал, с подробно описание на нейните растителни и минерални богатства, а също и да отбележи рода и вида на всяко едно от милионите насекоми, птици, животни и влечуги, които е видял, той може с право да подскочи уплашен от грамадните размери на задачата. Но даже това сравнение не може да даде пълна представа за затрудненията на свръхсетпвния изследовател, защото в този случай работите са много по-заплетени първо от трудности точно да се пренесе видяното там, и второ, от съвършената непригодност на земния език да предаде много от онова, коего му предстои да изложи.

Също както изследователят на физическия свят навярно ще започне своя отчет за страната чрез общи описания на изгледа и характеристиките, тъй и за нас ще бъде добре да започнем описанието на астралния свят .с общото очертание на вида му, което съставлява фона на неговата чудесна и вечнопромемлива активност. Но още отсега пред нас лежи непреудолимото затруднение, което произтича от сложността >на материята. Всички, които виждат свободно в астралния свят са единодушни в мнението, че да се опитваш да представиш в ясна картина астрална гледка пред тези, чиито очи не са още отворени, е равносилно да се опитваш да обясниш на сляп човек всичките деликатни преливания на цветовете при залез слънце — колкото подробно и старателно да е това описание, мие не сме сигурни дали идеята, която се представя пред ума на слепия изразява добре истината, така щото той да я схване също тъй добре, както ако беше видял сам тази картина.

Поздрави,
Петко

[Петко_П]

Здравейте,

Ето и въведението от книгата Менталният свят.

 

ПРЕДГОВОР

Преди да представим на света тази малка книжка, трябва да кажем няколко думи. Това е шестият том от една серия, предназначена да задоволи потребността на обществото от достъпно изложение на Теософс- кото учение. Някои се оплакват, че нашата литература е твърде неясна, твърде техническа и същевременно твърде скъпа за обикновения читател, и ние се надяваме, че настоящата серия ще може да задоволи тази напълно реална потребност.

Теософията не е предназначена само за учените, тя е за всички. Тези малки книжки може би ще накарат неколцина от онези, които за пръв път добиват представа за нейното учение, да проникнат по-дълбоко в нейната философия, нейната наука, нейната религия и да се изправят пред най-заплетените теософски проблеми с усърдието на ученика и пламенността на ново- посветения.

Тези книги обаче не са написани само за прилежните ученици, които никаква първоначална трудност не може да уплаши. Те са написани и за заетите мъже и жени в нашия работещ по цял ден свят и се стремят да представят в достъпен вид някои от великите истини, които правят живота ни по-поносим и ни помагат по-лесно да срещаме смъртта. Написани от служителите на Наставниците - По-големите братя на нашата раса, те не могат да преследват друга цел, освен да служат на нашите събратя-хората.

  

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Тъй като по-задълбочени проучвания показаха, че думата "Девачан" е етимологически неточна и заблуждаваща, авторът би предпочел изобщо да не я употребява и да издаде тази книга под по-простото и по-описател но заглавие "Менталният свят"1. Издателите обаче го информираха, че промяната в заглавието би създала трудности с авторското право и би довела до объркване, така че той отстъпи пред техните желания.

В окултната литература се използват различни термини с едно и също или сходно значение - "план", "равнина", "свят", "ниво" и др. подобни. За удобство в тази книга навсякъде в този контекст използваме термина "свят" - астрален свят, ментален свят и т.н.- Б.ред.

 

УВОД

В предишната книга от поредицата направихме опит да опишем астралния свят - по-нисшата част от необятния невидим свят, сред който живеем и се движим, без дори да го осъзнаваме. В този кратък труд ще се заемем с още по-тежка задача - ще се опитаме да дадем представа за това, което стои над астралния свят, за менталния свят или небесния свят, който в пашата теософска литература често се нарича Девачан или Сукхавати.

Макар да назоваваме този свят небесен свят, като при това определено се стремим да внушим, че той съдържа реалността, върху която се основават най-добрите и най-духовните небесни идеи, обсъждани от различните религии, в никакъв случай не бива да разглеждаме този свят само от тази гледна точка. Това природно царство е от изключително значение за нас. То представлява необятен и прекрасен свят, изпълнен с искрящ живот. В този свят живеем и сега, в него прекарваме и периодите между физическите въплъщения. Нашата недоразвитост и ограниченията, които ни налага плътската обвивка, са единственото, което ни пречи да осъзнаем напълно, че тук и сега над нас се простират висшите небеса с цялото си великолепие и че ние винаги ще бъдем подвластни на влиянията, идващи от този свят, стига да можем да ги разбираме и приемаме. На светския човек това може да му се струва невъзможно, но за окултиста то е най-обикновена реалност. На тези, които още не са схванали тази основна истина, можем само да повторим съвета, даден от будисткия учител: "Не се оплаквайте, не плачете и не се молете, а отворете очите си и гледайте. Над вас струи светлина, но ще я видите само ако хвърлите превръзката от очите си и се огледате. Тя е толкова чудесна и прекрасна, че надминава всичко, за което хората са мечтали и са се молили, и е вечна, вечна." ("Душата на един народ", стр. 163)

Изучаващият теософия трябва непременно да осъзнае великата истина, че в природата съществуват различни светове или подразделения и всеки такъв свят е изграден от материя със съответна плътност, която винаги прониква в материята на по-нисшия свят. Трябва също така ясно да се разбере, че когато използваме думите "висши" и "нисши" по отношение на тези светове, в никакъв случай не обозначаваме тяхното положение, тъй като в пространството всички те заемат едно и също място. Тези думи се отнасят само до степента на плътност на материята, от която са изградени тези светове, или иначе казано до степента на делимост на тази материя, тъй като познатата ни материя в основата си навсякъде е еднаква и се различава само по степента на своята делимост и скоростта на вибрациите.

От това следва, че ако говорим за някой човек като преминаващ от един такъв свят в друг, изобщо нямаме предвид движение в пространството. Това означава просто промяна на съзнанието, тъй като всеки човек носи в себе си материя, принадлежаща на всеки един от тези светове, и за всеки една от тях има носител, който той може да използва веднага, щом разбере как да го прави. Следователно, преминаването от един свят в друг е всъщност смяна на фокуса на съзнанието. То трябва да се преориентира от един носител към друг и за известно време да използва астралното или менталното тяло вместо физическото, тъй като, естествено, всяко от тези тела реагира само на вибрациите на своя собствен свят. Така че когато съзнанието на човека е съсредоточено само върху астралното тяло, той ще възприема само астралния свят. По същия начин когато съзнанието ни използва само физическите сетива, то няма да възприема нищо друго освен физическия свят, въпреки че и двата свята, както и много други, през цялото време съществуват и функционират навсякъде около нас. Всъщност, всичките тези светове образуват заедно една могъща и жива цялост, но нашите ограничени възможности ни позволяват в даден момент да наблюдаваме само малка част от нея.

Когато разглеждаме въпроса за разположението и взаимното проникване на световете, трябва да внимаваме да не възникне недоразумение. Трябва добре да се разбере, че нито един от трите по-нисши свята на слънчевата система не се простира точно в нейните граници освен по отношение на едно особено състояние на най-висшето или атомното подразделение на всяка една от тях. Всяка физическа планета има своя собствен физически свят, който включва и нейната атмосфера, свой астрален свят и свой ментален свят. Всички те проникват един в друг и заемат едно и също място в пространството, но са отделени от съответните светове на другите планети и нямат връзка с тях. Само когато достигаме високите нива на будическия свят, откриваме състояние, присъщо на всички планети от нашата верига.

Въпреки това, съществува, както споменахме по-горе, едно състояние на атомната материя на всяка от тези светове, което е космично по своята всеобхватност, така че ако се вземат само седемте атомни поднива на нашата слънчева система, може да се каже, че те образуват един космически свят - най-нисшия, тази, която понякога наричат космическа-пра-критична. Междупланетният етер, например, който изглежда се намира навсякъде в пространството и който може наистина да играе тази роля, като се разпростира поне до най-далечната видима звезда, иначе нашите физически очи нямаше да я виждат, този междупланетен етер се състои от физически и неделими атоми в тяхното обикновено некомпресирано състояние. Но всички по- нисши и по-сложни форми на етер, доколкото ни е известно към този момент, съществуват само когато са свързани с различните небесни тела. Те образуват около тях нещо като атмосфера, макар че вероятно се простират много над тяхната повърхност.

Същото може да се каже и за астралния и менталния свят. Астралният свят на нашата земя прониква в нея и нейната атмосфера, но се простира и отвъд атмосферата й. Може би си спомняте, че гърците са наричали този свят подлунен свят. Менталният свят на свой ред прониква в астралния, но също се простира по-надалеч от него в пространството.

Само атомната материя на всеки от тези светове, даже тази атомна материя, която е в напълно свободно състояние, се простира в същите граници, в които и междупланетният етер. Следователно, както е невъзможно човек в своето физическо тяло да преминава от една планета на друга дори в пределите на нашата верига, така той не може да прави това и в своето астрално или ментално тяло. Когато каузалното тяло е много добре развито, това става възможно, но дори и тогава това преминаване не протича с тази лекота и бързина, с която могат да се местят в будическия свят онези, които са успели да извисят съзнанието си до това ниво.

Доброто разбиране на тези факти няма да ви позволи да изпаднете в положението на някои ученици, на които им се случва да бъркат менталния свят на нашата земя е планетите от нашата верига, съществуващи само в менталния свят. Трябва да стане ясно, че седемте планети от нашата верига са истински планети и заемат отделни и точно определени места в пространството, независимо от факта, че някои от тях не съществуват във физическия свят. Планетите А, В, F и G са отделени от нас и една ог друга точно както Марс е отделен от Земята. Единствената разлика е, че докато последните две имат свои собствени физически, астрални и ментални светове, планетите В и F нямат никакви светове по-нисши от астралния, а А и G нямат никакви светове по-нисши от менталния. Астралния свят, който разгледахме в петия учебник, и менталния свят, който ще разгледаме сега, принадлежат само на нашата земя и нямат нищо общо с другите планети.

Менталният свят, в който протича небесният живот, е третия от петте велики светове (равнини), които към настоящия момент засягат човечеството. Под него са астралния и физическия, над него са будическия и нирваническия. Това е този свят, в който човекът, освен ако не се намира на много ранен етап от своето развитие, прекарва по-голямата част от времето си в процеса на еволюцията. Освен в случаите на напълно недоразвитите хора, небесният престой обикновено е поне 20 пъти по-дълъг от физическия живот, а при наистина добрите хора съотношението между физическия и небесния живот понякога достига и 1 към 30. Това всъщност е истинският и постоянен дом на прераждащото се ero или човешката душа и всяко въплъщение е просто кратък, макар и важен етап по пътя на това ero. Затова за изучаването на този свят си струва да отделим цялото време и внимание, необходими за да постигнем такова задълбочено разбиране, каквото изобщо е възможно да получим, докато пребиваваме в нашите физически тела.

