Чудене

[kristin.dim]

Здравейте! Аз съм момиче на 28години. От известно време (може би месец) съм изпаднала в някакво странно за мен състояние,което според мен е "предизвикано" от няколко неща, които се случиха миналата година. Първото от които се случи към средата на годината, а другите две, сега в рамките на декември месец. Седмица след последната много неприятна случка, декември месец, изпаднах в някаква дереализация (поне по нещата, които съм чела за нея стигнах до извода, че е това), която нерядко ме плаши. Сякаш се чуда коя съм, как съм попаднала на тази Земя, изпадам в някакво пълно зацикляне върху мислите ми и това "състояние" така ме погълва понякога, че изключвам и на 2 пъти това "изключване" щеше да ми доведе ядове-забравен котлон и димна завеса вкъщи. И забравено (докато тренирам, да си заключа и взема ключа) широко отворено шкафче в съблекалнята във фитнеса с целия ми багаж-портмонета, телефони и тн. Натрапливи мисли - от тези най-лошите свързани с мен и с близки, и дори с непознати, но някак съм запозната с тях и като че ли успявам да ги отсея. Въпреки че на моменти успяват да ме свалят и да ме притеснят. Но от всичко най ме притеснява това нереално състояние в което изпадам.. Има моменти, в които си мисля, че ГУБЯ разсъдъка си, блокирам и сякаш няма мисъл в главата ми, гледам се в огледалото и се плаша, все едно не съм аз, не съм на себе си, гледам хората и ми се струват като някакви човечета от игра, ПОСТОЯННО чудене и мислене откъде идват мислите, действията?!? Следене на всяка една моя мисъл, дума, която казвам, действие, което извършвам?!? Откъде идват всичките тези неща, как идват в главата ми, как ги обработвам и приемам съотвено за нормални или не.. И тези неща, на които нямам логичен отговор ме измъчват много.. И ме карат да се чувствам не на себе си, че не са мои мислите и действията.. Най-елементарното движение ме кара да се питам "сега това аз ли го направих, защо го направих, кое ме накара и нормално ли е?".. Просто не знам какво се случва и това не ми дава мир.. Все едно тези мисли и това чудене ме карат да се чудя дали съм реална или не.. На моменти се плаша, че ще обезумея, или, че ще почна да правя и говоря неща, които не искам.. Въртя се като един хамстер в това колело, и тези неща на моменти ме демотивират и ме карат да се чувствам още по несигурна в себе си и в бъдещето ми.. Все едно ще съм вечно в това състояние и няма да успея в нищо.. 

Ще се радвам на съветите ви, и ви поздравявам за целия труд и този форум. 

[Василена Христова]

Здравей, 

съвсем естествено е тези стресови ситуации да се отразят така на тялото ти. Все пак са вид ново преживяване, с което не си се сблъсквала до момента - било то хубаво или лошо, ние не реагираме систематизирано, а според това, колко познаваме момента и случващото се.

Аз специално както и в повечето ми постове, ти препоръчвам спорт като начало - тичане, тенис, фитнес упражнения, имам и клиентка, която ходи на карате и каза, че много добре й действа. Лично от моя опит -  ползвала съм фитнеса като място за изразходване на натрупания стрес и  дългите разходки (и до ден днешен гледам да ходя възможно най-много пеша).

Страховете ти разбирам, но те са функция на мислите и не са реални. Ако обаче се задълбочи всичко, започни психотерапия. В процеса на работа разбираш как и кога да различаваш тези фалшиви мисли и усещания, а и как да живееш в мир с тях. Разбира се като всичко в този живот и тук важи поговорката "Като приемеш нещо за нормално, то спира да бъде така забележимо"

Поздрави от мен!

[kristin.dim]

Здравейте и благодаря за отговора! 

