Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Натрапчиви мисли и лоши асоциации


Recommended Posts

Здравейте,

От няколко месеца насам започнах да имам натрапчиви страшни мисли, които се изразяваха в страхове (нараняване с нож,падане,катастрофа,изнасилване,пожар и подобни) свързани с мен и членовете на моето семейство. Имах сериозна тревожност, свързана с тези мисли и имах период, в който не можех да спя и не можех да ям и въобще не бях добре. Не правя ритуали свързани с мислите си и не мисля, че съм имала панически атаки, просто сериозна тревожност и постоянни натрапчиви мисли. Тръгнах на психотерапия с лечение хипнотерапия, но за 5те сесии, които имах с моя психотерапевт не можах може би да навляза в нужното състояние на релаксация поради тревожността си и постоянните мисли, които имах. Визуализациите, които трябваше да правя по време на сесиите понякога бяха успешни, понякога не, тъй като моят ум има вече изградени лоши асоциации с различни предмети и същества и само при споменаването им, веднага ми изникваше в ума някаква лоша мисъл.

За съжаление в ума ми са създадени една редица асоциации с предмети, които само като ги погледна или някой ми говори за тях или си помисля за тях и в ума ми изниква някаква абсолютно отвратителна мисъл. През деня имам много малко мисли, които са така да се каже нормални и не са свързани с нараняване на някого или чупене на нещо. Мислите ми по никакъв начин не са свързани с някакво вътрешно желание или намерение. Ходих на психиатър януари месец и ми беше изписан Флуанксол. Пих го 10тина дни, но знам, че от едно хапче, няма как да се промени мисленето ми. Понякога все още се чудя дали нямам шизофрения (макар,че психиатърът ми каза, че няма такова нещо и че имам може би Генерализирана тревожност с натрапчиви мисли) или нещо подобно, тъй като мислите ми са тотално несвързани на моменти, да не говорим за нивото на бруталност на някои от тях. От всичко, което ми се случва в момента, най-много се притеснявам да не би на някого да се случи нещо от нещата, които си мисля, защото те са наистина смущаващи и по някаква причина много трудно ги контролирам. Случва ми се дори като съм навън и сред непознати хора да ми минават подобни неприятни мисли за тях и забелязвам, че процесът е станал автоматичен. Имах и суицидни мисли, но знам какви биха били последствията, ако си причиня подобно нещо, така че това съм го оставила като вариант. Наистина се измъчвам, тези мисли ме измъчват изключително много. Гледам да не реагирам в повечето случаи, със сигурност емоционално съм по-добре отпреди, но положението с ума ми никак, ама никак не е розово. Очевидно е, че нещо в начина ми на мислене се развали буквално и не знам дали съм в състояние да го оправя въобще. Опитвам се да си представям хубави картини, понякога успявам, но понякога просто ей така цялата ми визуализация отива на вятъра, защото ума ми я превръща в някаква кървава сцена или нещо подобно. Тази седмица бях на психотерапия отново при друга ваша колежка и в събота отново имам сесия с нея. Силно се надявам това да ми помогне да променя мисленето си по конструктивен начин преди да е станало твърде късно. В момента не работя, макар, че бих искала да си намеря работа, но понякога се чудя дали ще съм жива, че въобще да я започна след всичките тези мисли. Нали знаете, кармата не прощава на никого. А и се притеснявам, че ще отида да работя и пак ще си мисля тези глупости по този автоматичен начин и като цяло няма да бъда продуктивна. Осъзнавам, че ние с мислите си привличаме събитията в живота си и постоянно го наблюдавам. Пиша тук, защото бих искала някакъв съвет, чувствам се леко безпомощна вече. Благодаря Ви предварително за отговора. 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, @MsDandellion!

 

преди 1 час, MsDandellion каза:

Тръгнах на психотерапия с лечение хипнотерапия, но за 5те сесии, които имах

 

преди 1 час, MsDandellion каза:

Пих го 10тина дни, но знам, че от едно хапче, няма как да се промени мисленето ми.

Виждаш ли нещо общо между двете? За пет сесии не е много вероятно да промениш коренно натрапливостите си. 

преди 1 час, MsDandellion каза:

Опитвам се да си представям хубави картини

Директно да "бориш" натрапливите "лоши" мисли с "добри" е абсолютно неуспешна стратегия. 

