Сине Мой, дай Ми сърцето си!

[mecholari]

Кучето...

 

[mecholari]

 

[mecholari]

Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите Слово Божие, Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за земята. Това значи да бъде човек добре приет и между хората, и между животните. Който носи Любовта в себе си, не може да умре от глад. Ако попадне в гора, далеч от хората, дивата коза ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане. Едно време козите сами са услужвали на хората, но сега бягат от тях, страхуват се да не ги заколят, да одерат кожата им, а месото да използват за консерви, с единствената цел, да се осигурят за по-далечно бъдеще. Консервите не са здравословна храна. Защо хората да не засеят цялата земя със Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има глад на земята? Мислите ли, че тогава ще има нужда от консерви? Земята ще ражда преизобилно, и всеки ще се радва на голямото изобилие. Ще кажете, че хората са лоши, че светът е лош и трябва да се осигурявате. За кой свят говорите, за вашия ли? Ако е въпрос за вашия свят, вие отдавна сте фалирали. Обърнете се към Господа и кажете: Господи, решил съм да приема Словото Ти и да се храня с Него. Аз бих желал на направя опит с българите. Ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=186&status=1

После в Чам-Кория може да се заинтересувате от това, какви животни живеят тук повече. – Катерички, сърни, диви кози. Да се яви желание да видите една дива коза, и тя да даде подвижност във вашия ум. Ако срещнете мечка, и то е хубаво. Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнеш. Туй е необходимо за учениците на окултната школа, понеже животът е такъв; че ние изгубваме най-важните сили с които може да си служим, изгубва се равновесието в нас. Запример, ако ние постоянно говорим за духовното, има опасност да стане еднообразен живота ни. В живота има един закон, че най-хубавите неща, ако се преповтарят много пъти, развалят се. Много евангелски песни се развалили само за това. Умре някой, те пеят тази песен, и тя се разваля.

На умрели хора не пейте песни! Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва. А като замине някой между нас, някой от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели. И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. Ние за гроба няма да мислим, на гробища няма защо да пеем.

https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=all&id=491&status=1…

Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. Какво трябва да правят тогава? – Да приемат нещата с широко сърце. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=1090&status=1…

[mecholari]

Значи, като бях дете имах едно козле, вървеше по мене като куче и се галеше. И дойде ден вуйчо ми и дядо ми, започнаха да го колят. Но силно беше козлето и се изскуба, избега. Точно тогава една баба отвори вратата на двора и козлето избега на вънка. Но след малко върна се на вратата, падна и умря там. Нямаше къде да отиде. Беше си у дома...

Сготвиха го козлето. А дядо ми: "Защо плачеш? Хапни си от братчето си...".

Редактирано Април 3, 2020 от mecholari

[mecholari]

В 2.04.2020 г. at 10:27, mecholari каза:

 

https://lyricstranslate.com/bg/lechol-echad-yesh-לכל-אחד-יש-lechol-echad-yesh.html?fbclid=IwAR3M-vdsJtPDxSWzRFTGPRU4xAHKTVkexJAmzHzQJhgGpqypJkjbJMJaVE8

http://cfibul.daznam.com/?q=node/87&fbclid=IwAR3J0q7ctVb-SU-aakqXxkGaqUUkLtdRHf-0FiPJHvu5L9SENsKUaCoxKzo

РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ

на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта

– Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме?

– Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер.

Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото.

Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа.

Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.

– Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното:

– Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица.

Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина.

Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата.

Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.”

Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата.

https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=3319&status=1&high=даниел цион#result_1507386

[mecholari]

Всъщност не знаете колко съм ОТКАЧЕН...

