Любовта и откъде идва тя?

[holyvalentine]

Мисля, че вече разбирам все повече разликата с мисленето ми отпреди. Значи преди не съм осъзнавала важността да обичаш себе си. Просто обичах бог, вселената, външната сила и тя ме крепеше. Но откакто се задълбах в изследването на устройството на вселената и разучих различни теории, и разб рах, че няма анимиран, антропомофризиран татко, който е написал твоята история и те наказава задето си непослушен и те обича само ако си му верен, демек контролира те като кукла на конци, така че когато вече се разграничих от тази приказка и разбрах, че с молби или с тропане на краче пред небесния 'баща' работата няма да стане, започнах да търся начини да видя как, аджеба, тя ще стане. Първо много ми липсваше този модел , да обичам някого или нещо, по-велико, по-възвишено от мен и да се надявам на него да ми помоге, да ми даде сили да вземам решения, защото видиш ли, аз съм толкова малка и невзрачна, че не мога да направя нищо от това сама. Та осъзнах, че този модел ми лиспва, тъй като ми даваше една утеха да си сгуша  малкото непораснало дете в тези поли на исполина бог или съдба. НО откатко разбрах, че вселената е материя произведена от свързването между енергия и информация, изведнъж много неща ми се проясниха, но и много ми остават неизвестни. Например, чувството, че си сам и никой не се грижи за теб, това все още много ме притеснява. Че няма на кого да си излееш душата или да помрънкаш. Моят приятел Митко ще каже тук, това е чудесна възможност да помедитираш и да намериш решението вътре в себе си, и да съзерцаваш, да се свържеш с центъра си, където черпиш от една голяма информация, дали е колективно съзнавано/несъзнавано или нещо друго не знам. Когато си болен, вместо да се молиш нескончаемо на великата сянка, можеш да си дадеш любов, да захраниш енергията , аурата , а и от там физическото си тяло , за да се тласнеш към самолечение. Надеждата и нея изгубих в един  момент. Това всякаш най-много ми се губи, но аз и го бях изгубила още в сектата. Надеждата и твърдата увереност, че аз заслужавам и че всичко ще се оправи , че аз съм създадена и родена за възход и че всеки човек е създаден за това. Но понякога животът толкова събаря хората, че за каквъ възход можем да говорим? Никой не е застрахован. Също и това, че не мога да си обясня с каква цел идват нещастията и дали ние трябва да учим нещо от тях, дали това е с цел? Но ако е така пак идваме към анимираната фигура с писалката и дебелата книга на съдбите. Също така има ли карма или няма?Не мога да си предатавя, че ще си роден за възход, но животът така ще те смачка, че ще ти се иска да не си се раждал. Никой не е застрахован и от това ме е страх. Не мога да се отпусна някак си. Когато си пожелаеш нещо хубаво да се случи, на кого го пожелаваш, от кого се надяваш да стане? Просто ей така заради самия тебе, без върховен доброжелател?

[АлександърТ.А.]

  Не се притеснявай . Ще мине време и сегашното мислене ще изоставиш . Това е нормалното , растежа в осъзнаването .
 

Цитат

 

НО откатко разбрах, че вселената е материя произведена от свързването между енергия и информация, изведнъж много неща ми се проясниха, но и много ми остават неизвестни.

 

 

 

 

 

До сега няма достоверно научно обяснение , на основен елемент наричан живот . Това което кара семето да покълва и расте . Това , което потдържа формата на тъй наречените живи природни създания .Това което , като си отиде и тези форми се разпадат . Колкото и да се обяснява как клетките се делят и множат . Каквито и химични или физични закономерности и сили  да се изтъкват за причина . Не е достатъчно .И това е така , защото сегашната наука все още работи с мъртви сили и взаимодействия . Значи отрича(понятие си няма), интелигентното поведение на тези сили . Знаем че когато пеем на стайни цветя те се променят . И това го обясняват с вибрациите .Но защо ? Защото не са им преподавали друго и не могат нищо по различно да измислят . До като има ,,ясновидци " виждащи конкретните влияния и промени в растенията . Да , може да се каже , има влияеща информация .Но ако това ни задоволяваше нямаше да продължаваме да търсим и щяхме да си седим на компютрите и приемаме информация .Казвам го по тозиначин , за да подчертая бедноста на това определение . Живота не може да се изрази с нищо по малко от вече приетото от човечеството във водещите така наречени духовни области на научната мисъл . И това е ЛЮБОВТА ...........................................................

пп