Как да пордължа нататък?

[holyvalentine]

Приятели, рядко изпадам в подобни дупки, но тази вечер се чувствам дълбоко натровена и то от ровенето във ФБ. И не защото е лошо да ровиш, аз новини не гледам и си набавям необходимата информация от интернет, но всичко, което чета и преживявам, всичко чудовищно , ко ето се случва в милата ни родина и я опропастява. Това ме смачква, а като гледам, не само мен, а е смачкан и целият български народ, без шайката клоуни управлявани от кукловода- тиквата Борисов. 89 г жена пребита и влачена за краката в дома си, 71г жена изхвърлена на улицата посред зима от ведмоственото си жилище, което е обитавала последните 35г и то със знанието на кмета, отново загрижен гражданин се обажда в институциите, защото жената се е опитала да се самоубие, кола блъсната от патрулка на полицията отзад, наказан е шофьорът на колата, логика а? Гнусният червей Местан уби дете в катастрофа и все още ходи по улиците необезпокояван.... внос на боклуци, поголовна сеч на гори, замърсяване на реки, тъмни сделки, мръсни пари... всичко е мръсно, гнусно , гадно. Да, случва се около мен, много от тези неща не ме засягат лично, но аз ги преживявам, защото не мога да търпя беззаконие и неправда. Ако има за един, нека има и за другите. Писна ми. Народът спи. В мен се редуват гняв и отчаяние. Какво да направя? Как да продължа? Да отида да отрепя някой? Да си затварям очите и да медитирам изобилие? Да, и това го пробвах, Дийпак Чопра има едни прекрасни медитации на тема изобилие. Вършат работа, но сякаш  си бия успокоително  , за да притъпя временно болката. Братчето ми реши и тегли черта на България, като повечето умни, успешни и желаещи просперитет хора, които с честност и почтеност изкарват парите си. Които са отрудени и  отглеждат по 2 деца и нямат време постоянно да мислят за протести както и повечето хора, защото , за жалост и след протестите  нищо не се променя. Та и той захвърли всичко и заминава в чужбина, където вече го чака тлъст договор в престижна фирма, лапнаха го като топъл хляб. Поредният мозък изтичащ от Българи, поредният специалист, който ни напуска. Да, и аз бях в чужбина, цели 11 години бях там и не ми хареса, не ми хареса да съм аргатин, да съм никой, но не ми и пукаше за тази държава. Просто кортко ги презирах когато трябва, но пък и си взех хубави и ползени неща от тях. Винаги знаех, че мога да се прибера на спасителното островче България, в къщи. НО сега... това спасително островче потъва. Болно ми е за родината, за тази страна милея, за почтените и добри хора в нея, които са подложени на геноцид. Как да продължа, кажете ми? Да хващам ли куфарите пак? Или да си затварям очите?  Или да се залъгвам? Или пък да не влизам във ФБ, да , и това съм го правила, като отказване на цигарите е. Но това ще промени ли действителността около мен, около нас? Ще спре ли бедстващите хора. Или аз като не мога да им помогна, да спра да се интересувам от тях? Как да бъда щастлива? Дайте рецепта. В тази ситуация. 

Редактирано Февруари 10, 2020 от holyvalentine
правописни грешки, словоред

[АлександърТ.А.]

Отвори очите си наистина . Защото това което сега виждаш е част от действителноста . По широка истина е , че каквито хората , такива управляващите . А поговотката   ,,царят дава  , пъдарят не " е актуална . Огледай се как се пазват законите .Ако власта наложи със сила спазването на някакъв ред , ще е тоталитаризъм . Братството сега расте подкрепяно от разумните .

ПП   Само днешните условия са подходящи за да израстне личното до духовното за много хора наведнъж . Когато лъскавия и охолен живот видимо се покрие с петната на проказата . А лекарството прозира в любовта и израства върху личното .

  Какво ти казвам ?Човек да се заеме и обработва своята градина (достъпното) .И не критикува безмислено градината на съседа . Да има ясна представа за възможностите си , като строи своя живот спрямо тях . Спомни си песента на Богдана  ,,Ако до всяко добро същество , застане още едно . Ах какъв живот....."

