история

[cherry.lady]

>Здравейте! Предполагам както повечето от вас, които пишат, така и аз се нуждая от помощ под формата на съвети и разговори. Става въпрос за мен и момчето, по което тръпна и се вълнувам само при мисълта за неговото съществуване. И преди съм се влюбвала и съм изпитвала чувства и разбира се винаги е било различно, но сега е направо откачено. На 26 съм и много съм си мислила да се регистрирам в някой форум за съвети, но ето, че заради това момче и това се случва. НЕ говоря за него с абсолютно никого, все едно водя таен живот. Споменавала съм единствено на мама, която отлично усеща какво изпитвам, но дори тя не знае никакви подробности и ако продължавам да тая в себе си, имам чувството, че ще се побъркам или ще кажа или направя нещо, след което този човек ще прекрати контакт с мен.

Всичко започна преди почти две години, когато си търсех квартира, за да се преместя от приятеля си и така се запознах с него. Не взех стаята, която ми показа, но за сметка на това мислите ми са почти неконтролируеми, когато започна да мисля за него още от първия миг, в който се запознахме. Той показа възхищение от мен като човешко създание и още на първата ни "среща" за квартирата ме попита имам ли си приятел. Когато разбра, че имам сякаш изпита яд, но това не попречи да продължим да си пишем и да започнем да се срещаме....тайно. Това бяха и все още са най-прекрасните ми мигове през последните две години. С него бягах от реалността си и забравях за времето, пространстото и проблемите си. Няма значение къде се намираме, колко е часа и дали има хора около нас....страстта винаги е надделявала и всеки път е все по-вълнуващ, страстен и изпълнен с чувства...или поне с чувства от моя страна. Още в началото той ми каза, че не иска да си губим времето и че той няма интерес да влиза в сериозна връзка (мисля, че беше споменал за не лека раздяла) и че не искал да ме нарани, но ако искам да се забавляваме е насреща. Разбира се, аз първоначално си казах майната му няма да се занимавам с глупости, но не след дълго пак го потърсих и продължихме тайните си срещи. Имало е периоди, в които съм го игнорирала със седмици, но той е продължашал да ме търси и обратното - сякаш сме се опитвали да се отделим един от друг, но не се е получавало. Миналото лято в един прекрасен слънчев ден го попитах - какво правим, до кога ще продължаваме така, защото и друг път съм имала неангажиращи връзки, но никога не са продължавали толкова дълго. Той само се засмя и каза, че и при него не е продължавало толкова дълго, после пак млъкна за малко и каза, че ще ми отговори като му дойде времето...е явно все още не е дошло...

Междувременно аз се разделих с приятеля си преди 7-8 месеца, живея сама (наистина по случайност на 5мин от него) и срещите ни продължават, но той ме побърква с неговите смесени сигнали. Страхувам се и ми става болно и тъжно при мисълта, че все пак той просто се забавлява.... Но има и друго - убедена съм, че не спи с други момичета (поне в момента ха-ха), никога не ме е лъгал и не ме е разигравал. Разберем ли се нещо, случва се, без да ме разиграва или подвежда, без да ме кара да се чувствам зле.

Нещата започнаха да ескалират преди месец два, когато той започна да ми казва разни филми и сериали, които е гледал и ми ги препоръчва. Изгледах всичките и във всички тях има любов...ненормална, драматиюна, страстна, истинска и май повечето пъти с тъжен край. (Ако някой е гледал тези сериали и филм може би ще разбере посланието му - "La casa de papel", "You", "Parker" - последния даже го гледахме заедно, снощи). 

Сигурно има много неща, които пропускам, но ще очаквам въпроси и ще проверявам редовно вашите отгооври.

Моля ви не бъдете твърде резки и груби, осъзнавам, че нито вие нито аз знаем какво наистина изпитва той, но дълбоко в себе си вярвам и силно желая той да остане в живота ми и да изпитва поне малко от това, което и аз изпитвам....

 

Благодаря ви за времето и вниманието! <3

 

Редактирано Февруари 5, 2020 от cherry.lady

[cherry.lady]

Дори самото писане и споделяне на малка част от това, което се върти из главата ми, мисля че значително ми помогна да почуствам лекота  и лека нотка на вътрешна хармония . Искрено ви благодаря за приема!

[Ines Raycheva]

Здравей, 

 

Почувствах се сякаш съм в гимназията, докато четях... Влюбването ни подтиква към много симпатична детска наивност и това има и своите позитиви. Въпросът е по-скоро ти самата какво искаш? От прочетеното ми се струва, че ти харесва точно това, че има тайнство и липса на контрол, всъщност е много детско това състояние и вълнуващо, приказно, защото, както си писала не е съвсем в реалността - има известна фантазия и доизмисляне. Защо ти е връзка с него? Какво би искала още да ти даде, което сега липсва? Дали няма да се промени много онова, което имате, ако връзката ви стане "явна"? Отговори си на такива въпроси, за да изследваш какво се случва в теб. 

Ако стремежът ти не е да "притежаваш" човека и той да е само "твой", потенциално може да продължи да ви е хубаво заедно. Стига наистина да не се разминат много очакванията ви с реалността на другия - той е казал ясно какво иска на този етап, тъй че изборът ти е или да се съгласиш с него или да прекратиш отношенията ви във формата, в която са - може да останете и прекрасни приятели, но затова е нужно разбиране, приемане и непривързана обич. 

Всичките отношения в живота ни са ценни и ни учат и, обикновено, ако не държим твърде много да се прожектира точно "нашият сценарий", който си фантазираме, ние винаги, така да се каже, "печелим" от тях. То е като да наблюдаваш диво животно в саваната - ако е вкъщи в клетка, са́мо и са́мо да е до теб, не е същото - нито за теб, нито за него. Разбира се, това е твърде опростена метафора, но в случай, че единият не иска да бъде в моногамна връзка, вероятно е подходяща.