2012 ГОДИНА В ЛОНДОН, МИСЛЕХ СЕ ЗА КУЧЕ, ОБИКАЛЯХ ГРАДА КАТО ПОМИЯР, И ЧУВСТВАХ КАК НА БЕЛИТЕ И ДЕБЕЛИТЕ ЩЕ ИМ УДАРА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА. ЩЕ ИМ ОТРЕСА ВСИЧКИ МАНГИЗИ. ИМАХ СПОМЕНИ КАМ СЪМ ИНДИАНЕЦ И БЕЛИТЕ МЕ ГОНЯТ ДА МЕ УБИЯТ, ДЪЩЕРЯ МИ БЕШЕ ЖАДНА, ЧУВАХ Я КАК ПЛАЧЕ, И НАКРАЯ УМРЯ ОТ ЖАЖДА. ПОЧУВСТВАХ БОЛКАТА НА КИТОВЕТЕ, КОИТО САМИ ИЗЛИЗАТ НА БРЕГА И СЕ САМОУБИВАТ. ТОВА МЕ СЪКРУШИ. СМАЧКАХ СИ ДЕБИТНАТА КАРТА И СИ ТРЪГНАХ ПЕША ЗА БЪЛГАРИЯ. БОС, ОБУТ С ЕДИН ЧОРАП. ВЪРВЕХ ПО УЛИЦАТА И НАМЕРИХ ХВЪРЛЕНИ ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ. ОТКАЧИХ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО... СРЕЩАХ ПО УЛИЦАТА ФОРДОВЕ (АМЕРИКАНСКИТЕ БЕЛИ) И ГЕРМАНСКИ КОЛИ (ХИТЛЕР) И ЗАПОЧНАХ ДА КРЕЩЯ ПО ТЯХ. ДОЙДЕХА ПОЛИЦАИТЕ И МЕ ВКАРАХА В БОЛНИЦА, СЛЕД ТОВА В ЛУДНИЦА. ТАМ ПРЕГРЪЩАХ ГИ ВСИЧКИ ПОДРЕД, ИМАШЕ КЕНТАВЪР, МЕЧКА, ГАРВАН, А КОГАТО ПРЕГЪРНАХ ЕДНО МОМЧЕ, ВИДЯХ ЗВЕЗДЕН СЛОН... КОГАТО СЕ ОТРЕЗВИХ ДА МЕ ПУСНАТ ОТ ТАМ "КЕНТАВЪРА" МИ КАЗА: ЛУДИЯ ДЖИМИ МИ ХАРЕСВАШЕ ПОВЕЧЕ...

СЕГА КАКВО РАЗКАЗАХ НА ДОКТОР ПАРИЗОВ ЗА ДА МЕ ПЕНСИОНИРА В БЪЛГАРИЯ: ИМАХ В ПЛАНИНАТА НАД ВАЛЯВИЦА ВИДЕНИЕ НА КОЗИЧКА. МИСЛЕХ СЕ ЗА ТАКАВА. СТАВАШЕ ВЪПРОС, ЧЕ ТРЯБВА ДА СПАСЯ СЕСТРА СИ. И СЪБЛЕКОХ СЕ ЧИСТО ГОЛ ХВЪРЛИХ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ, НА 07. ЯНУАРИ И СЛОЖИХ СИ ЕДНО ЖИТНО ЗЪРНО ПОД ЕЗИКА, КАЗАХ: ГОСПОДИ, САМО КАКВОТО ТИ СИ СЪЗДАЛ... И ТРЪГНАХ ПО РЕКАТА, ПЪРВО СКЪСАХ С ГОЛИ РЪЦЕ ЕДНА БОДЛИВА ОГРАДА, БОДЛИВА ТЕЛ, И ТАМ ВЪТРЕ В САМАТА РЕКА СРЕЩНАХ ДЪРВОТО НА ЖИВОТА, ХВАНА МЕ МИЦАР, ПОКЛОНИХ МУ СЕ И В НЕОПИСУЕМА БОЛКА С НЕПРЕКЪСНАТ ВИК СЪЗДАВАХ СВЕТОВЕ В МИНИАТУРА. ЦЯЛА НОЩ БЯХ В ПЛАНИНАТА.