Цитат

Как да продължа на татък ?

Живей активно . Смисъла е да  проверяваме чрез живота  личните си качества . Това което осъждаме у другите го има за да е по ясно какво да изчистваме у себе си , Не е достатъчно да мислим ,,аз съм добричък" .Този месец е подходящ за такова вътрешно очистване .

Редактирано Февруари 11, 2020 от АлександърТ.А.

[Ines Raycheva]

Вината и чувството, че сме жертви е оправдание за бездействие - те Не дават ход на действие, а на затъване в мрънкането. 

Новините са свършили отлично своята работа - да те въвлекат в усещане за безпомощност и безсмислие, което води до огромен страх, тоест ставаш лесно контролируемо човече, което е в матрицата. 

Как да продължиш? Ами, прави най-доброто на което си способна всеки ден. Бъди Човек - обичай, чувствай, давай, създавай...

Истината е, че това е огромна тема и ти ще разрешаваш за себе си тези житейски дилеми, те са много отвъд въпросите ти и не са отвън, а вътре в самата теб - съветвам те да търсиш и творчески отдушници - рисуване, пеене, танци - каквото те влече, опциите са безкрайни. Почувствай и осъзнай, че ТИ твориш своя свят и своя смисъл ежедневно. Не Бойко Борисов, не съседът Кольо - ТИ. 

[Орлин Баев]

Писах, писах и изтрих... Накратко, ще кажа: разбирам те и споделям напълно болката ти. За горите, окрадването, разсипията, психопатията отгоре, автоагресията на народа и т.н. Виждам, преживявам същото, в същата среда съм, живея в панелна "китайска стена", в центъра на гетото... 

Знам само, че с бягане навън, мълчане, мрънкане, няма да оправим нито държавата, нито собственото си световъзприятие. Да, има нужда не от митинги, а от по-сериозни процеси - но, тъй като не сме революционери, можем да поработим най-вече по собственото си възприятие. 

Как? Като се запитаме какво в нас събужда целия този социален хаос. Като го ползваме, за да разтворим дълбоките си, активирани от случващото се болки, превръщайки ги в самообладание, въпреки всичко. Или благодарение на всичко. Като бъдем здрави клетки, живеещи здравия си и силен живот, въпреки метастазите наоколо си. Здрави клетки, стараещи се да пръскат здравето и светлината си не позитивничко и затапващо чрез наивен позитивизъм. Не, това е само временен транквилант, който започва да работи все по-малко и постепенно се превръща в част от проблема, не от решението. 

Как ли? Като превръщаме кризата в шанс. Преработвайки собствените си дълбоки адове, активирани от външния пъкъл, доверили се на разумността на Живота, поставил ни именно в тези условия. А те са ценни, именно поради огромните противоречия, които носят. З атях сме се родили. Лесно е да се живее в пергектно уредена държава, но и лесно е да се заспи отвътре в такава. А тук - наблюдавайки въпросната психопатно невротична, садо-мазо реакция наоколо си, да бъдем нещо трето, извън нея. Да бъдем следващи активно силните си цели, отвътре все по-самообладани, отвън смело пробиващи пътя си добротворци. Като диаманти да сме, носещи дух, светлина, стабилност, човещина. която да проявяваме наоколо си. Не, не да сме някакви добрички мекотели, не. Това е същият мазохизъм. Като кремък твърди отвън, а отвътре обичащи. Никак не лесно това. Но е възможно! Така сме здрави и заразяваме и другите със здравето си. Това е личната ни революция. Другата, аз поне оставям на Бога и на евентуалните Чегевари, ако ще се появяват... 

