Свършва ли живота на 24?!

[light122]

 

Знам, че вече ви е писнало от подобни теми, но това е моят живот и искам да го споделя с вас.

Не съм следвал. Нямам пари. Нямам работа. Изглеждам недобре, тъмен с очила и шкембе. Нямам мечти. Нямам идея какво ще работя през останалата част от живота си. Бях зависим към ПМО, тази година изкарах 4 месеца чист, след което пак се провалих, но почнах отначало буквално преди няколко дни. Нямам приятели повечето вече са се оженили или са в чужбина, създали семейства, работа и т.н. И това, че съм циганин още повече влошава нещата. Нали знаете... всички се женят рано и това от една страна си има предимства. Всички ме гледат странно, понякога го казват и на глас - няма ли да се ожениш вече или "ти му мисли". Нямам много опит с нежния пол, абе загубеняк съм. Дори в социалните мрежи нямам  никакъв успех. НИКАКЪВ.

Та, да се върнем на въпросът: свъшва ли животът на 24? На колко години вече е късно да се бориш?!

В момента ми се върти само една цел. И тя е да стана самостоятелен. Не съм бил в казармата, а съм чувал, че там момчетата ставали мъже...
Живял съм цял живот с нашите, които ме глезят от малък - единствено дете съм. Не сме богати хора. Искам след няколко месеца да напусна родната къща и да отида в някой голям град (София) и да заживея сам, примерно само с 500-1000 лв. Ще спя някъде на нощувки, докато си намеря работа. Въпросът е, че искам вече да съм самостоятелен и да се науча на отговорностите на живота. А и в големите градове е пълно с хора. Знам, че ще е трудно. Квартира, работа и т. н. но искам да направя тази голяма крачка в живота си. Да напусна нашите, дори да гладувам отначало - трябва да порастна. Кой ще се грижи за семейството ми един ден, не трябва и не мога да разчитам на никого.
Дайте ми съвети правилно ли разсъждавам и практични такива за живот в гр. София например. Работа, квартири, квартали и всичко друго нищичко не знам, а и няма кой да ми подаде ръка. 

Свършил ли е животът ми? Твърде стар ли съм вече?!

[Донка]

Здравей Light. След като си избрал този псевдоним, нещата не са трагични . Животът сега започва, можеш да ми вярваш. 

И защо след няколко месеца? Защо не още догодина (което е след седмица)  След като имаш опит (макар и негативен) в социалните мрежи, значи знаеш как да търсиш работа онлайн и дори квартира можеш да намериш така. Зависи къде живееш сега. Принципно навсякъде може да се намери работа, стига да иска човек да работи. Не е нужно да се блъскаш в голям град, докато свикнеш може и в по-малък. Но задължително самостоятелно. Явно под крилото на мама и татко няма да стане, щом досега не е станало. 

Така че, прав си, този живот, който си водил досега, наистина е време да свърши. И да започне новият, за който мечтаеш. Поздравления за готовността ти! Ти и сам можеш вече да се справиш - няма нужда от помощ. Нали и това е идеята - САМ! От нас - идейната подкрепа я имаш!

Успех!

[M.Nickolov]

В 20.12.2019 г. at 23:03, light122 каза:

 

Знам, че вече ви е писнало от подобни теми, но това е моят живот и искам да го споделя с вас.

Не съм следвал. Нямам пари. Нямам работа. Изглеждам недобре, тъмен с очила и шкембе. Нямам мечти. Нямам идея какво ще работя през останалата част от живота си. Бях зависим към ПМО, тази година изкарах 4 месеца чист, след което пак се провалих, но почнах отначало буквално преди няколко дни. Нямам приятели повечето вече са се оженили или са в чужбина, създали семейства, работа и т.н. И това, че съм циганин още повече влошава нещата. Нали знаете... всички се женят рано и това от една страна си има предимства. Всички ме гледат странно, понякога го казват и на глас - няма ли да се ожениш вече или "ти му мисли". Нямам много опит с нежния пол, абе загубеняк съм. Дори в социалните мрежи нямам  никакъв успех. НИКАКЪВ.

Та, да се върнем на въпросът: свъшва ли животът на 24? На колко години вече е късно да се бориш?!