За съжаление, всеки опит да изразим с думи фактите за този трети природен свят се натъква на почти непреодолими трудности - и това не е чудно, тъй като често пъти дори в този по-нисш свят думите се оказват безсилни да изразят нашите идеи и чувства. Читателите на "Астралния свят" ще си спомнят какво казахме там за невъзможността да се създаде задоволителна представа за чудесата на това ниво у тези, които все още нямат никакъв опит извън пределите на физическия свят. Не ни остава нищо друго, освен да признаем, че всички направени там наблюдения важат с десетократна сила за усилието, което ни предстои да направим в настоящето продължение на онзи трактат. Не само че материята, която трябва да се опитаме да опишем, е много по-далеч в сравнение е астралната от това, с което сме свикнали, но и съзнанието в този свят е толкова по-разширено от всичко, което сме способни да си представим тук долу и самите условия там са до такава степен коренно различни, че когато изследователят трябва да облече това в обикновени думи, той се чувства напълно объркан и може само да се надява, че интуицията на читателите му ще запълни неизбежните пропуски в неговите описания.

Нека вземем само едни от многото възможни примери, е които можем да онагледим нашите трудности. В този ментален свят пространството и времето сякаш не съществуват, тъй като събития, които тук долу са се възприемат като последователни и настъпващи на съвсем различни места, там изглеждат като едновременни и случващи се на едно и също място. Такъв поне е ефектът върху съзнанието на егото, въпреки че някои обстоятелства ни карат да смятаме пълната едновременност за характерна черта на един още по-висш свят и да считаме това усещане в небесния свят за резултат от бързо редуване, при което безкрайно малките периоди от време за неразличими също като в добре познатия оптически експеримент, при който се върти пръчка, чийто край е нагрят до червено. Ако с пръчката се правят повече от десет кръга в секунда, окото вижда непрекъснат огнен обръч не защото такъв съществува в действителност, а защото обикновеното човешко око е неспособно да възприема подобни впечатления като отделни събития, ако интервалът между тях е по-малък от една десета част от секундата.

Както и да е, читателят лесно ще разбере, че в стремежа си да опишем това състояние на съществуване толкова различно от физическия живот, няма как да не кажем много неща, които ще се сторят отчасти неразбираеми или дори напълно невероятни на онези, които не са запознати от собствен опит с този по-висш живот. Това, както споменах, е неизбежно и ако читателите не могат да възприемат съобщенията на нашите изследователи и искат по-задоволителен разказ за небесния живот, ще трябва да почакат до деня, когато сами ще бъдат в състояние да го изследват. Мога само да повторя уверението, което вече дадох в "Астралния свят", че сме взели всички разумни мерки, за да осигурим точност. И сега, както и тогава, можем да кажем, че "нито един факт, стар или нов, не е включен в този трактат, ако не е бил потвърден от свидетелствата на поне двама обучени изследователи от нашите редици и ако не е бил приет за верен от онези, чиито познания по тези въпроси далеч надминават нашите. Надяваме се все пак, че този разказ ще бъде приет като достоверен, макар и да не може да се нарече пълен".

Доколкото е възможно и тук ще се придържаме към общата рамка, възприета в предишния учебник, така че тези, които искат да сравнят двата свята точка по точка, да могат да го направят. Заглавието "Пейзаж" ("Scenery") обаче е неподходящо за ментал- ния свят, както ще се убедим по-късно. Затова ще го заменим с това, което следва.

 

Поздрави,
Петко

[Петко_П]

Здравейте,

Описанията на Ани Безант за астралното и мисловното тяло (според мен) допълват и разширяват описаните от Ледбийтър астрален и мисловен свят.
Част от книгата: Човекът и неговите тела

 

АСТРАЛНОТО ТЯЛО

Ние изучавахме физическото тяло на човека, както видимата така и невидимата негова част, и разбрахме, че човекът - живото, съзнателното същество - в своето "будно" съзнание, живеейки във физическия свят, може да покаже само толкова от своето знание и да прояви толкова от своите сили, колкото може това да стане през физическото му тяло. От съвършенството или несъвършенството на тялото зависи и съвършенството или несъвършенството на проявата на човека във физическия свят. Това тяло го ограничава, когато той работи в низшия свят, образувайки един истински "непроходим кръг" около му. Това, което не може да мине през него не може да се прояви на Земята и ето откъде произлиза неговата важност за развиващия се човек.

По същия начин, когато човек работи без физическото тяло в една друга област на природата - астралния свят - той с способен да прояви тъкмо толкова от своето знание и своите сили, накъсо казано - от себе си, колкото неговото астрално тяло му позволява. То е едновременно и негов носител и негово ограничение. Човекът е повече отколкото неговите тела; той има много, което обаче не може да прояви било във физическия свят, било в астралния; но това, което той може - то може да се вземе като самия човек в тази дадена област на вселената. Което той може да покаже от себе си тук долу е ограничено от физическото тяло; което той може да покаже от себе си в астралния свят е ограничено от астралното тяло. Когато се вдигаме в по-висшите светове, ние ще установим, че човек става все повече и повече способен да проявява себе си, когато сам се усъвършенства по пътя на своето развитие, а също постепенно усъвършенства и своите висши носители на съзнание.

Ще бъде добре да припомним на читателя, понеже влизаме в области, сравнително малко посещавани и за мнозинството неизвестни, че ние не претендираме тук за непогрешимост или за съвършена сила на наблюдение. В световете, по-висши от физическия, също могат да се допускат грешки при наблюдението и при умозаключенията, също както и във физическия, и тази възможност би трябвало винаги да се има предвид. С разширяването на знанието ще бъде достигана все по-голяма и по-голяма акуратност, и такива грешки ще бъдат постепенно поправени. Но тъй като писателката е само един ученик, грешки вероятно ще се намерят и в бъдеще ще се налагат поправки. Обаче тези грешки ще бъдат в подробностите, те не ще се докоснат до общите принципи, нито ще отслабят главните заключения.

Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една определена област от вселената, обкръжаваща или проникваща физическата, но невидима за нашето обикновено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състояние. Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безбройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразделени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят.

Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Физическата е разположена в астралната. Астралната материя служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя. Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което популярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Живот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива минава в ефира на последния, и той става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра.

Ако си представим, че физическият свят не съществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с работещи астрални способности, то на първо време не те усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в такова едно състояние и вярват, че са още живи във физическия свят.

Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на тази относителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умствените очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явления са отворени за компетентни наблюдения, подобно тези на физическото поле.

Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикновеното астрално зрение, или ясновидството. Но в настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприемат фините вибрации на астралния свят. Такива лица, наистина, могат да правят много грешки, както детето греши, когато започва да си служи със своите физически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достигнат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за будното съзнание.

Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително малко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и овладяването им от ума. Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Астралното тяло, в което се намират центровете на усещането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически човек. Но, разбира се, го е само един носител - една риза, както ведическата школа се изразява - в която самият човек работи и чрез която той достига най-плътния носител, физическото тяло.

Що се отнася до устройството на астралното тяло, то е изградено от седемте състояния на астралната материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в добре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, - копие на физическото, видимо по своята прилика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит човек представлява нещо твърде несвързано. Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наистина той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една маса от астрална протоплазма, прилична на амеба. Добре устроеното астрално тяло означава, че притежателят му е достигнал доста високо равнище на умствено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От определеността на неговото очертание, от блясъка на неговите материали и съвършенството на неговото уст-ройство, човекът може да съди за степента на развитие, достигната от Аз-а, който си служи с него.

Що се отнася до въпроса за неговото подобрение - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Астралното тяло е особено чувствително към въздействията на мисълта, защото астралната материя отговаря много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят. Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрестанно променливи образи; намираме там "мисъл-форми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време. Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на човека, направено от астрална материя, има същата готовност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на други, или отвътре, от ума на неговия притежател.

Нека сега изучим астралното тяло, както го с изложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние виждаме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъстроцветен облак. Багрите се видоизменят според природата на човека, съгласно с неговата ниска, животинска, чувствена природа, и частта вън от физическото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принадлежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на всички животински страсти и желания, центъра на чувствата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестанно, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействат върху астралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъде тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наистина хубав предмет. В последния случай ниските страсти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя.

Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме работили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че гази вътрешна работа упражнява силно влияние върху мислите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отговаря обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чистото астрално тяло отблъсква такива мисли и привлича към себе си мисъл-форми, съставени от материя, съответстваща на неговата собствена.

Както се каза горе, астралното тяло се държи от едната страна във физическото, и върху него влияе чистотата или нечистотата на физическото тяло. Ние видяхме, че твърдата, течна, газообразната или ефирна материя, от която може да бъде груба или изтънчена. Тяхната природа влияе на свой ред върху природата на съответната астрална (твърда, течна и пр.) материя. Ако сме безумно невнимателни към физическото тяло и въвеждаме в него твърди частици от нечист род, ние привличаме към себе си съответна нечиста материя от това, което ще наречем твърда астрална материя. Когато пък, наопаки, въвеждаме в нашето тяло твърди частици от чист тип, ние привличаме съответен чист тип твърда астрална материя. Когато продължаваме очистването на физическото тяло, като го храним с чиста храна и питиета, изхвърляйки от нашата диета отблъскващите видове храни - животинска кръв, спирт и други неща, които са нечисти и разрушителни - не само подобряваме нашия физически носител на съзнанието, но също започваме да очистваме и астралния носител и да вземаме от астралния свят повече деликатни и тънки материали за неговото съграждане. Ефектът от това е не само важен, що се отнася до настоящия земен живот, но той явно влияе също - както ще видим по-късно - и на следващото послесмъртно състояние, на престоя в астралния свят, а също и на тялото, което ще имаме в следващия живот на Земята.

Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната материя, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората. Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съдържат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела.

Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от противни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натрупват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците. Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора. И така, очистването продължава през всеки стадий на астралния свят; като очистваме физическото ние привличаме към себе си съответстващи части чиста астрална материя.

