Jadapter Добавено Януари 30, 2020 Доклад Share Добавено Януари 30, 2020 Здравейте. Имам доста сериозен проблем с намирането на работа. Какво да правя? Проблемът е следният, аз съм на 30 години и съм завършила обща педагогика, после се преквалифицирах в преподавател по история. Въпросът е ,че това е единственото нещо, което съм учила, нямам други квалификации, а няма как да го работя ,тъй като преди години се разболях от шизофрения, която се прояви няколко пъти и сега съм на лекарства. Новоназначените учители трябва да минат психотест и после да минат преглед при психиатър, който да установи, че не страдат от шизофрения и други душевни заболявания. Законът забранява хора с такива разстройства да стават преподаватели. Най- лошото от всичко е ,че аз уча от години в тази сфера и никога не съм чула за това изискване, сега разбрах и изпаднах в ужас.Когато го прочетох бях на крачка да взема всичките лекарства, който пия, тъй като ги купувам за три месеца напред и да ги изпия с някакъв алкохол или друго и да умра. Съсипана съм затова реших да пиша тук. Аз вече трябва да съм самостоятелен човек и да си изкарвам парите сама, но това няма как да се случи, защото не мога да работа като учител. През всичките тези години са ме издържали семейството ми.Аз след завършването на средно образование не записах веднага висше, починах си малко, после се наложи да прекъсна, защото психиатърът каза ,че трябва да не уча известно време. И ето оказах се на 30. Работила съм само като магазинер два пъти и то неуспешно. Не ми излизат ревизиите, допускам грешки ,не ме бива в смятането, не помня стоката, която се продава, помня неща само свързани с учене. Пробвах се и като сервитьор едно лято, но не го работих, там е още по-зле положението. Относно учителската професия -това не беше мой избор, аз нямах представа какво да запиша, но родителите ми постоянно повтаряха ти си прекалено скромна и ти трябва да станеш учител.Преквалифицирах се в преподавател по история, защото помня добре дати и събития, всички ме съветваха да стана преподавател по български език, но това не е моя силна страна, не се справям добре в тази област. Аз никога не съм знаела коя е моята силна страна и коя е подходящата за мен професия, реших да правя тестове за професионална ориентация и те ме определят като човек, който е подходящ за учител, като слаби страни са ми да бъда мениджър и ръководни длъжности, също професии в който има конфилкт и тн.Какво да правя? Какво да работя? Като имам такова заболяване никъде няма да ме наемат на работа, никога няма да видя нормална работа и затова искам да се самоубия. Единственото нещо, което ми се отдаваше в училище беше да уча неща и учителската професия се препокрива с това. Не ме бива да работя. Понеже не се справям с работата постоянно ми правят забележки, глобяват ме и се скапвам. Само мога да уча. Също така тестовете ме определят като интроверт и човек със меланхоличен темперамент. Бях свикнала с идеята,че няма да имам семейство с това заболяване и единствената ми опора беше ,че ще уча и ще имам хубава професия, а това няма как да стане. Единственото нещо със средно образование, което мога да работя е да бъда магазинер или сервитьор. Затова искам да се самоубия, защото ще трябва цял живот да работя нещо, което не харесвам и което не ме бива и постоянно ще търпя подбутване и присмех и работа на ниско ниво и целия ми живот ще е посредствен. Няма да съм щастлива никога. Защо да живея? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Януари 31, 2020 Доклад Share Добавено Януари 31, 2020 Здравей, Истината е, че няма момент в живота, в който с убеденост да кажем "открих смисъла на живота, струва си да живея вече!" и този момент да остане завинаги непроменим в нас. Загубата на смисъла и неговото търсене са двигател за живот всъщност - този смисъл се мени постоянно и това е неизменна част от целия цикъл. Разбирам, че ти се струва, че си в безизходица, но това е защото си избрала определена гледна точка - а има и много други. Темата и питането са сериозни и само с писане във форум едва ли могат да бъдат разрешени такива житейски дилеми. Имаш ли добри приятели? Имаш ли от кого да получиш подкрепа? И работила ли си с психотерапевт - не психиатър, който ти е изписал медикаментите, а терапевт, с какъвто също ще е добре да се срещаш. Можеш да попиташ психиатъра си да ти препоръча такъв - с него ще можеш да говориш за всичко, което те кара да си объркана и несигурна. Понякога наистина друг фокус и подкрепа е всичко, от което имаме нужда. Има ли нещо, което ти харесва да правиш и би могла да създаваш - нещо с ръцете и въображението си? В този свят всякакви креативни идеи, които са създадени с добро сърце, са добре дошли - недей да лишаваш света от себе си и своите нюанси - има те неслучайно, тук си и от теб има смисъл! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 1, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 1, 2020 Благодаря за отговора Много мил Аз ходих, но ми казват, че това било шизофрения, трудно се работило с такива хора и ме препращат от един на друг, само ми казват да си пият лекарствата ,повтарят го като папагали. Попринцип имам идеи креативни, но не знам как да ги превърна в работа, страхувам се да уча нещо и после пак да измислят някакво такова ограничение Попаднах и на статии, където се говори, че има намерение да се създаде регистър в които ще фигурират психичноболните, ако и това стане ще си намеря работа в някой друг живот, никой работодател не му трябват луди и хора от затвора Единственото, което ще ми остане е да се направя на по луда от колкото съм и да се пенсионирам, явно това е вариант Част от приятелите ми понеже им е известно, че съм била в психодиспансер и като сме в компания, ако реша да се пошегувам с нещо и се смея или недай си боже ме питат дали си спомням минали събитив и ако не отговоря веднага почват да ме питат дали случайно не си пия хапчетата, друга част от приятелите, които знаят направо ме игнорираха и не ми двигат телефона , единствените ми хубави моменти са тези където излизам с приятелите, които не знаят за психодиспансера, защото те ме уважават и дори ме мислят за учен човек Стахувам се, че и те ще разберат и ще стане като с другите ми приятели като както става ясно всички са ми приатели в кавички и.които знаят и които не знаят Много ме е страх, че постоянно така ще ме отхвърлят и приятелите и работодателите и ще прекарам живота си сама в кофите за боклук Вмомента съм сама с един родител само, роднините ми си гледат своите деца няма с мен да се занимават, ако стане нещо с него аз изгарям Понеже терапевтите се измъкват и не им се занимава, реших да разговарям със свещеник и там ударих на камък, защото постоянно ме подканва да съм постъпвала в манастир , а аз не искам, защото не искам без секс и дори ми вика че и там не се знаело дали ще ме приемат щом съм психичноболна Никой не ме иска никъде Вече не знам какво да правя да уча ли, да се пенсионирам ли, да се самоубивам.ли Всеки ме счита за някаква измет, затов не искам.да живея ... Какво да правя? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 2, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2020 (edited) Jadapter здравей , Истината ти я каза Йнес . Замръзнала си в една точка и не виждаш безкрайноста на света .Гледаш хората на около и мислиш че истинския живот те го живеят . А те всъщност не те разбират и приемат твоята различност за плашеща , без да мислят , по рефлекс . Те живеят по рефлекс , без да полагат усилия и разберат същноста на различното . На практика не си по различна от диабетика , който трябва редовно да следи и контролира кръвната си захар . Тук терапевтите ще ти дадат насочващи съвети . А моя е да задържиш и не дълбаеш в това което наричаш проблем . Даже мисля че съдбата ти прави подарък с това подканяне да разгледаш живота в дълбочина , преди да се впуснеш в нещо различно . пп Като казвам да задържиш , имам в предвид да не се задържаш в негативни настроения . Те са опасното ако станат навик . Ако се чудиш какви други чувства освен негативни има , прочети още веднъж написаното , до послеписа . Редактирано Февруари 2, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 2, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 2, 2020 Аз не смятам, че съм различна В поведението ми няма нищо различно, държа се абсолютно нормално, единствено хора като теб, които знаят, че съм се разболяла търсят под вола теле и си измислят няк а кви различия и ме игнорират, а хора, които не знаят, че съм болна въобще не са ми казвали,че има нещо не нормално в поведението ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 2, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 2, 2020 (edited) Да , благодаря . Не съм прецизен в думите си . Но ако продължа да разговарям ... съм сигурен , че няма еднакви хора . А различноста на всеки е шанса му да прояви творчество и се впише в общия живот . А че е трудно , да трудно е . На някои повече , на други по различно . И трудностите са за можем да бъдем себе си , да намерим своя път на човеци . На вселената не и трябват хора еднакви като винтчета ...