преди 1 час, MsDandellion каза:

Понякога все още се чудя дали нямам шизофрения

Хората с шизофрения не се чудят дали имат шизофрения - ти нямаш шизофрения. 

преди 1 час, MsDandellion каза:

От всичко, което ми се случва в момента, най-много се притеснявам да не би на някого да се случи нещо от нещата, които си мисля

Всички хора имат натрапливи мисли, дори децата , просто не при всички са толкова интензивни, чести, колкото при теб. Ако тези мисли се осъществяваха, вече отдавна човешката раса нямаше да съществува! : ))) 

преди 1 час, MsDandellion каза:

Тази седмица бях на психотерапия отново при друга ваша колежка и в събота отново имам сесия с нея

Страхотно - довери ѝ се и работете! Психотерапевтичната работа е различна от онлайн съветите и насоките тук - ти имаш нужда от първото - това е цял процес, понякога дълъг. 

 

Успех! 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей Инес,

Благодаря ти за отговора. Искам само да отбележа, че някои от мислите ми са се сбъдвали, но тези мъничките (по-малко страшните) и благодаря на Господ, че големите не са и дано не се сбъдват никога нито в този живот, нито в някой от следващите ни. Осъзнавам, че 5 сесии хипнотерапия със сигурност не са достатъчни, просто моята предишна психотерапевтка очакваше да имам по-бързо подобрение явно и аз виждах, че всъщност нямам такова. А в момента мисля, че съм в пъти по-зле отпреди като се има предвид какви мисли ми минават през главата, но пък нямам тази силна тревожност каквато имах преди. Силно се надявам, че ще мога да имам нормално мислене в някакъв момент от живота си и че ще мога да водя нормален начин на живот. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 12 часа, MsDandellion каза:

Искам само да отбележа, че някои от мислите ми са се сбъдвали,

Не, не са се сбъдвали. Това, че са се случили (случайно) същите събития, за които си си мислила, не означава, че е заради теб - не си всесилна. Понякога имаме интуиция и можем да предусещаме, но това далеч не значи, че управляваме времето и материята - не е толкова просто.

Някъде не споделяш как се чувстваш ти самата, освен, че се чувстваш "безпомощна". Вероятно терапевтът ти не насочва и към това - да разпознаваш и споделяш, вербализираш емоциите си.

преди 11 часа, MsDandellion каза:

Силно се надявам, че ще мога да имам нормално мислене

Сега не е ненормално, ти не си "ненормална", просто си в процес на себепознание, което при някои от нас изисква повече усилия, идва след като започнем да преживяваме силна тревожност, натрапливости и/или паник атаки - все житейски опитности, които ни тласкат към това да си обърнем внимание, да подкрепим и обичаме себе си. Така че психотерапевтичната работата не касае "премахване", а напротив - трансформиране, преработване. Щом работиш с терапевт вярвам, че ще успееш!

Линк към коментар
Share on other sites

Абсолютно никаква връзка няма случването и мисленето , когато не го правиш ти . Когато го правиш   си се подвела по мислите .Участвало е твоето съгласие .

https://www.youtube.com/watch?v=JxuRUGLWrjI&list=PLRYkAa71dBZDP0G0UOOcQye9q9vzb0VJO&index=30

Линк към коментар
Share on other sites

преди 20 часа, MsDandellion каза:

Здравей. Мен пък най-важното, което ми направи впечатление беше свързано с това, че имаш богато въображение. Сякаш имаш досттп до нещо, което другите хора нямат. Картини, усещание.. защо не започнеш от най елементарното да ги изразяваш на лист хартия.. Хипнотерапията е силен метод, но той е само един. Ти имаш нужда да бъдеш присъствена..Може би преди навремето си си чредставяла розови картини или си мислела, че си изцяло "светла"..Уви вече знаеш, че не е така.. Имаш и тъмна страна, като всеки един от нас. В момента това нещо, което наричаш натрапчиви мисли може да са път към цялостта на твоята психика. Използвай шанса да се учиш да наблюдаваш. Ти се шашкаш, но това да наблюдаваш езерото, не те прави мокра нали..дошло е време за диференцияциия...Относно тревожността започни спорт това ще ти помогне да абсорбираш телесното напрежение...Сексът също би ти помогнал... използвай всичко това и не спирай да ходиш на терапия.. Не ограничавай срещите. Ти не се бориш срещу натрапливостите, борбата е за разширяване на съзнанието и промяна на хода ти на съществуване, като идивидуално човешко същество.