Разбира се, възможностите на астралното тяло зависят твърде много от природата на материалите, които ние въвеждаме в него. Когато с процеса на очистването правим тези тела все по-тънки и по-тънки, те престават да трептят в отговор на ниските влияния от астралния свят. Тъй ние създаваме един инструмент, който, макар поради самата си природа да е чувствителен за влияния идващи в него отвън, постепенно губи силата си да отговаря на но-нисши вибрации, и придобива силата да отговаря на по-висши -един инструмент, който с настроен да вибрира само на високи ноти. Както за да произведем дадено трептене, ние вземаме една струна с необходимия диаметър, дължина и натегната ос, така можем да нагласим и нашето астрално тяло да възприема благородните хармонии в снета около пи. Това не с само спекулация на ума или теория, а научен факт. Както тук нагласяваме телата или струната, тъй там можем да нагласим струните па астралното тяло. Законът за причинността с силен там, така както и тук; ние апелираме към закона, ние намираме подслон в закона, и на него се уповаваме. Всичкото, от което имаме нужда, с знание, а така също и воля да приложим знанието на практика. Това знание вие можете да вземете и да направите опити с него, ако искате да постъпите с него по същия начин, по който постъпвате с една проста хипотеза, известни ви в пиещия свят. По-нататък, когато очистим астралното си тяло, хипотезата ще се превърне в знание; го ще бъде дело на патето лично наблюдение, тъй че ще бъдем способни да проверяваме теориите, които първоначално само сме приели като работни хипотези.

Прочее, нашата възможност да завладеем астралния свят и да станем истински полезни там, зависи преди всичко от този процес на очистване. Съществуват точно определени методи на йога, с които може да се подпомогне развитието на астралните сетива по един рационален и здравословен начин, но няма никаква полза да се опитва човек да учи на тези методи някого, който още не е преминал през тези прости предварителни пречистващи процедури. Обща практика е, хората твърде много да искат да опитат някой нов и необикновен метод на развитие. Но човек напразно ще учи хората на йога, когато те не могат да практикуват тези подготвителни процедури в техния обикновен живот.

Да предположим, че някой започне да преподава някоя твърде проста форма на йога на един обикновен и непригоден човек. Той ще я подеме с ревност и ентусиазъм, защото е нова, защото е странна, защото се надява на много бърз успех, и преди да е работил над нея дори и една година, ще се умори от редовните усилия в ежедневния си живот и ще се обезсърчи, понеже желаният успех остава все така далечен. Непривикнал на продължителни усилия, следвани с постоянство ден след ден, той ще захвърли практиката. Очарованието на новото се е изпарило и е последвано от изтощението. Ако едно лице не може или не иска да извърши простия и сравнително лесния дълг на очистване на физическото и астралното тяло, като прибегне до поне временно себеотказване, за да скъса връзките на лошите навици в яденето и пиенето, то напразно желае да следва по-трудните процеси, които го привличат със своята новост, и които то скоро ще отхвърли като непоносим товар. Всяка дума даже за специални методи е напусто, докато не бъдат практикувани за известно време тези обикновени скромни средства.

Паралелно с очистването започват да се явявал нови възможности. За ученолюбивият се открива по-широко знание, събужда се по-остро зрение, от всяка страна го достигат трептения, които извиквал в него отговори, каквито той не е намирал в себе си в дните на тъмнота и ограничение. По-рано или по-късно, според кармата на неговото минало, той достига тази опитност, и както детето, което овладее трудностите на азбуката, изпитва удоволствието от книгата, която то чете, лака и читателят ще усвои и упражнява такива възможности, за които не е и сънувал в своите безгрижни дни - ще види да се откриват пред него нови хоризонти на знание, от всички страни пред него ще се разгърне една по-широка вселена.

Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъдем в състояние лесно и бързо да оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде забележителна промяна в астралното му тяло: когато той с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физическото л яло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат на леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях.

Ако изучаваното лице с средно развито, то астралното му тяло, отделено от физическото, прилича на онази безформена маса, който преди описахме. То не може да отиде далеч от своето физическо тяло, безполезно е като носител на съзнанието, и човекът вътре в него е в твърде пусто и сънливо състояние, не-привикнал да работи далеч от своя физически носител. Всъщност, може да се каже, че той е почти заспал, нямайки посредника, чрез който е привикнал да работи, и не е способен да получава определени впечатления от астралния свят, нито да изкаже себе си ясно чрез бедно организираното астрално тяло. Центровете на усещане в него могат да възприемат влияния от проходящи мисъл-форми, и той може да отговаря в него на стимули, които възбуждат пистата природа. Но цялостното впечатление, което наблюдателя получава, е това на заспалост и пустота, тъй като астралното тяло няма никаква определена дейност и се носи безсмислено, несвързано над спящата физическа форма. Ако се случи нещо, което се опита да го отведе или завлече далеч от неговия физически другар, физическото тяло ще се събуди и астралното бърже ще влезе в него.

Но ако бъде наблюдаван човек, който е много по-развит, например някой, който е свикнал да функционира в астралния свят и да си служи с астралното тяло за тази цел, ще се види, че когато физическото тяло отива да спи и астралното тяло избягва от него, ние имаме самият човек пред себе си в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и определено организирано, носещо прилика с човека, и той е способен да си служи с него като с един носител - един носител много повече удобен отколкото астралния. Той е много буден, и работи много повече активно, повече точно, с по-голяма сила на разбирането, отколкото когато е бил затворен в грубия физически носител. Развитият човек ще може да се движи наоколо свободно и с голяма бързина на каквото и да е разстояние, без да причини каквито и да било безпокойства на спящото тяло в леглото.

Ако такова лице още не е научило да свързва работата в астралния и във физическия свят заедно, ако, има прекъсване на съзнанието, когато астралното тяло излиза от физическото при заспиването, тогава, макар сам да е достатъчно буден и напълно съзнателен в астралния свят, той няма да бъде способен да отпечата на физическия си мозък, при връщането в своя по-груб носител, възпоминанието за това, което е вършил през своето отсъствие. При такива обстоятелства неговото "будно" съзнание - както е обичая да се нарича най-ограничената форма на съзнание - няма да споделя опитността му в астралния свят, не защото той не я знае, а защото физическият организъм е твърде груб, за да получи тези впечатления от него. Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувство показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мозъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се.

В други случаи при връщането на астралното тяло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но споменът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-невъзможен, тъй като усилието причинява силни вибрации във физическия мозък и още повече надделява слабите вибрации на астралното тяло.

Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, решения на проблеми, преди неразбрани, светлина върху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астралното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астралния свят. Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние имаме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора имат много пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Всичко това илюстрира степените на напредък, които отбелязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло.

Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които правят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и полезно в астралния свят без да отпечатват при завръщането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чувстват в своето физическо съзнание едно постоянно растящо просветление и разширение на знанието на духовните истини. Има един друг факт, който всички ученици могат да вземат като едно насърчение, и върху който могат да се облегнат с доверие, колкото и нищо да не си припомнят при събуждането от своята свръх физическа опитност: когато се учим да работим рее повече и повече за другите, когато се стараем да сме повече и повече полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към Старшите Братя на човечеството, и гледаме винаги по-ревностно да извършваме добре нашия малък дълг в Тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила на работене в него, която ни прави по-добри служители. Дали си спомняме после или не, ние напускаме нашия физически затвор в дълбок сън и работим по полезни пътища в астралния свят, помагайки на хора, които по друг начин не бихме могли да достигнем, помагайки и утешавайки със средства, с които иначе не бихме си служили.

Тази еволюция следват хората, които имат чист ум, възвишена мисъл, чиито сърца са изпълнени с желание да служат. Те може да служат много години в астралния свят без да могат да си спомнят в тяхното будно съзнание, и може за доброто на света да упражняват сили, далеч надхвърлящи всичко, на което мислят че са способни. Когато Карма позволи, те ще имат непрекъснато съзнание, което минава по своя воля между физическия и астралния свят, ще бъде прехвърлен моста, който дава възможност на паметта да преминава от единия в другия свят без усилие, така че когато човек се връща от своята дейност в астралния свят и облича физическата дреха, да не губи своето съзнание нито за минута. Това е сигурно за всички тези, които избират живота на служенето. Те ще достигнат един ден това непрекъснато съзнание, и тогава за тях животът няма вече да бъде съставен от дни, когато работата се помни и нощи на забрава, а ще бъде едно продължително цяло, в което нощем тялото се оставя настрана да вземе необходимата си почивка, а самият човек си служи с астралното тяло за своята работа в астралния свят. Тогава те ще притежават веригата на непрекъснатата мисъл, ще знаят кога напускат физическото си тяло, ще знаят живота си вън от него, и ще знаят кога се връщат в него и отново го обличат; Така те те поддържат седмица след седмица, година след година, непрекъснато, неизморено съзнание, което дава абсолютната сигурност за съществуването на индивидуалния Аз, за факта, че тялото е само една дреха, която те носят, която обличат и събличат според както им се иска, а не някакъв незаменим инструмент на мисълта и живота. Те ще знаят, че макар то да е необходимо и за двете, обаче животът е по-буден и мисълта - много по-малко спъвана, когато го отсъства.

Когато този стадий се достигне, човекът започва да разбира света и своя собствен живот в него много по-добре, отколкото преди, започва да схваща повече от това, което лежи пред него, повече от възможностите на по-високото човечество. Той постоянно вижда, че паралелно с достигането първо на физическо и после на астрално съзнание, пред него се откриват други и много по-висши категории съзнание, които той може да достигне едно след друго, може да започне да работи на по-възвишени полета, да пътува из по-широки светове, да си служи с по-могъщи сили, и като служител на Светите мъже непрекъснато да съдейства за помагането и благоденствието на човечеството. Тогава физическият живот започва да взема своята истинска пропорция, и всичко, което се случва във физическия свят, не може да му влияе така, както му е влияло преди да познае пълния и по-богат живот. Дори смъртта вече напълно е изгубила онова значение, което е имала по-напред за него и за тези, на които иска да помогне. Земният живот заема своето истинско място като най-малката част от човешката дейност, и той не може никога да бъде пак тъй неясен както е бил преди, защото светлината на висшите области осветява и най-тъмните му кюшета.

Като се оставим засега изучаването на функциите и възможностите на астралното тяло, нека разгледаме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, може, разбира се, да напуска физическото във всяко време и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, щото да направи себе си видим за физическо зрение. Това е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, отколкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни. За щастие този страх намалява и ако само хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани.

Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормално астрално зрение, без да се прибягва до материализиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй много зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненормално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец.

Една майка, например, която знае, че нейният син е опасно болен в далечна страна, и която е измъчвана от безпокойство за него, може да стане тъй чувствителна за астрални вибрации, особено в часовете на нощта, когато жизнеността в природата е най-слаба. При такива условия, ако нейния син мисли за нея и ако неговото физическо тяло бъде несъзнателно, тъй че да му позволи да я посети астрално, вероятно тя ще го види. Най-често такива посещения стават, когато лицето току-що е захвърлило физическото тяло при смъртта. Тези явявания по никой начин не са редки, особено когато умиращият има силно желание да достигне някого, който му е близък по чувства, или когато желае да съобщи някои особени сведения, и е заминал, без да е изпълнил своето желание.

