Да повярваш в себе си - май се оказва най-сложно

[royalrife]

Най-лесното нещо е да повярваш в себе си. Кога ? Когато изхвърлиш мухлясалия хляб от трапезата си и на негово място поставиш пресен пшеничен хляб.

 

"Той може да ви срещне, както срещна двама от учениците си, които отиваха в Магдалос. Христос ги запита: „Къде отивате? За какво се разговаряте?“ – „Ти нищо ли не знаеш? Навярно си странник, от друга земя. Не знаеш ли, че имаше голям пророк на земята, когото видните евреи разпнаха? Ние очаквахме Той да победи Израил, а те Го разпнаха. Какви ли работи не се говорят за Него! Ти не Го ли познаваш?“ – „Така е трябвало да стане. Той да пострада, а те да се спасят.“ – „Хубаво говориш. Остани с нас да ядем.“ Насядаха на земята и като разчупи хляба, странникът изчезна. – Къде отиде Той? – Влезе вътре в тях. Следователно, когато Христос влезе във вас, ще стане невидим и вашите сърца ще почнат да горят.

Хранете се с Любовта, с живото Слово на Христос. Живото Слово ще внесе във вас това, от което всички се нуждаете. Това е новата храна.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов."

Новата храна, Беинса Дуно

[holyvalentine]

Royalrife, благодаря ти за отговора, но Христос не е никакъв хляб  и никаква сила, освен един плацебо ефект в главите на вярващите, както и един полу-измислен герой в полу-измислена фабула. Моля те, аз търся формулата на живота, която не е написана в някаква книга, в която трябва да вярваш на добра воля, щото някой си казал или писал. Търся дълбоки истини за вселената, а не романи с анимирани герои. 

[АлександърТ.А.]

В 11.03.2020 г. at 0:18, holyvalentine каза:

Royalrife, благодаря ти за отговора, но Христос не е никакъв хляб  и никаква сила, освен един плацебо ефект в главите на вярващите, както и един полу-измислен герой в полу-измислена фабула. Моля те, аз търся формулата на живота, която не е написана в някаква книга, в която трябва да вярваш на добра воля, щото някой си казал или писал. Търся дълбоки истини за вселената, а не романи с анимирани герои. 

За да разбере реалното , човек трябва да опитва . Само личния опит е от значение .Тогава опираме до различаване на вътрешните реалности . Кое е реално , кое е абстракция или фантазия . Първата яснота до която се добрах е същноста на човешкото приказване и ролята на тази област от ума занимаваща се с общуването чрез езика . Всеки търсещ вижда как хората трудно се разбират макар и да полагат усилия да се обясняват . А в напътствията от мъдреците има и такова , че потдържаме илюзията за света чрез обясненията си за него . Или с други думи , обяснявайки света , не можем да го видим в блясъка му .Можем само да осветяваме отделни негови подробности касаещи истините в личен план . Можем да видим  отделни истини за отделни случаи , които не са общовалидни истини .Поради това сме си измислили и понятието , обективност . Колкото повече хора потвърждават някакъв факт , тотолкова неговата обективност  нараства .И ако настояваме да търсим обективноста в света , което за нас означава най вероятната истина . Търсим и проверяваме , не отхвърляме  нито приемаме на доверие нечии обяснения .

Но точно тук в тази точка се появява и темата от заглавието . Човек може да търси това е лесно . Но за да намира трябва да има търсещ ;  яснота  ; основа ;  изходна точка на търсене . Да се обичаш е нужно да се познаваш поне малко . Да си наясно с вътрешния си център около който се върти живота ти .Просто е . Изследваш своята представа за всичко и това си ти , в този момент . Този център , тази същност по принцип е неизменна . Изменението се получава от промянанта в личноста  с натрупване на личен опит . И се изразява с нова визия за собствената си същност .

Нещо половинчато ми  е обяснението , но друг път повече . Лека нощ .

Редактирано Март 12, 2020 от АлександърТ.А.

[holyvalentine]