Помисли , живеем в много динамичен свят , Сина не получава нивата на баща си или неговия занаят . Всеки живее по различен начин . Само трябва да го намери . Професионалната ориентация започва в детска възраст и завършва много след двадесетата година . Като всеки трябва да е готов за широк спектър дейности . Един приятел от детството , се подготвяше да бъде летец . От малък ходеше на различни курсове с подходяща насоченост . Заедно ходехме в ,,Левски " да тренираме за сила и издържливост . Като изкарах военната служба го срещнах и не го познах . Бе се състарил жестоко . Открили му някакъв далтонизъм и не го приели във военното училище . ..Трябваше ли на това момче да му се орязват другите пътища ? Редактирано Февруари 2, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 3, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 3, 2020 Той е можел да се преквалифицира в нещо друго, да използва знанията , а на мен са ми орязани наистина пътищата, по горе съм написала защо, дори и да имам знания ми е забранено Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Февруари 4, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 4, 2020 @Jadapter, говорехме за перспектива - кой ти забранява да имаш знания? Не говоря за образование, за знания. Кой ти забранява да четеш, да общуваш с хора (дори виртуално), да се обогатяваш и да опитваш нови неща (както ти дадох пример - да създаваш неща с ръцете си)? Кой забранява това? Имаше един човек, който свиреше на пробита с няколко дупки сламка, защото нямаше възможност да си купи духов инструмент - свиреше прекрасно. Границите си ги слагаме ние самите. Разбирам, че имаш заболяване, което те затруднява сериозно - да, така е. Но не е орязало всичките ти пътища, това е абсолютно сигурно. Самоусъвършенстването е лична задача. Убедих се в това - в сферите, в които се развивам аз самоусъвършенстването е ВСИЧКО. Буквално - образованието не ми осигурява дори необходимия минимум, за да бъда добра, в онова, което правя. И аз се радвам, че е така и съм благодарна - защото хоризонтите са огромни - чета, опитвам, провалям се, излагам се, разочаровам се и продължавам - и понякога ми се получава добре и се докосвам до своя смисъл. Това е - индивидуално е развитието, като теглиш чертата разбираш, че не зависи от никой друг, освен от теб! Като имаш стена срещу себе си вместо врата, ще си направиш врата - по-трудно е, но в никакъв случай не е невъзможно! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 7, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 7, 2020 (edited) В 3.02.2020 г. at 16:40, Jadapter каза: Той е можел да се преквалифицира в нещо друго, да използва знанията , а на мен са ми орязани наистина пътищата, по горе съм написала защо, дори и да имам знания ми е забранено Да , всяка случка погледната от страни изглежда по ясна .То е защото човек трудно се справя с емоциите за да погледне трезво на засягащото го . ..Моя познат с основание би използвал тези твои думи , говорейки за теб . Интересно ми е , наистина ли само преподаването е твоята страст , То всеки днес става за учител и се търсят не само в големите учебни заведения . Но учителстването е призвание/съдба . И ако наистина твоята съдба е да учиш други . Опитът и това което чета в беседите показва че нищо не е в състояние да го измени .Това е принцип в живота . А няма да се учудя , ако се самозалъгваш , повлияна от родителите и детството си . Според мен сега е важно да направиш основна ревизия в живота си , със стремежа да забележиш всички свои умения , сръчности , нещата които лесно правиш . Редактирано Февруари 7, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 8, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 8, 2020 Благодаря за подкрепата. Еми мога да готвя, но основни неща, например да пържа яйца и картофи или да сваря нещо, да правя нещо по рецепта Аз съм човек тип, който извън училището няма умения, мога да уча, това мога. Преди да работя в магазин ми изглеждаждаше много лесно да си продавач, но на практика се оказа не за мен и правя грешки. Страх ме е ,че мога да уча нещо и там да сложат такова изискване, че психично болни не могат да го работят и пак да съм на никъде, а пък ако въведат този регистър може и да ми откажат да ми издадат медицинско за работа, че съм психически и физически здрава и дори и като сервитьор няма да,ме вземат, кой ще вземе луд на работа, затова Александър казах, че ми е орязано всичко, затова... Добър вариант ли е да се пенсионирам. Работата отнема почти целия ден на човек, а аз не мога да знам, че някой ще ми се кара и постоянно да ме начитат. Като ме уволнят от работа и става по зле. Дори и да уча за знания, какъв кяр като не мога да ги използвам, на мен целия ми ден ще е в работа, която е тежест Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 10, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 10, 2020 (edited) Цитат затова казах, че ми е орязано всичко, затова Това изречение показва поражение преди да си опитала . Само си прочела нещо за едничка професия . Какво си разглеждала като вероятност ? ............