Ако проследим астралното тяло след смъртта, когато ефирният двойник е бил отърсен, както и грубото тяло, ние ще открием една промяна в неговата външност. Докато са свързани с физическото тяло подсъстоянията на астралната материя са объркани едно с друго, по-грубите и по-тънки са взаимно проникнати и размесени. Но след смъртта се извършва едно пренареждане, частиците от различните подсъстояния се отделят една от друга и, тъй да се каже, се разсортират в реда на тяхната гъстота, като но този начин астралното тяло става един вид на слоеве, превръща се в серия от концентрирани черупки, от които най-плътната остава най-отвън.

И тук пак се срещаме с важността от очистването на астралното тяло по време на живота па Земята, тъй като виждаме, че то не може, след смъртта, да се движи из астралния свят по своя воля. Този свят има своите седем области и човек намира себе си ограничен в областта, към която принадлежи материята на неговата външна черупка. Когато гази най-външна обвивка се разпадне, той се повдига в следващата област, и така нататък от една в друга. Човек с много ниски и животински настроения ще има в своето астрално тяло много от най-грубата и най-плътната астрална материя и тя ще го държи в най-ниското равнище на Камалока. Докато тази черупка не се разпилее почти напълно, човек трябва да остане затворен в този отдел на астралния свят и да сграда от лошотиите на тази най-нежелана среда.

Когато тази най-външна черупка е достатъчно разпиляна, за да позволи избягване, човек минава в следващото ниво на астралния свят или може би ще бъде по-точно да се каже, че той развива способността да влезе в съприкосновение с трептенията на следващата област на астралния свят. По това време на него му се струва, че се намира в някаква друга среда. Там гой остава, докато се разпадне черупката на шестата област и позволи преминаването му в петата.

Престоят на човек във всяка област съответства на силата на тези части от неговата природа, представена в астралното тяло от количеството материя, принадлежаща на тази област. Следователно, колкото по-голямо е количеството материя от най-грубите области, толкова по-дълго ще бъде неговото стоене в ниските равнища на Камалока, и колкото повече можем да се освободим от тези елементи тук на Земята, толкова по-късо ще бъде бавенето ни от другата стра-на на смъртта. Даже където грубите материали не са изчистени окончателно - понеже за тяхното пълно изкореняване е необходим един дълъг и труден процес -съзнанието може по време на земния живот да бъде така настойчиво отдръпване от нисшите страсти, че материята, през която те могат да се проявят, престава да функционира активно като носител на съзнанието - атрофира се, да употребим една физическа аналогия. В такъв случай, въпреки че човек е задържан за известно време на низшите нива, той ще премине през тях в мирен сън, без да чувства никое от техните неприятности. Неговото съзнание, престанало да търси израз чрез такъв род материя, не ще излиза навън през нея да се сблъсква с предмети, съставени от нея в астралния свят.

Минаването през Камалока на човек, който тъй е очистил астралното си тяло, че е задържал в него само най-чистите и най-фините елементи от всяка област - такива, че човек би преминал изведнъж в материята на следващата по-горе област, ако бъде повдигнат една степен - е наистина бързо. Има една критична точка между всеки две състояния на материята. Ледът може да бъде повдигнат до такава точка, в която и най-малкото повишение на топлината би го превърнало в течност; водата може да бъде повдигната до една точка,-в която следващото повишение на температурата да я превърне в пара. По същия начин всяка област на астралната материя може да бъде доведена до критичната точка на изтънченост, в която всяко допълнително изтъняване ще я преобрази в следващата област. Ако това бъде направено с всяко състояние на материята в астралното тяло, ако то е било очиствано до най-последната възможна степен, тога-ва неговото минаване през Камалока ще стане с една неизмерима бързина и човекът ще премине бързо през него, неспъван по своя път към по-висши сфери.

Във връзка с очистването на астралното тяло, както с физически, тъй и с умствени процеси, възниква един друг въпрос - а именно ефектът от това,очистване върху астралното тяло, което в уречения срок ще бъде образувано за следващото въплъщение. Когато човек мине от астралния свят в умствения, той не може да занесе там със себе си мисъл-форми от лош тип; астрална та материя не може да съществува в умствения свят, и умствената материя не може да възприеме грубите вибрации на пистите страсти и желания. В следствие на това всичко, което човек може да вземе със себе си, когато най-после се отърси от останките на своето астрално тяло, остава в него като скрити зародиши или тенденции, които ще се явят като лоши желания и страсти в астралния свят, когато се представи благоприятен случай.

Тези зародиши остават в него скрити през неговия умствен живот. Когато се върне в ново прераждане, гой ги връща обратно със себе си и ги проявява навън. Те привличат към себе си от астралния свят по пътя на магнетическото сродство подходящи материали за тяхното проявление и се обличат с астрална материя, сродна на тяхната собствена природа, и тъй се образува част от астралното тяло на човека за неговото настъпващо въплъщение. Така че ние не само живеем сега в едно астрално тяло, но и изработваме гина на астрално го тяло, което ще бъде наше в друго раждане - още една причина, поради която човек трябва да очисти настоящето си астрално тяло докрай, като си служи с настоящето знание, за да си осигури бъдещ прогрес.

Защото всичките наши животи са навързани заедно и никой от тях не може да бъде откъснат от тези, които стоят зад него или от онези, които идват след него. Всъщност, нашият живот е един, в който това, което ние наричаме животи са само дни. Ние никога не започваме един наш живот с душа, като чиста хартия, на която да се напише една съвсем нова история; ние започваме само една нова глава, която продължава разказа на предишните. Толкова можем да бъдем свободни от кармичните връзки на предшестващия ни живот с преминаването си през смъртта, колкото можем да бъдем свободни от връзките, направени един ден като преспим през нощта. Ако днес сме сторили един дълг, утре няма да сме свободни от него, той ще бъде изплатен напълно.

Животът на човека е дълъг и непрекъснат, земните животи са навързани един о,друг, и не са изолирани. Процесите на очистване и развитие също не се прекъсват и следват през много последващи земни животи. В едно или друго време всеки от пас трябва да започне работата. В едно или друго време всеки те се умори от своята писта природа, ще се умори от своето робство йод животното, ще се умори от тиранията на чувствата. Тогава човекът няма да иска повече да се подчинява и ще реши да скъса веригите на своето робство.

Защо, наистина, трябва да продължаваме нашето робство, когато в пашата власт лежи възможността да се отървем от него във всеки момент? Никоя друга ръка не може да ни върже, освен нашата собствена, и никоя ръка, освен нашата, не може да ни освободи. Ние имаме нашето право на избор, нашата свободна воля, и тъй като един ден всички ще трябва да стоим заедно във висшия свят, защо да не започнем изведнъж да разбиваме нашите вериги и да изискваме нашето божествено рождено право? Началото на разбиването на веригите, на придобиването на свобода, е когато човекът реши, че той ще направи долната природа слуга на висшата, че тук, в полето на физическото съзнание той ще започне строежа на висшите тела, и ще се старае да реализира тези по-възвишени възможности, които са негови по божествено право и са само затъмнени от животното, в което той живее. :)

 

Поздрави,
Петко

[Петко_П]

Здрвейте,

Продължение на описанието на Ани Безант за телата:

 

УМСТВЕНИТЕ ТЕЛА

Ние вече разгледахме до една известна степен физическото и астралното тяло на човека. Изучихме физическото тяло както в неговите видими, тъй и в невидимите му части, които работят във физическия свят; последвахме разните линии на неговата активност, анализирахме природата на неговото израстване, и се спряхме на последователното му очистване. По същия начин разгледахме и астралното тяло, като проследихме неговото растене и функции и се занимахме с явленията, свързани с неговото очистване. По този начин достигнахме до някои идеи за човешката дейност в два от седемте велики свята на нашата вселена. След като сме направили това, сега можем да минем в третия велик свят - умствения. Когато научим и за него нещо, ще имаме пред очите си физическия, астралния и умствения светове - нашата Земя и двете сфери, които я заобикалят - една тройна област, в която човекът е активен по време на периодите, които стоят между смъртта, която завършва един земен живот и раждането, с което започва друг. Тези три концентрични сфери са жилището и царството на човека: в тях той изработва своето развитие, в тях става неговото еволюционно пътуване; зад тях той не може да мине съзнателно, докато не бъде отворена пред него вратата на Посвещението, защото няма друг изход от тези три свята.

Тази трета област, която аз нарекох умствен свят, обгръща, макар да не е тъждествена с него, това което е известно на теософа под името Девакан или Девалока, страната на Боговете, щастливата и блажена страна-, както някои превеждат наименованието й. Девакан носи това име поради своята природа и условия, защото нищо, което може да причини мъка или скръб, не е в състояние да проникне в този свят, това е специално пазено място, в което положително не е по-зволено да влезе зло, блаженото пристанище на човека, в което той мирно смила плодовете от своя физически живот.

За да се избегне бъркотията по въпроса за целостта и "единството на умствения свят, са необходими някои предварителни пояснения. Въпреки че, подобно на другите светове, той е разделен на седем области, той има тази особеност, че тези седем области са групирани в две групи - едната обема три, другата четири. Трите горни области се наричат арупа или безформени (без тела), поради тяхната крайна тънкост, докато четирите долни се наричат рупа или формени (телесни). Следователно, човек има два носителя на съзнание, в които той функционира в този свят, към двете от които названието умствено тяло може да се отнесе. По-долното от двете, това с което ние първо ще се занимаем, може обаче да вземе изключително за себе си това име, докато бъде намерено друго по-добро; защото висшето с известно под името причинно тяло, по причини, които ще станат ясни по-нататък. Учениците са запознати с различието между Висшия и Низшия Манас (Ум); причинното тяло е това на Висшия Ум, постоянното тяло на Аз-а или човека, който минава от живот в живот; умственото тяло е това на Низшия Ум, което остава подир смъртта и минава в умствения свят, но се разпилява, когато се свърши живота в рупа равнище на този свят.

 

УМСТВЕНОТО ТЯЛО

Този носител на съзнанието принадлежи на и е образувано от материята на четирите долни области на умствения свят. Като носител на съзнанието за тази част от умствения свят, то работи върху и през астралното и физическото тяло във всички прояви, които ние наричаме прояви на мисълта в нашето обикновено будно съзнание. В неразвития човек, наистина, това тяло не може да работи отделно на своето собствено поле като един независим носител на съзнанието по време на неговия земен живот, и когато такъв човек упражнява своите умствени способности", те трябва да обличат себе си в астрална и физическа материя, преди той да придобие съзнание за тяхната дейност. Умственото тяло е носителя на Аз-а, на Мислителя, на всички негови умствени дела, но по време на земния му живот то е слабо организирано и някак несвързано и безпомощно, подобно на астралното тяло на неразвития човек.