Александът Т, много ти благодаря за отговора. Ти си близо до това, което и аз измъдрих в последните дни. Че човек има свободната воля да бъде в която си иска степен по скалата на емоциите и изборът да разбира и дори не и да реагира, е негов. Долавям едни мои затвърдени програми в главата си, че човек трябва да е близо до извора, че без него човек се лута и ние само търсим този извор да сме сигурни и спокойни, че решенията , ко ито са там са въздесъщи, а ние като човешки същества можем да сгрешим, да направим погрешен избор. Ето затова не харесвам реллигията, заради изначалната йерархия и втълпяването, че човешките същества за низши по своята същност и са някаква обвивка на кухи орехи, които трябва да се изпълват с някаква светлина. И аз все още се лутам да търся тази светлина. А всъщност започнах да осъзнавам собственето си величие, това, че аз съм висшия продукт на вселената от нейия висш разум. Т.е всички хора са великолепни сами по себе си и могат да взимат адекватни и правилни решения. Има ли някъде поток от познания, някакъв егрегор, който може да се се достигне, вероятно има, но ние можем да достигне до истини вслушвайки се в самите нас, а не да се молим на няакво божество до ни очисти и да ни отвори очите, ми че то ако е бо жество, защото ще ни е създало такива омърсени на първо място?? Нали е въздесъщо и перфектно и безгрешно, а продуктът му смърди. Абсолютни парадокси и невежество има в цялата религия. Отговорът е другаде. Просто не знам дали само ако стоим в положителните емоции и се самообичаме , това ще е достатъчно , за да връвим по правилния път. В много медитации се с поменава, че ние сме закриляни и напътствани от вселената. Колкото и успокоително това да звучи на подсъзнанието, дали това е така? 

Знам, че някъде там има отговори на всичко , в тази информация , която плува в информационното поле, и ние можем лесно да се включим там. Просто ако изчистим съзнанието си, не се поддаваме на страхове, гняв и прочие. 

[kipenzov]

Един ден, след дълго размишление стопанинът на един водоем решил, че вече не му се яде шаран.

Във водоема плували толкова много шарани. Някои бил отглеждал дълги години. Някои наскоро се родили от по-старите шарани.
Но човекът твърдо бил решил, че не иска повече да яде шаран, а пъстърва.
Извадил всички шарани от водоема и зарибил с пъстърва.
Скоро пъстървата умряла, защото тази риба има нужда от повече кислород във водата.
Човекът разбрал, че за да смениш рибата трябва да промениш и водоема.

[kipenzov]

Симулакрум (на английски: simulacrum, мн.ч. simulacra, от латинското simulacrum, което значи "подобие" ^[1]) като дума в английски език се появява за първи път през късния 16 век и е използвана, за да опише репрезентацията (изобразяването) на друга репрезентация, например статуя или картина. През късния 19 век вече има една вторична асоциация на нейното значение с нископоставеност и непълноценост: тоест става дума за изображение без същността или качествата на оригинала. ^[2] Философът Фредерик Джеймисън предлага фотореализма като пример за художествен симулакрум, където картината е създадена от копиране на фотография, която сама по себе си вече е копие на обект или човек от реалния живот.

[kipenzov]

Съществуваме като се идентифицираме с образи-копия. Живеем, когато познаем този, който гледа образите.

Наш си е изборът къде поставяме "този" - в нас или извън нас.

Проблемите идват, когато гледаме през "образът-копие", а си въобразяваме, че гледаме през "оригинала".

Редактирано Март 22, 2020 от kipenzov

[kipenzov]

Решаващият изстрел

Суетен младеж успял да спечели няколко поредни състезания по стрелба с лък. Той се възгордял до такава степен, че предизвикал своя собствен учител, който бил прочут със своите умения. Учителят се подсмихнал, но се съгласил.

Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от голямо разстояние, а с втората стрела разцепил първата.

Дошъл редът на учителя. Той обаче не посегнал към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината.

Младежът тръгнал с любопитство. Вървели, вървели, докато стигнали пред дълбока пропаст, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки спокойно върху своеобразния мост, възрастният учител избрал за мишена едно дърво оттатък пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила точно в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя.

- Сега е твой ред – обърнал се той към младия си спътник.

Поглеждайки с ужас дълбоката, притегляща бездна, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттам.

- Владееш лъка – рекъл му учителят – но не владееш ума си, от който зависи решаващият изстрел.

[АлександърТ.А.]

преди 19 часа, kipenzov каза:

Решаващият изстрел

Суетен младеж успял да спечели няколко поредни състезания по стрелба с лък. Той се възгордял до такава степен, че предизвикал своя собствен учител, който бил прочут със своите умения. Учителят се подсмихнал, но се съгласил.

Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от голямо разстояние, а с втората стрела разцепил първата.

Дошъл редът на учителя. Той обаче не посегнал към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината.

Младежът тръгнал с любопитство. Вървели, вървели, докато стигнали пред дълбока пропаст, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки спокойно върху своеобразния мост, възрастният учител избрал за мишена едно дърво оттатък пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила точно в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя.

- Сега е твой ред – обърнал се той към младия си спътник.

Поглеждайки с ужас дълбоката, притегляща бездна, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттам.

- Владееш лъка – рекъл му учителят – но не владееш ума си, от който зависи решаващият изстрел.

Взаимозависимоста , фактор показващ цялоста .За да овладееш първо изграждаш вяра . Ако не го направиш , ще вярваш в случайни или натрапени неща . Цялото не търпи празноти .