Дали да се пенсионираш ? Не знам . Нещата се проверяват мислено , разигравайки сюжета как ще ти пасне . Провери ли каква е пенсията ? На твоите години работех всичко каквото ми попадне . Трябваха ми пари за задоволяване на множество желания . Да се разхождам сред природата и най трудоемкото--другия пол .Това определяше усилията . А теб какво те мотивира , за какво казваш ,,без това не мога" . Не на мен , на теб ти трябват тези отговори . Иначе как ще определяш какво да правиш?Ако искаш само да учиш ти трябва 100гр. жито на ден и един лаптоп с интернет . Взимам те за пазач при съседа и си готова дори да си плащаш тока и водата ако имаш къща . Обаче ти гледаш по друг начин . Е , точно в твоя друг начин са отговорите които търсиш . Потърси ги . Цитат Дори и да уча за знания, какъв кяр като не мога да ги използвам, на мен целия ми ден ще е в работа, която е тежест Живота не прдположения . Живее се за да разбереш .Предположенията са само за приблизителна първоначална представа .А без работа няма да се отървеш , Дали се чудиш с години как е най лесно , дали ще изследваш вътрешния си живот или ще превиваш гръб над друго нещо . Все ще работа за самоусъвършенстване , самоопознаване , физическо психическо , докато придобиеш вяра в себе си , В това което си .Дали го мислиш няма значение , случва се . Редактирано Февруари 10, 2020 от АлександърТ.А. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 10, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 10, 2020 Колко е пенсията?благодаря за другите отговори, много мило Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 17, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 17, 2020 Аз се отказах от самоубийството Благодаря за отговорите и подкрепата, много са мили Искам да попитам, ако човек като е бил малък роднините и родителите са имали определено не добро поведение към него и все са го критикували и са му казвали, че все е недостатъчно добър, но като порастне продължава да живее при родителя и отделно роднините са си променили отношението към него и го обичат безусловно и го приемат такъв, това би ли изчистило травмите и биха ли променили възприятието на човека за себе си? Всички казват, че щом един човек направи нещо, то и другите хора започват да вярват, че е възможно за тях, но при мен никога не е било така, аз си мисля, че дадения човек има определени качества, които аз нямам и затова го е постигнал и още повече се затвърждава, това че немога да го направя. Защо е така ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Февруари 17, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 17, 2020 Това, което другите виждат за нас, си е тяхно - така да се каже, въпрос на гледна точка е. За едни хора ще си прекрасен човек (аз също мисля, че си точно такъв), за други няма да си. Същото важи и по обратен път - някой е обожаван от нас, а от други не. Сигурно ти се е случвало да харесваш определена музикална група или актьор, книга, филм - а някой твой приятел да не споделя интереса ти или обратното. Това не означава, че ти спираш да харесваш въпросната книга, група, филм или актьор. Мнението на другите не може да те определи, ти си цял един човек, със своите чувства, преживявания, спомени, усещания, мисли, желания и така нататък. Ти си абсолютно уникален човек, няма друг същия като теб. Не е нужно да имаш същите качества като на друг - развивай с вдъхновение онези, които ти прецениш. преди 13 часа, Jadapter каза: Аз се отказах от самоубийството Радвам се да прочета тези думи! АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 19, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 19, 2020 (edited) Причината за самоубийството включва и друго нещо.Не е само проблемът с работата. И не знам как да го разреша. Роднините ми ходили на врачка и тя им казала,че нищо ми било нямало и казали на врачката,че трябвало да се задомя, защото съм на 30 години и тя правила някакви ритуали да ме задомяват за едно момче, което не харесвам,нито имам какво да си говоря с него, но което иска да е с мен. Правили някакви ритуали и ми дадоха да ям едни сладки. В началото не ми казаха нищо само настояваха да ги ям и после след седмица си говориха и настояваха да се срещам с него и ги чух дигнах скандал и си го казаха направо в разговора,че са ги направили тея неща. И аз четох в интернет и разбрах,че са се намесили в съдбата ми. И ми стана много тъжно . И сега не знам какво да правя? Аз много вярвам на тези неща. Като зацикля я дадена тем и потъвам с дни и не мога да се оттърся Как да променя това зацикляне