Материята, от която умственото тяло е съставено, е от един крайно рядък и фин вид. Ние вече видяхме, че астралната материя е много по-малко плътна, отколкото даже ефира на физическото поле, и сега трябва да разширим нашата представа за материята още по-нататък, за да: достигнем до представата за една субстанция, невидима за астралния свят, както и за физическия, много, много тънка, за да бъде видяна даже от вътрешните сетива на човека. Тази материя принадлежи на петия свят от нашата вселена, броено отгоре, или на третия, броено отдолу, и в тази материя Аз-ът се проявява като ум, както в следващата по-долу (астрална) той се проявява като усещане.

Съществува една забележителна особеност на умственото тяло, която се отнася до тази негова част, която се вижда в човешката аура - с растенето и развитието на самия човек, въплъщение след въплъщение, тя расте, увеличава се по размер и дейност. Досега ние не сме привикнали към една подобна особеност. Физическото тяло се строи от въплъщение във въплъщение, разнообразявайки се що се отнася до националност и пол, но то за нас е винаги почти същото по размери от Атлантските дни насам. Астралното тяло расте по степен на организираност заедно с прогресирането на човека. Но умственото тяло буквално расте по размери с напредването на еволюцията на човека.

Ако погледнем един много неразвит човек, ще видим, че дори е трудно да разпознаем умственото му тяло - то е тъй слабо развито, че е необходимо известно усилие, за да го забележим. Погледнем ли един по-напреднал човек, който не е духовен, но е развил способностите на ума, който е употребявал и развивал своя интелект, ще установим, че умственото му тяло достига твърде определено развитие, и достига устройство, което превръща тялото в носител на активност. Това е един ясно определен по очертания предмет, пълен в материали и прекрасен на цвят, който непрестанно трепти с огромна бързина, пълен е с живот, с енергия - изражение на ума в полето на ума.

Прочее, що се отнася до природата му, умственото тяло е направено от тази тънка материя; що се отнася до неговите функции - то е непосредствения носител, в който Аз-ът се проявява като ум; що се отнася до неговото растене - то расте живот подир живот пропорционално с умственото развитие, и става все повече и повече определено организирано, паралелно с това атрибутите и качествата на ума стават •повече и повече ясно отбелязани. Подобно на астралното тяло, то няма пълната прилика с човека по форма и черти, когато то работи във връзка с астралното и физическото тяло; то е овално - яйцеподобно - по очертание; разбира се, прониква физическото и астралното тяло и ги обгръща с една светла атмосфера, и се развива непрестанно - става, както се казва, по-широко и по-широко заедно с развитието на ума.

Безполезно е да се споменава, че тази яйцеподобна форма се превръща в един твърде прекрасен и великолепен предмет, когато човекът развива виещите способности на ума. Умственото тяло не се вижда от астралното око, но ясно се вижда от окото, принадлежащо на умствения свят. Също както обикновено човек, обитаващ физическия свят не вижда нищо от астралния, въпреки че е заобиколен от него - докато не бъдат отворени астралните сетива, този човек, в когото само физическите и астралните сетива са активни, не ще види нищо от умствения свят или никакви форми, съставени от неговата материя, докато не бъдат отворени умствените му сетива, макар тези форми да го обкръжават постоянно.

Тези по-остри сетива, сетивата които принадлежат на умствения свят, се различават твърде много от сетивата, с които ние сме се запознали дотук. Самата дума "сетива" всъщност е една неточност, защото ние трябваше по-скоро да кажем "умствено сетиво". Умът възприема нещата на своя собствен свят тъй да се каже направо, с цялата си повърхност. Там няма отделни органи за зрение, слух, осезание, вкус и мирис. Всички .трептения, които тук на Земята прие-маме чрез отделните органи на възприятие, в оня свят изведнъж въвеждат вкупом в човека всички усещания, щом като умът се докосне до предмета. Умственото тяло ги възприема всички в едно и също време и съзнава всичко, което се отнася до всяко нещо, което може да му направи впечатление.

Не е лесно да се предаде с думи ясно начина, по който това сетиво възприема цяла маса впечатления, без да се обърка, но може би най-добре ще се опише, като се каже, че ако един опитен окултист мине в тази област и там влезе в разговор с друг такъв, техните умове създават едновременно бои, звукове и форми, тъй че цялата мисъл се предава като една цветно-музикална картина, вместо само едното от трите нейни части, както става тук със символите, които ние наричаме думи. Някои читатели може да са чували за една стара книга, писана от велики Посветени в цветен език, езика на Боговете. Този език е известен на много окултни ученици, и е нает, що се отнася до неговата форма и цвят, от "речта" на умствения свят, в която с една само мисъл се възпроизвежда форма, цвят и звук. Не че умът мисли цвят, или звук, или форма; той мисли една мисъл, едно завършено (сложно) трептене в гънка материя, а тази мисъл изразява себе си по всички тези направления посредством пуснатите трептения. Материята на умствения свят се намира постоянно в трептения, които се виждат като бои, звукове и форми. И ако човек функционира в умственото тяло без астралното и физическото, той намира себе си съвсем свободен от ограниченията на техните сетивни органи, способен да възприема във всяка точка всяко трептене, което в нисшия свят би се явило като отделно и различно от своите другари.

Когато, обаче, човек мисли в своето будно съзнание и работи през своето астрално и физическо тяло, тогава мисълта се произвежда в умственото тяло и минава навън, първо в астралното, и после във физическото. Когато мислим, ние мислим с нашето умствено тяло - което е агент на мисълта, на съзнанието, проявено като "Аз". "Аз-ът" е илюзия, но това е едничкото "Аз", което мнозинството от нас познава. Когато говорихме за съзнанието във физическото тяло, ние установихме, че самият човек не съзнава всичко, което става в самото физическо тяло, че дейността на тялото е частично независима от него, че той не може да съзнава, как и какво отделните дребни клетки усещат, че не споделя съзнанието на тялото, като нещо цяло. Но когато минем в умственото тяло, ние намираме, че то тъй близко се отъждествява с човека, че изглежда като да е самия човек: "аз мисля", "аз зная" - можем ли да отидем по-горе от това? Умът е Аз-ът в умственото тяло, и това е, както повечето от нас смятат, целта на търсенето, когато дирим нашето Аз. Но това е вярно, ако се ограничим само в будното съзнание. Всеки, който е научил че будното съзнание, подобно на сетивата на астралното тяло, е само един стадий по пътя на търсене на нашето Аз, и който е научил да отива по-нататък, ще знае, че и умственото тяло на свой ред, е само един инструмент на истинския човек. Повечето от нас, обаче както казах, не отделят, не могат да отделят в мисълта си, човека от неговото умствено тяло, което им се струва да е тяхно най-високо изражение, техен най-висш носител, най-висшето Аз, което те могат по някой начин да достигнат и да реализират. Това, което днес човек върши най-ес-тествено и неизбежно е, че той, на този стадий на еволюцията, започва да оживява това тяло и да го докарва до голяма активност. Той е оживил и направил физическото тяло свой носител на съзнанието в миналото, и си служи с него сега като с един несъзнателен механизъм. Задните редове на човешката раса сега оживяват астралното тяло, и до голяма степен тази работа поне отчасти е завършена. В Петата Раса човек работи върху умственото тяло, и специалната работа, с която трябваше сега човечеството да е ангажирано, е развитието на това тяло.

Тогава за нас е важно да разберем как се строи умственото тяло и как то расте. То расте от мисъл. Нашите мисли са материалите, от които ние съзиждаме умственото си тяло. С упражняването на нашите умствени способности, с развитието на нашите артистични сили, нашите висши вълнения, ние буквално строим умственото си тяло ден след ден, всеки месец и година от нашите животи. Ако вие не упражнявате вашите умствени способности, ако, що се отнася до вашите мисли, вие сте един обикновен приемач, не творец; ако вие постоянно получавате отвън вместо да образувате отвътре; ако, минавайки през живота, мислите на другите хора се трупат във вашия ум; ако това е то всичкото, което вие знаете от мисъл и мис-лене, тогава, живот след живот, вашият ум не ще може да расте. Живот след живот вие ще се връщате почти същите, каквито сте отишли, живот след живот вие ще оставате неразвити индивиди. Защото само с упражнението на самия ум, с творческото използване на неговите способности, упражнявайки ги, работейки с тях, постоянно принуждавайки ги - само с тези средства умственото тяло може да се развие и истинската човешка еволюция може да продължава.

Още в самия момент, когато схванете това, вие ще се опитате да промените общото настроение на вашето съзнание в дневния живот. Вие ще започнете да бдите над неговата работа и щом като правите това, ще отбележите, както току-що казахме, че една голяма част от вашето мислене никак не е ваше мислене, а просто възприемане мислите на другите хора; мисли, които вие не знаете как идват; мисли, които вие не знаете откъде идват; мисли, които вие не знаете къде си отиват. Ще започнете да чувствате, навярно с малко мъка и разочарование, че вместо да имате високо развит ум, той не е нищо повече от място, през което минават мисли.

Проверете себе си и вижте колко много от съдържанието на вашето съзнание е ваше собствено и колко много просто е дошло отвън. Спрете изведнъж себе си в някой час на деня и вижте за какво мислите. При едно такова бързо запитване вероятно ще установите или че не мислите за нищо - един твърде разпространен резултат - или че мислите несвързано, че впечатлението, оставено в това което вие наричате ваш ум, е твърде слабо. Когато повторите този опит много пъти, и със самото опитване ставате по-самосъзнателен отколкото сте били, тогава започвате да отбелязвате мислите, които намирате в самия ум, и да виждате каква разлика има между тяхното състояние, когато идват в ума, и тяхното състояние, когато излизат от него - какво сте прибавили вие в тях по време на техния престой у вас. По този начин вашият ум ще стане наистина активен и ще упражнява своите творчески сили и, ако сте умни, ще последвате някой курс, подобен на този. Първо, ще избирате мислите, на които ще позволите да останат във вашия ум. Всеки път, когато намерите в ума си една добра мисъл, ще се спирате на нея, ще я храните, ще я усилвате, ще се опитвате да вложите в нея повече, отколкото тя е имала отначало, и тогава ще я изпратите в астралния свят като един благотворителен агент. А когато намерите в ума си една лоша мисъл, вие ще я отхвърлите навън възможно най-бързо. .