НА СУТРИНТА НОЗЕТЕЕ МИ СЕ БЯХА ИЗДУЛИ, НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБУЯ ОБУВКИТЕ, ВИКНАХ СИ ТАКСИ, ПРИБРАХ СЕ И СИ ВЗЕМАХ ГОРЕЩ ДУШ, ЦЕЛИЯ ИЗПОДРАН.

В ЛЕВТЕРОВАТА БОЛНИЦА В ДУПНИЦА, ГЛЕДАХА МИ КРАКАТА, И ЕДИН ДОКТОР МИ ВИКА: АМИ, МОЖЕ И ДА НЕ ГИ ОТРЕЖЕМЕ ПРЪСТИТЕ.

СЛЕД ТОВА НА ЕДНА СЕТРА КАЗАХ И ЧЕ СЪМ КЛАН НЕДОКЛАН, ДРАН ДРАН НЕДОДРАН. ТЯ ЗАЯЖДАШЕ СЕ С МЕНЕ. НО АЗ ЗАГУБИХ ВРЪЗКА С ТЯЛОТО СИ. СПОМНЯМ СИ, ЧЕ ИЗВИВАХА МИ ЗЪРНАТА НА ГЪРДИТЕ, ЗА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, А АЗ НЕ ЧУВСТВАХ БОЛКАТА. МИНАХ МЕ НА СКЕНЕР.

ЧУВАХ САМО ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ, ПЕСНИ, И СЛЕД ТОВА ЗАПОЧНАХ ДА ИЗСТРИВАМ ВСЕКИ НЕПРИРОДНО СЪЗДАДЕН ЗВУК, ОТ СКЪРЦАНЕ НА ВРАТИ И ШУМОЛЕНЕ НА ДРЕХИ.... ТОТАЛНА ТИШИНА.

КОГАТО СЕ СЪВЗЕХ ДОКТОРИТЕ МЕ НАПАДНАХА, ЗАЩОТО САМ СИ ИЗСКУБАХ КАТЕТЪРА СИ ОТ ПЕНИСА. И КАЗАХ ИМ: КАКВО ЗНАЕТЕ ВИЕ ЗА МОИТЕ НОЗЕ? ВЪН ОТ МОЯТА ПЛАНЕТА...

ТОВА СВЪРШИ С НАМЕСА НА ПОЛИЦИЯТА И ЗАКЛЮЧИХА МЕ В ПСИХОДИСПАНСЕРА В ДУПНИЦА. НО ДОКТОРА ИМ КАЗА: СЕГА НЕ Е ЗА МЕН. И ЗАКАРАХА МЕ В ПИРОГОВ....

ЕЙ ,ЩЕ ВИ СКЪСАМ. КОГАТО ПРИРОДАТА РАЗРУШИ ГОЛЕМИТЕ ВИ ГРАДОВЕ, ВАВИЛОН, САМО ТОГАВА ЩЕ НАМЕРЯ УТЕХА...

[mecholari]

 

[mecholari]

ЗА НЯКОИ, СЪНУВАХ ЖЪЛТАТА РОЗА НА ПРИЯТЕЛСТВОТО, СЛЕД КАТО СЕ СРЕЩНАХ СЪС СИТ, И ПИТАХ ДУХОВЕТЕ: ЩЕ МЕ РАЗКЪСТЕ ЛИ ДА СЕ НАХРАНИТЕ С МЕНЕ?

[mecholari]

I AM CHICCHAN

Molten Magma of Pure Life Force ,
Vibrant, Vermillion Flame of Awakening and Purification,
I Am the Heat, Power and Vitality of Creative Essence .

I Am Instinctual Wisdom.
I Sense Solutions and Secrets
Within the Belly of Your Being.

I Am the Flame of Pure Purpose Galvanized
Within You !
I Am the promise of Awakening
and the Luminous Lotus,
Crown of Illumination.

