Как да помогна на близък с ОКР и депресия

[VischkoShteSeOpravi]

Здравейте! Имам въпрос, свързан с брат ми - той има ОКР и депресия, но не предприема нищо. Вярва, че сам ще се оправи, със силата на волята си. Аз виждам, че това няма да стане - защото той нищо не прави освен да "се бори" с натрапчивите мисли. Но как се бори - не казва. А всъщност продължава да си прави компулсиите - не пипа врати (мръсни са), притежава само един чифт дрехи и един чифт бельо (другите ги изхвърли постепенно), не притежава чорапи дори, ходи бос през зимата вкъщи, а не е топло...Избягва хора, теми, предмети, какво ли не, като затворник е. Най-лошото е, че тези натрапливости му пречат да се храни - ако е пипнал нещо "мръсно", или е видял или помислил нещо "мръсно", тази "мръсотия" някак остава в ръката му и не можела да се измие, дори след като се измие. Аз му казвам - това не е вярно, сапунът измива всичко. Той ми казва - най-често измива, но може би не винаги, ами ако не успее да измие всичко? Имало "микроскопични частици", които си остават вътре в кожата! И няма как да споря с него - той хем знае, че има проблем, хем доста често вярва на тези натрапливи мисли, а същевременно е много упорит и си вярва, че сам ще преодолее всичко. А същевременно си върши компулсиите. Те са и постоянно различни. Връщайки се назад, разбирам, че ги има от тийнейджър - тогава всеки път потропваше определен брой път с пръст върху предмети. Мен това много ме дразнеше и го питах - защо правиш така, спри, дразнещо е. Сега знам защо е било  

Причината да се притеснявам за него е, защото заради тези мисли и въображаема мръсотия той много често изобщо не яде. Миналото лято спря да яде за 10 дни, нищо не яде. Понеже аз живея в друг град, когато го видях, се ужасих - той приличаше на човек от концлагер  Ужасно беше. Родителите ми бяха отчаяни, но понеже живеят заедно с него, не си бяха дали сметка колко е отслабнал. Казах му, че искам да иде на лекар и ако не иде, ще викна бърза помощ и ще намеря начин да го вкарам принудително някъде и да го хранят със системи. Той първо не ми повярва, почна да отрича, че има проблем, СМЕЕШЕ СЕ на твърденията ми, че прилича на скелет! А аз не знаех какво изобщо става, реших, че има анорексия, всички много плакахме, беше просто някакъв ужас. Накрая разбра, че има опасност да извикам лекари и полиция и отидохме на психиатър заедно. Чак на психиатъра той призна за тези натрапливи мисли и защо не яде. Психиатърът му предписа антипсихотик, антидепресант и транквилант (не си спомянм имената им). Отидохме в аптека и ги купихме. Но брат ми отказа да ги пие! Но поне почна да яде. Но яде някакви нелогични измислени неща и то недостатъчно - примерно лютеница и бадеми, или овсени ядки и лютеница... Държи се странно - примерно тръгнем нанякъде, той казва - аз ще мина по другия път. И завие рязко. Някак като лист на вятъра, внезапни хрумвания и действия. 

Моят въпрос е - как да му помогна? Той признава, че има "проблем", но не иска да признае какво е. Аз купих двете книги, "Обсебен мозък" и "Ти не си твоят мозък", но той не ги чете. Аз ги чета и се отчайвам. Не иска да ходи на лекар, предложих му да намерим психотерапевт за КБТ - не ми казва нито да, нито не. Като задам въпрос, не ми отговаря. Мисли си някакви мисли и не ми реагира. Говори ми само, когато той започне някаква тема, и то обикновено тотално несвързана с това, за което се говори в момента...

Той е на 35. В момента живее с майка ми. Проблем е също, че тя често няма енергия да му се противопоставя на компулсиите и му помага в тях - той я караше в един момент да му завърта кранчетата на чешмата, сега я кара да вади щепсели от контакти, постоянно я пита "Изми ли си ръцете?" и тя ходи и ги мие...Много ме отчайва състоянието му, не искам това ОКР да го убие, четох в "Обсебен мозък", че ОКР-то може да те прикове в леглото ти и да изгниеш там - това се случи с него миналото лято, когато ОКР-то не му даваше да яде, защото нещо "мръсно" беше станало... Той си загуби работата преди две години, работи спорадично, няма приятелка, няма приятелски кръг. А много интелигентен, креативен, беше душата на всяка компания преди да се разболее  

Как да достигна до него? Какво да му говоря? Ще се радвам, ако някой има съвет за мен.

[Ines Raycheva]

Здравей, @VischkoShteSeOpravi, харесва ми никнеймът, който си си избрал!

Разбирам, че искаш да помогнеш на брат си, че си загрижен и го обичаш. Моят въпрос е - дали си говорил с психиатъра, при който брат ти е ходил - ако да, какви са били неговите думи?