Скоро ще установите, че като приемате във вашия ум само добри и полезни мисли и отказвате да приемате лоши, ще се получи следния резултат: повече и повече добри мисли ще текат във вашия ум отвън и все по-малко и по-малко лоши мисли ще влизат. Ефектът от изпълването на вашия ум с добри и полезни мисли ще бъде, че той ще действа като магнит на всички подобни мисли, които са около вас. Когато отказвате да давате пристанище на лоши мисли, тези от тях, които ви приближават, ще бъдат отхвърлени назад от една автоматическа работа на самия ум. Умственото тяло ще придобие способността да привлича всички добри мисли от окръжаващата атмосфера и да отхвърля всички лоши. То ще работи над добрите и ще ги направи по-активни и тъй постоянно ще събира умствена материя, която ще състави неговото съдържание, и ще расте с всяка година все по-богато.

Когато дойде времето човек да напусне астралното и физическото тяло, той ще вземе със себе си съдържанието на съзнанието в областта, към която то по право принадлежи, и ще употреби своя живот в умствения свят, за да изработи в способности и сили всичките тези материали, които е събрало.

В края на периода на престой в умствения свят, умственото тяло ще предаде на постоянното причинно тяло изработените по споменатия начин характеристики, така че те да могат да бъдат пренесени в следващото прераждане. Когато човекът се върне към раждане, тези способности ще.се облекат в материя от формените области на умствения свят и тъй ще обра-зуват по-високо организирано и по-развито умствено-тяло за идващия земен живот. Те ще проявят себе си през астралното и физическото тяло като "вродени способности", тези, с които детето идва в света.

През настоящия живот ние събираме материалите по начини, които аз очертах; през живота в умствения свят ние работим върху тия материали, като ги преработваме от отделни усилия на мисълта в способности на мисълта, в умствени действащи сили. Тази е грамадната промяна, направена по време на умствения живот, и тъй като тя зависи само от стореното от нас на Земята, ние не трябва да жалим усилията си тук. Умственото тяло на следващото въплъщение зависи от работата, която ние правим в умственото тяло на настоящето. Тук е прочее грамадната важност за еволюцията на човека на използването на умственото си тяло, което той сега прави. То ограничава неговата дейност в умствения свят и с ограничаването на тази активност, се ограничават и умствените качества, с които той ще се върне в своя следващ живот на Земята. Ние не можем да изолираме един живот от други или по чудо да строим от нищо нещо. Карма донася жетва според това, което сме посели. Жетвата бива слаба или богата според това как орачът е сял.

Автоматичната дейност на умственото тяло, за която говорихме по-горе, може би ще се разбере по-добре, ако обърнем внимание на материалите, от които то взема за своя строеж. Всемирният Ум, комуто то е сродно по своята най-вътрешна природа, е склада, неговата материална страна, от която то взема своите материали. Те задействат всякакъв вид трептения, които се видоизменят по качество и по сила според направените комбинации. Умственото тяло автоматично извлича за себе си от общия склад материя, която може да поддържа вече съществуващите в него комбинации, защото има една постоянна промяна на частиците в умственото тяло, както и във физическото, и мястото на тези които излизат се заема от подобни частици, които влизат.

Ако един човек установи в себе си лоши тенденции и се залови да ги промени, той задейства една нова редица трептения и умственото тяло, нагласено да отговаря на старите вибрации, се съпротивлява на новите. От това възникват конфликти и страдание. Но постепенно, когато старите частици бъдат изхвърлени навън и заместени с други, които отговарят на новите трептения, бидейки привличани отвън поради самата тяхна сила да им отговарят - умственото тяло променя своя характер, променя, всъщност, своите материали, и неговите трептения стават противни на лошите и симпатични на добрите. Ето откъде се явява голямата трудност на първите усилия, които срещат съпротивата на старата форма на ума. Ето откъде се явява и увеличената леснота на правилното мислене, когато старата форма е променена, и най-после, леснината и удоволствието, които придружават новото упражнение.

Един друг начин за подпомагане растежа на умственото тяло е практикуването на съсредоточаване (медитация). Това е приковаване на ума върху една точка и държането му там здраво, без да му се позволи да бяга и да странства. Ние трябва да обучаваме себе си да мислим настойчиво и последователно (свързано), без" да позволяваме на нашите умове да скачат от едно нещо на друго, нито да изхарчват своите енергии по всевъзможни незначителни неща. Добра практика е да се придържаме към една последователна линия на размишление, в която една мисъл излиза естествено от друга, минала преди нея, с което целенасочено развиваме в себе си умствените качества, които правят нашите мисли последователни и следователно съществено разумни. Защото когато умът работи тъй - мисъл да следва мисъл в определена и редовна последователност - той става силен инструмент на Аз-а за работа в умствения свят. Резултатът от това развитие на силата на мислене със съсредоточаване и последователност ще се види в по-ясно очертаното и по-определено умствено тяло, в бързото растене, в твърдостта и равновесието, тъй че усилията биват добре възнаградени с получените от тях плодове.

 

ПРИЧИННОТО ТЯЛО

Нека сега минем към второто умствено тяло, известно по своето ясно определено име причинно тяло. Названието се дължи на факта, че в това тяло са складирани всички причини, които после се явяват на долните полета като ефекти. Това тяло е "тялото на Манас", форма-страната на индивида, на истинския човек. То е приемача, склада, в който всички съкровища на човека са складирани от вечността и то расте "благодарение на това, че долната природа предава в него все повече и повече материал, който с достоен да бъде вложен в неговата направа. В причинното тяло се намира всичко, което може да трае, зародишите на всички качества, които ще бъдат пренесени в следващото въплъщение. Така долните прояви зависят напълно от растенето на този човек, "за когото край никога не настъпва".

Причинното тяло, каза се горе, е форма-страната на индивида. Имайки предвид, както правим тук, само настоящия човешки цикъл, ние можем да кажем, че докато де е образувано причинното тяло няма човек. Може физическото и ефирното обиталище да са готови за неговото влизане; може страсти, емоции, и апетити да са събрани последователно и да.образуват чувствената природа в астралното тяло; но човек тук още няма, докато не бъде завършено растенето през физическия и астралния свят и докато материята на умствения свят не започне да се показва вътре в развитите долни тела.

Когато, благодарение на силата на Аз-а да приготвя своето собствено жилище, материята на умственото тяло започне бавно да се развива, тогава става едно слизане надолу от великия океан на Аз-Интуицията (Атма-Будхи), който се носи вечно над еволюцията на човека - и това слизане, тъй да се каже, среща растящата нагоре, развиващата се умствена материя, съединява се с нея, оплодотворява я, и в тази точка на съединение се образува причинното тяло, индивида. Онези, които са способни да гледат в тези възвишени области, казват, че тази форма-страна на истинския човек прилича на една деликатна ципа от най-тънка материя, едва видима; от нея индивидуалното същество започва своя отделен живот. Тази деликатна безцветна ципа от тънка материя е тялото, което трае през цялата човешка еволюция, конецът, на който са нанизани всички животи, прераждащата се Сутратма, "конецът-аз". Тя прибира в себе си всичко, което е съгласно със закона, всяко качество, което е благородно и хармонично и следователно може да устои. Тя е това, по което се вижда растенето на човека, стадия на еволюцията, достигна от него. Всяка велика и благородна мисъл, всяко чисто и възвишено вълнение са взети горе и въведени в неговата материя.

Нека вземем живота на един обикновен човек и се опитаме да видим колко много от този живот ще мине нагоре за съзиждането на причинното тяло. Нека си представим образно това тяло като една деликатна ципа. В процеса на растежа и развитието на човека то трябва да бъде засилено, увеличено по размери, да бъде разкрасено с багри, да се направи жизнено, бляскаво и славно."

На нисшите стадии на еволюцията човек не притежава много умствени качества, а напротив - много страсти, много апетити. Той изпитва усещания и ги търси; това са те нещата, към които той се обръща. Като че ли този вътрешен живот на човека поставя напред малко от деликатната материя, от която той е съставен, и около нея умственото тяло се натрупва. Умственото тяло пък поставя напред в астралния свят и там влиза във връзка с астралното тяло, тъй че се образува един мост, по който може да мине всичко, що е способно да минава. Човек изпраща своите мисли надолу по този мост в света на чувствата, на страстите, на животинския живот, и мислите се разбъркват с всички тези животински страсти и вълнения. Така умственото тяло се размесва с астралното тяло и те прилепват едно към друго, така че става трудно да се разделят при смъртта.

Ако човек през живота си в тези долни области има безкористна мисъл, мисъл на служене на някой любим, и направи някоя жертва с цел да принесе служба на своя приятел, тогава той е сторил нещо, което е способно да трае, нещо, което е способно да живее, нещо което има в себе си от природата на висшия свят. То може да мине нагоре до причинното тяло и да бъде втъкано в неговата материя, правейки я по-хубава, давайки й, може би нейната първа окраска, която ще бъде после допълнена. През целия живот на човека ще се случат може би само няколко такива неща, които могат да траят, могат да послужат за храна, от която да расте истинския човек. Затова растенето е много бавно, защото всичко останало в живота на човека е безполезно. Всички негови лоши тенденции, родени от невежеството и хранени с упражнение, полека-лека се изгубват и остават само техните зародиши, които се прибират навътре и стават скрити сили, когато астралното тяло, което им е дало пристанище и форма, се разпилее в астралния свят. Те остават вътре в умственото тяло и лежат там скрити, лишени от материали за проявление в умствения свят. Когато на свой ред и умственото тяло изчезне, те се прибират в причинното тяло и там продължават да стоят скрити, като временно лишени от жизненост. Те излизат навън, когато Аз-ът започне да се връща към земен живот и стигне астралния свят, и се явяват отново като лоши тенденции, донесени от миналото. Тъй причинното тяло може да се възприеме като склад на злото, така както и на доброто, тъй като то е всичко, което остава от човека след разпиляването на долните носители, но доброто се втъкава в неговата природа и помага на растенето му, докато злото, с изключенията, указани по-долу, остава като зародиш.

Но злото, което един човек върши в живота, когато той вложи при изпълнението му своята мисъл, освен че лежи скрито в него като зародиш на бъдещи грехове и страдания, но и принася една голяма вреда на причинното тяло. Злото не само не помага за израстването на истинския човек, но ако е изтънчено и настойчиво, то откъсва, ако можем да речем тъй, нещо от самата индивидуалност на човека. Ако порокът е постоянен, ако човек постоянства в злото, умственото тяло тъй се размесва с астралното, че след смъртта то не може да се освободи съвсем, и нещо от самата негова материя се откъсва от него. И когато астралното тяло се разпилее, тази материя се връща назад в материята на умствения свят и тъй е изгубена за индивида.