и какво да правя със ситуацията Редактирано Февруари 19, 2020 от Jadapter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Февруари 21, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 21, 2020 @Jadapter, точно затова ти писах, че ти е нужен психотерапевт и редовен и стриктен прием на медикаментите, които са ти предписани от психиатър. Тук няма как да разрешим тези твои теми и опасения съвсем удачно. Само ще допълня, че вече говорихме за перспективата - че я избираш сама. Имаш в себе си способността да го правиш, да взимаш изборите си, понякога просто ти трябва подкрепа от човек, на когото вярваш, който е загрижен и обичащ - това може да е твой приятел или роднина. Което не отменя нуждата да потърсиш подкрепа и външна опора и в психотерапевт. Хората сме социални същества, не можем сам сами да се справим с всичко, имаме нужда от другите, така че това, че търсиш отговори и общуване, е чудесно! Но само в рамките на онлайн пространството такова търсене не е достатъчно, за да покрие потребностите ти. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 21, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 21, 2020 (edited) Аз си пия медикаментите стриктно и не ги пропускам Лошото е, че като си болен от психична болест и каквото и да кажеш те обвиняват за луд и подлагат на съмнение всичко, което казва Не мога да намеря терапевт, който да ми помага, който да работи добре с такива раЗзстройства. Моите роднини постоянно ходят по баячки и врачки, защото смятат, че така ще ми оправят живота И мен ме интересува, ако по някакъв начин са ти правили ритуали по какъв начин може да махнеш действието им Все пак това е сайт за духовно развитие все някой трябва да има имформация И искам да добавя и да се оплача, че когато някой страда от окр и има натрапливи мисли му казват, о ти нямаш шизофрения, споко всичко е наред, а когато си шизофреник и недай си Боже имаш натрапливи мисли или някакъв друг проблем веднага ти казват, че всъщност си имал халпцинации и да си вземаш лекарствата. Има стигма по отношение на психичноболните и всеки ги има за нищо Не дай Боже на никой такава участ... Редактирано Февруари 21, 2020 от Jadapter Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Февруари 26, 2020 Доклад Share Добавено Февруари 26, 2020 (edited) ТЕРАПЕВТ Цитат окр и има натрапливи мисли му казват, о ти нямаш шизофрения, споко всичко е наред, а когато си шизофреник и недай си Боже имаш натрапливи мисли или някакъв друг проблем веднага ти казват, Важно еднствено е мнението на лекуващия терапевт/психолог . Други не те интересуват . А е нормално като всеки да срещаш неразбиране .Неразбирането се дължи на липси у неразбиращия , които не ти трябва да попълваш . Има хубави насоки в книжката ,,Молитвеник" на Дънов .Също и подобната на Димков . http://www.beinsadouno.com/молитви/ Редактирано Февруари 27, 2020 от Орлин Баев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Февруари 28, 2020 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2020 имам въпрос Вкъщи си позволяват да ме манипулират с болестта ми Аз пия лекарствата си редовно и съм в пълна ремисия, но когато стане някакъв спор и аз започвам да споря ме обвиняват, че не съм добре и не ми позволяват да изказвам мнение и тези дни си позволиха да ми слагат антипсихотик в пиенето, първо усетих вкуса, после видях с очите си, тъй като си ги пия редовно лекарствата това ми става прекалено висока доза и ми тече кръв от носа, също това отключва заболяването и почвам да съм с намалена концентрация, съответно не мога да намеря работа и няма как да се избавя Ползват ме като вещ и искат да ми налагат мнение и съм като в затвор Заплашват ме, че ще извикат бърза помощ и ще ме изпратят в диспансера и че ще е тяхната дума срещу моята, аз понеже съм болна и нищо не мога да докажа, защото това, което го написах, наще ме заплашват, че ще кажат, че го твърдя, защоро съм.болна и не в час ще викат, че било.лъжа, била съм болна, а то е истина Как мога да се защитя кой закон ме закриля, могат ли да ме натикат в психодиспансер насила може ли да се отчете като повреда или манипулиране или тормоз Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Март 3, 2020 Автор Доклад Share Добавено Март 3, 2020 Искам да благодаря на Човек_88 добри съвети на лични Дадоха ми спокойствие и подкрепа Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Jadapter Добавено Март 3, 2020 Автор Доклад Share Добавено Март 3, 2020 Много умен и интелигентен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Човек_88 Добавено Март 4, 2020 Доклад Share Добавено Март 4, 2020 Радвам се, че съм бил полезен. Чувството е много хубаво. Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.