 

Редактирано от Stefan Grekov
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей @Stefan Grekov,

Благодаря ти за отговора и съветите. Ходя по веднъж в седмицата на народни танци, но проблемът е, че много трудно мога да се откъсна от тези мисли, аз ги имам почти постоянно, дори като съм навън и като говоря с хората. Каквото и да правя те ми изникват и са сравнително различни като съдържание, но самите главни теми към които принадлежат са две/три - нараняване, разрушаване и сексуални такива. Изключително неприятно е от гледна точка на това, че аз почти нямам нормални мисли и че мозъкът ми прави някакви връзки между нещата, които ми се говорят или които чета и извиква в съзнанието ми тези негативни асоциации под формата на мисли/картини, които вече имам. Наистина мен ме е страх да мисля и понякога си мисля, че съм опасна за хората около себе си. Разбирам какво имаш предвид като ми казваш, че преди съм мислела, че съм само светла - това е точно така и аз също смятам, че тези мисли могат да бъдат врата към интегрирането на тази друга част от мен, която за мен досега е била сравнително непозната. Нямам никаква идея как това се очаква да се случи като аз не съм в състояние почти да мисля нормално. Това, което най-много ме притеснява е, че мислите са автоматични, появяват се понякога от нищото, някои са напълно нелогични и или опасни и общо взето виждам как са на базата на навик на ума ми. Опитах се да заменям тези асоциации с други такива по-приемливи за мен и понякога в ума ми изникват тези нови асоциации. Но това трябва да го правя постоянно явно, за да има някакъв дългосрочен ефект и трябва да го правя с абсолютно всичко, много е странно. Наистина не знам какво мога да направя вече, общо взето в ума ми изниква всичко това, което аз по някакъв начин не приемам, не го харесвам и не го искам. Искам наистина да разбера на дълбоко ниво какво точно се опитват да ми кажат тези мисли. Всеки ден е почти едно и също с леки изключения. Мисля, че се влошавам с времето, преди мислите не бяха така свързани и не бяха толкова разнообразни като в момента. Ще отида пак на психиатър следващата седмица и ще видим какво ще каже той. Надявам се да стане някакво чудо.

Линк към коментар
Share on other sites

В 22.02.2020 г. at 13:58, Ines Raycheva каза:

Не, не са се сбъдвали. Това, че са се случили (случайно) същите събития, за които си си мислила, не означава, че е заради теб - не си всесилна. Понякога имаме интуиция и можем да предусещаме, но това далеч не значи, че управляваме времето и материята - не е толкова просто.

Някъде не споделяш как се чувстваш ти самата, освен, че се чувстваш "безпомощна". Вероятно терапевтът ти не насочва и към това - да разпознаваш и споделяш, вербализираш емоциите си.

Сега не е ненормално, ти не си "ненормална", просто си в процес на себепознание, което при някои от нас изисква повече усилия, идва след като започнем да преживяваме силна тревожност, натрапливости и/или паник атаки - все житейски опитности, които ни тласкат към това да си обърнем внимание, да подкрепим и обичаме себе си. Така че психотерапевтичната работата не касае "премахване", а напротив - трансформиране, преработване. Щом работиш с терапевт вярвам, че ще успееш!