По този начин, ако си мислим пак за причинното тяло като за една ципа или мехур, то се изтънява до голяма степен от порочен живот - и тъй не само се задържа неговият прогрес, но и с него става нещо, което прави трудно в него да се задържи каквото и да е. По някакъв начин, като че ли стерилизирана или атрофирана до известна степен, ципата се поврежда и губи способността си да расте. В обикновените случаи повредата, направена на причинното тяло, не може да отиде по-нататък от това състояние.

Но където Аз-ът е станал силен както по ум, тъй и по воля, без в същото време да е израсъл в безкористие и любов, където той трупа сила около своя отделен център, вместо да се разгръща заедно със своя растеж, където строи стена на егоизъм около себе Си и употребява користно своите развити сили за себе си, вместо за всички - в такива случаи се явява възмо-жността, загатвана в толкова много световни Свещени Писания, за едно много опасно зло - Аз-ът да постави себе си съзнателно против Закона, да се бори съзнателно против еволюцията.

В такъв случай самото причинно тяло, направено от вибрациите на умствения свят, вибрации на ум и воля (но и двете обърнати към егоистични цели), става тъмно на цвят, което иде като резултат от стесняване, и изгубва блясъка си, който е негова характерна черта. Такава повреда не може да бъде извършена от един бедно развит. Аз, нито да бъде резултат от оби-кновени грешки на страсти или на мисли. За да причини толкова голяма повреда на Аз-а, човек трябва да е високо развит и трябва енергиите му да са силни в умствения свят. Следователно амбицията, гордостта и силите на ума, използвани за свои користни цели, са много по-опасни и много по-смъртоносни в своя ефект, отколкото видимите грешки на долната природа, и "фарисеят" е често пъти много по-далеч от "Царството Божие" отколкото "митаря и грешника".

По тези пътища се развива "черният магьосник", човекът, който побеждава страстта и желанието, развива волята и висшите сили на ума, но не за да ги предложи радостно като сили за подтикването напред на еволюцията на цялото, а с цел да сграбчи всичко, което може да докопа, за себе си като единица, да задържа, а не да споделя. Такива хора поддържат раздялата вместо единството, стараят се да забавят, вместо да ускоряват еволюцията. Следователно те вибрират в дисхармония, а не в хармония с цялото, и са заплашени от опасността да се откъснат от своето Аз, което значи да изгубят всичките плодове на миналото си развитие.

Всички, които започваме да разбираме нещо от това причинно тяло, можем да направим неговото развитие определена цел в нашия живот. Можем да се стараем да мислим безкористно и тъй да му помогнем да расте. Живот подир живот, столетие подир столетие, хилядолетие подир хилядолетие, тази еволюция на индивида продължава и когато помагаме на нейния ход със съзнателно усилие, ние работим в хармония с Божествената воля и преследваме целта, за която сме създадени. Нищо добро, веднъж втъкано в тъканта на причинното тяло, не се пилее, защото то съставлява човека, който живее вовеки.

И така, ние виждаме, че по закона на еволюцията всичко, що е зло, колкото и силно да се показва то в своето време, има в себе си зародиша на собствено си разрушение, докато всичко, що е добро, носи в себе си семето на безсмъртието. Секретът на това лежи във факта, че всяко зло е нехармонично, че то поставя себе си против космическия закон; то рано или късно бива разбито от този закон, разбито на парчета от него и стрито на прах. От друга страна всичко, що е добро, именно защото е в хармония със закона, бива взето от него и отнесено напред. То става част от струята на еволюцията и следователно не може никога да изчезне, не може никога да бъде разрушено. Тук лежи не само надеждата на човека, но и сигурността на неговото крайно тържество. Колкото и да е бавен да е растежът, той е тук; колкото и дълъг да е пътят, той има своя край. Индивидът, който е нашето Аз, се развива и не може да бъде разстроен по никакъв начин. Даже с нашата лудост да можем да направим растежа по-бавен, отколкото той трябва да бъде, при все това всичко, що ние му даваме, колкото и,малко да е то, влиза в него завинаги и остава наше притежание за всички епохи, които лежат напред  :)

 

Поздрави,

Петко

[Петко_П]

Здравейте,

 В интернет страниците на Ваклуш Толев може да прочетем следното описание за Теософия (част от текста):

 

ТЕОСОФИЯ - (продължение)

Няма религия по-горе от Истината!

Теософията, т.е. богомъдрието, е един всемирен храм, който има най-открития олтар. Тя скрепява велики тайни и позволява на човечеството да си взема от хляба на посвещението. Сиянието на Мъдростта не може да бъде спряно – облаци дори да затулят Слънцето, никога не го лишават от светлина. Така че знанието е пазено, но то винаги влиза в душата на човека, често по незнайни пътеки. А Теософското общество в осъществено предназначение в края на XIX век изнася скритото знание на олтарна трапеза.

Теософията акумулира в себе си световните религии – всички те според нея имат своето право на съществуване, защото произхождат от един-единствен корен. Всяко разклонение черпи сокове от неговото богатство и човек може да вземе онзи плод, който ще го нахрани, т.е. ще му даде знание, или както е казано в идеята на съблазънта – ще го научи що е добро и що е зло.

Теософията не отрича нито една от религиите, защото гледа на тях като на залък от хляба на Мъдростта, който Божиите Воля и Слово дават. Тя обаче ги нарича несъвършен израз на Божествената Мъдрост. Разбира се, за изповедника на определена религия, който изпълнява нейните обреди и принципи, за неговия душевен и духовен път, тя изглежда съвършена, защото вибрира с нея. И той би трябвало да я изповядва с преданост; но и да се пази от пристрастеност, още повече от фанатичност! Всеки човек има правото на своята религия, като признава обаче и на другия същата радост, за да няма разделяне.

Теософията счита религиите за неосъществена Божественост било поради догматизма, който им става битие, било поради изместване на първичните ценности в самите учения (какъвто е случаят с Христовото учение по въпроса за прераждането), било поради небудност във вековно натрупано обредничество, каквото е досега несменното принасяне на кръвни жертви в юдаизма (а различните християнски формации просто папагалстват по отношение тайните на християнството).

Всяка първична сила има обаяние, но след това, когато настъпи умората, не може повече да събужда динамика и ентусиазъм в хората. Невъзможно е да се поддържа постоянна динамика (както, да кажем, през първите векове на християнството), а и трябва някой да узаконява нещата. Ето защо основателно е теософите да излязат с мирогледността, че всички религии като несъвършени имат нужда от ново виждане. И те доста успешно го дават.

Така теософията първо си поставя отговорната задача да бъде изучавана всяка религия, без да бъде осъждана. Това всъщност е не само сумиране на опит, но и един добър урок по толерантност – всеки пред своето кандило да си прави молитвата.Теософите имат един ясен девиз – мир, и една висша цел – Истината. Така в пулса им ляга идеята за мира, който води към всемирно братство, потушавайки личностното отношение, и идеята за Истината, която търсят с надписа: Няма религия по-горе от Истината. (Мир в душите ви, е казал Христос; и още: Само Истината ще ви направи свободни!) На тези два основни стълба теософите започват да изграждат своето общество (разбира се, само с два стълба храм не се прави и ние ще посочим и останалите).

Когато се ражда идея, в която има златен пласт, не бива да жалим труда си, докато не стигнем до него. И ако едно общество иска да направи всемирно братство, както Иисус Христос е искал да сгради обществото на Любовта и да изведе човека до Синовност, ние не можем да отричаме труда и да се отчайваме от несполуките до момента, в който открием тази златна жила. Христос дава най-великото Учение – за Любовта, но както виждаме и досега между себе си нямаме любов. Камо ли тогава да бъде осъществен изцяло принципът за мира във всичките му разнобагрия, прокламиран от теософите. Но кое е важното? Пътят, който Христос посочва: Поискайте, почукайте, потърсете! Това се опитват да правят и теософите.

Така че трябва да се познават ценностите и несъвършенствата на религиите, щом се иска осъществяване на всеобщност. Разбира се, и Теософското общество има своите недостатъци, но голямата идея е важна – да вземе маслинено клонче от всяка религия, да приюти всички и да им даде великия урок на толерантността.

Затова с тази пробудена мирност в душата теософите приемат в собствената си гръд всички облъчвания, които може да даде както добрата линия на приемащи ги, така и отрицателната на отричащи ги. Приютяват всички без разлика на раса, пол, каста или религиозно убеждение. Това е заветът и на Христос: Няма евреи, римляни, гърци – всички сте деца на Отца Ми.

Теософите искат да внесат в душата на човека стремеж за свобода, като той създава мир и хармония в себе си, учи урока на взаимната търпимост и търси Истината. Истината е последният пристан в духовното развитие на човечеството, преди да завърши планетната манвантара и то да стане свободно. Свободата има само една предназначена стъпка още – да бъдем Божествени, т.е. да се слеем с Бога. Но идеята за свобода е взела най-много човешки жертви! А когато сме се пожертвали, постигнали сме Истината и сме направили себе си свободни, тогава ще влезем в храма на Свободата, където няма нито икони, нито олтари – там човек е у Бога!

Теософията слива в едно наука, философия и религия и иска да събуди в ума на човека онова, което го води не към блуждение, а към гносис, към вътрешна потреба от знание. Тя иска да свали дрехата на незнанието и всеки с ръста си, със своето си светило да си послужи така, че наистина да види кога идва Женихът (както е казано в светото Евангелие), а не да отива да си търси гориво, когато Той е вече дошъл. Имаме достатъчно гориво, но трябва да успеем да го сложим навреме и на място в своята лампа.

Когато теософите говорят за знанието, поставят и въпроса за свобода от заблудите, свобода от магията, без да се отрича тайнството. Това е велика тенденция – да се освободи човечеството от сатанински огнища, проклятия, анатеми, за да гради всемирното братство. (Анатемата е ужасяваща – както като вибрация на самата дума, така и като действие – тя нащърбва и личното битие, и националния исторически път.)

В далечините на времето пра-прастарото знание е извирало от магията, защото умът още не е владеел постановките. И усетността си е служила с енергии и сили, за които той още е нямал обяснение. Но когато умът става властник и започва да квалифицира поведение, появяват се други тенденции. Не можейки да мине границите на своето, той започва да отрича. Затова в окултните системи съществува един израз, който може добре да бъде разбран, но може и лошо да бъде изтълкуван: – "умът е убиец на реалността": на онази реалност, която е по-реална от реалността – реалността на Духа. Разбира се, това, което зрението ни дава в нисшите полета, също е реално, тъй като те имат своя материя и свои тела. Не може да се каже, че знанието в менталното поле е недействително, както и в астралното, в етерното или във физическото. Ние винаги сме в една реалност, макар и преходна. Но когато умът не може да мине границите на своето поле, когато не може да схване и да изрази нива над него, тогава студеният му нож унищожава духовната реалност заради практично посети необходимости. Неслучайно древността казва в своите златни правила: "Пазете духовната реалност!" Идеята, че умът е убиец на реалността, може да се отнесе и към Реформацията. Защото тя отнема от християнската религия тайнството, отнема от нея посвещението и оставя блудкавостта на упованието само на благоволението. Така я лишава от мъдрост и от знание. (Протестантите мислят, че вършат Божие дело, но как да снемем от някого величие, което му липсва?!)

