Повтаряме ли грешките на родителите си? Как да ги преодолеем?

[rouzichka89]

 Казусът е следният - моята майка е перфекционист във всяко отношение, добра домакиня, подържана жена и т.н, ОБАЧЕ....аз не помня нито една прегръдка, нито една хубава дума, нито някак да ми е показала, че се гордее с мен, нито един мил поглед и топлинка не помня. Знам, че е имало. Сигурна съм, че ме обича, но помня само обидите (знам ги наизуст) и ооонзи поглед, а и понякога "защо съм ви родила" Сега съм на 30, осъзнавам че човек трябва да възпита невероятна психика, за да отгледа дете с увреждане (сестра ми). Дано никоя майка не преживее това, през което е минала тя, но ... между мен и нея няма нищо! Никаква емоционална връзка! Дори онзи ден ми каза - Спри да ядеш, виж се на какво приличаш. Мъжът ти няма да иска да легне с теб като си такава! - Мноооого ме обиди, много ме нарани! 

Досега говорих като дъщеря, сега като майка

- имам дъщеря на 6 и син на почти 3.  Аз се превръщам в майка си! Не искам! Не искам! Самосъжалявам се и се чувствам толкова жалка, че не знам, как да го кажа.  Днеска ми стана криво, че малката вече трета вечер иска да спи при баба си и мрънка и тропа с крак и аз и казах - ами слизай, но аз не съм ти майка вече! Щом го изрекох ми идваше да си отхапя езика, ама... извинявах се, прегръщах, целувах, но най ме е страх, че тя ще запомни само думите. Знам, че ще стане така и не знам сама на себе си как да помогна и да не се превърна в майка си. Връщам се назад, опитвам се да се погледна отстрани - не се харесвам. Дори ужасно не се харесвам! 
 Дали един психолог би ми помогнал? Или психотерапевт? В нашият град няма и очевидно ще трябва да пътувам, но имам нужда от помощ.  Благодаря Ви

[АлександърТ.А.]

Здравей !  Психотерапевтите четат главно темите  :  психология и психотерапия .

Виж Дияна    http://www.beinsadouno.com/board/profile/4119-диляна-колева/

За по малките деца най важно е това което чувстваш . А като се сравняваш с майка си ,Възползвай се и нейните грешки ги обръщай в своя полза . Да изразяваш обичта към другия за несвикнал е ужасно трудно . Но упоритото повтаряне го превръща в много приятен навик .Приятен и за двете страни . ...А ревноста към детето е нормална , но е проблем и ще те тормози винаги ,Също може да нарани отношенията ви . Помисли , нали за това гледаме деца . За да ги направим самостоятелни и успешни . С разтежа самостоятелноста им ще се увеличава .