Здравей Инес, 

Благодаря ти отново за отговора. Аз все пак мисля, че някои от нещата, които съм си мислила са се сбъдвали точно заради мен, виждала съм го и преди, но май преди не го осъзнавах както сега. Просто изключително много се притеснявам, че като не мога да си контролирам мисленето (в момента) мога да причиня на някого вреда и това ще бъде без да го искам. Няма такова нещо като случайности в живота ни - за всичко, което ни се случва сме отговорни самите ние. С мислите си ние привличаме в живота си събитията/хората или информацията, която стига до нас. Иначе има сериозна част от натрапливостите ми, които са някакви нелогични несвързани с реалността мисли, които няма да се сбъднат никога със сигурност. Просто умът ми започна да прави някакви връзки между мисли, които нямат нищо общо с реалността и понякога е абсолютно автоматично. И това е причината някои от тези мисли да се прехвърлят към други хора без аз да го искам. Не е много приятно да седиш срещу някого и той да ти говори за нещо, а в ума ти да минават някакви отвратителни мисли, свързани с него без твое желание. Моята психотерапевтка е много разбираща и мила жена. За момента не знам как терапията би могла да ми помогне, като цяло си мисля, че съм като в задънена улица и това може да не се оправи никога. Просто търся начин да променя това, но за момента не съм намерила такъв, който да действа в дългосрочен план. Мога ли да променя ума си чрез ума си ? По-скоро не. Трябва да се задейства някакво друго ниво на съзнание над ума ми, което да ми помогне. 

Определено трябва да обърна внимание на емоциите си, тъй като имам моменти, в които съм напълно безчувствена, а в други моменти съм тревожна и както вече споменах - безпомощна и леко отчаяна или просто се самобичувам по някакъв начин. 

Линк към коментар
Share on other sites

преди 19 часа, MsDandellion каза:

Няма такова нещо като случайности в живота ни - за всичко, което ни се случва сме отговорни самите ние. С мислите си ние привличаме в живота си събитията/хората или информацията, която стига до нас.

Това е абсолютно вярно, не го отричам. Но не е свързано точно с натрапливостите ти, писали сме точно по тази тема тук из форума. Така нареченият "закон за привличането" не е това - мисля си нещо и то става. А убеждението ти, че това е така, е част механизма на ОКР и работи на принципа на "самоизпълняващото се пророчество"

преди 19 часа, MsDandellion каза:

Мога ли да променя ума си чрез ума си ? По-скоро не. 

Да, можеш да свършиш много съзнателна работа, която е изключително важна в процеса. 

преди 19 часа, MsDandellion каза:

Трябва да се задейства някакво друго ниво на съзнание над ума ми, което да ми помогне. 

Това ми звучи външно - нещо да се задейства, за да ми помогне... Кой и как ще го задейства? Добрият терапевт е водач по пътя на справяне, той фасилитира промяната, но не я осъществява сам, не е най-важното колело в механизма - най-важното си ти в твоя собствен механизъм. 

преди 19 часа, MsDandellion каза:

Определено трябва да обърна внимание на емоциите си, тъй като имам моменти, в които съм напълно безчувствена, а в други моменти съм тревожна и както вече споменах - безпомощна и леко отчаяна или просто се самобичувам по някакъв начин. 

Да, много важен момент - сама забелязваш, че не достигаш до богатството на емоциите си и не ги разпознаваш - ученето на това, след което усвояването на умения за емоционална саморегулация, са ключови за личността на всеки един човек. :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...
В 21.02.2020 г. at 13:08, MsDandellion каза:

моят ум има вече изградени лоши асоциации с различни предмети и същества и само при споменаването им, веднага ми изникваше в ума някаква лоша мисъл.

Чудесно - това се ползва. Като когнитивно преформулираш многократно отношението си и разбирането си за мислите, се учиш с промененото, нормализирано отношение да реагираш различно на асоциациите. Дори ги търсиш умишлено, практикувайки това предизвикващо и приемащо, смело отношение на дълбоко разбиране и смирено доверие в механизъм, който вече започваш да долавяш, че е нормален. Не този механизъм, а борбената ти, ригидна съпротива срещу него, го прави интрузивно-натраплив. 

Работата с окр постепенно води до добри, качествени промени и в характера.

 

В 21.02.2020 г. at 13:08, MsDandellion каза:

най-много се притеснявам да не би на някого да се случи нещо от нещата, които си мисля, защото те са наистина смущаващи и по някаква причина много трудно ги контролирам...кармата не прощава на никого. А и се притеснявам, че ще отида да работя и пак ще си мисля тези глупости по този автоматичен начин и като цяло няма да бъда продуктивна. Осъзнавам, че ние с мислите си привличаме събитията в живота си 

Тук прозира много неразбиране, много погрешна интерпретация на случващото се. На самите нормални мисли, нямащи общо с буквалността си, а стремящи се всъщност към защита и добро в основата си. Към механизма на пораждането им, еволюционно обусловен в нас от милиони години. Вселената "вижда" именно тази добра основа и добро намерение в основата на тези мисли. Да, привличаме с тези мисли добри събития (правим си ги), защото в основата си са прекрасни, но просто идват огледално наобратно, както защитно работи подсъзнанието. Кармата - прекрасна карма - само при стойностните хора такива нормални по начало мисли преминават в окр и самата работа с него, ги прави още по-качествени. Good karma... 