Умът не може да бъде упрекнат разбира се, че ни лишава от Бога. Човек никога не може да бъде лишен от Бог, но умът е в състояние да направи онова отклонение, дело на блудните синове на Божието сътворителство – това, което един Сатанаил извърши. Бог му дава Слънцето, а той влиза в сянката на горделивостта! Тогава какво означава да съхраним себе си, за да служим на Всемира? Да се опазим като богове в Бога. Но Сатанаил (или Луцифер) не е страшният Сатана, както обикновено се разбира. Така не е било нито в часа на Сътворението, нито ще бъде в бъднини – светлината винаги е светлина! Всъщност умът я е прибулвал, не толкова отклонявал, имал е за задача да изнесе човека. Върху обикновения ум е слагана сянката на по-нисшите полета, с които сме започвали своята еволюция на планетата, но и висшите духовни сили присъстват, и висшите полета изграждат човешкото тяло. Обикновеният ум работи върху материята, но причинното ни тяло изфинва мозъчната тъкан.

Мисловността, ръководена и пробуждана, за да не живеем с илюзии, не бива обаче да бъде лишавана от въображение. Илюзията е подмамка, която умът може да поднесе – да даде крещящата краска на нисшето битие. И не бива човек да остава в съблазън, но и не трябва да загуби творческата фантазия и прозрението. Затова винаги съм подчертавал, че доказателствата не са най-доброто свидетелство за истина. Те удовлетворяват ума, но могат да погребат не лъжата, а истината. Тайната е да се живее дадена идея, да се вибрира с нейната истина!

Внушението за истина чрез ума не дава плодове. Само прокраднатата истина, влязлата в душата, може да цъфти и да плоди. Когато тя трябва да се защитава чрез ума за принадлежност, човек рискува да падне – но когато просветлението е дало лъч на познанието, не е необходимо той да се страхува! Страхът от земното не трябва да обезкриля будността. И ако откровението е йерархия на събудения Кундалини, въображението – на причинното тяло. Затова теософите искат да се работи не само върху конкретния ум, като се облагородява и освобождава от двойствеността (за да не го наричаме повече убиец на духовността), но и да се приближаваме до каузалността, за да бъдем осветлени от великото знание на Аза. В причинния свят е прототипът на битието!

Всички резултати в мисловността се дължат на това, което вековете са слагали там. Но ако се приковем към миналото, ще стоим хилядолетия в едно знание, както се стои в индуизма над пет хиляди години, в юдаизма – повече от три хиляди и петстотин, в християнството (с неговите разклонения) – две хиляди. А когато липсва динамика, не може да се пробуди духовността, за да се стигне до Мъдростта, Истината и Свободата за единство с Бога.

Причинността може да промени онова, което човек с ум и сърце е решил, че е светът. Затова понякога грешат ясновидците – поднасят информациите си от астралното или менталното поле. Несъзнателно лъжат – защото причинният свят може да променя събитията, които те са предсказали.

Теософското общество внася като доктрина в своето мислене и в методите си на обучение не толкова задължението, колкото вътрешната отговорност за дълг. Задължението може да сложи верига (която дори да не се усети, ако духовният свят на човека не реагира), но дългът е вътрешна повеля. Това са големите разлики при разместените пластове на причинност, ум и чувства. Затова познаването метафизиката на теософията в идеята за Мирозданието дава осветление на проблемите. Според тази метафизика човек се развива в седем полета: физическо, етерно, астрално, ментално, каузално, будово и духовно.

Теософията извежда квинтесенцията на древната мъдрост, за да я направи правило или окомерност за нашето развитие. Тя се обръща към езотеричното знание, което векове е било пазено от мнозинството – пазено, за да не се злоупотреби с него поради липса на йерархия в стълбата на нравствеността, а не защото има кастов характер. Теософското общество не пледира за касти, но не бива да се мисли, че с каузата си за безкастовост е подражание на будизма. Подобна грешка направиха някои църкви в упрека си към него.

Теософите не считат, че мистериите са някакви култове, както проповядват модерното знание и съвременната теология. Такава позиция се защитава само когато в тях се вижда външната страна. Всъщност всеки култ е една формула или образ, в който е вградена съдбовна енергия на съответно йерархическо поле.

И не бива да се губи магичната същност на мистерията. Тя е вътрешен израз на мистична енергия, дадена от Божеството и осъществявана от посветените, и външен образ, който същевременно е акумулатор на тази енергия. Чрез мистериалния акт човек се обновява, получава импулс в своето развитие. Така той се качва по Иаковата стълба, както Иаков – Богоборецът, променя чрез благодатта на мистичното зрение името си и става Израил. Това е посвещението!

Фактически теософията открива великата наука, наречена теургия – науката за божеството (която има своето изходно начало в магичното). Тя въвежда човека в адитума, в залата на великото посвещение! Теософията разкрива част от същността на великите мистерии – това, което човечеството трябва вече да знае. Тя търси езотеричното и в християнството. И в трите му разклонения – православието, католицизма и протестантството, не се позволява да се мисли, че има някакъв езотеризъм или мистицизъм, че има някакви окултни знания в Учението на Христос. Такива знания първите християни са ползвали. Теса знаели и за елевзийските, и за египетските мистерии...

Върху тези тайни са работили и християнски мислители, като Ориген или Климент Александрийски (чието основно произведение е "Стромата"), който свидетелства за източните мистерии и визира скрити знания от свещените писания. (Дори отявленият враг на християнството Целз смята, че то е система от тайни). За живота на Иисус е казано, че минава през Египет. Ангел предупреждава Иосиф Обручника: Стани, вземи младенеца и майка Му и бягай в Египет – дай Му посветеност и Го окриляй – за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си." (Матей 2:13-15). Знаят се даже школите, през които минава Иисус, за да се обучава за бъдещото Си велико посвещение – да приеме Христос, т.е. Духовна вълна. Това е и исторически, и духовно проверимо. Има дори нескрити факти за мистериалности в Неговото битие. На осем дни майка Му Го води в храма, за да бъде обрязан, т.е. извършено е кръщение, а на тридесетата Си година Той пак отива да се кръщава – в реката Иордан… и от Всемирния небосвод идва Светият Дух. Това е мистерия! (Човек не бива да се гледжосва до такава степен, че да не може да дава преценки.) Едно ново кръщение – но в кое? Казал съм, че водата е астралният образ на светлината. Значи извършено е кръщение в астрала. Водата има голяма мистериална сила. Самата идея да се хигиенизира човек външно е изумителна, а представете си, когато водата е осветена с магична формула!

Другият символ в кръщението на Иисус в реката е гълъбът – преливане на дар чрез Светия Дух. Събужда се и личният духовен свят за посвещение чрез думите: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Матей 3:17). Не е казано кой е чул словата, речени от Бог Отец – тях естествено само посветеният може да чува.

Когато ученикът е готов, великият йерофант му казва: "Иди да прилагаш учението! Дотук е твоето обучение!" Такива са мистериалните етапи. Затова Иисус чува и повелението: Иди в пустинята на изкушенията, за да победиш хляба, чудото и властта! И Той показва как може да се побеждава! Това безспорно са мистерии; съществуват Иисусови мистерии, които се състоят в посвещения, имащи и практическа стойност. Евреите са кръщавали с кръв и обрязване, сега се кръщава така, както е кръстен Христос – с вода и огън, т.е. с астрална енергия и Светия Дух.

Така че теософите искат да върнат загубения гносис в християнството, да върнат свещеното място на посвещението. Но вместо египетските зали – адитумите, вече е открита голямата планина на всемирността – Планината на Блаженствата...

Теософията се стреми да очисти т. нар. приложен мистицизъм от автоматизъм и страх. Всъщност с приложния мистицизъм теургията от една обикновена магия става велико учение. Но Инквизицията издига клади не само за тези, които общуват с висши енергии и същества, но и за онези, които си позволяват да ревизират утвърдени вече знания. Не трябва да отричаме традициите, но недопустимо е те да остават векове вкостенени. Тук е ролята на духовните Учители, които идват не само да разрушат статуквото, но са и като онази птица, която, когато чадата `и са гладни, разкъсва своята гръд, за да ги нахрани. А най-страшно е да се връщат традиции, без да се осмислят. Столетия например се повтарят в един род имената. Сменете ритмичната група на рода си – това е посвещение! Ето защо се сменя името на монаха, на свещеника (това вършат и влюбените във взаимната си гальовност). Осъществява се промяна, защото се извършва тайнство – хиротонията, което е призив на енергия, на Светия Дух. Взела една баба внучето си и го кръстила. Тя може да не оценява какво върши, но като вътрешен дълг знае, че дава един израз в християнството. И там има нещо много странно – когато свещеникът връща кръстеното дете, казва: "Даде ми го еврейче, връщам ти го християнче." Какво значи това? Един пробив – да се откажеш от старозаветието, което Христос отрече. Всичко това е една обнова и съвсем обосновано се сменя името. Така трябва да се гледа на тайнствата.

Теософите искат да освободят от заблуди както цивилизования човек, така и онзи, който в закъснението си не се е докоснал до храмовата същност на религиите. А Христос нарича нашето тяло храм, обиталище на Духа Господен. Затова е властна необходимостта то да бъде усъвършенствано. Това са йерархии, през които според теософите трябва да се мине: от физическото, етерното, астралното, менталното до каузалното, будовото и духовното тяло. Ако вие не осветите материята тук, на Земята, не можете да присъствате във висшите полета. Защото присъщата усетност за приложение на божествеността е тук, на физическото поле. Така теософите се противопоставят срещу всички, които въстават срещу плътта.

Според окултните правила, когато тялото е чисто, нито магия го лови, нито "дяволи" му гостуват, нито някой може да го обиди. И колкото повече работим във физическото поле, толкова повече приближаваме по-висшите полета. Неслучайно Бог Отец праща Адам и Ева на земята: Идете, работете, плодете се! Тук се крие голяма идея: Бог сътворява човека, Той само Сина Си ражда, а човека праща да ражда деца. Ето каква тайна се съдържа в идеята да се даде възможност на човека да ражда! Така ще Му върнем Неговата обич, обич, която Той иска от света. Страшно е като мисъл дори!

…………….

 Пълен текст:

https://lib.vaklush.org/nurmagazine/5/1997-1/теософия-2

Поздрави,
Петко