Всъщност, като че ли малко по спокойна се чувствам, но пък сякаш нямам желание за нищо.. И това ме кара да се питам дали това е безразличие вече, умора от тези неща, или наистина съм се успокоила?!? И може би почвам да "проглеждам", защото съм такъв човек, който винаги от всичко му е пукало, твърде много приемам нещата навътре, внушавам си,срамежлива съм, като че ли искам да съм харесвана от всички.. Изпитвам срам (който съзнателно НЕ искам да го изпитвам) от някакви неща, за мен абсурдни и някои от тях дори повърхностни.. Искам да съм самостоятелна и това да завися от някой може да ме изправи на нокти.. Угаждам на приятели, семейство и всички около мен.. И сякаш забравям себе си.. Моите желания и моето всичко.. И все едно се лутам и не знам какво искам и това ме измъчва.. Защото се водя по желанията на моите родители и тяхното натякване, че "трябва" да стана еди каква си.. Но аз не знам дали искам да съм това, което те искат?!?.. И някак тези неща вече все едно ме умориха и не искам да слушам никой, а искам да чуя себе си.. Толкова съм неуверена в себе си или може би изпитвам някакъв страх от провал.. А в същото време винаги съм си казвала, че не е имало нещо, което да не съм си пожелала и да не съм го получила! И в следващия момент отлагане, лутане и не знаене какво желая! Аз съм спортист човек по принцип, ходя също много пеша, миналата година изкарах книжка, но въпреки това, разстоянията, коуто съм вървяла винаги пеша, продължавам да ги извървявам.. Спазвам здравословни режими, като, разбира се "чийтвам" с шоколад отвреме навреме.. Ходя на пилатес, фитнес и йога.. Но от 2-3 месеца преди нова година спрях да спортувам, почнах да ям неща, които не съм яла от ГОДИНИ.. И се чудя дали и това не допринесе, освен стресовите случки..?? 

Редактирано Януари 21, 2020 от kristin.dim

[д-р Тодор Първанов]

Според мен се нуждаеш от сериозни промени в нагласите към себе си и живота.Това може да стане, само в процеса на психотерапия.Потърси колега и поработете.

[Човек_88]

Както и по-горе е споменато, проблемът идва от мислите. Когато осъзнаеш, че можеш да "виждаш" и "чуваш" своите мисли, но да НЕ СИ своите мисли, ще се справиш. 

[Ines Raycheva]

Здравей, 

Не споделяш какви са случките, за които споменаваш, че са неприятни, но вероятно са оставили у теб усещането, че нямаш контрол, че нищо не зависи от теб. И това е тревожно - неизвестността и несигурността събуждат страховете ни, вините ни... 

 

В 21.01.2020 г. at 19:42, kristin.dim каза:

Защото се водя по желанията на моите родители и тяхното натякване, че "трябва" да стана еди каква си..

 

В 21.01.2020 г. at 19:42, kristin.dim каза:

не искам да слушам никой, а искам да чуя себе си.. Толкова съм неуверена в себе си или може би изпитвам някакъв страх от провал

 

В 21.01.2020 г. at 19:42, kristin.dim каза:

се "чийтвам" с шоколад отвреме навреме.. Ходя на пилатес, фитнес и йога..

Сега в твоето съзнание изплуват мисли, които сами по себе си ти изиграват, сякаш, лоша шега - да, искаш да ги няма, но са там... Това, което помага (но не разрешава напълно и цялостно) е да се учиш на спокойствие, да се учиш да релаксираш и да оставаш в покой. Да умееш да отпускаш тялото си, да дишаш дълбоко - това е съвсем постижимо. Има водени медитации (Страхът, моят приятел!) , има и мантри, както и приятни звуци, които биха ти помогнали. За теб ще е изключително ценно да се смириш пред липсата на контрол, която е неизбежна - като в същото време се учиш да се доверяваш на себе си и своите пориви, желания, мечти, били те и много далечни от онези, на твоите родители. Това може да е голям конфликт, така е - вероятно твоите симптоми са плод на този конфликт. 

През психотерапия можеш да получиш други гледни точки и алтернативи на собственото си поведение и отношение към самата теб и всичко останало.

Обикновено когато дойдат тези симптоми, ни подсказват, че нещо в нас се размества или има нужда да се размести и ни повеждат по нови житейски пътеки, напомнят ни за собствените ни слепи петна... 

Успех! 

[Диляна Колева]

Прегледай тези материали, мисля, е ще ти дадат много хубава насока.

http://zdravaistoria.com/от-угаждането-на-родителите-към-угажд/