I Am the Sacred Fire of the Serpent's Dance
Lying Coiled Within You,
Until Stirred to Wakefullness
In Lightness Quickness or Serpentine Grace.

My Sacred River Will Ignite
Whirling Wheels of Splendor,
Setting Them Spinning Into the Dance
of Their Own Divine Timing.

As I Dance with You,
I Gently Light the Pathway of Your Natural Unfoldment.

Fulfill Your Desire for Sacramental Intimacy
and Transcendent Union
In the Divine Dance with The Eternal Beloved .

When Summoned in Love,
I Am the Flint and Tinder of the Sacred Fire,
The Potent Energy that Unifies
The Instinctual Passion of Beings
with Their Divine Nature.

It Is I Who Provide the Serpent Feathers
with which to Make Wings .

Open To Your Enlivened Passion!

I Am the Sacred Serpent,
and It is My Effulgent Light
Flowing Vitally through Your Being
That Initiates You Into The Sacred Chamber
Wherein Abides The Crown of Purest Love ,
Awaiting, like a Silken Lotus, to Adorn You .

( excerpt by "The Mayan Oracle"
a Galactic Language of Light )

[mecholari]

 

[mecholari]

Един сън който съм споделял с Григорий Ватан. 

Сънувах се осъзнато в Пустиня, и навлизах в дълбините ѝ, пръстен след пръстен. 5 пръстена. Тогава първата ми асоциация беше за Мохамед. Но след време намерих "Петте пръстена на силата от Мусаши". Защото в Лудницата в Лондон (казва се Jupiter), освен, че ме облада Сатаната, спомних си, правих сепуко като самурай.

Ръкопис на петте пръстена

Мусаши, Миямото

 

[mecholari]

В Лудницата, срещнах се с Черния си Брат, моята сянка...

 

[mecholari]

Аз сънувах Тигър, докато четох "Ученията на Толтеките" от Теун Марес.

 

 

 

[mecholari]

 

[mecholari]

На един събор в Перник, попитах Йоана Стратева за Кръста вписан в Кръг. Защото видях да идва прозрачен такъв, от към седмото езеро в Рила. След това обърнах се и го видях нарисуван на чешмата Ръцете, които Дават.

1998 година кандидатствах във Долна Митрополия за летец пилот. Но имаше 5 изпита: Български и Литература, Математика, Физически (тичане и набирания), след това във ВМА София Физиологичен (въртене на стол, жици по главата, качване в барокамера на 5000 метра (там на стола повръщат а в барокамерата, тече им кръв от носа)) и накрая Психо. Числото 5... Скъсаха ме на петия изпит...

Забележете знака на ВВС България 1937-1941:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Емблема_на_Военновъздушните_сили_на_България

Иначе, на Паничище една голяма прозрачна Снежинка ме следваше (Кристално Същество), и дадох и да кацне на ръката ми. И в центъра ѝ Беше Мадоната с Младенеца.

Затова написал съм: Родило Дървото в Кристал...

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11008-градът-на-вълците/

[mecholari]

 

[kipenzov]

Преди 5 години бях в доста странно състояние, защото всичко, което исках да се случва се случваше точно в негативния аспект. Узряваше все повече идеята, че нещо се е "впило в мен" и ме саботира във всяко отношение. Посъветвах се с една семейна приятелка и тя се засмя и се удиви какви шеги си прави подсъзнанието.

Препоръча ми да намеря една пътечка, килимче и да си намеря икона на Богородица, пред която да оставя пътечката.

Аз по принцип съм скептичен и не вярвам в тези неща безрезервно, но и не ги отричам.

