Gosho

[gogo258]

Здравейте. От 2 години съм с ОКР. На 20 години съм. Ходил съм по психолози и не се подобрявам. Имам постоянна дереализация въпреки че спортувам и консумирам магнезий редовно. Много ме мъчи мисълта дали всичко около мен е измислица. Дори и да не е така пак не се подобрявам. Преживявал съм голям стрес, живял съм в чужбина и имах много силни панически атаки. Много фобии от които се оттървах.

Въпросът ми е към д-р Първанов.

Възможно ли е дереализацията ми да е причинена от мозъчен тумор или някакво заболяване? Има ли смисъл да ходя на преглед?

След като съм с  ОКР от две години и съм преживял много стрес разбрах, че няма как да се разоблея от шизофрения. Това важи ли за психозите? Като изключим фактът, че сигурно мога да получа психоза от алкохол или други медикаменти има ли възможност да не съм отключил все още БАР или някое друго заболяване или налудно разтройство, което да се проявява с психоза? Така и не ми обясниха това на психотерапията. 

Имал съм страх от полудяване, ако това означава нещо за диагностицирането ми. 

В семейството ми няма хора с психози или шизофрения.

Знам,че стресът играе роля при отключването на психоза. А също и тревата. Предозирал съм с трева и нищо ми нямаше. Вече не консумирам.

Благодаря.

 

 

Редактирано Януари 11, 2020 от gogo258

[д-р Тодор Първанов]

,,Възможно ли е дереализацията ми да е причинена от мозъчен тумор или някакво заболяване? Има ли смисъл да ходя на преглед?,,

Дереализацита не симптом на тумор, дължи се на стреса в който си.

,,След като съм с  ОКР от две години и съм преживял много стрес разбрах, че няма как да се разоблея от шизофрения. Това важи ли за психозите?,,

Ами, тя шизофренията си е вид психоза.Спри да четеш повече за психични болести, ще се объркаш и панираш още повече.Здрав си.

[gogo258]

Благодаря Ви, д-р Първанов. 

[Човек_88]

Понеже прочетох, че се притесняваш от твоята дереализация и деперсонализация, искам да споделя нещо от личен опит, което да даде повод за размисъл. Когато го изчетеш докрай и помислиш върху него, ще разбереш защо.

Първо - деперсонализацията и дереализацията са физически израз и симптом на стрес. Не е задължително да се получават и свързват само с лоши неща. Могат да се получат и при хубави такива - сватба, печалба от тото, оргазъм и т.н. Причината е проста - и при двете се отделя адреналин. Разликата е в интерпретацията му и в ситуацията, в която се появява, както и в свързаните с нея обстоятелства. Ще ти дам пример със себе си, който съм давал и друг път. В моменти на силна тревожност съм изпитвал многократно това чувство. Абсолютно винаги ми е харесвало, било е любопитно и ново за мен. Причината за това, е че от 15 години слушам тежка, дълбока, мрачна и циклична техно музика, която принципно е доста магнетична и хипнотична като звучене. Да не говорим, че голяма част от слушащите я използват наркотици и изпадат в друго измерение, тъй като тя е най-подходяща за това. Аз лично никога не съм употребявал наркотици или каквито и да било забранени вещества, нито смятам да го правя, но дереализацията и деперсонализацията никога не са ми пречели, понеже винаги съм им се кефел, изследвал съм ги, харесвало ми е да съм в такъв вид друго измерение и не ми се е искало да свършват. Именно затова тези усещания са се появявали изключително рядко и за кратко. Но ето, дори сега, в този момент, ако изляза на дискотека, искам да изпитвам 4-5 часова дереализация постоянно. За съжаление, това е невъзможно. Мечтая да отида на дискотека с моята музика, да се потопя в ритъма и да се слея с хората, мигащите светлини и магнетичната обстановка и всичко това на фона на най-силната деперсонализация и дереализация, която може да се изпита. Уви, не се получава. Даже искам да е толкова силна, че да не знам кой съм, къде се намирам, какво се случва, как се казвам и т.н., а да усещам все по-дълбоко тази симбиоза от музика, хора и обстановка. Но отново уви - няма как. 

Какво искам да кажа с горното? Когато приемаш, изследваш с любопитство и се оставяш на това чувство, когато позволиш то да идва и да си отива когато пожелае, когато го посрещнеш като добър гост и вникнеш в посланията му, то може и да не ти стане приятно, но поне няма да го фиксираш и раздуеш. Не казвам да го обичаш и да му се кефиш, а просто да приемеш факта на съществуването му. Като част от теб, точно в този момент, именно при тези обстоятелства. 

От друга страна - когато започнеш да го нищиш, да го мразиш, да му се съпротивляваш, да задълбаваш в него, да го анализираш - това е най-сигурният начин да го раздуеш и увековечиш. Защото всичко, в което се взираме, се разширява. 

Идентично е и положението с останалите симптоми и самия страх - взирайки се и бягайки от тях ги "захранваш". Приемайки ги и дори стремейки се да ги УСИЛИШ правиш точно обратното.

Помисли върху следното:

Виж колко е парадоксално - аз искам да го усиля максимално и да стане поне тройно по-силно, но не само че не ми се получава, а дори става по-слабо и изчезва. Помисли защо е така.

Защо един и същи симптом при мен предизвиква върховно удоволствие, а при теб страх? Къде е разликата? Или по-точно в какво е разликата? Отговорът е близо. Ще ти дам голям жокер - разликата е в ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА. А от кого зависи тя? От теб. Да не говорим, че това е и едно своеобразно пускане на контрола, за което обаче се изисква голяма смелост и мотивация, тъй като не само че се оставяш на усещането, приемаш го и не го гониш, но и искаш съзнателно да го усилиш и то многократно.

Изборът е твой.

Редактирано Март 2, 2020 от Човек_88