В момента ми се върти само една цел. И тя е да стана самостоятелен. Не съм бил в казармата, а съм чувал, че там момчетата ставали мъже...
Живял съм цял живот с нашите, които ме глезят от малък - единствено дете съм. Не сме богати хора. Искам след няколко месеца да напусна родната къща и да отида в някой голям град (София) и да заживея сам, примерно само с 500-1000 лв. Ще спя някъде на нощувки, докато си намеря работа. Въпросът е, че искам вече да съм самостоятелен и да се науча на отговорностите на живота. А и в големите градове е пълно с хора. Знам, че ще е трудно. Квартира, работа и т. н. но искам да направя тази голяма крачка в живота си. Да напусна нашите, дори да гладувам отначало - трябва да порастна. Кой ще се грижи за семейството ми един ден, не трябва и не мога да разчитам на никого.
Дайте ми съвети правилно ли разсъждавам и практични такива за живот в гр. София например. Работа, квартири, квартали и всичко друго нищичко не знам, а и няма кой да ми подаде ръка. 

Свършил ли е животът ми? Твърде стар ли съм вече?!

Здравей! В никакъв случай живота ти не свършва! Изглежда си изпуснал някои важни уроци в живота, но това не означава че не могат да се преживеят и научат. Дори не бих казал, че има универсален период когато трябва да ги научиш. "Всички ме гледат странно"? Радвай се на това, но нима можеш да им четеш и мислите? Я се опитай да ми кажеш какво си мисля утре в 17:00. 

Това за казармата е много старомодно клише. Самият аз не съм ходил, но няма универсален алгоритъм как да станеш по-мъжествен. Но можеш да развиеш живота си в аспекти, в които до сега си пренебрегвал. Когато го направиш, едва ли ще ти пука дали ще си мъжествен.  Както се казва, всички роли вече са заети така че бъди себе си.

Защо не напишеш на 1 лист следното : "Кои 5 неща мога да свърша още днес, че да си подобря живота?"

Например :

1 - Да се запиша на спорт

2 - Да си намеря работа

3 - Да прочета книга на тематика как да си повиша самооценката - "Вашите слаби места" на Уейн Дайър е добър избор.

4 -  Да започна да рисувам/танцувам

5 - Да науча ново умение.

 

Можеш да напишеш и следното на лист - "С кои 5 неща се гордея в живота си най-много? Кои са ми 5-те най-силни качества? "

 

Ако следваш препоръките, ще започнеш доста бързо да усещаш промяната но се иска системна работа. По-бързо ще стане със психолог. Планирал съм уъркшоп за другата година (все още не е ясно кога), но ще се радвам да дойдеш като темата е как да си подобрим живота и да се запознаваме с жени ефективно.

Поздрави!

 

 

 

 

Редактирано Декември 22, 2019 от M.Nickolov

[АлександърТ.А.]

Здравей Light

Цитат

Нямам мечти. Нямам идея

Според мен , в това е проблема .Постоянното сравняване с другите и по точно с тяхното самомнение и визията им за успешен живот . А хората сме толкова различни , във всичко .Успехите за едни , не са успехи за други . Така наречените успели хора са тези които се радват  на всичко , или почти на всичко .Имам един пример с познат от младежките години . Биха го на ринга , ама направо го смазаха . После като се освести , на подуто му лице се появи нещо като усмивка . И няма да забравя думите ,, Ей много съм як , не вярвах че ще понеса толкова бой . Много съм издържлив"  . И беше абсолютно прав , като го сравнявах със себе си .

Цитат

Та, да се върнем на въпросът: свъшва ли животът на 24? На колко години вече е късно да се бориш?!

С какво ще се бори човек , когато не знае душата му какво иска ? Да подражава на околните вече си се убедил , че не е най доброто . Замислял ли си се , за дълголетниците . Живеещите над 80 г. Техниката е в създаването на ежедневен ритъм в заниманията . И основното , да правиш нещо носещо ти радост , удовлетворение .

Ще обединя двете насоки с един личен пример . На твойте години ми трябваха пари и се хванах с една доста черна работа . Законна но не приемана от познатите ми , за нормална . Самия аз се насилвах да ходя всеки ден . За да потдържам себеуважението , прецених , че все пак резултата е важен и се сетих да броя закуските (парите за тях)  Това породи удоволствие от постижението и лесно работех . После си намерих по добра работа , пак в тази област .

[havana87]

Има много познати около мен, които са на около 30 и не са женени Не смятам, че свършва тогава живота Ти си имаш план и знаеш какво искаш и си го написал, това не е малко ако си достатъчно мотивиран малко по малко ще стигнеш до целта