Купих една пътека за антре, но се отказах да действам в Сандански, щото и без тва беше пълно с народ по църквите и за това реших да ида в Мелник. Отказах се и от "Троеручицата" в Роженския манастир, щото таман се бях счепкал с един човек дето все се буташе и се "слагаше" на арх.Серафим, който тогава беше управител на манастира. Все пак усещах, че трябва да направя нещо сакрално и хич не исках в съзнанието ми да се мярка образа на кмета на с.Кърланово и с.Рожен, с който се бях счепкал за едни отрязани дървета.

Та в Мелник не е като да няма църкви и параклиси, 74 бр. са. Питах един  местен човек, на който имах доверие, и той ме насочи към църквата "Св. Антоний" и поп Николай, с който говорихме да ми отвори. Наложи се да го изчакам щото в графика му "Св.Антоний" беше за по-късно. Дойде човека, казах му какво искам. Отвори ми странична малка врата, преминаването през каменния зид беше като през "тунел" и се наложи да се навеждам, за да мина. Поп Николай ми показа иконата и аз си постлах пътечката, запалих си свещичка, а след това отвори и дверите на църквата, за да влезнат хората, който бяха отвън.

Много странна ситуация се получи по едно време, щото една от жените-посетители влезна в спор с попа и докато спореха разбрах, че тя била "съботянка" и цялата дискусия се състоеше относно разликата в някакъв ритуал по православното и по съботянското, което беше въпрос на тълкуване на Библията. Слабо ме интересуваше за какво точно беше спора, но нямаше как да не забележа разликата в поведението. Верно, че бях пристрастен, щото поп Николай го познавам от Сандански и сме близък  набор, но се изумих с каква благост и все пак твърдост си защитаваше позицията и колко добре я аргументираше, а "отсреща" съботянката само проявяваше агресия, че това не се прави така, другото не било така, а не можеше да даде смислен аргумент защо, цитирайки нещо от Библията.

Странното в цялата ситуация беше, че сума време четях статията на К.Юнг за изследването на архетипа на Цялостната личност и идентичността му с Христос, но все не можех да вдена какво, аджеба, е Анима и Анимус и как във взаимоотношенията между мъж и жена може да се стигне до анимозни реакции. Ами в това е странното на ситуацията - като театрална постановка видях проявлението на двата архетипа. И то веднага, след като постелих пътеката към иконата на Богородица и младенеца.

Даже като "се върнах" назад в спомените ми си припомних, че някой неща винаги са ми били налични, но не съм бил узрял да ги видя. Ето в тази песен например, на която няма да разказвам историята, щото е дълга.

 

[mecholari]

Разказ за Лудостта, Българщината и семейството, който Григорий Ватан ми даде на първата ни среща на живо, преди 7 години... Един от най-големите му подаръци за мене.

 

 

Редактирано Април 5, 2020 от mecholari

[mecholari]

"В едно поле, където група краварчета пасели своите стада, живеела ужасна отровна змия. Веднъж оттам минавал един свят човек и краварчетата го предупредили за змията. "Деца мои," отвърнал той, "не ме е страх. Знам различни мантри, които да ме предпазят от всякакъв вид опасности" и продължил пътя си; след малко змията го нападнала с вдигната качулка. Но когато изрекъл някакви вълшебни думи, тя паднала безпомощна в нозете му. Светият човек ѝ рекъл: "Защо вършиш зло на другите? Ще ти дам свято име (Божието Име), което винаги да повтаряш — така ще се научиш да обичаш Бог и желанието да вършиш зло на другите ще те напусне". Казвайки това, той ѝ дал святото Име и си заминал с обещанието, че ще се върне по-късно, за да види змията.

Скоро след това краварчетата забелязали, че змията спряла да хапе. Те я замервали с камъни, но тя изглеждала мека и безобидна. Един ден, момчетата я хванали за опашката и започнали да я въртят, след което я блъснали в земята няколко пъти. Змията започнала да повръща кръв и останала зашеметена. Момчетата помислили, че е умряла и си заминали. През нощта змията се свестила и с много мъка се довлякла до дупката си. Тялото ѝ било изпотрошено и минали много дни, преди да може да излезе да търси храна, затова се превърнала в скелет. Излизала само през нощта от страх отново да не я наранят. Тъй като вече била спряла да вреди на Божиите създания, тя се опитвала да се храни само с листа и растения.