Всъщност, когато говорим за ОКР, можем да наблюдаваме силно осъзнаване, че мислите са недействителни, но можем да наблюдаваме и слабо или дори отсъстващо. Това може да се прочете в DSM-5 (Диагностично-статистическо ръководство на психичните разстройства). Пиша го, защото е важно да се знае това допълнение от 2013-та година, което преди не е било известно. Понякога ОКР може да бъде много трудно за преработване, това да изисква немалко време и усилия, а когато самият човек няма желание и не съзнава дълбочината на своите проблеми, но едновременно с това поведението му не се разпознава като опасно за околните или за самия него, възможностите за действие са ограничени. Ако четеш на английски, виж това. 

Това не означава, че няма надежда - напротив, затова и сложих линка по-горе. Но истината е, че някои случаи на ОКР са по-тежки от други, авторката на тази статия пише от личен опит, нейният син е страдал от такова. Това е нейният блог, можеш да събереш още информация за себе си, има свободни материали, които е писала.

В България има добри терапевти, които работят с ОКР, вероятно е добре да се срещнеш с такъв и да отработиш своите трудности в тези отношения, защото със сигурност е тежко и за теб това, което изживяваш и си изживял. Такъв специалист би могъл да ти обясни как можеш да си подкрепящ и помагащ брат по възможно най-подходящия начин. 

Наистина правиш много за брат си, но все пак помни, че не можеш да решиш неговите трудности изцяло и категорично - това не е в твой контрол, всъщност не е у твое право или товар, който да носиш! 

Успех! 

[VischkoShteSeOpravi]

Здравейте, Инес! Много Ви благодаря за отговора! Ще разгледам линковете.

Психиатърът искаше пак да се види с него и да го насочи към психотерапевт, искаше и да започне да пие изписаните лекарства. Това, което казвате, е точно така - той не е опасен за околните, само за себе си, и не е ясно дали осъзнава дълбочината на проблема си. Мисля, че се срамува от него и разбира, че има нещо не както трябва в процеса му на мислене. Иска да го "махне", но не знам дали си дава сметка, че няма да стане със "силна воля". Отделно няма кой знае колко енергия - дали от депресията или от недостатъчното хранене, или от всичко... Та затова и "волята" му не вярвам да е много сила в момента

Психиатърът ни каза, че като почне да пие хапчетата, постепенно ще му се проясни мисленето и оттам ще му е по-лесно да се справи и с терапията, заедно с терапевта. Но той нямаше желание за това. Каза ни, че му се говори, но не с непознат - но пък от друга страна и с нас много не говори, само някак завоалирано, по принцип, без да каже какви точно са интрузивните му мисли.

Ще потърся в интернет още някакви стратегии как да се говори с човек с неговия проблем. Ще пиша тук, ако има някакво развитие. Ще се радвам, ако някой с ОКР или с опит с близък с ОКР реши да сподели какво според него би било ефективно в комуникацията ми. Може би тази тема ще е полезна и за някой друг. Ако пък има подобна тема отворена някъде другаде във форума, дайте знак - аз търся да прочета.

Благодаря Ви отново!

[Диляна Колева]

Здравей, психиатърът много точно е дал насоката. Започвайки да пие медикамента той ще може да провежда качествена психотерапия. Състоянието се е влошило много. Често близките не разбират навреме какво започва да се случва и пропускат момента за навременното включване на психотерапевт. Към момента е необходима съвместна работа с психиатър и психотерапевт.

За съжаление от опита си виждам, че хора с този тип усложнения категорично губят логичното свързване с инстинкта за самосъхранение. Терапията в тези случаи е продължителна и трябва да е изключително редовна. 

Случаи като този, с които работя винаги са с придружител, който го води въпреки всички протести.

Това което мога да насоча е да посетите специалист, който работи с ОКР заедно с родителите. За да започне терапия брат ви, семейството трябва да е много добре запознато със спецификата на проблема, защото вие работите като екип с психотерапевта. В процеса на психотерапията, особено в острите кризи вашата адекватна реакция е изключително важна.

Затова посетете психотерапевта първо без него. След това решете, кой ще е придружаващ или как ще се редувате. В процеса на терапията психотерапевта ще подпомогне брат ви да направи избор да си пие лекарствата. От там нататък ще започне съществения терапевтичен процес. 

Подгответе се за пикове и падове на състоянието, не особено бърз прогрес и дълга, но редовна терапия.

Успех!

[VischkoShteSeOpravi]

Здравейте, Диляна! Чак сега виждам съвета Ви - благодаря Ви! Ще го последвам, за съжаление сега с тази истерия покрай коронавируса съвсем се усложниха нещата и се налага да изчакаме.  

Много Ви благодаря за написаното! Дано наистина да успеем.