Аз се опитвам да бъда промяната за кяоято говоря. Далеч не винаги успявам - малък слабачко съм. Но продължавам да се опитвам. Искам да ти дам пример с една моя специализантка: казва се Кристин (името е фиктивно). Сега се обучава при мен, но преди години учихме заедно психология. Тогава заеквах. Реакцията на хората към тази ми особеност, бе филтър. Някои ме съжаляваха - а това е страхът "да не бъда и аз така", нищо общо с любовта. Други страняха от мен, поради събудените в тях собствени страхове. Н амалцина не им правеше впечатление - на изключенията. Такова изключение бе Кристин. Въобще не ѝ пукаше за моето пелтечене - ама грам. истински и непринудено. Защото не взаимодействаше със страхове в нея. Такива просто нямаше. Сега Кристин поддържа собствени центрове, в които се занимава с обучение, възпитание и какво ли още не. Всичко, която прави, е от сърце, с огромно желание, с невероятна вяра в естествеността на добрите резултати, които съответно се и реализират. 

Кристин започна ей така,между другото, да поправя болници. не, не тя лично, но с тази си изчистеност от страхове, на мястото на които живее смелост, харизма, смисъл и обич  -с тези си удивителни качества, възпламенява другите, вдъхновява желание за дарения. Тя прекрасно знае, че държавата е практически липсваща и абдикирала. Но самата тя действа, постига реални резултати, пру това никак не малки. Огънят ѝ гори още по-силно, именно благодарение на цялата социална каша, в която всички се варим. 

Когато такива факли се обединяваме, правим голям огън. Не е нужно хората да виждат. Бог вижда. Имайки този огън, можем да виждаме дълбоко истинското, божественото в хората, въпреки външните им минуси, роли, залепнали за тях социални маски... Тогава сме лечители със самото си живеене, каквото и да действаме, в каквато и посока да се реализираме формално.

За мен това е начинът!

 

Редактирано Февруари 11, 2020 от Орлин Баев

[Ines Raycheva]

Ще дам една метафора.

Когато си на пътя и караш колата си, твоята отговорност касае САМО тази кола - която управляваш ти. Това не означава, че си САМ на пътя, не - един мой приятел често казва "на пътя няма Аз, има Ние" - и е прав.

Заедно сме, не сме отделни, извън общата мрежа, и това е прекрасно по свой собствен начин... Но не можеш да мислиш кой как шофира и дали взима най-правилните решения във всеки момент - можеш да си въвлечен качествено в своите, така че да допринасяш както за своето, така и за чуждото благосъстояние.

И да имаш доверие - недоверието подрива всяка основа бавно, но сигурно.

[аз-съм-си-аз]

Промяната започва от вътре.

Аз бих те посъветвал да се опитваш да бъдеш такава, каквито искаш да са всички хора от обществото, включително и управниците.

Започни от дребните неща - купи храна на просяк, помогни на животно в беда, включи се в някаква благотворителна кауза и т.н. Вероятно правиш такива неща, това е просто пример.

Двама човека да станат свидетели на твоето добро дело и да им прещрака в главите, че така е редно и че и те могат да бъдат такива е достатъчно. После всеки от тях като направи добро дело и по двама го вземат за пример - стават 4.

Не натрапвай на хората какви трябва да бъдат. Всеки има право на избор. Просто бъди ти такава, много хора ще го видят и вземат за пример.

Ще дам един пример. Преди има-няма 25 години зад блока в който живеехме имаше ужасно много боклуци, вероятно хвърлени от самите съседи. Никой не се сещаше да ги чисти, всички бяха безучастни. Един ден моите родители слязоха и започнаха да ги събират, без да са говорили с никого от входа за това. Като ги видяха съседите и те започнаха да слизат и да се включват в работата. Събраха се 4-5 семейства и изчистиха всичко. Освен това хората си взеха поука и хвърлянето на нови значително намаля.

Естествено остават и хора, които продължават да си хвърлят боклуците. Но като се направят 3-4 такива почиствания дори и тези хора виждат и вече им става гузно. Дори и да не слязат да събират следващия път ще се разходят до контейнера вместо да метнат боклука през терасата.

 

Извинявам се, че писах тук. Чак след като го написах се усетих, че в този раздел отговори дават само психотерапевтите. Няма да се разсърдя ако модераторите изтрият поста ми.

Редактирано Февруари 12, 2020 от аз-съм-си-аз