След известно време, светият човек минал отново през това поле и започнал да търси змията, но напразно. Накрая краварчетата му казали, че тя била умряла още преди много време. Но светият човек знаел, че мантрата, която ѝ дал, притежавала такава духовна сила, че смъртта била невъзможна за онзи, който я повтаря, преди да бъде разрешен проблема на битието. След като я викал многократно, накрая змията излязла и се поклонила на своя гуру. Тогава се състоял следният разговор:

Светият човек: "Как си?"

Змията: "Учителю, по Божията воля, съм добре и щастлива".

Светият човек: "Но тогава защо си заприличала на скелет?"

Змията: "Господарю, по твоята заповед, спрях да върша зло на живите твари. Може би защото преживявам само от листа и растения, съм станала толкова слаба.

Светият човек: "Не е възможно тази храна да те е довела до подобно състояние. Нещо друго трябва да се е случило. Опитай се да си спомниш".

Змията: "Да, сега си спомням. Забелязвайки промяната в мен, един ден момчетата се отнесоха лошо и аз едва не умрях".

Светият човек: "Колко жалко, скъпа моя, че не знаеш как да се предпазиш от подобно отношение на враговете ти: заповядах ти само да не хапеш нито едно Божие творение. Но защо не започна да съскаш и не вдигна качулката ти пред онези, които са искали да те убият, така че да ги задържиш на разстояние?

Затова вдигай качулката си и съскай на лошите, но не ги хапи. Дръж ги надалеч, показвайки, че можеш да им нанесеш истински удар, ако е нужно, и че притежаваш силата да се противопоставиш на злото. Но човек трябва да внимава да не излива своята отрова в кръвта на враговете си. Противопоставяй се на злото не като му отвръщаш със зло, а показвай привидна съпротива, за да се защитиш. Това е правилният път (дхарма) за семейния човек."

Рамакришна (1836 - 1886)

[kipenzov]

Мечолари, явно си "се окопитил" след "тъмната ти фаза"! Радвам се за теб!

Ама, от моя гледна точка, пак си "започваш" самопораждащия се цикъл от кофти взаимодействие с външния свят.

Тия дни се сетих за теб, за детството ти в Дупница, за цялата тази енергия, която разходваш да захранваш собствената си Сянка, избиваща алхемично в прекрасни стихове.

А замислял ли си се, че всеки "демон", всеки "негативен образ" в съзнанието ти можеш да го замениш с някоя билка? Всяка билка в комбинация с друга да станат "строфи" на прекрасни нови стихотворения- рецепти.

Над Дупница има толкова много що-годе естествени екосистеми, има и запазени хабитати на лечебни растения. С цялата тази енергия и влечение към природата можеш да станеш прекрасен фитотерапевт и да станеш пазител на традицията и знанието на билколечението!

Просто предложение!

[kipenzov]

Дай Сърцето си на нещо земно, стига с тази ирационална болка! Бог е и в/на Земята, не само в Небето!

Редактирано Април 30, 2020 от kipenzov

[mecholari]

http://en-petardanov.com/files/file/77-in-the-temple-of-the-mster/?fbclid=IwAR2YI1HGUw-NrRVF1Z0yqOUsT7GQfAv1HJE3NqDJ-gjmtKCz3S8xlD559-M

[kipenzov]

Еййй, радвам се за теб, Мечолари! Щом ти се "проектира" Феникса, значи вече нещо се е вдигнало от пепелта от Пречистващия Огън.

Хубав колаж на корицата на книгата от линка!

[mecholari]

 

[mecholari]

·        *  …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

·        * За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората - да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)

• Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
• ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни.

Константин Иречек