В 23.02.2020 г. at 15:19, MsDandellion каза:

Опитах се да заменям тези асоциации с други такива по-приемливи за мен и понякога в ума ми изникват тези нови асоциации. Но това трябва да го правя постоянно явно, за да има някакъв дългосрочен ефект

В 21.02.2020 г. at 13:08, MsDandellion каза:

тези мисли ме измъчват изключително много.

Не те, а отношението на неразбиране и борба измъчва. Замяната няма да свърши работа. Като позитивното мислене, което споменаваш по-долу е - превръща се в част от натрапливата борба, а постепенно в натрапливо заменяне, канселиране, позитивничене като част от войната със ...себе си. Да продължаваш тази война и да си мислиш, че повече война ще разреши ситуацията, е като да се чук..ш за девственост. 

В 21.02.2020 г. at 13:08, MsDandellion каза:

Гледам да не реагирам в повечето случаи

Работи на по-високо ниво от процеса, когато са минати по-ниските, разчистващи отношението, разбирането, променящи свързването съзнание-подсъзнание етапи. Добра практика е, имплицитно свързана с и постепенно превръщаща се в медитативното, непривързано отношение. Имайки окр, практикуваш медитация - от нъйне и присно и до веки веков - тоест, докато дишаш. Практиката на медитация се прави от самото начало на терапевтичния процес - ежедневно, самостоятелно два пъти на ден по 30-60 мин, а малко по малко се пренася като постоянно присъстващо съзнателно отношение във всеки миг от живота. В началото е трудно, неуспешно - това е част от пътя. Прави се и след преодоляване на натраплвостите, доживот. 

В 21.02.2020 г. at 13:08, MsDandellion каза:

Опитвам се да си представям хубави картини, понякога успявам, но понякога просто ей така цялата ми визуализация отива на вятъра, защото ума ми я превръща в някаква кървава сцена или нещо подобно.

Пагубна практика, наливаща "масло в огъня". Не е това...

В 21.02.2020 г. at 13:08, MsDandellion каза:

бих искала да си намеря работа, но понякога се чудя

Работа задължително, Натоварена, с много фокусиране, изисваща такава. Както и почти ежедневен спорт/ танци. 

 

...

По-горе са ти дали хубави отговори. В статиите си по темата съм писал доста насоки. Нужно е обаче да работиш с вещ спрямо окр терапевт. Казваш, че се виждаш с такъв. Чудесно! Успехи! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря Ви много, г-н @Орлин Баев за отговора и насоките. Не се бях замисляла досега за същността на тези мисли и Вие наистина ми дадохте храна за размисъл. Не бях диагностицирана конкретно с ОКР от нито един от двамата психиатри, които посетих. От месец и седмица някъде пия Феварин, който пише, че повлиява добре пациенти с ОКР. Имам някакви подобрения по мое мнение в последно време, не знам на какво точно се дължат, но със сигурност положението ми не е както преди.

Ще прегледам обстойно отново вашите статии и също така сесиите с Хипноза и НЛП. Считам, че са много полезни и се надявам да ми помогнат да променя гледната си точка. За медитацията и спорта съм абсолютно съгласна и практикувам и двете доколкото ми е възможно в ситуацията на социална изолация и извънредно положение, в което се намираме. 

Ако трябва да бъда честна, не знам дали сесиите със сегашния ми терапевт всъщност имат някакъв - какъвто и да е ефект върху мен. Не ми се струва, че тя е ОКР специалист. Обмислях дори дали да не се свържа с Вас и да ви помоля да работим заедно, тъй като видях, че сте премахнали от блога си предупреждението, че всичките Ви часове са запълнени. Може би ще помисля над този вариант и когато имам възможност ще се свържа с Вас.

Благодаря Ви много, отново!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...